Р Е Ш Е Н И Е № 41

Гр.Разград, 19. 10. 2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря С. Л. и с участието на прокурор Росица Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 112 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 2, ал. 1,т. 2 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Л.Д.В. *** чрез адв. Мирослав Христов против Прокуратурата на РБългария. Ищецът твърди, че вследствие на незаконно повдигнато обвинение и изготвено постановление по реда на чл. 375 от НПК, по което е образувано нах дело № 563/2011г. на РС гр. Разград, приключило окончателно 23. 11. 2011 г. с влязло в сила решение, с което ищецът е оправдан, е претърпял неимуществени и имуществени вреди. Неимуществените вреди - болки и страдания, претърпени от ищеца се изразяват в сериозни притеснения и несвойствени преживявания, разстройство на здравето му, злепоставяне в обществото, тъй като обвинението е увредило и служебния му статус като К. на гр. Попово. Като последица от образуваното срещу него досъдебно производство, му било отнето и разрешителното за носене на ловно оръжие, което нарушило провеждането на активна почивка от него сред природата и увредило престижа и реномето му. Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди, тъй като във връзка с воденото срещу него наказателно производство е заплатил адвокатски хонорар по договори за правна помощ в размер на 1500 лв. Претендира заплащане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от ответника в размер на 25 100 лв., а за нанесените му имуществени такива в размер на 1500 лв., както и законна лихва от датата на влизане в сила на съдебния акт – 23. 11. 2011 г. до окончателно изплащане на сумите.

Депозиран е писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБългария чрез Окръжна прокуратура Разград. В отговора се излагат съображения, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е недоказан, както по основание, така и по размер, както и че претендирания от ищеца размер на обезщетение е неоснователно завишен.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02. 10. 2010 г. с Постановление на прокурор в Поповска районна прокуратура е било образувано досъдебно производство № 664/ 2010 г. на РУ „Полиция” гр. Попово срещу Л.Д.В. за това, че на 03. 06. 2009 г. и на 15. 06. 2010 г. в гр. Попово при условията на продължавано престъпление е осуетил и попречил на изпълнението на влезли в сила решения: 1. На 03. 06. 2009 г. на Решение № 76/ 10. 11. 2006 г. по адм. д. № 48/ 2006 г. на Окръжен съд Търговище и на Решение № 41/ 27. 09. 2007 г. по адм. д. № 79/ 2007 г. на Административен съд Търговище по следния начин: Като К. на Община Попово е издал Заповед № 558/ 03. 06. 2009 г. в противоречие със задължителните указания в съдебните решения, относно наличието на предпоставките и приложението на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, чл. 102, ал. 7, 8 и 9 от ЗС /отм./, чл. 104, ал. 2, б. „б” и „в” от ЗС /отм./ във връзка с искане за отчуждаване на недвижим имот; 2. На 15. 06. 2010 г. на Решение № 76/ 10. 11. 2006 г. по адм. д. № 48/ 2006 г. на Окръжен съд Търговище, на Решение № 41/ 27. 09. 2007 г. по адм. Д. № 79/ 2007 г. на Административен съд Търговище, на Решение № 6737/ 21. 05. 2010 г. по адм. д. № 1967/ 2010 г. на Върховния административен съд по следния начин: Като К. на Община Попово е издал Заповед № 3-506/ 15. 06. 2010 г. в противоречие със задължителните указания в съдебните решения, относно наличието на предпоставките и приложението на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, чл. 102, ал. 7, 8 и 9 от ЗС /отм./, чл. 104, ал. 2, б. „б” и „в” от ЗС /отм./ във връзка с искане за отчуждаване на недвижим имот – престъпление по чл. 296, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК. След проведеното разследване с Постановление от 19. 03. 2011 г. Поповската районна прокуратура е внесла в РС Попово предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК по отношение на ищеца В.. Предвид отвода на всички съдии от РС Попово от разглеждане на делото, същото е изпратено с Определение № 89/ 03. 06. 2011 г. по н. ч. д. № 1723/11 г. на ВКС за разглеждане от РС Разград. Пред РС Разград е било образувано анд № 563/ 2001 г. , по което с Решение № 490/ 05. 07. 2011 г. ищецът В. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу така постановеното решение е подал протест прокурор от Поповска районна прокуратура и е било образувано внахд № 212/ 2011 г. по описа на Окръжен съд Разград. С Протоколно определение от 24. 10. 2011 г. въззивното производство е прекратено и делото е върнато на районния съд за администриране на протеста по реда на чл. 323 НПК. Районният съд е приел, че прокурора от Поповска районна прокуратура не е бил оправомощен да представлява прокуратурата по дело, подсъдно на различен от РС Попово съд, поради което и протеста е бил ненадлежно подаден от лице, което няма право на това и с Разпореждане от 31. 10. 2011 г. протеста е върнат на прокурора от РП Попово,като недопустим. Разпореждането е влязло в сила на 23. 11. 2011 г. По така развилото се наказателно производство, ищецът е бил представляван, съответно: В досъдебното производство са приложени договори за правна защита и съдействие от адв. Стратев - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. /л. 50/, от адв. Денева – заплатено адвокатско възнаграждение от 20 лв. /л. 51/ и адв. Христов – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. /л. 52/. В нахд № 130/11 г. на РС Попово е приложен договор за правна защита и съдействие на адв. Лефтеров – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв. /л. 24/. Във връзка с твърдението, че като последица от образуваното срещу него досъдебно производство, му било отнето и разрешителното за носене на ловно оръжие, ищецът представя Решение рег. № 11123/ 23. 11. 2010 г. на Началника на РУ „Полиция” Попово, с което са му отнети числящите му се ловни, огнестрелни оръжия и боеприпаси по повод образуваното ДП № 664/ 2010 г. Страните по делото не спорят, че ищецът В. *** шести мандат.

