Р Е Ш Е Н И Е № 28

Гр.Разград, 14. 05. 2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Н. Р. и с участието на прокурора Тихомир Тодоров, като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 20 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Е.Х.М. чрез повереника й адв. Д. против Прокуратурата на РБългария. Ищцата твърди, че вследствие на незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано нох дело № 309/2011г. на ОС гр. Разград, което е приключило окончателно на 02. 05. 2012 г. с влязла в сила оправдателна присъда, е претърпяла неимуществени вреди, които се изразяват в претърпени от нея болки и страдания, разстройство на психическото й здраве, злепоставяне пред обществото и накърняване на професионалната й репутация на лекар. Претендира заплащане на обезщетение за нанесените й неимуществени вреди от ответника в размер на 50 000 лв. и законната лихва от деня на причиняване на вредите – 01. 03. 2011 г. до окончателно изплащане на сумата. Твърди също така, че вследствие на незаконното обвинение е претърпяла имуществени вреди в размер на 150 лв. и претендира от ответника заплащане на обезщетение в този размер и законната лихва от дата на причиняване на вредите – 01. 06. 2010 г. до окончателно изплащане на сумата.

Депозиран е писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБългария. В отговора се излагат съображения, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е недоказан, както по основание, така и по размер, както и че претендирания от ищеца размер на обезщетение е неоснователно завишен. Твърди се, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19. 04. 2010 г. с Постановление на прокурор в ОП Разград е образувано досъдебно производство № В-293/ 2010 г. срещу неизвестен извършител за това, че през периода 18-21. 09. 2009 г. в МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност – лекарска професия , представляваща източник на повишена опасност е причинил смъртта на бебето Вели Б.Б., настъпила на 22. 09. 09 г. в същото болнично заведение – престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК и срещу неизвестен извършител за това, че на 18. 09. 09 г. в гр. Разград длъжностно лице – медицински работник е поискало дар – сумата от 250 лв., която не му се следва, задето е извършило действие по служба – престъпление по чл. 301 от НК.

С Постановление от 01. 03. 2011 г. на ОП Разград ищцата е била привлечена като обвиняем за извършено престъпление за това, че през периода 18-21. 09. 09 г. в МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност-лекарска професия /лекар ординатор акушер-гинеколог/, представляваща източник на повишена опасност , а именно при рисково /преждевременно/ раждане – съобразно чл. 19 от Наредба № 32/ 30. 12. 08 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, издадена от МЗ, обн. в ДВ, бр. 6/ 23. 01. 09 г. и не е осигурила екип от неонатолог и анестезиолог, задължение, което й произтича, съобразно длъжностната характеристика на длъжността”лекар ординатор акушер-гинеколог” в АГО, шифър 2221 7004, като това е причинило смъртта на бебето Вели Б.Б., настъпила на 22. 09. 09 г. в същото болнично заведение-престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК.

С Постановление от 03. 11. 2011 г. на ОП Разград ищцата Е.Х.М. е била привлечена като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер за това, че: През периода 18-21. 09. 09 г. в МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност-лекарска професия /лекар ординатор акушер-гинеколог/, представляваща източник на повишена опасност , а именно при рисково /преждевременно/ раждане – съобразно чл. 19 от Наредба № 32/ 30. 12. 08 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, издадена от МЗ, обн. в ДВ, бр. 6/ 23. 01. 09 г. и не е осигурила екип от неонатолог и анестезиолог, задължение, което й произтича, съобразно длъжностната характеристика на длъжността”лекар ординатор акушер-гинеколог” в АГО, шифър 2221 7004, като това е причинило смъртта на бебето Вели Б.Б., настъпила на 22. 09. 09 г. в същото болнично заведение-престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК и за това, че на 18. 09. 09 г. в гр. Разград в качеството си на длъжностно лице-лекар ординатор акушер-гинеколог е поискала и приела дар – сумата от 250 лв. в банкноти, който не й се следва, загдето е извършило такова действие по служба – водене на раждането, като подкупа е извършен чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение – престъпление по чл. 302, т. 2 във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК. С Постановление на ОП Разград от 07. 11. 11 г. на ищцата М. е наложена на осн. чл. 68, ал. 1 от НПК забрана да напуска пределите на Р България, освен с разрешение на прокурора.

След проведено разследване на 22. 11. 2011 г. с вх. № 4183 е внесен от ОП Разград в ОС Разград обвинителен акт срещу ищцата М. със същите обвинения, които са й били повдигнати с постановлението на ОП Разград от 03.11. 2011 г. С влязла в сила на 26. 05. 2012 г. Присъда № 3/ 19. 01. 2012 г. по нохд № 309/ 2011 г. по описа на ОС Разград ищцата М. е била призната за невинна и оправдана по двете повдигнати й обвинения.

