РЕШЕНИЕ

№ 15 / 18.03.2013г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На деветнадесети февруари, две хиляди и тринадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор: М.Пенчикова

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 383 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.

Подадена е искова молба от Ю.Х. Т. ЕГН ********** ***, с която моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение в размер 60 000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и уронване на неговото име в обществото. Ищецът обосновава своето твърдение с повдигнато срещу него незаконно обвинение, по което е постановена и влязла в сила оправдателна присъда. В хода на образуваното производство е търпял в продължение на една година, три месеца и десет дни ограниченията на постановена мярка за неотклонение „Задържане под стража”, по време на изпълнението на която е боледувал от различни заболявания, а при задържането му е бил прострелян. През време на водения процес неговите роднини, близки и познати са избягвали контакти с него и с останалите членове на семейството му. В съдебно заседание поддържа предявения иск.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК Прокуратурата на РБ чрез представител на Окръжна прокуратура Разград е депозирала писмен отговор, в който изразява становище, че искът е недоказан по основание и по размер. Твърди, че мярката за неотклонение „Задържане под стража” е била взета по повод няколко повдигнати обвинения и само по едното от тях – предмет на предявения иск, ищецът е бил оправдан, а по отношение на останалите обвинения производството е прекратено поради изтичане на давността за наказателно преследване, което не попада сред основанията за ангажиране на отговорността на прокуратурата по реда на ЗОДОВ. Ответникът излага още твърдение, че посочените от ищеца увреждания по повод задържането и изпълнението на мярката за неотклонение „Задържане под стража” са причинени от лица, които не са в служебни отношения с Прокуратурата на РБ, поради което и последната не може да носи отговорност за техните действия. В писмения отговор е направено възражение, че липсват доказателства за посочените в исковата молба вреди и техния размер, както и за причинно – следствената връзка между тях и незаконните действия и актове на служители на ответника. Във връзка с оспорването на причинно – следствената връзка между уронването на доброто име на ищеца и повдигнатото му обвинение представителят на Прокуратурата на РБ излага твърдение, че Т. е бил осъждан многократно за тежки умишлени престъпления и е търпял ефективно наложени наказания лишаване от свобода преди привличането му като обвиняем по обвинението, за което търси обезщетение в настоящото производство. По отношение размера на претендираното обезщетение ответникът излага твърдение за неговата завишеност. В съдебно заседание поддържа изразеното становище и моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: С постановление от 26.06.1990г. по ДП № 419 / 1990г. на ОСС Разград, Ю. Т. е привлечен като обвиняем за това, че за времето от м.май до м.юни, 1990г., в Бургаска, Ловешка, Хасковска и Разградска област в условията на продължавано престъпление и в съучастие с А.Г., като съизвършител противозаконно е отнел чужди моторни превозни средства – леки автомобили, собственост на различни граждани, от владението на собствениците им, без тяхно съгласие, с намерение да ги ползва, като МПС са оставени без надзор и деянието е извършено повече от два пъти – престъпление по чл.346 ал.2 б.”а” и „б” в.в. с чл.26 ал.1 НК, както и за това, че по същото време и място, в условията на продължавано престъпление в съучастие с А.Г., като извършител, е отнел чужди движими вещи – пари и вещи на обща стойност около 5 000лв., собственост на различни граждани и организации, от владението на собствениците им, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на предварителен сговор, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на лица и имот, чрез използване на МПС и в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 в.в. с чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5, чл.20 ал.2, чл.26 ал.1 и в.в. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” НК. Със същото постановление по отношение на Т. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

С последващо постановление от 6.07.1990г. по същото досъдебно производство Ю. Т. е бил обвинен в това, че на 19 / 20.06.1990 г. край гр. Цар Калоян е направил опит умишлено да умъртви А.Д.А. и Т.С.Т. – служители от състава на РДВР Разград, при и по повод изпълнение на службата им и М.Т.Д., в съучастие като съизвършител с А.Г., на повече от едно лице, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.116 т.1, 4, 6 и 11 в.в. с чл.20 ал.2 в.в. с чл.29 б.”а” НК.

С постановление от 25.04.2007 г. на прокурор при ОП Разград, материалите по повдигнатите обвинения за противозаконното отнемане на МПС и кражби били отделени и изпратени по компетентност на РП Кубрат. С постановление от 8.05.2007г. прокурор в РП Кубрат е прекратил наказателното производство по тези обвинения поради изтичане на погасителната давност за тяхното преследване.

