Р Е Ш Е Н И Е № 82
Гр. Разград, 20. 06. 2013 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на трети
юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина
Ганева
при секретаря М. Н. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 129 по описа за 2013 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ І/ 07. 12. 2012 г. по гр. д. № 481/ 09 г. по описа на РС Разград е
изнесен на публична продан недвижим имот: 1/2 ид. част от поземлен имот с
идентификатор № 61710.505.4977 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на *** с площ 224 кв.
м. с трайно предназначение на
територията: урбанизирана с начин на трайно ползване „ниско застрояване” /до 10
метра/” стар идентификатор: квартал 131А, парцел ІІ-4977, 4978, ведно със
следните самостоятелни обекти:
А.Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 61710.505.4977.1.1, който е построен в сграда 1 , построена в
описания по-горе поземлен имот, при граници за обекта: на същия етаж: няма. под
обекта - обект с идентификатор 61.710.505.4977.1.3, обект с идентификатор
61710.505.4977.1.4, над обекта: обект с идентификатор 61710.505.4977.1.2 с площ
от 122,630 кв.м. ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, който обект е със самостоятелен вход откъм ***
Б.Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 61710.505.4977.1.5 / шестдесет и една хиляди седемстотин и десет
точка, петстотин и пет. точка, четири хиляди деветстотин седемдесет и седем
точка едно точка пет/, който обект попада с сграда №1. построена в описания
по-горе недвижим имот с предназначение „за склад"при граници на същия етаж
- обект с идентификатор 61710.505.4977.1.4, под обекта - няма . над обекта -
обект с идентификатор 61710.505.4977.1.1 с площ от 18,770 кв.м. ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата.
В.Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 61710.505.4977.1.4 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет
точка, петстотин и пет, точка, четири хиляди деветстотин седемдесет и седем
точка едно точка четири/, който обект попада в сграда №1. построена в описания
по-горе поземлен имот, с предназначение "гараж" с площ 22.100 кв.м.
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата
Постановено е получената на публичната
продан цена да се разпредели по равно между И.А. и А.А.Б..
Пазарната
цена на допуснатия до делба недвижим имот е 98 950 лв.
Със същото решение е оставено без уважение
искането за възлагане на горепосочения имот, направено от И.А.М.. Оставено е
без уважение искането за възлагане па горепосочения имот, направено от А.А.Б..
Отхвърлен е иска, предявен от И.А.М. срещу А.А.Б. за заплащане на сумата 23
906,90 лв. за извършени плащания за подобрения в делбения имот като
неоснователен и недоказан. Отхвърлен е иска, предявен от А.А.Б. срещу И.А.М. за
заплащане на сумата 825 лв. за погасен кредит. И.А.М. е осъден да заплати на А.А.Б.
сумата 106,55 лв, представляващи половината от заплатена застрахователна премия
по застраховка на делбения имот, както и сумата 335 лв. за извършено боядисване
в делбения имот. И.А.М. е осъден да заплати по сметка на РРС държавна такса в
размер на 3 035,27 лв. А.А.Б. е осъдена да заплати по сметка на РРС д.т. 2 029
лв.
С Решение№ 348/ 25. 01.
2013 г. по същото гр. д. № 481/ 2009 г. районният съд е изнесъл на публична
продан: Лек автомобил марка "Мерцедес", модел Ц 250 ТД с ***
Постановил е получената
на публичната продан цена да се разпредели по равно между И.А.М. и А.А.Б..
Пазарната цена на допуснатия до делба
автомобил е 2 250 лв.
Съдът е обявил за
окончателен разделителен протокол, като е определил два дяла:
Дял I Холов диван ъглов на стойност 800 лв.
Телевизор 100
лв.
Преносим компютър 900 лв.
За уравнение + 100 лв.
Обща стойност 1 900 лв.
Дял ІІ Цифрова видеокамера 400 лв.
Спалня
дървена част 200 лв.
Гардероб 1
200 лв.
Абсорбатор 200
лв.
За уравнение -
100 лв.
Обща стйност 1
900 лв.
И.А.М. е осъден да
заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 121 лв.
А.А.Б. е осъдена да
заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 121 лв.
Недоволен от Решение № І/ 07. 12. 2012 г.и Решение № 348/ 25. 01.
2013 г. по гр. д. № 481/ 09 г. е останал И.А.М.. Относно
Решение № І/07. 12. 12 г. е недоволен в
частта, в която е отхвърлена възлагателната му претенция на допуснатия до делба
недвижим имот и същия е изнесен на публична продан, както и в частта, с която
са отхвърлени като неоснователни и недоказани претенциите му по сметки срещу
ответницата за заплащане на сумата 23 906, 90 лв. за извършени плащания за
подобрения в делбения имот, респ. уважен иск за заплащане на разходи за
боядисване в процесния имот в полза на ответницата на стойност 335 лв. и за
присъдените разноски. По
отношение на Решение № 348/ 25. 01. 13 г. е недоволен в частта, с която е
изнесена на публична продан движима вещ-лек автомобил, марка „Мерцедес” и в
частта, с която е обявен за окончателен разделителен протокол. В жалбата се
излагат доводи, че решенията са необосновани и
незаконосъобразни, постановени при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като изложените от
съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
противоречат на закона.
