Р Е Ш Е Н И Е № 13
Гр.Разград, 11. 03. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
окръжен съд в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
Съдия: Анелия
Йорданова
при секретаря С.
Л., като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 131 по описа за 2013
г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Б.Ш.Х. против В.Д.К.,
в която ищецът излага твърдение, че е длъжник по изп.д. № 17 / 10г. по описа на
ЧСИ Д.Драганов, а взискатели са НХ и В.Д.К.. Твърди още, че на 4.03.2013г. е
представил молба до ЧСИ с приложени писмени доказателства за издължена от
негова страна сума в размер 107 800лв., но взискателят К. е оспорил сумите
пред съдебния изпълнител. Ищецът твърди, че не дължи тази сума, тъй като я е
заплатил на ответника в периода от 08. 03. 2010 г. до 05. 11. 2012 г. и представя платежни
нареждания и вносни бележки. Моли съда да постанови решение, с което да приеме
за установено, че поради плащане, не дължи на ответника К. сумата 107 800 лв. за събирането, на която е образувано изп.д. № 17 / 2010г. на ЧСИ
Д.Драганов. В съдебно заседание е допуснато изменение на иска по отношение на
размера, като същия се счита предявен за сумата 91 616, 60 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника , като оспорва иска като неоснователен. Същият твърди, че
ищецът му дължи към 17. 09. 12 г. въз основа на договори заем между тях
общо 154 000 евро или с левова равностойност
301 532 лв. Сумата 107 800
лв., дължима от ищеца по изпълнителното дело е само част от горната сума и не е
събрана по изпълнителното дело.
Ответникът по първоначалния
иск В.Д.К. е предявил насрещен иск против Б.Ш.Х.. Ищецът К. твърди, че въз
основа на договор за заем от 04. 02. 2010 г., обективиран в нот. акт № 43, т. 1,
дело № 16/10 г. на нотариус с рег. № 291 ответникът Х. е получил сумата
195 000 лв., която следвало да върне до 05. 08. 2010 г. Ответникът не върнал получената в заем сума в
посочения срок, а ищецът му дал в заем и други суми, като общо получената от
ответника сума до 17. 09. 2012
г. е в размер на 154 000 евро, за което същия
подписал запис на заповед на 17. 09. 2012 г. На ищеца бил издаден изп. лист за
сумата 195 000 лв. , дължима по
договора за заем от 04. 02. 2010 г., обезпечен с ипотека, което вземане е
предявил по изп. дело № 17/ 2010
г. Ищецът твърди, че въз основа на приложения запис на
заповед от 17. 09. 2012 г.
ответникът му дължи извън горната сума, още и сумата 106 532 лв., получена въз основа на
договор за заем от 04. 02. 2010 г. обективиран в нот.
акт № 43, т. 1, дело № 16/10 г. на нотариус с рег. № 291 и моли съда да го
осъди да му я заплати, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска.
Б.Ш.Х.
е депозирал писмен отговор на насрещния иск. По същество оспорва иска като
неоснователен. Оспорва записа на заповед, като твърди, че е нищожен, поради
липса на задължителни реквизити. Липсвал падеж, място на издаване и на плащане.
Записът на заповед не бил предявен. Излагат се твърдения, че ответникът Х. не е
получил реално сумата 106 532 лв. и не съществува договор за заем между
страните за получена в заем такава сума.
Съдът, като прецени твърденията и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Пред Разградският районен съд е било образувано ч.
гр. д . № 102/ 13 г.
по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от В.Д.К.
против Б.Ш.Х. за сумата 195 000 лв., представляваща неизплатен паричен
заем, получена на 04. 02. 2010
г. В заявлението
е посочено, че за обезпечаване на вземането на заемодателя, Б.Ш.Х. и Севдие Мусова Х. са учредили ипотека върху
свои недвижими имоти, находящи се в гр. Разград, ул. „Кратово” № 7 и № 7а,
ведно с построените сгради. Договорът за заем и обезпеченията са предмет на
нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 43, том І, дело № 16/ 04. 02. 2010 г. на нотариус с рег. №
291. Същият нот. акт е приложен по делото и според договора, В.Д.К. дава на Б Ш.Х.