Разпитаните по делото свидетели ми – Зам. К. на Община Попово и ТТ – Председател на Общ. съвет Попово до 2011 г. твърдят, че ищеца В. се ползвал с голям авторитет в обществото на гр. Попово, бил харесван и уважаван гражданин, поради което бил избиран шест пъти за К. на града. След поредното образувано срещу него наказателно производство през 2010 г. за осуетяване изпълнението на съдебни решения, ищеца се почувствал много обиден, влошило се здравословното му състояние. Получавал сърцебиене, често вдигал кръвно, прилошавало му, не можел да спи, споделял, че не се чувства добре здравословно, че няма сили, че тежко му се отразява воденото срещу него наказателно производство. Здравословните проблеми на ищеца се отразявали на работата му. Според св. И, заради воденото срещу ищеца дело, последния изпаднал в стрес, не искал да общува със служителите в общината, станал избухлив, затварял се, притеснявал се от уронване на доброто му име и достойнство, заради това как възприемат гражданите обстоятелството, че срещу него се води дело. Св. Т твърди, че след публикациите в пресата, в града започнали да се разпространяват слухове по повод воденото срещу ищеца дело, което се отразявало крайно негативно върху здравето му. По делото са разпитани като свидетели и Г.К., работеща като Началник на „Вътрешно отделение” към МБАЛ Попово и на втори трудов договор като общопрактикуващ лекар и Т.Я. ***, работещ също на индивидуална практика. Св. К. в показанията си твърди, че многократно е преглеждала ищеца в отделението и е констатирала високо кръвно налягане, хипертонични кризи, нарушен ритъм на сърдечната дейност, което налагало включването на медикаментозно лечение. Имало случаи, когато преди или след дело ищецът получавал тези оплаквания вследствие на нервно-психично напрежение.В периода 2010 – 2011 г. сериозно се влошило здравословното му състояние. Веднъж ищецът, завръщайки се от дело, потърсил медицинската помощ на св. К. и престоял в отделението до късно вечерта, заради наложилото се лечение на системи с мониторно наблюдение. Свидетелката твърди, че ищецът от дълги години имал високо кръвно налягане, но след 2010 г. здравословното му състояние се усложнило, посещенията му зачестили. Св. Я. заявява, че многократно е преглеждал ищеца в периода 2009-2010-2011 г. и същия имал високо кръвно налягане, прескачане на сърцето, стенокардия, аритмия. Оплакванията и заболяването му били в резултат на стрес, според свидетеля, по повод водените срещу него дела, за което двамата са разговаряли. Според тези двама свидетели, ищеца се ползвал с добро име в обществеността, хората го уважавали, добре си вършел работата, грижел се за болницата.