Не е депозиран
писмен отговор на жалбата от въззиваемата. В съдебно заседание не се явява и не
е заявила становище по жалбата.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решенията са валидни и допустими, а
жалбата депозирана срещу тях в обжалваната им част,
разгледана по същество се явява частично основателна.
Законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл. 349,
ал. 1 от ГПК, районният съд е изнесъл на публична продан допуснатия до делба
недвижим имот с административен адрес ***. Назначените по делото съдебно-технически и
оценъчни експертизи са направили заключение, че процесния имот е неподеляем.
Според влязлото в сила Решение № 95/ 09. 10. 2008 г. по бр. д. № 15/ 2008
г. на РРС, родителските права по
отношение на малолетното дете на страните, са предоставени след прекратяване на
брака с развод на въззиваемата А.Б., която
разполага със собствено жилище. Ето защо не са налице законовите предпоставки
за поставяне в дял на жалбоподателя процесния недвижим имот и възлагателната му
претенция обосновано е оставена без уважение.
По отношение на претенцията по сметки от жалбоподателя,
въззивната инстанция приема, че същата е частично основателна. Въззиваемата не
оспорва, че претендираните от жалбоподателя подобрения са извършени в делбения
имот, но оспорва периода, като твърди, че са извършени преди фактическата им
раздяла с жалбоподателя на 27. 10. 2007 г. Претендираните от жалбоподателя материали,
описани в молбата му за предявяване на претенции по сметки /л. 115/ са вложени
в делбения имот, както се установява от заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза.
Видно от показанията на св. Бейти Мехмед Х., ремонтните
работи, извършвани от ЕТ „Б. – Е. Х.” /предмет на претенцията в т. VІ от
молбата на л. 116 -117/ са извършени
през лятото-есента на 2007 г. и са
продължили 2-3 месеца. Св. А. Т. твърди, че
изработената от фирма „Дом – И. Р.” ПВЦ дограма /п. ІІ в молбата/ е
монтирана от нейния съпруг в присъствието на въззиваемата, която по това време
била бременна. Св. Т. С. – собственик на „ЕТ „П.-Т. С.” дава показания, че кухненската мебел и
гардероб /п.І/, доставени от него, са монтирани в присъствието на въззиваемата,
като с нея се е консултирал при изработването им, досежно дизайна на мебелите.
Св. Ф. Х. и Е. Х., които са майка и стринка на въззивааемата заявяват, че ремонта
вътре в къщата е извършен, докато бившите съпрузи все още живеели заедно и бил
завършен след като се родило детето им. Сложили паркет, тоалетна чиния, мивка,
плочи, направили кухнята, банята, коридора и терасите, сложили окачен таван, на
пода гранитогрес, след това боядисали. Когато приключил ремонта, двете свидетелки
отишли да чистят. Като близки роднини на въззиваемата, същите свидетелки са
заинтересовани от изхода на спора, но тъй като показанията им се подкрепят от
горните гласни доказателства, съдът ги приема за достоверни, вкл. и по
отношение на претенцията на жалбоподателя в п. ІV от молбата му, за които подобрения
приема, че са извършени преди фактическата раздяла. С оглед на изложеното,
предвид събраните по делото гласни доказателства, които са последователни,
непротиворечиви и кореспондират с установените по делото обстоятелства, съдът
приема, че посочените по - горе подобрения са извършени преди фактическата
раздяла на страните, поради което претенцията на жалбоподателя в тези части е
неоснователна.
По делото е
разпитан св. Л. С. - работник в „А.” ЕООД. Същият твърди, че ремонта, възложен
на фирмата от жалбоподателя е извършен през месеците май и юни 2008 г. Тогава е
съставен Протокол за изпълнените СМР /л. 130/, когато е приета работата и след
това е била съставена и заплатена фактура. На л. 131 от делото е приложена
фактура № 914/ 18. 08. 2008 г. за заплатени от жалбоподателя, изпълнени СМР на
стойност 19 021, 97 лв. С оглед на тези гласни доказателства, относно
момента на извършените СМР в процесния имот, които кореспондират и с писмените
такива за извършеното плащане, съдът приема, че претенцията на жалбоподателя за
подобрения, отнасящи се до външния ремонт на жилищната сграда /п. VІІ от
молбата му/ на стойност 19 021, 97 лв., са извършени след фактическата
раздяла на страните, поради което претенцията на жалбоподателя в тази част
следва да бъде уважена. Основателна е претенцията и досежно искането в п. ІІІ
от молбата. Видно от фискален бон и ф-ра № 52, същите са издадени на 21. 04. 2008
г. и сумата 999, 84 лв. за закупени
тротоарни плочи „Пчелна пита” е платена от жалбоподателя. Не са налице безспорни
доказателства, опровергаващи твърденията на последния, че същите плочи са
закупени от него и вложени в имота след раздялата му с въззиваемата. По
отношение на п. V от молбата не са налице доказателства, че вложените в имота
иглолистни дъски са увеличили стойността на имота, както е прието в
заключението на съдебната експертиза, поради което и молбата в тази част е
неоснователна.
