Р Е Ш Е Н И Е № 66
Гр. Разград 30. 10. 2013
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в
състав:
Съдия: Анелия
Йорданова
при секретаря М. Н. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова гр. дело № 163 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Искът е с
правно основание чл. 54 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от
Община Разград против Д.Х.К. ***. Ищецът твърди, че на
12. 05. 2010 г. при ползване на асансьорна уредба в сградата на Община Разград
е станала трудова злополука с И. С. И. на длъжност „Изпълнител – хигиенист” при
ищеца. С влязла в сила на 11. 10. 2011 г.
Присъда № 24/ 09. 12. 10 г. по нохд № 217/ 2010 г. на РОС за причинената
смърт на И. С. И. е признат за виновен Д.Х.К.. Същият е работник на „Р.” ООД
гр. Разград и към момента на причиняване
на трудовата злополука е извършвал ремонтни работи по асансьорната уредба,
възложени му по силата на договор № 57/ 12. 03. 10 г. за абонаментно техническо обслужване на
асансьорите в обекти на Община Разград, сключен между Община Разград и „Р.”
ООД. Ищецът излага твърдение, че с влязло в сила решение по гр. д. № 2081/ 10
г. на РРС е осъден в качеството на работодател на пострадалата И. С. И. на осн. чл. 200 от КТ да заплати на наследниците й обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 31 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12. 05. 10 г. С
платежни нареждания от 24. 09. 12 г., 10. 10. 12 г. , 16. 11. 12 г. ищецът е
извършил плащането изцяло общо в размер на 41 636, 44 лв. Ищецът счита, че
има право на регресен иск срещу ответника, като пряк причинител на вредата,
поради което моли съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати
сумата 41 636, 44 лв., представляваща заплатените от Община Разград на Б. И.
Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 31 000 лв., законната
лихва от 12. 05. 10 г. до 10. 10. 12 г. в размер на 7 733, 94 лв. и разноски по воденото гр.
д. № 2081/ 10 г. на РРС в размер на 2 902, 50 лв., както и законната лихва
върху цялата претендирана сума от завеждането на иска.
В 1-месечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника по иска. Ответникът оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че от
наказателното и гражданското производство е установено виновно съпричиняващо
поведение на вредите и на други юридически лица, а именно Община Разград, която
не е провела начален и периодичен инструктаж на своите работници и служители
при ползване на асансьорните уредби и „Р.” ООД за неспазване на Наредба за
безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори, както и
бездействието на търговеца за сключване на имуществена застраховка „Гражданска
отговорност”, която да покрива вреди причинени от дейността му на трети лица.
Ответникът излага твърдение, че по силата на договор №57/ 12. 03. 10 г., сключен между Община Разград и „Р.” ООД, е
уредена в чл. 25 и чл. 31 отговорност на „Р.” ООД за действия и бездействия на
негови служители в резултат, на които е възникнала злополука. Алтернативно
оспорва иска по размер, като твърди, че не отговаря за присъдената и платена
лихва в размер на 7 733, 94 лв. и
разноски в размер на 2 902, 50 лв. по гр. д. № 2081/ 10 г., тъй като не е
участвал в производството по делото и двете суми не представляват вреда от
пострадалото лице.
С Определение №
644/ 18. 06. 13 г. „Р.” ООД е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ответника на
осн. чл. 219 ГПК. Ответникът е депозирал искова молба против „Р.” ООД, с която е предявен обратен иск
към третото лице да му заплати сумата 41 636, 44 лв., за която е предявен първоначално
заведения иск срещу него или за
евентуално солидарното му осъждане заедно с ответника.
