РЕШЕНИЕ

№ 76 / 24.06.2013г. Гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и седми май, две хиляди и тринадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 147 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Х.Б.Х. и С.Б.А., подадена чрез пълномощник, против решение № І / 20.03.2013г., постановено по гр.д. № 1786 / 2012г. по описа на РС Разград, с което е допусната делба на три земеделски имота, находящи се в землището на с.Дянково, при квоти по 1 / 6 ид.ч. за всеки от жалбоподателите и по 2 / 6 ид.ч. за всеки от въззиваемите. Жалбоподателите излагат становище за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, неговата необоснованост и молят съда да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което отхвърли предявения иск за делба. В сдъдебно заседание поддържат подадената жалба чрез техния пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Ф. А. Ф., подаден чрез пълномощник, в който е изложено становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззиваемата Ф.А.Х. не е депозирала писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните констатира следната фактическа обстановка: С решение № 149 / 1.01.1997г. на ОСЗ Разград е възстановено правото на собственост на наследниците на А. А.Б. върху три земеделски имота в землището на с.Дянково, както следва: овощна градина от 1,998 дка, пета категория, местността „Пунарлък”, представляваща имот № 023047 по плана за земеразделяне на с.с.; нива от 9.,944 дка, трета категория, местността „Пунарлък”, представляваща имот № 025023 по плана за земеразделяне на с.с. и нива от 21,056 дка, пета категория, местността „Гераните”, представляваща имот № 055008 по плана за земеразделяне на с.с.

От приложените удостоверения за наследници се установява, че А. Б. е починал на 24.10.1999г. Негови наследници са децата му Ф.Х. и Ф.Ф.. Наследодателят е имал още две деца – Б. Б. и Б. Б.. Първият е починал на 31.12.1987г., преди своя баща. Негови низходящи наследници са ответниците Х.Х. и С.А.. Съпругата му Х. Б. е починала на 23.12.2000г. Б. Б. е починал на 17.12.1973г., също преди своя баща, и не е оставил низходящи наследници, а само възходящи такива – неговия баща А. Б. и майка А.М., починала на 2.05.1988г.

Приживе, на 24.02.1997г. е съставен предварителен договор, сключен между А. Б. и С.А., по силата на който първият е поел задължение да продаде на втория собствените си 33 дка земеделски земи, ниви, намиращи се в землището на с.Дянково, които са възстановени с с решение на ПК Разград, за сумата 150 000лв., която е получена от продавача. А. Б. се е задължил да снабди купувача с нотариален акт за собственост, след като самият той се снабди с такъв. Предварителният договор е нотариално заверен на 24.02.1997г. В производство по чл.193 ГПК е назначена и приета графическа експертиза, от заключението на която се установява, че подписът за „продавач” в предварителния договор вероятно е на А. Б.. Експертизата не е оспорена от страните и във въззивната жалба липсва оплакване в този смисъл, поради което съдът приема, че подписът е изпълнен от А. Б..