По отношение на обвинението по чл.116 НК, повдигнато на Ю. Т. и А.Г., Окръжна прокуратура Разград е внесла обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 361 / 2007г. С присъда № 15 / 29.05.2008г. двамата са признати за невиновни в извършване на престъплението по чл. 116 НК и са оправдани по повдигнатото обвинение. Присъдата е влязла в сила на 19.02.2009г.

От момента на задържането на 26.06.1990г., ищецът е бил приведен за изпълнение на взетата мярка за неотклонение в ареста в гр.Разград. От показанията на св.Г. и К. се установява, че в килиите нямало достъп на дневна светлина, било влажно, храната не била добра. Видно от представената справка рег. № 364 / 12.02.2013г. на ВНД Началник ОС”ИН” гр.Разград, на 31.08.1990г. ищецът е приведен в затвора – гр.Ловеч за последващо изпълнение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”. В затвора е постъпил на 1.09.1990г. С постановление от 24.09.1991г. мярката за неотклонение на Ю. Т. е изменена в парична гаранция. Същият е освободен от затвора гр.Ловеч на 2.10.1991г., което се установява от писмо изх. № 328 / 6.02.2013г. на началника на затвора – гр.Ловеч.

Ответникът е представил справка за съдимост на ищеца, съдържаща отбелязвания на единадесет осъждания в периода от 1980г. до 2007г.

Между страните не се спори, че на 19.06.1990г., по време на установяване на самоличността на ищеца при задържането му от полицейски служители по повод разкриване на деянията, за които е образувано ДП № 419 / 1990г. На ОСС Разград, същият е бил прострелян в задната страна на дясното рамо и въпреки поведена оперативна интервенция, проектилът не е изваден към настоящия момент.

Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че през време на задържането му под стража е боледувал от белодробни заболявания, за които е провеждал лечение в затворническата болница в гр.Ловеч. Видно от посоченото по-горе писмо изх. № 328 / 6.02.2013г. на началника на затвора – гр.Ловеч, Т. е бил на лечение в отделението по белодробни болести към затворническата болница, но в периода 20.03.1989г. – 26.06.1989г., т.е. една година преди задържането му по обвинението, за което е предявен настоящия иск и следователно по друго наказателно производство.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът е създал семейство, има две деца. След освобождаването му от изпълнение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, Ю. ***. През време на последващите процесуално – следствени действия по ДП № 419 / 1990г. и свързаното с тях връчване на съобщения от полицейски служител, хората в населеното място коментирали, че Т. е обвинен в тежко престъпление, за което ще лежи в затвора двадесет години. Въпреки това ищецът не бил ограничен във възможността да си намери работа – работел в Горското стопанство. Впоследствие неговата съпруга заминала на работа в чужбина и двамата се разделили. Свидетелите Г. и К. твърдят, че раздялата е настъпила поради нежеланието на неговата жена да живее с човек, който е разследван за престъпления. Св. С., обаче, посочва, че го е напуснала, защото е заживяла с друг мъж. Предвид противоречието в показанията на свидетелите относно това обстоятелство, съдът приема за недоказана връзката между воденото досъдебно производство и раздялата на ищеца с неговата жена, още повече, че Т. е осъждан впоследствие и за други извършени от него престъпления.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа на които може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ. От доказателствата по делото се установява, че по две от първоначално повдигнатите три обвинения наказателното производство, водено срещу ищеца, е приключило с постановление за прекратяване на РП Кубрат, постановено на 8.05.2007г. по образуваното в тази прокуратура ДП. По отношение на обвинението в извършване на престъпление по чл.116 НК наказателното производство е продължило и е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Следователно, налага се изводът, че в разглеждания случай безспорно е налице една от хипотезите на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ като материалноправно основание за обезвреда – правното положение, при което образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда. Обвинението е незаконно, независимо дали отделните процесуално – следствени действия, вдключително взетата МН”Задържане под стража” и прострелването му при опита на полицейските служители да го задържат и установят самоличността му са били извършени в съответствие със закона. Тези действия са извършени по повод на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление. Претърпените от тях вреди не се оценяват отделно, а като част от обезщетението за повдигнатото незаконно обвинение, по което впоследствие Т. е оправдан – в този смисъл е ТР № 3 / 2005г. на ВКС, т. 10 и т. 13. Неоснователно се явява възражението на ответника, че не може да се ангажира отговорността на прокуратурата за прострелването на Т., тъй като не е извършено от нейни длъжностни лица. Съгласно чл.127 т.1 от Конституцията на Република България, правомощието за привличане към отговорност на лицата, които са извършили престъпление, и поддържане на обвинението от общ характер пред съда е възложено на прокуратурата. Прокурорът упражнява ръководство и надзор върху органите на разследване, поради което при наличие на хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, ответникът отговаря и за вредите, причинени от взетата МН”Задържане под стража”, и за вредите от прострелването на ищеца, извършено от полицейски служители при провеждането на наказателното разследване.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, независимо от това, дали увреждането е причинено виновно от длъжностните лица.

