Р Е Ш Е Н И Е №6

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Разград , 05.03.2014 год.

Разградски окръжен съд в публичното заседание на пети февруари , две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

при участието на секретаря С.Л. , като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова гр.дело №249 по описа за 2012 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и чл.86 от ЗЗД.

Б.И.Б. *** е предявил иск против Държавата,представлявана от Министъра на финансите за заплащане на сума в размер на 73 056.16 лв.,представляваща извършени от него подобрения в имот публична държавна собственост,находящ се в гр.Разград,подробно описан в молбата ,ведно със законната лихва върху тази сума ,начиная от 28.12.2000 год..Претендира и заплащане на сумата 3 597.00 лв.,представляваща присъдени му съдебно-деловодни разноски по водено от него дело за същия имот пред СГС.

В исковата молба ищецът твърди,че като собственик на ЕТ"БИБ-Б.И.Б."***, от 02.08.90 год. до 2001 год. е бил наемател на част от недвижим имот,находящ се в гр.Разград ,а именно Гарнизонен военен клуб /Дом на армията/,с адм.адрес ул."Св.св.Кирил и Методий"№6.Сочи ,че през посочения период в качеството си на ЕТ е сключвал последователно договори за наем на част имота с различни поделения и клубове на МО, на което същия е бил предоставен за стопанисване и управление.Предал имота на ИА”Военни клубове и военно-почивно дело” на 18.05.2011 год. Сочи , че в периода от 1993 до 1998г. извършвал подобрения в наемания имот и без съгласието на наемодателя , за което страните се договорили изрично в договора от 02.01.1996 год.Твърди се,че със собствени средства ищецът направил лятна градина,ресторант -таверна „Абритус" /кафе - еспресо - бизнес -клуб/ с кухня ,тоалетна и мазе /изба/,магазин за промишлени стоки , доставил и монтирал павилион, като извършил подобрения на стойност 73 056.16 лв., толкова колкото са му били присъдени от СГС с Решение от 31.10.2006 год.по т.дело №324/2001 год.Счита ,че с тази сума ,ответникът Държавата в качеството й на собственик на сградата се е обогатил неоснователно,тъй като стойността на имота се е увеличила с посочената по-горе сума. Ищецът моли съда да постанови решение ,с което да осъди ответника да му заплати сумата 126 588.19 лв.,като увеличава размера на първоначално предявеният иск със сумата 74 704.41 лв. ,явяваща се стойността на подобрения в имота ,имащи според него художествена стойност, а именно направа на пана ,интериорни врати , бар-плот ,медальони ,диорамна стена,стенописи.

Ответникът Държавата , чрез Министъра финансите е депозирал отговор на исковата молба ,в който застъпва становище ,че предявеният иск е погасен по давност и съответно следва да бъде отхвърлен като такъв,алтернативно застъпва становище за неговата неоснователност.Моли за отхвърляне на предявеният иск.

В съдебно заседание ищецът ,лично и чрез процесуалния си представител адв.П.П. *** ,подържа предявените искове.

Ответникът Държавата не изпраща представител.

Съдът,като взе предвид събраните по делото доказателства ,намери за установено от фактическа страна следното :

Установява се по делото от приложеният към т.дело №324/2001 год. по описа на СГС АДС №0242/24.01.2001 год.,че недвижим имот,находящ се в гр.Разград ул."Св.св. Кирил и Методий" №6, представляващ триетажна масивна сграда с прилежащ терен е актуван като такъв държавна собственост.Същият е предоставен в управление на Министерство на отбраната на основание крепостен акт от 13.05.1904г.

Към настоящият момент имотът се стопанисва и управлява от ИА”Военни клубове и военно-почивно дело”.