Ответникът представя постановление от 15. 11. 2011 г. на ОСО в ОП Търговище за привличане на ищеца като обвиняем за извършено престъпление по чл. 220, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно обвинение има своето правно основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

Безпорно се установява от събраните по делото доказателства, че след като е бил обвинен за това, че на 03. 06. 2009 г. и на 15. 06. 2010 г. в гр. Попово при условията на продължавано престъпление е осуетил и попречил на изпълнението на влезли в сила решения: 1. На 03. 06. 2009 г. на Решение № 76/ 10. 11. 2006 г. по адм. д. № 48/ 2006 г. на Окръжен съд Търговище и на Решение № 41/ 27. 09. 2007 г. по адм. д. № 79/ 2007 г. на Административен съд Търговище по следния начин: Като К. на Община Попово е издал Заповед № 558/ 03. 06. 2009 г. в противоречие със задължителните указания в съдебните решения, относно наличието на предпоставките и приложението на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, чл. 102, ал. 7, 8 и 9 от ЗС /отм./, чл. 104, ал. 2, б. „б” и „в” от ЗС /отм./ във връзка с искане за отчуждаване на недвижим имот; 2. На 15. 06. 2010 г. на Решение № 76/ 10. 11. 2006 г. по адм. д. № 48/ 2006 г. на Окръжен съд Търговище, на Решение № 41/ 27. 09. 2007 г. по адм. Д. № 79/ 2007 г. на Административен съд Търговище, на Решение № 6737/ 21. 05. 2010 г. по адм. д. № 1967/ 2010 г. на Върховния административен съд по следния начин: Като К. на Община Попово е издал Заповед № 3-506/ 15. 06. 2010 г. в противоречие със задължителните указания в съдебните решения, относно наличието на предпоставките и приложението на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, чл. 102, ал. 7, 8 и 9 от ЗС /отм./, чл. 104, ал. 2, б. „б” и „в” от ЗС /отм./ във връзка с искане за отчуждаване на недвижим имот – престъпление по чл. 296, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК, ищецът В. е бил признат за невинен да е извършил престъплението и бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Обвинението за извършено престъпление е повдигнато на 02. 10. 2010 г., а е признат за невинен и оправдан с Решение № 490/ 05. 07. 2011 г. по анд № 563/ 2011 г. по описа на РС Разград, влязло в сила на 23. 11. 2011 г. През този период от време това е било единственото, водено срещу ищеца наказателно производство.

