Р
Е Ш Е Н И Е № 54
Гр. Разград, 08. 05. 2013 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2.
Валентина Димитрова
при
секретаря Д. Г. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 55 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 343/ 05.
12. 2012 г. по гр. д. № 809/ 11г. по описа на РС
Разград е прието за установено по отношение на Н.Н.Н. ***, че Е.К.С. *** не дължи по
изп. дело № 837/ 2002 г. по описа на ДСИ при РРС за
периода 30. 06. 1999 г. до 11. 11. 2009 г. лихва върху главница от 2000 лв. над
сумата от 2 790, 42 лева и е отхвърлен иска за разликата до претендирата сума като недължима
3 372, 46 лв. Н.Н.Н. е осъден да заплати на Е.К.С. 63, 53 лева разноски по делото.
Недоволен от решението в частта, в която не е уважен иска за недължимост на сумата до размера на 3 372, 46 лв. е останал Е.К.С.. Излага твърдения,
че решението е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като изложените от съда
правни изводи не се подкрепят
от събраните по делото доказателства
и противоречат на закона. Жалбоподателят моли да бъде отменено
решението в обжалваната част и да бъде уважен предявения от него иск.
Депозирана въззивна жалба от Н.Н.Н.
против същото решение с което не е уважена претенцията
му да му бъдат заплатени разноски по делото в размер на 3 000 лв.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания
доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло
споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че
не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн.
чл. 272 от ГПК.
Ищецът Е.К.С. е предявил иск с правно основание чл.
439 ГПК и видно от обстоятелствената част и петитума
на исковата молба, че не дължи по изп. дело № 837/ 02
г. на СИС при РРС сумата 14 384, 80 лв., от които главница 2000 лв. и
лихви 12 384, 80 лв. за периода 29. 01. 1992 г. до 25. 03. 2009 г.,
позовавайки се на Закона за деноминация на лева.
С влязло в сила Определение от 17. 03. 2009 г. по гр. д. № 328/ 09 г. на
РРС производството , относно главницата в размер на 2000 лв. е прекратено. С
молба от 18. 03. 09 г. ищецът е претендирал, че не дължи сумата 12 384, 80
лв. лихви, позовавайки се на ЗДЛ, а дългът му към 25. 03. 09 г. след деноминиране е 12, 19 лв. С Определение от 02. 06. 2009 г. по
гр. д. № 328/ 09 г. е прекратено
производството, като недопустимо в частта, с която се иска да бъде установено,
че Е.К.С. не дължи сумата в размер на 9 012, 34 лв., представляваща лихва за периода от 29. 01. 92
г. до 30. 06. 99 г. по изп. дело № 837/ 02 г. на СИС
при РРС. С определение от 05. 06. 09 г.
по с. дело е прекратено производството
по делото в частта, с която се иска да бъде установено, че по изп. дело № 837/ 02 г.
върху главница в размер на 2000 лв. не се дължи лихва в размер на
5 968, 70 лв. за периода от 30. 06. 1999 г. до 14. 03. 2009 г. Двете определения
са обжалвани от Е. К.С. пред Разградския окръжен съд.
С Определение № 706/ 16. 07. 09 г. по ч. гр. д. № 214/ 09 г. е оставена без
разглеждане частната жалба срещу определението от 02. 06. 09 г. на РС Разград,
а определението от 05. 06. 09 г. е потвърдено. С Определение № 736/ 29. 12. 09
г. по ч. гр. д. № 578/ 09 г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на горното
определение, постановено от ОС Разград.
Въз основа на влезлите в сила определения от 17. 03. 2009 г., 02. 06. 09 г.
и 05. 06. 09 г., постановени от РРС, както е приел и ВКС, е очертан предмета на
съдебното производство – търси се разликата между размера на предявения петитум 14 384, 80 лв. и остатъка от задължението за
законна лихва – за сумата 3 372, 46 лв. за периода от 30. 06. 1999 г. до
14. 03. 2009 г.
Небосновано е възражението на
жалбоподателя, че районния съд, за да постанови обжалваното решение, не е отчел
обстоятелството за извършени плащания по изпълнителното дело, с които е
погасено задължението на жалбоподателя. Това основание на иска е било въведено
от жалбоподателя с писмена молба /л. 9/,
предявена в съдебно заседание на 11. 07. 2011 г. Е.С.
е поискал да бъде допуснато изменение на иска, като е изтъкнал ново основание, наред
с поддържаното от него, че не дължи исковата сума, поради деноминирането
й, позовавайки се на Закона за деноминация на лев, твърдейки че е налице
плащане по дълга след образуване на изпълнителното производство и е поискал
съдът да признае за установено, че не дължи към 11. 11.
2009 г. компенсаторна лихва в размер на
8 351, 29 лв. С Определение от 03. 10. 2011 г., постановено в проведеното
открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на иска, относно периода,
за който иска се счита предявен – от 30. 06. 99 г. до 11. 11. 2009 г. Основанието, предявено от С. за извършени
плащания по изп. дело, с което се погасява дълга е
останало извън предмета на разглеждане, тъй като няма допуснато изменение на
иска в тази насока. Следва за прецизност да се посочи , че поисканото от ищеца
изменение на иска, така , както е предявено е недопустимо, съгл. чл. 214, ал. 1
ГПК. Иска се изменение на обстоятелствената част, включвайки ново основание и
на петитума на исковата молба, което представлява
предявяване на нов иск. Дори и да се счете, че се изменя основанието,
възможността за това е преклудирана, тъй като не е
направено в първото по делото съдебно заседание.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
размера на законната лихва върху главница от 2 000 лв. за периода 30. 06.
1999 г. е 2790, 52 лв. Заключението не е оспорено от страните, същото е
обективно, всестранно и пълно, поради което обосновано районния съд го е приел, като доказателство по делото.
Съобразявайки размера на претенцията на ищеца – 3 372, 46 лв.,
законосъобразно районния съд е приел, че не дължи сумата 582, 04 лв.
Неоснователна е жалбата от Н.Н.Н. против същото
решение, с което не е уважена претенцията му да му бъдат заплатени разноски по
делото в размер на 3 000 лв. С Определение от 21. 12.
2011 г. районния съд е осъдил Е.С. да заплати на Н.Н.
сумата от 3 000 лв. разноски по делото. Въпреки, че определението, с което
производството по делото е прекратено, е било отменено, то определението за
разноските не е обжалвано и е влязло в сила, поради което подлежи на
изпълнение.
Предвид изложеното,
решението на районния съд е обосновано и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл.
272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 343/ 05.
12. 2012 г. по гр. д. № 809/ 11г. по описа на РС
Разград.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ДГ