По така развилото се наказателно производство ищцата е била представлявана от защитник адвокат Ст. Димитров, на когото е заплатила, според приложеното адвокатско пълномощно в размер на 150 лева.

Видно от материалите по нохд № 309/ 2011 г. /л.12/, ищцата чрез защитника си е подала молба до съда да й бъде разрешено да пътува за времето от 30. 11. до 07. 12. 2011 г. в Р Турция във връзка с провеждан от нея теоретико-практически курс за повишаване на квалификацията й. С Разпореждане № 215/ 25. 11. 2011 г. съдът е издал разрешение на ищцата да напусне пределите на страната за пътуване до Р Турция.

Представени и приложени по делото са копия от статии, публикувани във регионалните вестници Гледища днес”, бр. 8/ 20. 01. 12 г., „Лудогорски вестник”, бр. 8/20. 01. 12 г., „Екип 7” , бр. 8/ 20. 01. 12 г. , „Екип 7” т 20. 04. 12 г., „Гледища днес” от 11. 05. 12 г., в които е отразено, че ищцата е призната за невинна и е оправдана по повдигнатите й обвинения, както и че тази присъда впоследствие е била потвърдена от АС Варна.

По делото са разпитани свидетелите С.Н. и С.Н., респ. зълва и съпруг на ищцата. Според показанията на св. С.Н., ищцата много тежко преживяла воденото срещу нея наказателно производство. Била лъчезарна, спокойна жена, но след образуване на делото срещу нея, изпаднала в депресия. Страдала от безсъние, често плачела, влошили се отношенията в семейството й, оставила на заден план грижите за децата си. Децата също били запознати с проблемите й и ги преживявали тежко, както и нейните родители.

Според св. С.Н., образуваното наказателното производство срещу съпругата му й се отразило много тежко. Влошило се здравето й – имала проблеми с кръвното налягане, психични отклонения, страдала от безсъние и главоболие. Децата им също разбрали за воденото дело срещу майка им и станали много тревожни. Разтревожили се и родителите й. Имало публикации в местните вестници и репортаж по телевизията, от които воденото наказателно дело срещу ищцата станало достояние на техните близки и приятели, както и на цялата общественост в града. И според двамата свидетели, ищцата не успяла да се подготви добре, за да се яви на приравнителен изпит, относно квалификацията й в Р Турция, тъй като била в стрес, а и не била сигурна дали ще й бъде разрешено да пътува извън страната..

Назначена е съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице при прегледа е констатирало, че до образуване на делото срещу ищцата не е лекувана, не е поддържала лечение, нито по повод на соматични проблеми, нито с психотропна терапия. След започване на делото, ищцата започнала да се оплаква от напрежение, потиснато настроение, нарушен сън и апетит, отслабнала чувствително на тегло, имала трудности в концентрацията, започнала да повишава стойностите на кръвното налягане. По повод на това се консултирала с психиатър и приемала амбулаторно в продължение на шест месеца антидепресивна терапия. След спирането й, продължавала да е с високи стойности на кръвното налягане. Има проблеми със съня и концентрацията, все още се чувства потисната емоционално. Заключението на експертизата е, че ищцата е прекарала „Умерено тежък депресивен епизод със соматични симптоми”, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Заключението е направено въз основа на наличните симптоми, характерни за депресивно състояние /трайно понижено настроение, загуба на интерес от дейности, загуба на енергия и тонус, нарушения в концентрацията и вниманието, понижена самооценка, идеи за безполезност, песимистично възприемане на бъдещето, нарушен сън, понижен апетит, повишени стойности на кръвното налягане/ и тяхната продължителност, която е повече от 6 месеца, като минималния срок на продължителност е 2 седмици.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно обвинение има своето правно основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че след като е била обвинена за това, че през периода 18-21. 09. 09 г. в МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност-лекарска професия /лекар ординатор акушер-гинеколог/, представляваща източник на повишена опасност , а именно при рисково /преждевременно/ раждане – съобразно чл. 19 от Наредба № 32/ 30. 12. 08 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, издадена от МЗ, обн. в ДВ, бр. 6/ 23. 01. 09 г. и не е осигурила екип от неонатолог и анестезиолог, задължение, което й произтича, съобразно длъжностната характеристика на длъжността”лекар ординатор акушер-гинеколог” в АГО, шифър 2221 7004, като това е причинило смъртта на бебето Вели Б.Б., настъпила на 22. 09. 09 г. в същото болнично заведение-престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК и за това, че на 18. 09. 09 г. в гр. Разград в качеството си на длъжностно лице-лекар ординатор акушер-гинеколог е поискала и приела дар – сумата от 250 лв. в банкноти, който не й се следва, загдето е извършило такова действие по служба – водене на раждането, като подкупа е извършен чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение – престъпление по чл. 302, т. 2 във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК, ищцата с влязла в сила присъда е бил призната за невинна да е извършила престъпленията и била оправдана по повдигнатите й обвинения. Обвиненията са й били повдигнати с Постановления от 01. 03. 2011 г. и 03. 11. 2011 г. на ОП Разград, а оправдателната присъда е влязла в сила на 26. 05. 2012 г.