Съгласно чл. 2, ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В същия смисъл е и т.13 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според която, ако лицето е оправдано, държавата отговаря по чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, Съдът счита, че от събраните доказателства се установява, че са налице основанията на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ и държавата отговаря за претърпените от ищеца В. неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение в това, че е извършил престъпление. Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Тази отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В конкретния случай, вредите са причинени от незаконни актове на прокуратурата, с които е било образувано и водено досъдебно производство за обвинение в извършване на престъпление срещу ищеца и наказателното производство е приключило с решение по реда на чл. 78а, с което е оправдан. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред, както е в процесния случай.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид конкретните обстоятелства. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки, душевни страдания и неудобства, когато са засегнали чувствата на пострадалия. Съдът приема, предвид събраните по делото гласни доказателства, че наказателното производство, завършило с оправдателно решение е предизвикало душевни страдания у ищеца. От ангажираните от последния доказателства се установява, че в резултат на незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му, в изживян стрес и притеснения повече от една година. Обвинението против ищеца е било повдигнато в качеството му на длъжностно лице – К. на гр. Попово и това обвинение е станало обществено достояние, коментирано е в пресата, което е дискредитирало ищеца в професионален и обществен план, накърнило е името му на почтен човек и професионалист. От показанията на разпитаните свидетели И и Т се установява, че в резултат на преживяното по повод на незаконното обвинение, ищецът е изпитвал притеснения, неудобство пред колегите си и служителите в общината, нарушил се работния му цикъл. С повдигане на незаконното обвинение срещу ищеца, са били подронени репутацията и авторитета, с които се е ползвал в обществото, още повече, че в малкия град, чийто К. е той, е станало бързо известно, воденото срещу него наказателно преследване. Вследствие на преживения стрес се влошило здравословното състояние на ищеца. От показанията на свидетелите К. и Я. е видно, че процесното наказателно производство, водено срещу ищеца не е причина за оплакванията му и за констатираните от тях хипертонични кризи на база високо кръвно налягане, стенокрадия, аритмия, но през процесния период от време 2010-2011 г. заболяването му се усложнило, като зачестили оплакванията му. Показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви, подкрепят се от събраните писмени доказателства, поради което съдът ги приема за обективни. Незаконното обвинение на ищеца е било съпроводено и с отнемане на ловното му оръжие, което го е възпрепятствало да упражнява предпочитания от него спорт и начин на отдих и почивка.

На осн. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи във вр. с чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че с оглед характера на увреждането, свързано с периода на разследването, отзвука от това обстоятелство между близките, колегите и обществото на гр. Попово, негативните емоции, които е изпитвал ищеца във връзка с това и влошеното му здравословно състояние вследствие на преживения стрес, достатъчен размер на обезщетението е сумата 15 000 лв., което е съответно и на степента на доказване на претърпени вреди от ищеца. В останалата част, до първоначално предявения размер до 25 100 лв. искът за обезщетение на неимуществени вреди следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Предявеният иск за препърпени от ищеца имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение е основателен и доказан до размера на 1340 лв., какъвто е размера на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения на защитниците му, според договорите за правна защита и съдействие, приложени на л.50, л. 51 и л. 52 от ДП и л. 24 от нахд № 130/ 11 г. на РС Попово. До първоначално предявения размер от 1500 лв. иска е неоснователен и недоказан. Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото, съразмерно с уважената част от иска в размер на 1229 лв., а по сметка на РОС сумата 10 лв., дължима държавна такса.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище гр. София да заплати на Л.Д.В., ЕГН ********** *** на осн. чл. 2, ал.1 т. 2 от ЗОДОВ сумата 15 000 (петнадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1340 / хиляда триста и четиридесет/ лева за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по анд № 563/ 2011 г. по описа на Разградския районен съд, ведно със законната лихва от 23. 11. 2011 г. до окончателното им заплащане, сумата 1229 /хиляда двеста двадесет и девет/ лева разноски по делото, а по сметка на Разградския окръжен съд сумата 10 /десет/лева.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Л.Д.В., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България със седалище гр. София за обезщетение на неимуществени вреди за разликата от предявения размер – 25 100 / двадесет и пет хиляди и сто/ лева до уважения – 15 000 лв. или за сумата 10 100 /десет хиляди и сто/ лева, както и за обезщетение за имуществени вреди за разликата от предявения размер от 1500 /хиляда и петстотин/ лева до уважения 1340 лв. или за сумата 160 /сто и шестдесет/ лева на осн. чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

СЛ