От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че в резултат на незаконното обвинение същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес в продължение на осемнадесет години, седем месеца и двадесет и четири дни, считано от момента на повдигане на обвинение – 26.06.1990г. до влизане в сила на оправдателната присъда – 19.02.2009г. Търпял е МН”Задържане под стража” в изключително лоши условия – влажни помещения без дневна светлина в ареста в гр.Разград, а впоследствие в затвора гр.Ловеч, общо в продължение на една година, три месеца и седем дни. Налагането на тази мярка е довела до ограничаване на неговите права, а оттук – и до отражение в неговата психика.

От събраните гласни доказателства още се установи, че конкретното наказателно преследване е станало достояние на обществото и е предизвикало коментари, поради което безспорно е довело до формиране на негативна оценка за ищеца сред неговите съграждани, от което са последвали психически страдания. В същото време, обаче, Т. не е бил ограничен във възможността да си намери работа, както и да създаде семейство. Посочено бе по-горе, че по делото остана недоказано неговото твърдение относно връзката между воденото наказателно разследване и раздялата му с неговата съпруга. Следва да се отчете и обстоятелството, че по отношение на ищеца са били налице множество осъждания преди и след повдигането на обвинението по ДП № 419 / 1990г. на ОСС Разград. Предвид горното, съдът приема, че интензивността на претърпените неимуществени вреди от Ю. Т. вследствие на повдигнатото конкретно обвинение не е с висока степен.

Съдът приема за доказано твърдението на ищеца за увреждане на неговото физическо здраве по отношение на болките и страданията, които е търпял по повод прострелването му от полицейските служители на 19.06.1990г. Същият търпи тези последици и към настоящия момент, тъй като проектилът не е изваден и все още се неамира в неговото тяло. Твърдението за наличие на други заболявания, обаче, остана недоказано в съдебното производство. Посочено бе по-горе, че лечението му в отделението по белодробни заболявания в затворническата болница в гр.Ловеч се е осъществило по повод негово предходно задържане по друго наказателно производство, поради което не може да се приеме за доказана причинно – следствената връзка между проведеното разследване и задържането му и появата на заболяването като следствие от действията на органите на прокураурата именно по ДП № 419 / 1990г. на ОСС Разград.

Отчитайки гореизложеното, за съда е безспорно, че ответникът следва да отговаря за претърпените от ищеца вреди, свързани с изживените психически страдания и увреждането на физическото здраве. Това от своя страна налага да се даде отговор на въпроса за размера на дължимото обезщетение, което с оглед разпоредбата на § 1 ПЗР на ЗОДОВ се определя по правилата на чл.52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се съизмери с обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени вреди. Понятието за справедливост е свързано с преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. В разглеждания случай от значение е характерът на престъплението, за което е повдигнато незаконно обвинение – опит в убийство, което е едно от най-тежките престъпления, предвидени в НК. Ищецът е търпял МН”Задържане под стража” в продължителен период от една година, три месеца и седем дни, бил е прострелян от полицейските служители по време на наказателното преследване. От съществено значение е продължителността на водения наказателен процес, която е осемнадесет години, седем месеца и двадесет и четири дни. Това обстоятелство води до извод за производство извън разумните срокове съобразно разпоредбите както на действащия, така и на отменения НПК. От друга страна, посочено бе по-горе, че интензивността на претърпените неимуществени вреди от Ю. Т. вследствие на повдигнатото конкретно обвинение не е с висока степен, предвид наличието на други осъждания и фактът, че същият е имал възможност да води нормален живот като работи и създаде семейство.

Предвид отчетените по-горе обстоятелства, съдът в настоящия си състав приема, че обезщетение в размер на 20 000лв. ще овъзмезди ищеца за причинените му от Прокуратурата на РБ неимуществени вреди, произтичащи от воденото срещу него наказателно производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума, а над размера 20 000лв. до първоначално претендирания такъв от 60 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ищецът не претендира присъждането на разноски, поради което такива не му се следват.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул.”Витоша” №2, представлявана от С.Ц.– Гл.прокурор, да заплати на Ю.Х. Т. ЕГН ********** ***, сумата 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до първоначално предявения такъв от 60 000лв., като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

ДГ