в заем сумата от 195 000 лв., която сума заемателят се задължава да
изплати на заемодателя най-късно до 05. 08. 2010 г. без лихва. С
Разпореждане № 178/ 16. 01. 2013
г. е допуснато
незабавно изпълнение на задължението на Б.Ш.Х. да заплати на В.Д.К. сумата
195 000 лв. главница, ведно със законната лихва от 15. 01. 2013 г. до окончателно изплащане на главницата,
сумата 3900 лв. разноски по делото, като са издадени Заповед за изпълнение №
178/ 16. 01. 2013 г.
и изпълнителен лист.
Пред Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д. Драганов,
рег. № 762 от камарата на ЧСИ е образувано изп. дело № 20107620400017/ 2010 г. по молба на НОХ
против Б.Ш.Х.. Депозирана е молба от В.Д.К. – вх. № 00469/ 18. 01. 13 г. по същото изп. дело с
приложен изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 102/ 13 г. на РРС за сумата
195 000 лв. главница, ведно със законната лихва от 15. 01. 2013 г. до окончателно изплащане на главницата,
сумата 3900 лв. разноски по делото и същият е присъединен като взискател срещу
длъжника Б.Ш.Х.. На последния е изпратено съобщение /л. 237 от изп. дело и л.
18 от гр. д. / за присъединяването на
взискателя К. по изп. дело изх. № 656/ 21. 01. 2013 г. Пред ЧСИ е
депозирана молба вх. № 01656/ 05. 03. 13 г. /л. 248/ от Б.Ш.Х. чрез пълномощник, с
твърдение, че за периода от 08. 03. 10 г. до 05. 11. 12 г. е платил на взискателя К.
общо сума в размер на 107 800 лв. , като моли ЧСИ да приеме за установено,
че не дължи тази сума. Приложени са към молбата платежни документи. След като
ЧСИ е изпратил съобщение на взискателя К., последният е заявил в писмена молба
вх. № 02112/ 19. 03. 13 г.
/ л. 271/ , че доказателствата за заплатените суми от Б. Х. не са относими и
моли да не бъдат приспадани от дълга посочените от длъжника суми.
В исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело пред Разградския
окръжен съд, ищецът Б.Ш.Х. е изложил твърдения, че в периода от 08. 03. 2010 г. до 05. 11. 2012 г. е изплатил на ответника
В.К. сума общо в размер на 107 800 лв. и поради плащане, не дължи на ответника К. сумата 107 800 лв. за събирането, на която е образувано изп.д. № 17 / 2010г. на ЧСИ
Д.Драганов. Приложени са към исковата молба, както и по изп. дело вносни
бележки, платежно нареждане, декларация от МВО и извлечение от банкови сметки:
пл. нареждания от 03. 05. 10 г.
за 7 500 лв., от 08. 03. 10
г. за 7 500 лв., вносни бележки от 08. 04. 10 г. за 7 500 лв., от
10. 06. 10 г.
за 7 500 лв., от 08. 07. 10
г. за 7 500 лв., от 06. 08. 10 г. за 7 500 лв., от
29. 10. 10 г.
за 16 300 лв., квитанция към ПКО от 02. 12. 10 г. за 7 500
лв.,извлечения от банкови сметки от 19. 06. 12 г., за 5 000
евро, от 27. 07. 12 г. за 5 000 евро, от
04. 09. 12 г.
за 5 000 евро, от 05. 11. 12
г. за 5 000 евро, внесени на името на ответника В.К.. Според двете
заключения на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършила
проверка на писмените доказателства и находящите се в банка „ОББ” , извършените
плащания по сметката на В.К. са в размер на 81 837, 45 лева. По отношение на валутните преводи
заключението е, че същите са извършени от банка в Полша, без да се сочи
наредител.