В заключението на
тройната съдебно- техническа и оценъчна експертиза за всяко от претендираните
от жалбоподателя подобрение е посочена и сумата, с която неговото извършване
повишава стойността на имота. Извършения от „ А.” ЕООД ремонт увеличава
стойността на имота с 14 400 лв., поставянето на тротоарни плочи „Пчелна
пита” увеличава стойността на имота с 860 лв. или общо с 15 260 лв. С
оглед на това, искането по сметки на жалбоподателя следва да бъде уважено за
половината от тази сума, която възлиза на 7 630 лв.
Основателно е възражението
на жалбоподателя, относно частта на решението, в която е осъден да заплати на
въззиваемата сумата 335 лв. По делото не са посочени доказателства от
въззиваемата, че закупените от нея материали е вложила и е извършила боядисване
на обекта, след като й е било предоставено ползването. В обратен смисъл са
показанията на свидетелките Е. и Ф. Х., които заявяват, че е извършено
боядисване, докато съпрузите живели все още съвместно. Ето защо в тази част
решението следва да бъде отменено и да бъде отхвърлена претенцията на
въззиваемата за тази сума.
Жалбата по
отношение на Решение № 348/ 25. 01. 13 г.
в частта, с която е обявен за окончателен разделителен протокол и в частта, с която е изнесена на публична продан движима вещ-лек
автомобил, марка „Мерцедес” е неоснователна.
Разпределението в разделителния протокол е направено, съобразно заключението на
назначената по делото експертиза, съобразено е със стойността на вещите и
квотите на съсобственост на страните, поради което е законосъобразно. В
противен случай, при обособяване на дялове за вещите, така, както се ползват от
страните в какъвто смисъл е претенцията на жалбоподателя, биха се получили
неравностойни дялове и съсобствеността не би могло да бъде ликвидирана по
способа, предвиден в чл. 352 ГПК – чрез теглене на жребий.
По отношение на лекия
автомобил- видно от приложените по делото Договор за покупко-продажба на лек
автомобил от 07. 08. 09 г. и Удостоверение изх. № 7863/ 16. 02. 2012 г. на ОД
на МВР Разград /л. 184/, лекият автомобил, марка „Мерцедес Ц 250 ТД” е с
първоначална регистрация на името на И.А.М. и от 29. 06. 09 г. е прекратена
регистрацията му, поради бракуване.
Същото МПС е възстановено със същия номер на рама и двигател от 11. 08. 09 г. на името на П. М. П.. От тези писмени
доказателства се установява, че жалбоподателят се е разпоредил чрез покупко-
продажба с процесния автомобил преди постановяване и влизане в сила на Решение
№ І/ 25. 05. 2010 г. по допускане на делбата, без да направи надлежни
възражения и да представи доказателства за принадлежността на лекия автомобил в
делбената маса. Напротив, изложил е твърдения, че лекия автомобил е в негово
владение. Решението, с което е допуснат до делба лекия автомобил е влязло в сила
и има сила на пресъдено нещо, поради което обосновано районният съд го е
изнесъл на публична продан, след като страните не са постигнали спогодба да
бъде поставен в дял на някоя от тях. Въпроса за начина на осребряване на това
имущество следва да бъде решен по правилата на принудителното съдебно
изпълнение.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№ І/ 07. 12. 2012 г. по гр. д. № 481/ 09 г. по описа на РС Разград в ЧАСТТА, в която е отхвърлен
иска, предявен от И.А.М. срещу А.А.Б. за заплащане на сумата над размера от
16 276, 90 /шестнадесет хиляди двеста седемдесет и шест лева и 90 ст./ за
разликата до 23
906,90 лв. за извършени плащания за подобрения в делбения имот като
неоснователен и недоказан, както и в частта, в която И.А.М. е осъден да заплати на
А.А.Б. сумата 335 лв. за извършено
боядисване в делбения имот и в частта, с която е осъден да заплати по сметка на
РРС държавна такса над размера от 2 716, 40 лева /две хиляди седемстотин и шестнадесет лв. и
40 ст./ за разликата до 3 035, 27 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.А.Б., ЕГН
********** *** заплати на И.А.М.,
ЕГН ********** *** сумата 7 630 /седем хиляди шестстотин и тридесет/ лева за извършени плащания за подобрения в делбения имот.
ОТХВЪРЛЯ
иска на А.А.Б., ЕГН **********
против И.А.М., ЕГН ********** за заплащане на сумата 335 лв. /триста тридесет и
пет лева/ за извършено боядисване в делбения имот.
ОСЪЖДА А.А.Б., ЕГН
********** да заплати по сметка РРС държавна такса в размер на 318, 60 лв. / триста и
осемнадесет лева и 60 ст./
ПОТВЪРЖДАВА в останалата
обжалвана част Решение № І/ 07. 12. 2012
г. по гр. д. № 481/ 09 г. по описа на Разградския
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 348/ 25. 01. 2013 г. по гр. д. №
481/ 2009 г.по описа на Разградския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
MH