Районният съд е събрал множество доказателства – договори за наем на земеделска земя и копия от книгата за раздаване на рента при ЗКПУ”Калово” с.Дянково, от които се установява, че в периода от 2000г. до 2012г. двете ниви, представляващи част от предмета на делба, са отдавани на кооперацията за обработване. За наемодател в част от договорите е посочен починалият наследодател А. Б., в друа част – Х.Х.. В посочения период наемът е получаван от част от наследниците на А. Б. – през 2000г. в книгата е отбелязано името на починалия вече наследодател, в периода от 2001г. до 2007г. партидата в книгата е водена на името на Х. Б. – съпруга на Б. Б. и майка на ответника С.А., през 2008г. са вписани имената на А. Б., Б. Б., Ф.Х. и Ф.Ф., през 2009г. и 2010г. – на С.А., А. Б. и Х. Б., през 2011г. – на Х.Х., А. Б. и Х. Б. и през 2012г. – на С.А., А. Б. и Х. Б.. От събраните гласни доказателства се установява, че докато е бил жив А. Б., същият е внесъл своите земи в кооперацията и е получавал наем за тях. След неговата смърт наследниците му Ф.Х., Ф.Ф. и С.А. са получавали равни части от наема, а впоследствие, след като последният е представил в кооперацията предварителния договор, е станал единствен получател на наема. След като Ф.Ф. е отишла в ЗКПУ с.Дянково, за да получи парите си за 2010г. и е разбрала, че целият наем е получаван от С. А., е заявила, че ще потърси своите права. От свидетелските показания се установява още, че земите са внесени в кооперацията от наследодателя А. Б.. Съдът приема този факт за установен, както и че след смъртта на наследодателя наемът за ползване е изплащан от кооперацията на различни наследници в периода 2000г. – 2012г. По отношение на овощната градина ответникът не е ангажирал никакви доказателства относно осъществено владение след смъртта на А. Б.. Обобщавайки горните факти, съдът приема за недоказано твърдението на С.А., че е бил единственият наследник, който е владял процесните три имота от 1997г. до настоящия момент.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е неоснователна. Мотивите на районния съд в частта, с която е прието за недоказано възражението за изтекла придобивна давност в полза на С. А., са законосъобразни. Липсата на конкретизация на имотите в предварителния договор, по отношение на които А. Б. е поел задължение за прехвърляне на собствеността в полза на С. А., води до нищожност на предварителния договор на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, поради невъзможност да се установи волята на страните относно неговия предмет. След смъртта на А. Б. две години по-късно, възстановените му с решение на ОСЗ Разград, собствеността на земеделски имоти е преминала в патримониума на неговите наследници по силата на създаденото наследствено правоприемство.

Установено е в хода на съдебното производство, че имотите са внесени в кооперацията още от наследодателя, а след неговата смърт владението е осъществявано от различни наследници, чрез ЗКПУ”Калово” с.Дянково. Единствените доказателства, сочещи на владелчески намерения на ответника върху двете ниви, са демонстрираният пред кооперацията предварителен договор и събирането на наема за 2009г., 2010г. и 20102г. Дори тези обстоятелства да се приемат за начало на давностно владение единствено в полза на ответника С.А., периодът от три години не е достатъчен, за да се приеме, че същият е придобил собствеността по силата на придобивна давност в негова полза. Предварителният договор, макар и нищожен, би могъл да се приеме за начало на осъществено давностно владение от по-ранен момент, но в него страните не са посочили, че владението е предадено на купувача, поради което не може да бъде направен подобен извод. Ето защо не може да се приеме, че е налице основание, сочещо на начало на владение единствено от С.А.. По отношение на овощната градина липсват въобще доказателства за начина на владението върху нея.

Отделно от горното, съдът в настоящия си състав изцяло споделя мотивите на районния съд, че при наличието на имоти, останали в наследство на няколко наследници и само някой от тях упражнява фактическа власт върху тях, той е владелец само на притежаваните от него идеални части по наследство и се явява държател по отношение на идеалните наследствени части на останалите наследници. За да се приеме, че този наследник е изменил държането във владение по отношение на чуждите наследствени части, необходимо е да се установи активно поведение от владеещия наследник, с което да демонстрира по явен и несъмнен начин по отношение на останалите наследници, че отблъсква тяхното владение и владее техните идеални части за себе си. Тези обстоятелства не са установени в хода на проведеното съдебно дирене. Не са установени действия от страна на С.А., с които да е довел до знанието на останалите съсобственици, че е променил държането във владение с намерението да придобие имотите в своя собственост и в последващ период да ги е владял само за себе си в продължение на 10 години. Отдаването под наем на процесните имоти е започнало още приживе на наследодателя, който ги е внесъл в ЗКПУ”Калово”. Впоследствие наемът е получаван от различни наследници. Впрочем, по делото няма договор за наем, при който за наемодател да е посочен С.А..

Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № І / 20.03.2013г., постановено по гр.д. № 1786 / 2012г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