Ищецът по насрещния иск В.К. представя по
делото запис на заповед, според която ответникът по иска Б.Х., като издател се
е задължил да заплати на В.К. сумата
154 000 евро. Падежът е 17. 09. 12 г., когато е издаден записа на заповед,
мястото на плащане е гр. Шумен. В исковата молба ищецът К. твърди, че
ответникът Б Х. е издал записа на заповед във връзка със сключения на 04. 02. 2010 г. договор за заем,
обективиран в нотариален акт за договорна ипотека № 43, том І,
дело № 16/ 04. 02. 2010 г.
на нотариус с рег. № 291. Според същия договор, Б.Х. е получил в заем сумата
195 000 лв. Тази сума не била върната от последния до 05. 08. 2010 г., какъвто срок е
уговорен в договора, а получил още няколко суми от К. общо в размер на
154 000 евро или в левова равностойност 301 532 лв., за което Х.
издал записа на заповед, поради което претендира да му бъде заплатена сумата
106 532 лв., която представлява разлика между сумата 195 000 лв. , за
която К. се е снабдил с изпълнителен лист и задължението, поето със записа на
заповед с левова равностойност 301 532 лв.
Б.Х. отрича да е получавал в заем от В.К. сумата 106 532 лв. Представени са три допълнителни
споразумения към нот. акт за договорна ипотека. Доп. споразумение № 1 от 28.
07. 2010 г.
, в което е посочено, че договорения кредит е в размер на 224 000 лв. с
краен срок за издължаване 15. 12. 11
г., Доп. споразумение № 2 от 28. 01. 12 г., в който е посочено, че
кредита е в размер на 227 500 лв. с краен срок на издължаване до 28. 02. 12 г., Доп. споразумение № 3
от 20. 03. 12 г.
, че кредитът е в размер на 247 750 лв. с краен срок на издължаване 30.
05. 12 г.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск
от Б.Ш.Х. против В.Д.К. отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК е процесуално недопустим,
поради което следва да бъде оставен без разглеждане и по него производството по
делото да бъде прекратено.
Изпълнителният лист по ч. гр. д. № 102/ 2013 г. по описа на РРС е
издаден на 16. 01. 2013 г.
в полза на В.Д.К. против Б.Ш.Х. за сумата 195 000 лв. главница по договор за
заем, сключен на 04. 02. 2010 г., обективиран в
нотариален акт за договорна ипотека № 43, том І, дело № 16/ 04. 02. 2010 г. на нотариус с рег. №
291. Ищецът Х. претендира, че не дължи сумата 91 616, 60 лв. , поради плащане в периода от 08. 03. 2010 г. до 05. 11. 2012 г.
Плащането, за което твърди, че е извършил
ищеца, не попада в категорията факти по чл. 439, ал. 2 от ГПК,
тъй като е извършено преди датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. С оглед на това, искът се явява
основан на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо. Разпоредбата на чл. 439, ал.1 от ГПК,
установява възможност за длъжника да оспори изпълнението чрез иск, като този
иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Доколкото заповедите за изпълнение,
издавани по реда на действащия ГПК се ползват със стабилитет, тъй като влизат в
сила, съдебната практика приема, че разпоредбата на чл. 439, ал.2 от ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че
съдебно дирене не се провежда. В този смисъл изрично е Определение №
956/22.12.2010 г. на ВКС, І т.о.