Третото
лице – помага „Р.” ООД оспорва като недопустим първоначалния иск срещу
ответника Д.Х.К. и като неосноватeлни първоначалния иск и обратния иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установена следната фактическа обстановка:
С влязла в сила Присъда № 24/ 09.12.2010 год., постановена по НОХД №217/2010
год. по описа на
Разградски ОС подсъдимият Д.Х.К. *** е бил признат за виновен в това, че на 12. 05. 2010 г. в гр. Разград като изпълнител на работа
по договор № 57/12. 03. 2010г., сключен между Кмета на
Община-Разград и управителя на “Р.”ООД-гр.Разград, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана с
Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори дейност,
представляваща източник на повишена опасност е нарушил разпоредбата на чл.9,
ал.3 от същата Наредба: “Техническото обслужване, планово-предупредителните
ремонти, търсенето и отстраняването на неизправности на асансьорите се извършват
съвместно най-малко от двама асансьорни монтьори. При извършването на тези
дейности асансьорните монтьори са длъжни да окачват на шахтните врати табели с
предупредителни надписи за предпазване от злополуки”, като е предприел сам
действия по търсене и отстраняване на неизправности на асансьорно устройство с
рег. № 0350-А3, находящо се в сградата на Общинската и Областната администрация
в гр.Разград, без да е окачил на шахтните врати предупредителни надписи за
това, в резултат от което е причинил смъртта на И. С. И. от с.гр., настъпила от
остра кръвозагуба вследствие на причинената й инерционна и механична травма при
падане в асансьорната шахта, поради което и на основание чл.123, ал.1, пр.2 НК
и чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода като на
основание чл.66, ал.1 изпълнението на
така наложеното наказание е отложено за
изпитателен срок от четири години.
С влязло в сила Решение по гр.дело
№2081/2010 год. по описа на Разградския
РС на осн. чл.200 от КТ Община Разград е
осъдена да заплати в
качеството на работодател на пострадалата И. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на нейния
наследник Б. И. Б.
от гр.Разград , причинени му от смъртта на неговата майка И. С. И., б.ж. на гр.Разград, работник в общината в размер на 31 000 лв., ведно със законната
лихва , считано от 12. 05. 2010 г. до окончателно изплащане на сумата. По
същото дело Община Разград е осъдена да заплати по сметка на РС Разград
държавна такса в размер на 1000 лв. , а по сметка на ОС Разград 240 лв. и
сумата 1620 лв. на Б. Б. за разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
С платежни нареждания – 3 бр. от 24. 09. и 10. 10. 2012 г. Община Разград е заплатила държавната
такса, която е била осъдена да заплати в размер общо на 1240 лв. и деловодни
разноски в размер на 42, 50 лв., на 10. 10. 2012 г. е заплатила на Б. Б. сумата
31 000 лв. , дължимо обезщетение и сумата 7 733, 94 лв. лихва върху
обезщетението, на 16. 11. 2012 г. е заплатила също по сметка на Б. сумата
1 620 лв. разноски по делото. Общо сумата, която е заплатена от ищеца на Б.
и за държавна такса по сметка на РС Разград и ОС Разград е в размер на 41 636,
44 лв.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното: Предявеният иск от Община Разград против Д.Х. Димитров
на осн. чл. 54 от ЗЗД е основателен и доказан.
Безспорно
се установява, че ищецът Община Разград по гр .дело №2081/2010 год. по описа на
Разградски РС на осн.чл.200 от КТ е била осъдена и е заплатила с платежни нареждания от 24.
09. 12 г., 10. 10. 12 г. и 16. 11. 12 г. в качеството на работодател на пострадалата И. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на нейния наследник Б. И. Б. от гр.Разград, причинени му от смъртта
на неговата майка И. С. И., работник
в общината в размер на 31 000 лв., ведно със законната
лихва , считано от 12. 05. 2010 г. в размер на 7 733, 94 лв., 1620 лв.
разноски по делото, а по сметка на РС Разград и ОС Разград държавна такса в
размер на 1240 лв. и 42, 50 лв.
разноски. Общо сумата, която е заплатена от ищеца на Б. и за разноски по делото
е в размер на 41 636, 44 лв.
Ответникът по иска Д.Х.К.
с влязла в сила
Присъда №24/09.12.2010 год., постановена
по НОХД №217/2010 год. по
описа на Разградски ОС е бил признат за виновен в това, че на 12.05.2010 г. в
гр. Разград като
изпълнител на работа по договор № 57/12.03.2010г., сключен между Кмета на
Община Разград и
управителя на “Р.”ООД-гр.Разград, по непредпазливост е причинил смъртта на И. С. И.,
което е причина за претърпените неимуществени вреди от нейния наследник Б. Б.. Присъдата на наказателния съд по
отношение на едно лице е задължителна за гражданския съд в смисъл, че
установява неговата вина и отговорност по чл. 45, 54 ЗЗД.