Установява се по делото от договорите за наем ,приложени по делото на СГС ,че на 02.08.1990 год. ищецът В качеството си на ЕТ БИБ-Б.И.Б. „ е наел по договор с под.36240-МНО гр.Разград помещения в Дома на народната армия в гр.Разград ,както следва : малка зала на I етаж,две стаи на II етаж,складово помещение с избена част, фоайета, тоалетна и двор /с право на преминаване и ползване/. Договорът е сключен като срочен до 31.12.1993 год.Съгласно т.4.А.з/от същия наемодателят се е задължил да съдейства на наемателя за монтаж на павилион в двора. Наемателят е поел задължение да извършва текущ ремонт и да поддържа наетите помещения. Между същите страни на 06.02.1992 год.е сключен втори наемен договор със срок на действие от 01.01.1992 г. - 31.12.1995 год. С този втори договор е подновено наемането на посочените в първия такъв помещения , като са наети и още една стая на II етаж,още едно складово помещение и бар-плот с витрини.Договарящите са приели ,че наемателят ще заплаща за своя сметка разходите за ел.енергия, вода, парно и за почистване на стълбище,коридори и сервизни помещения.

Третия поред договор е сключен на 02.01.1996 год. между ЕТ като наемател и поделение 18860- Шумен ,като наемодател ,по силата на който на ЕТ е отдаден отново за временно и възмездно ползване същият недвижим имот,състоящ се от помещения на обща площ 234,40 кв.м.,от които търговска, складова, административна,битова и санитарно-хигиенна площ - малка зала и тоалетна на I етаж , две стаи и коридор на II етаж; отзад - две стаи,тоалетна,кухня и градина.Срокът на този договор е до 30.04.1998 год.Предвидено е в т.2 от договора,че имотът се наема като търговски обект - за склад и производство.В т.16 от същия е уговорено , че ЕТ има право да извършва преустройство в наетите помещения без съгласието на наемодателя. Страните са подписали две допълнителни споразумения от 01.01.1997 год. и от 01.01.1998г. за актуализиране на наемната цена и анекс от 30.04.98г. /в който като страни са посочени МО и ищеца/ ,с който срокът на договора е продължен с една година до 30.04.1999г.Конкретизирани са отдадените помещения , като е предоставено под наем още едно помещение - голяма зала. Общата площ на наетите помещения е увеличена на 367 кв.м. и включва две стаи за офиси,магазин,голяма зала,склад I ет.,гардеробна,бизнес клуб,площадка пред бизнес клуба и трафопост за склад.В т.4 от анекса е предвидено задължение на наемателя да изкърпи , измаже и пребоядиса преддверието,фоайето и северната фасада на клуба за своя сметка.В същата клауза е предвидена възможност за наемателя да извършва подобрения и реконструкции на наетите помещения при необходимост след предварително съгласуване и разрешение от съответните компетентни органи.

На 28.12.1998 год. между Военен клуб - Шумен и ЕТ е сключен друг наемен договор , по силата на който същият имот,представляващ застроена и незастроена площ общо 367 кв.м. от Гарнизонен военен клуб гр.Разград,състоящ се от търговска площ,лятна градина,ресторант и магазин отново е отдаден на ищеца за временно и възмездно ползване за срок от една година,през която ищецът се е задължил да използва наетите площи по предвиденото предназначение - като такива,каквито са посочени,без да ги преустройва.Уговорено е,че при прекратяване на договора ищецът е длъжен да предаде имота на наемодателя в състояние, не по-лошо от това,в което го е получил,като страните са предвидили неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на имота след прекратяването на договора в размер на петорната наемна цена за времето на заемането му .

Не се спори,че след изтичането на срока на договора - 28.12.99г. ищецът е продължил да заема наетия въз основа на него недвижим имот. С нотариална покана , връчена на ищеца на 14.12.2000 год., наемодателят,считайки договорът за такъв с неопределен срок е прекратил едностранно същия с едномесечно предизвестие. Срокът на което е изтекъл на 14.01.2001 год.

ЕТ е продължил да държи помещенията,предмет на последния договор за наем и след изтичането на тази дата,позовавайки се на обезпечителна заповед от 04.12.2000 год.по бъдещ иск.