Ищецът е длъжник в заповедно производство и
разполага съд специални способи за защита. Защитата на длъжника в заповедното
производство срещу издадена против него заповед за изпълнение се осъществява
чрез възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. След подаване на
възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на
вземането по чл. 422 или чл. 415, ал. 1 ГПК. Правните способи за оспорване на
заповедния дълг са изчерпателно регламентирани – възражение по чл. 414 ГПК;
възражение пред въззивния съд по чл. 423 ГПК или иск
по чл. 424 ГПК,
евентуално по чл. 439 ГПК. Извън
изрично уредените способи, длъжникът няма право на друга искова защита. По делото не се спори, не са наведени
твърдения в тази насока, а и от приложеното ч. гр. д. № 102/ 13 г. на РРС се установява, че
длъжникът Б.Ш.Х. не е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу заповедта
за изпълнение. Претенцията на ищеца
представлява оспорване на част от
вземането по заповедта за изпълнение и се основава на факти, които са били
известни на ищеца и същият е могъл да ги посочи в срока за възражение по чл. 414 ГПК. Тези
факти не са от категорията на предвидените в чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй
като нямат качеството на новонастъпили, новооткрити обстоятелства или на нови
писмени доказателства. Съдебната практика е категорична по въпроса, че
твърдението за наличието на факти, които
са били известни на ищеца и е могъл да ги посочи преди изтичане на срока за
възражение в заповедното производство се преклудират с изтичането на срока за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК. /Опр. № 104/ 06. 03. 2013 г. по ч. гр. д. № 1504/
13 г. ІІ
г. о. на ВКС, Опр. № 194/ 08. 03. 10
г. по ч. т. д. № 722/ 09 г. на ІІ г. о. на ВКС, Опр.
№ 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о. и др./ С оглед
на изложеното, съдът приема, че предявения от ищеца Б.Ш.Х. отрицателен
установителен иск против В.Д.К. е процесуално недопустим, поради което
производството по него следва да бъде прекратено.
Предявеният насрещен иск от В.Д.К. против Б.Ш.Х.
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 535-538 ТЗ е неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Съдът приема, че е необосновано възражението
на ответника Б.Х., че записът на заповед
е нищожен, поради липса на реквизити. Съдът при проверката му констатира, че
съдържа посочените в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ
задължителни реквизити, които в своята кумулативна даденост предпоставят
действителността на менителничния ефект. В процесната ценна книга се съдържа
наименованието "запис на заповед", както в заглавието на акта, така и
в текста на същия. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена
парична сума – 154 000 евро на ищеца. Падежът е определен съобразно
разпоредбата на чл. 537 вр. с чл. 486, ал.1, т. 4 от ТЗ
- на определен ден, който е 17. 09. 2012 г. В записа на заповед са посочени като
място на издаване – гр. Шумен и като място на плащане - гр. Шумен. Като получател
на плащането в съответствие с чл. 535, т. 5 от ТЗ
е посочен ищеца. Менителничният ефект е издаден на 17. 09. 2012 г. и върху него е
положен подпис на издателя - ответника. Процесният запис на заповед съдържа
всички законоустановени реквизити, поради което същият е действителен и е
породил действително менителнично задължение.
В исковата молба е изложено твърдение от
ищеца К., че ответникът Б Х. е издал записа на заповед във връзка със сключения
на 04. 02. 2010 г.
договор за заем за сумата 195 000 лв., обективиран в нотариален акт за
договорна ипотека № 43, том І, дело № 16/ 04. 02. 2010 г. на нотариус с рег. № 291 и три допълнителни споразумения към него - №
1/ 28. 07. 10 г.
, № 2/ 20. 01. 12 г.
и № 3/ 20. 03. 12 г.