Съгласно чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съд от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В същия смисъл е и т.13 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според която, ако лицето е оправдано, държавата отговаря по чл. 2, ал.1, т. 2 /сега т. 3/ от ЗОДОВ, Съдът счита, че от събраните доказателства се установява, че са налице основанията на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и държавата отговаря за претърпените от ищцата М. неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение в това, че е извършила престъпления. Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Тази отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В конкретния случай, вредите са причинени от незаконни актове на прокуратурата, с които е било образувано и водено досъдебно производство за обвинение в извършване на две престъпления срещу ищцата и наказателното производство е приключило с присъда, с която е оправдана. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред, както е в процесния случай.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид конкретните обстоятелства. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки, душевни страдания и неудобства, когато са засегнали чувствата на пострадалия.

Съдът приема, предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, че наказателното производство, завършило с оправдателна присъда е предизвикало душевни страдания у ищцата. От ангажираните от последната доказателства се установява, че в резултат на незаконното обвинение за две извършени от нея престъпления е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството й, в изживян стрес, тревожност и притеснения в продължение на повече от една година. Обвиненията против ищцата са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, били повдигнати и са били свързани с качеството й на лекар ординатор акушер-гинеколог и тези обвинения са станали обществено достояние, коментирано е в пресата, което е дискредитирало ищцата в професионален и обществен план, накърнило е името й на почтен човек и професионалист.

От показанията на разпитаните двама свидетели С.Н. и С.Н. се установява, че в резултат на преживяното по повод на незаконното обвинение, ищцата е изпаднала в силен психологически стрес, изпитвала притеснения и тревожност, срам и унижение, тъй като били подронени репутацията и авторитета й на лекар, с които се ползвала в обществото. Тези обстоятелства довели до коренна промяна в личното й поведение и до неблагоприятно развитие на начина й на живот. Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза, заради воденото наказателно преследване, ищцата е прекарала „Умерено тежък депресивен епизод със соматични симптоми”, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, продължило повече от 6 месеца. Според гласните доказателства, вследствие на преживения психологически стрес се влошило здравословното състояние на ищцата, оплаквала се от главоболие, безсъние, повишено кръвно налягане. Съдът отчита, че свидетелите, като близки на ищцата хора са заинтересовани от изхода на спора, но показанията им са последователни, непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги приема за обективни. Незаконното обвинение срещу ищцата е била съпроводено и с наложено й ограничение да напуска пределите на страната. От така наложеното й ограничение, съдът приема, че ищцата също е изпитала неудобство, заради несигурността, в която е била поставена, дали ще й бъде дадено разрешение за пътуване, макар, че за целта на пребиваването й в Р Турция – провеждане на обучение за явяване на приравнителни изпити за лекар, да не са налице безспорни доказателства, както и че воденото срещу нея наказателно производство е попречило на това. Ищцата в хода на съдебното производство веднъж е поискала разрешение за пътуване извън страната и съдът й е разрешил.

На осн. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи във вр. с чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че с оглед характера на увреждането, свързано с периода на разследването, продължил малко повече от 1 година, отзвука от това обстоятелство между близките, колегите и пациентите на ищцата, както и в обществото, предвид широкия медиен отзвук, видно от публикациите в местните вестници, негативните емоции, които е изпитвала във връзка с това, субективни възприятия и личностна самооценка на ищцата и влошеното й здравословно състояние вследствие на преживения стрес, достатъчен размер на обезщетението е сумата 15 000 лв., което е съответно и на степента на доказване на претърпени вреди от ищцата. В останалата част, до първоначално предявения размер от 50 000 лв. искът за обезщетение на неимуществени вреди следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Предявеният иск за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 150 лв., които да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение е основателен и доказан. Размера на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение на защитника й, според договора за правна защита и съдействие, приложен по ДП № ЗМ-В-239/ 2010 / т. ІІІ, л.7/ е 150 лева.

Ищцата е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2500лв. и държавна такса в размер на 10 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноските по делото, съразмерно с уважената част от иска в размер на 758 лв.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище гр. София да заплати на Е.Х.М. ***, ЕГН ********** на осн. чл. 2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ сумата 15 000 (петнадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01. 03. 2011 г. до окончателното й заплащане и сумата 150 / сто и петдесет/ лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 01. 06. 2010 г. до окончателното й заплащане, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по нохд № 309/ 2011 г по описа на Разградския окръжен съд, както и сумата 758 /седемстотин петдесет и осем/ лева разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е.Х.М. ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България със седалище гр. София за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева до първоначално предявения размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева или за сумата 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

НР