Постоянна
е съдебната практика - Решение
№ 189 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2010 г., III г. о., ГК, Решение
№ 726 от 13.VII.1993 г. по гр. д. № 68/93 г., IV г. о., че заплатилият обезщетение по чл. 200 от КТ работодател не може да търси сумата от
възложителя на работата на деликвента, тъй като няма правно основание за това.
Работодателят отговаря по чл. 200 от КТ за
увреждания на негови работници или служители. Задължението на работодателя за
обезвреда не е санкционна последица от виновно противоправно неизпълнение на
правни задължения. То представлява законно прехвърляне върху работодателя на
професионалния риск от увреждането на работника или служителя. Правото на
регрес на работодателя съществува на общо основание за отговорност за вреди,
причинени от другиго. Съгласно чл. 54 ЗЗД, лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго
има иск против него за това, което е платил. Когато това са други негови
работници или служители чл. 202 от КТ
определя приложимия закон спрямо тяхната регресна отговорност спрямо същия
работодател. Възложителят на работата на деликвента няма регресна отговорност
спрямо работодателя на пострадалия, който е заплатил обезщетение по чл. 200 от КТ. Възложителят на работата е солидарно отговорен
с извършителя на работата по отношение на увредения. Възложителят обаче
отговаря по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД по отношение на увредения, не като причинител на
вредата, за лични свои виновни действия или бездействия, а за такива на
извършителя на работата, при или по повод на която са причинени вредите.
Неговата отговорност е гаранционно-обезпечителна, по силата на закона и
работодателят, който е заплатил обезщетение по чл. 200 от КТ, няма
регресно право срещу него.
С оглед
на изложеното, на осн. чл. 54 от ЗЗД
следва да бъде ангажирана регресната отговорност на ответника Д.Х.К. ***
на пострадалото лице Б. Б.. Прието е и е трайна съдебната практика /Р № 6/84 г.
ОСГК, Р № 36/81 г. ОСГК, и др./, че платилия обезщетението разполага с иск по чл. 54 от ЗЗД към причинителя на вредите, както за заплатената
сума по обезщетението, така и за заплатената лихва и разноски. Ето защо, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 41 636, 44 лв. , от които 40 353, 94 лв. платени на
пострадалия Б. и 1282, 50 лв. разноски по гр. д. № 2081/10 г. на РРС и РОС.
По отношение на предявения обратен иск от Д.Х.К. против „
Р.” ООД, съдът намира, че същият е неоснователен и недоказан. Ищецът по този
иск твърди, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана на осн. чл.
25 и чл. 31 от сключения договор № 57/ 12. 03. 2010 г. между „Р.” ООД, като
изпълнител и Община Разград, като възложител, тъй като е уговорено, че
изпълнителят се задължава и носи отговорност да отстрани за своя сметка всички
вреди на негови служители или на трети лица, причинени в резултат на небрежност
или неправилна експлоатация от страна на неговия персонал, включително
възникнали от авария или злополука.
Твърди също така, че ответникът е съпричинил вредоносния резултат,
поради неосигуряване на две лица за извършване на ремонт на асансьора,
неосигуряване на табели, преграждащи вратите на ремонтираните асансьори. Съдът
намира тези възражения за необосновани. Клаузите на чл. 25 и чл. 31 от
договора, сключен между „Р.”ООД и Община Разград би могла да обвърже само
страните по договора, но няма обвързващо действие в отношенията между ищеца и
ответника по обратния иск. Тези клаузи създават само правна възможност за
ангажиране на отговорността на страните
по договора и във връзка с това, следва да се вземе предвид, че Община Разград е предприела ангажиране на
отговорността на „Р.” ООД на друго основание, като с влязло в сила решение по
гр. д. № 356/ 2012 г. по описа на РОС е отхвърлен предявения иск от нея на осн.
чл. 54 ЗЗД, като неоснователен.