С
оглед на това е безспорно, че
са налице каузални правоотношения между издателя на записа на заповед и
поемателя във връзка с издаването му. При твърдения за обезпечителна връзка
между меннителничния ефект и конкретни каузални правоотношения при идентичност
на страните по тях, необходимо е да се установи каузалното правоотношение,
респ. съществуването на задължението по него, изпълнението на което обезпечава
записа на заповед. В същия смисъл са решение № 21 от 04.05.2012 г. по т. д. № 1091/2010
г. на ВКС, II Т. О., решение № 143 от 01.02.2013 г. по т. д. № 870/2011 г. на
ВКС, I Т. О. и др., които постановени по реда на чл. 290 ГПК
формират и задължителна съдебна практика. При такава доказана връзка между
записа на заповед и договор за заем,
следва да бъде доказано и получаването на сумата от ответника по иска с
доказателства извън самия запис на заповед, тъй като същият твърди, че не е
получавал в заем и не дължи процесната сума от 106 532 лв. Договорът за заем е уреден в чл. 240 ЗЗД като
реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи срещу задължение за връщането им. Предаването на
сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем и
необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото
от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. В представените три
допълнителни споразумения - № 1/ 28. 07. 10 г. , № 2/ 20. 01. 12 г. и № 3/ 20. 03. 12 г. към нот. акт за
договорна ипотека № 43, том І, дело № 16/ 04. 02. 2010 г. на нотариус с рег. № 291 не се съдържат
доказателства за реално получена от ответника в заем сума в размер на 106 532 лв. Ищецът по насрещния иск не
сочи каквито и да било доказателства, че е предал на ответника претендираната
от него парична сума в размер на 106 532 лв. Такъв извод може да се направи, съгласно
посочената по-горе практика на ВКС, само при изрично наличие на изявление на
страните, че сумата се предава при подписването на договора / доп.
споразумение/ или е предадена от заемателя на заемополучателя, /каквото в
конкретния случай липсва/ или ако по делото е представена разписка
удостоверяваща това предаване. За да бъде уважен иска, следва ищецът да докаже
фактическото предаване на исковата сума, което в настоящото производство не е
сторено, поради което и искът е неоснователен и недоказан.
Ищецът по първоначалния иск Б.Ш.Х. е
направил разноски в размер общо на 6012 лв., съгласно представения по делото
списък на разноските – 4312 лв. платена държавна такса, 200 лв. за
възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и 1 500
лв. за адвокатско възнаграждение. Ищецът
по насрещния иск В.Д.К. е направил разноски в размер на 4 261, 36 лв. за заплатена
държавна такса по насрещния иск. На ответника по първия иск се дължат разноски
и при прекратяване на производството по иска срещу него, но тъй като не са
представени доказателства за направени разноски във връзка със защитата по него,
не му се дължат такива от ищеца. С оглед изхода на спора по насрещния иск, на ответника
Б. Х. следва да се присъдят разноски в размер на 750 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между него и повереника му за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв.
с посочено основание „защита по гр. д. № 131/ 2013 г.”, без да се разграничава
уговореното възнаграждение за защитата по насрещния иск и по първия иск,
предявен от Б. Х., поради което съдът, като взе предвид и приблизително
еднаквия размер на цената на двата иска, по които е осъществена защитата,
приема, че следва да му се присъдят разноски в половин размер за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от Б.Ш.Х., ЕГН **********,***, офис № 11 против В.Д.К.
, ЕГН ********** ***, с който моли да бъде прието за установено, че поради плащане, не дължи на ответника К.
сумата 91 616, 60 лева /деветдесет
и една хиляди шестстотин и шестнадесет лв. и 60 ст./ за събирането, на
която е образувано изп.д. №
2010762040017/ 2010г. на ЧСИ Д.Драганов с рег. № 762 на камарата на ЧСИ, поради
процесуална недопустимост на иска и прекратява производството по него.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.К. , ЕГН **********
*** против Б.Ш.Х., ЕГН ********** ***, офис № 11 насрещен иск за заплащане на
сумата 106 532 лева / стои
шест хиляди петстотин тридесет и два лв./ на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл.
535-538 ТЗ, получена въз основа на договор за заем от 04. 02. 2010 г., обективиран в нот.
акт № 43, т. 1, дело № 16/10 г. на нотариус с рег. № 291 и запис на заповед от
17. 09. 2012 г.,
ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Д.К. , ЕГН ********** *** да заплати на Б.Ш.Х., ЕГН ********** ***, офис № 11 сумата
750 / седемстотин и петдесет/ лева на осн. чл. 78 ГПК разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския
апелативен съд.
СЪДИЯ:
СЛ