Междувременно по силата на ПМС №162/19 99год ,с което е приет Устройствен правилник на МО и са създадени изпълнителни агенции към Министъра на отбраната, считано от 01.01.2000 год. е създадена Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация".С изменението на ПМС №162/99г. /ДВ бр.56/11.07.00г./ на изпълнителната агенция е предоставен за стопанисване и управление недвижимия имот - държавна собственост -Гарнизонен военен клуб,находящ се в гр.Разград ул."Кирил и Методий" №6.Именно от името на агенцията е изпратена нотариалната покана за прекратяване на договора за наем от 28.12.1998 год.

В т.дело №324/2001 год. е приложено Разрешение за строеж №114 от 14.05.1991 год.,издадено в полза на наемодателя поделение 36240 , за извършване на пристрояване на обслужващо помещение в двора на Гарнизонния клуб в северозападния ъгъл на сградата ,както и за ремонт на съществуващи помещения с цел ползването им като заведение.В полза на Военен клуб Шумен и ЕТ”БИБ” е издадено и разрешение за строеж №219 от 31.08.1998 год.за извършване на вътрешно преустройство на зала в Гарнизонен военен клуб- Разград в кафе-еспресо. Налице са съгласувани и одобрени проекти от 1998г. за преустройството на голямата зала в коктейл бар и за узаконяване преустройство на зали в магазини за облекло; за узаконяване на павилион тип „Добруджа" за пакетирани хранителни стоки; за узаконяване на преустройство с пристройка за кафе-еспресо и навес,всички с инвеститор - ЕТ"БИБ" ,гр.Разград.Издадени са от компетентни органи и разрешения за ползване №174/28.04.1998 год. / на пристройка и преустройство на съществуващи помещения в Гарнизонен клуб в кафе-еспресо и навес към него/ и №175/28.04.1998 одг. /на павилион тип „Добруджа" за пакетирани хранителни стоки в двора на Гарнизонния клуб/, както и акт за узаконяване №195/23.09.1998 год. на преустройство на партерно помещение с пристройка за кафе-еспресо и лятна градина с навес и акт за узаконяване №191/02.09.1998 год. на преустройство на част от партерния етаж на ГВК Разград в магазини за облекло.Установява се също ,че в Община Разград са регистрирани ,изградените кафе-еспресо и павилион като стопанисвани от ЕТ и за тях е издаден лиценз за търговия с тютюневи изделия,вино и спиртни напитки.

По делото е допусната и назначена комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза.Вещите лица по същата , след запознаване с материалите по делото и оглед на място на процесния обект, установяват , че в частта от сградата на Гарнизонен военен клуб гр.Разград , наемана от ищеца в качеството му на ЕТ са извършени посочените в справката към исковата молба СМР.В изготвеното първо заключение по делото стигат до извод ,че поради непредставяне на разходооправдателни документи за извършените СМР не могат да определят стойността на вложените в същите разходи за материали труд и възнаграждение на работници , както и ,че стойността на наетия имот се е увеличила с цената на пристройка „Кухня”,без да посочват нейната стойност по изложената по-горе причина.В своето първо допълнително заключение , след поставяне на допълнителни задачи заключават ,че общата стойност на извършените СМР в наетия имот към 28.04.1998 год. е 47 835.73 лв. с ДДС , а стойността на вложените материали е 33 856.08 деноминирани лева с ДДС ,отделно са определили и стойността на разходи за труд и възнаграждение на работници в размер на 8 503.87 деноминирани лева.Изготвено е по делото и второ допълнително заключение ,в което вещите лица заключават ,че общата стойност на извършените СМР към посочената по-горе дата е 51 883.78 деноминирани лв. с ДДС ,като определят само разхода за материали на 30 338.17 деноминирани лв.с ДДС, а този за труд и възнаграждение на работници на 7 413.82 лв.В това заключение са разделили извършените СМР на два вида –ремонтни работи и ново строителство , а разликата стойността на СМР /обща/ произтича от начисляване на коефициенти за ремонтна дейност и рентабилност от по 5%.Определят отделно стойност на монтирания павилион в размер на 108.80 деноминирани лв.с ДДС. Към заключението вещите лица са приложили и снимков материал ,видно от който ,наетите от ищеца помещения към настоящия момент ,видимо не се намират в добро общо състояние.

