Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…
 

Разград
 
 


2.VІ.2014
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2014
 
                                                 съд                                                                                   

2.VІ.
 

закрито

 
На                                                                                                                                Година

 РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 
 
В                                  заседание в  състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 

 
 
                                                                                   ЧЛЕНОВЕ 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

         в. гр.  
 
   

2013
 

    №349
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

   Производство по реда на чл.248ГПК.

              На 4.ІV. 2014г., в регистратурата на РОС е депозирана   молба вх.1459 , подадена от Р.Х.,чрез процесуалният й представител по пълномощие - адв.  Ч., сезираща съда с искане за   допълване на Решение № 23/2.ІІІ.20142г.   по в.гр. д. №349/2013г.    с произнасяне за направени    в хода на делото съдебни и деловодни разноски .

            В законоустановения и предоставен й за това срок, ответната по молбата страна не депозира писмен отговор и не ангажира становище по нейната допустимост и основателност.

              Молбата е подадена в срок, от надлежна страна, пред компетентния с разглеждането й по същество съд,  и в този смисъл е допустима.

                Разгледана по същество е неоснователна.

      В.гр.д.№349/2013г. е било образувано на производство пред РОС по жалба, подадена от „ПИБ”АД против Решение № 108/19. ІV.2013г. по гр.д.№1665/2012г. по описа на   РРС. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан искът му, предявен по реда на чл.422 ГПК срещу починалия в  хода на делото наследодател на молителката Р.Х. ,    за установяване на дължимо   по договор за кредит парично    задължение .

    В срока по чл.263 ГПК, при изрично предоставена й в тази насока възможност, в качеството си  на надлежно конституирана по реда на чл.227ГПК страна, молителката Р.Х. не е депозирала отговор и не е ангажирала становище по допустимост и основателността на въззивната жалба.

В провелото се по същество на въззивната жалба с.з., при редовност на призоваването, молителката не се е явила. В хода на въззивното производство,  същата е била      процесуално представлявана по пълномощие от адв. Ч.. Видно от съставения за с.з. протокол, повереникът на страната не е волеизявил изрично искане за присъждане на направените пред тази инстанция разноски, нито в становището си по хода на делото, нито в  хода на устните състезания.   В пледоарията си по същество същият  е препратил  към депозирани по делото  писмените бележки. От прочита на същите е видно, че  в  тях също    не се съдържа искане  за присъждане на разноски по делото.

  Със свое решение №23/2.ІІІ. 2014г. по в.гр.д.№34982013г., РОС   потвърждава  обжалваното Решение №№ 108/19. ІV.2013г. по гр.д.№1665/2012г. по описа на   РРС. Като необжлвано, същото е влязло в сила на 29.V.2014г. 

В  диспозитив  на решението си, относимо на изложените към него мотиви, РОС  не се е произнасял за дължими в производството разноски, доколкото от  материалите,  обективиращи процесуалното поведение на страните  е видно, че   не е бил сезиран изрично и по подразбиране  с такова искане от молителката, в качеството й на  ответна по жалбата страна.

По регламент  на чл. 81ГПК, съдът дължи произнасяне  за разноските във всеки акт, с който приключва делото пред  съответната инстанция, но само, ако е бил сезиран от страната с изрично искане в този смисъл. 

Условие за настъпване на последицата от ангажиране на отговорността за разноските, освен изходът на делото е страната да е направила своевременно искане за това до съда с прилагане на  доказателства за заплащането им. В конкретния случай , с такова искане въззивният съд не е бил сез5иран, поради което и не дължи  произнасяне в този смисъл. Следва да се отбележи, че страната не е депозирала и списък за разноските си по чл.80ГПК.  Доколкото в случая искането е за допълване  на решението в частта му за разноските, а не за изменението му досежно размера на същите, липсата на списъка по чл. 80 ГПК не съставлява процесуална пречка  за допълване на решението в съответствие с процесуално дължимото от съда по см. на чл.81 ГПК.   Каквото задължение, както бе посочено и по горе,  за съда се поражда само  при наличие на редовно депозирано от страната искане.

 В случая, непроизнасянето за разноските не се дължи на пропуск на съда, а на  обективираното  от въззиваемата Р.Х.   процесуално бездействие по отношение на правата й по чл.78 ГПК .

По изложените мотиви, Съдът

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

              Отхвърля подадената от  Р.Х.,  чрез процесуалния  й представител по пълномощие - адв.  Ч.,   молба вх.№1459/4.ІV.2014г. за    допълване на Решение №23/2.ІІІ.20142г.   по в.гр. д. №349/2013г. по описа на РОС   с произнасяне за направени   и дължими й се в производството разноски   като неоснователна.

                  Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.                        ГО/СП