Вторият изтъкнат
довод, че ответникът е съпричинил вредоносния резултат, поради неосигуряване на
две лица за извършване на ремонт на асансьора, неосигуряване на табели,
преграждащи вратите на ремонтираните асансьори е също неоснователен. Както е
прието и какъвто е смисъла на
разпоредбата в т. 14 от Постановление
№ 7/59 г. на Пленума на ВС, по исковете по чл. 54 ЗЗД,
ответникът по регресния иск не може да възразява за наличността на вина и у
други лица, както и да иска
разпределение на сумите по чл. 127 ЗЗД, когато
в присъдата по наказателното дело е прието, че вина за настъпването на вредите
има само той. От присъдата по нохд № 217/ 2010 г. по описа на РОС и от мотивите
към нея е видно, че смъртта на И. И. е пряка и непосредствена последица от
немарливото изпълнение на специалните норми на безопасност при извършване на
ремонт на асансьора от страна на К., който е проявил бездействие, като не е
сторил дължимото, за да предотврати достъпа на И. до асансьора. Задължение е на
асансьорните монтьори да окачват на шахтните врати табели с предупредителни
надписи за предпазване от злополуки при извършване на ремонт на асансьора,
което не е изпълнено от К.. Прието е, че по време на инцидента К. е извършвал
ремонт на асансьора сам, без да е издавано
нареждане в тази насока от работодателя му. Установено е, че е придвижвал асансьора
принудително от контактори. След като е била отстранена повредата на асансьора
от него, той започнал тестове за проверка за правилното му позициониране по
етажите. Когато И. повикала асансьора, проверката продължавала, но била
прекъсната от К., който възстановил автоматичните блокировки в изпълнение на
нейната заявка. Асансьорът спрял на VІ етаж, И. влязла в кабината и натиснала
бутона за Х етаж. Междувременно други двама колеги на К. влезли в машинното
отделение при него, тримата разговаряли и разговорът им разсеял К. и той не
отчел заявката за Х етаж. Придвижил асансьора с контакторите до VІІІ етаж, за
да провери за пореден път дали спира на този етаж. В този момент И. слязла от
кабината и асансьора тръгнал нагоре при отворена врата. Кабината е ударила И. и
по описания в мотивите механизъм на получените удари по тялото й, е причинена
смъртта й. С оглед на така приетото, липсват констатации от наказателния съд за
наличност на вина и у други лица за причиняване на вредоносния резултат. Въз
основа на това, предявеният обратен иск срещу „Р.” ООД е неоснователен и
недоказан, както и евентуалния такъв за солидарната им отговорност.
В този
смисъл е необоснован и доводът на ответникът К. по първоначално предявения иск
срещу него, че ищецът също има вина, тъй като не бил инструктирал работниците и
служителите си за ползването на асансьора при ремонт, тъй като липсват каквито
и да било констатации в тази насока за причинна връзка между наличието на такъв
инструктаж и вредоносния резултат.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Х.К., ЕГН ********** *** да заплати на
Община Разград, ЕИК ***, представлявана от Кмет Д. Б. сумата 41 636, 44 лева
/ четиридесет и една хиляди шестстотин тридесет и шест лв. 44 ст./ , ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска 09. 05. 2013 г. до окончателно
изплащане на сумата на осн. чл. 54 от ЗЗД, представляваща заплатените на Б. И. Б.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 31 000 лв.,
законната лихва върху тази сума от 12. 05. 10 г. до 10. 10. 2012 г. в размер на
7 733, 94 лв. , разноски по воденото гр. д. № 2081/10 г. на РРС в размер
на 2 902, 50 лв., а също така да заплати и сумата 1282 лева / хиляда
двеста осемдесет и два лв./ , разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ
предявения обратен иск от Д.Х.К. ЕГН ********** *** против „Р.” ООД , ЕИК *** ***представлявано от А. С. Г. да му заплати
сумата 41 636, 44 лева /четиридесет
и една хиляди шестстотин тридесет и шест лв. 44 ст./, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на иска на осн. чл. 49 ЗЗД, представляваща сумата, която
е осъден да заплати на Община Разград за заплатените на Б. И. Б. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 31 000 лв., законната лихва
върху тази сума от 12. 05. 10 г. до 10. 10. 2012 г. в размер на 7 733, 94
лв. , разноски по воденото гр. д. № 2081/10 г. на РРС в размер на 2 902,
50 лв., както и алтернативно предявения иск за солидарното му осъждане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.Х.К. ЕГН ********** да заплати на „Р.” ООД
, ЕИК *** гр. Разград сумата 1700 / хиляда и седемстотин/ лева разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението
е постановено с участието на трето лице-помагач „Р.” ООД гр. Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
Съдия:
MH