Разпитани са в качеството им на свидетели четирите лица ,представители на ИА”Военни клубове и военно-почивно дело” ,които са подписали за наемодателя Приемо-предавателния протокол от 18.05.2011 год.,като трима от свидетелите нямат спомен за състоянието на приетите от тях обекти ,а един св.Г.П. сочи ,че в „Таверната” липсвали няколко счупени плоскости.

Назначена е по делото и художествена експертиза,вещото лице по която след оглед следваше да оцени сочените за първи път пред този съд като подобрения стенописи /пана/,медальони и диорамна стена в обект „Таверна”.Вещото лице заключава ,че т.н.пана имат художествена стойност и носят белезите на художествено произведение,като определя тяхната стойност на 43 000 лв.По отношение на т.нар.”медальони” и „диорамна стена” счита ,че същите имат по-скоро декоративен ,отколкото художествен характер и определя стойността им съответно на 800.00 лв. и 1 800.00 лв.По отношение на бар-плот и врати определя стойността им на 6 700.00 лв. и 3 200.00 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Безспорно е по делото , че ищецът в качеството си на ЕТ”БИБ” е бил непрекъснат държател на част от имота,посочен в исковата молба -Гарнизонен военен клуб в гр. Разград, представляващ държавна собственост,предоставен за стопанисване и управление на МО - до 11.07.0 2 000г.,а след тази дата - на ИА „Военни клубове и информация" , сега „Военни клубове и военно-почивно дело”.Последния наемен договор е изтекъл в края на 1999 год.,като и след този срок ЕТ е продължил да държи имота.

Безспорно е също така ,че в имота са извършвани подобрения в годините на наемането му.Последните такива подобрения са извършени през 1998 год.

Ответникът Държавата ,чрез Министъра на финансите е направил възражение за погасяване по давност на исковите претенции.

Това възражение Разградският окръжен съд намира за основателно.Ищецътв качеството си на ЕТ”БИБ” се явява държател на частта от имота , който е наемал по силата на сключените от него наемни договори със субституента на държавата ,МО и агенциите към същото.Погасителната давност за подобрения ,предвид разпоредбата на чл.114 от ЗЗД започва да тече от момента на извършване на разходите за подобренията,когато същите са станали изискуеми.Давността по отношение на всички извършени подобрения е изтекла. Много преди завеждане на настоящата искова молба.Следва да се отбележи ,че тази давност не е прекъсвана съгл.чл.116 от ЗЗД ,тъй като иск за подобренията ищецът в качеството си на ЕТ е предявил на 03.01.2001 год.пред РОС ,но не срещу надлежния ответник в материалното правоотношение –Държавата , а срещу нейния субституент ,този чрез когото тя е упражнявала правото си на собственост , МО ,съответно ИА”Военни клубове и информация”.Предявяването на този иск не прекъсва давността и към 13.08.2012 год. ,датата на предявяване на настоящият иск по отношение на Държавата ,чрез Министъра на Финансите общата 5-годишна давност се явява изтекла. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата 126 588.19 лв.на осн.чл.59 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен ,без разглеждане на спора по същество.

Предвид отхвърлянето на главният иск следва отхвърлянето и на претенцията за лихви върху претендираната главница,също като неоснователна.

Неоснователна се явява и претенцията за заплащане на сумата 3 597.00 лв.,представляваща присъдени в полза на ищеца съдебно-деловодни разноски по водено от него дело за същия имот пред СГС срещу друг ответник.

Водим от горното,съдът

Р Е ШИ:

ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ ИСКОВЕТЕ , предявени от Б.И.Б. *** ,ЕГН-********** против Държавата,представлявана от Министъра на финансите за заплащане на сума в размер на 126 588.19 лв.,представляваща извършени от него подобрения в имот публична държавна собственост,находящ се в гр.Разград,/Гарнизонен военен клуб/ , ведно със законната лихва върху тази сума ,начиная от 28.12.2000 год. до окончателното й заплащане.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА за сумата 3 597.00 лв.,представляваща присъдени съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца по водено от него дело за същия имот пред СГС.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Варненски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: