В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Разград , 29.07.2014
год.
Разградският окръжен съд в откритото
съдебно заседание на тридесети юни , две хиляди и четиринадесета година в
състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
При секретаря М.Н. , като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова гр.дело №167 по описа за 2013 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422
от ГПК.
Постъпила е искова
молба от ”Първа
Инвестиционна Банка”АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Драган Цанков№37,
представлявано от Васил Христов Христов и Димитър Костов Костов,Изпълнителни директори,подадена чрез юрисконсулт Деница И. срещу Т.П.В.
***.
В
същата ищецът твърди ,че по силата на договор за банков кредит
№95-КР-АА-0321/12.04.2007 год.предоставил на ответницата В. кредит в размер на 34 900 лв.Кредитополучателят не извършвал
плащане на задължението си по договора,поради което банката предприела действия
по принудителното събиране на вземането.Ищеца депозирал пред РРС заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на основание
счетоводните си книги.Съдът издал Разпореждане за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК на 25.01.2013 год. по гр.дело №168/2013 год.за
сумите- 34 900 лв.главница по договора за банков кредит от 12.04.2007 г., изменен и допълнен с един анекс , ведно със законната лихва върху нея , считано от 24.01.2013 г. до
окончателно плащане , сумата
9 782.52 лв.договорна лихва лихва за периода 01.04.2011 г.-
24.01.2013 г., вкл. сума в р-р на 3 781.68 лв., явяваща се изискуема наказателна лихва за периода 01.03.2011 г.-24.01.2013 г., сумата 698 лева, представляваща годишна такса за управление, сумата 983.24 лв. – държавна такса и 1 500 лв.юрисконсултско възнаграждение.
Издал в полза на банката и изпълнителен лист
срещу длъжника за горните суми.Ищеца подал молба до ЧСИ Деян Драганов,рег.№762
в КЧСИ с район на действие Разградски ОС при когото срещу ответницата било
образувано изпълнително дело.Тя в предвидения в закона срок възразила писмено срещу заповедта за
изпълнение,поради което и ищецът предявява настоящия установителен иск.Моли
съда да признае за съществуващо по отношение на ответницата Т.П.В. *** вземането на банката ,произтичащо от договора
за банков кредит от 12.04.2007 год.Претендира направените по делото
разноски,както и юрисконсултско възнаграждение.
Към
молбата са представени писмени доказателства.
Ответницата
Т.П.В. оспорва исковата претенция като недопустима ,съответно като
неоснователна.Заявява,че исковата молба следва да се счита за подадена след
изтичане на предвидения в закона срок и съответно недопустима , като излага
подробни съображения .Оспорва претенцията и по основание ,като твърди ,че по
процесният договор е погасила сума в р-р на 25 000 лв. след продажба на
недвижим имот ,служил като обезпечение по същия.Твърди ,че при сключване на
договора банката не й е предоставила за подпис и запознаване Погасителен план
,който е неразделна част от този договор.Прави доказателствени искания във
връзка с възраженията си ,като не се противопоставя по делото да бъде назначена
съдебно-счетоводна експертиза ,като поставя допълнителни задачи към същата.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния
си представител подържа предявеният
иск.Моли същия да бъде уважен.Претендира разноски.
Ответницата ,лично и чрез
повереника си оспорва иска.Моли същия да бъде отхвърлен ,ведно с всички
законови последици.Претендира разноски.
Като съобрази твърденията
и становищата на страните,с оглед на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено следното:
Въз основа на заявление , депозирано от ищеца „Първа
инвестиционна банка” АД гр. София за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК на основание счетоводните му книги пред Разградски РС било
образувано.ч.гр.дело №168/2013 год.Съдът издал разпореждане и заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата въз основа на документ по чл.417
от ГПК на 25.01.2013 год.за сумите - 34 900 лв.главница по договора за банков кредит от 12.04.2007 г., изменен и допълнен с един анекс , ведно със законната лихва върху нея , считано от 24.01.2013 г. до
окончателно плащане , сумата
9 782.52 лв.договорна лихва лихва за периода 01.04.2011 г.- 24.01.2013 г.,
вкл. сума в р-р на 3 781.68 лв., явяваща се изискуема наказателна лихва за периода 01.03.2011 г.-24.01.2013 г., сумата 698 лева, представляваща годишна такса за управление, сумата 983.24 лв. – държавна такса и 1 500 лв.юрисконсултско възнаграждение.
На 12.04.2007г. между ответницата Т.П.В. , кредитополучател и ищцовата
банка е сключен договор за банков кредит №95-КР-АА-0321 /овърдрафт/ ,който е следвало да бъде използван в срок до 2
години от сключване на договора с краен срок на погасяване 05.04.2027
год.Сумата ,която е следвало банката да отпусне по разплащателна сметка на
ответницата е била в р-р на 34 900 лв.Към датата на сключване на договора
в банката не СА действали Общи условия,предвид изявлението на нейния
процесуален представител.В полза на кредитодателя иответницата и трето лице
учредили първа по ред ипотека върху два свои недвижими имота,находящи се в
гр.Разград , Като В. подписала в полза на кредитора и запис на заповед.Към този
договор бил съставен и погасителен план ,подписан от страните ,който план обаче
би имал отношение към кредита ,ако същия не беше овърдрафт.
В първото по делото заседание от изявленията на страните се установи ,че
между тях наред с описания договор са съществували и други договорни отношения.
На 11.07.2007 год. страните сключили договор за издаване на кредитна карта
за предоставяне на сума овърдрафт в р-р на 3 400 лв. Със срок на ползване
до 11.07.2009 год. ,Като погасяването на същия е следвало да става съобразно ОУ
на банката за издаване и ползване на
международни револвиращи кредитни карти с чип.
На 09.09.2008 год. страните СА сключили помежду си трети договор за издаване в полза на
ответницата на международна револвираща кредитна карта с чип
и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка по силата на който на Т.В.
е предоставена сума в размер на 10 000 лв.
Четвърти договор страните сключили на 01.10.2008 год. отново за
международна револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка по силата на който на Т.В. този път банката предоставила сума в размер на 5 000 лв.
Договорът за кредит овърдрафт ,предмет на заповедното производство е бил изменен
и допълнен със сключените към него: Анекс №1 от 13.03.2009г. , сключен между страните и имащ отношение
базовият лихвен процент и
годишната лихва за ползвания овъдрафт.Сключен бил и Анекс №2 на 02.09.2011г.между
страните , по силата на който страните приели ,че плащанията
,дължими ,но неизвършени в срок ,поради недостиг на авоар по разплащателната
сметка на ответницата ще се отнасят в
просрочие и олихвяват с годишна лихва ,такава каквато е договорена . Страните
по договора приели също така ,че считано
от датата на подписването на анекса
кредитополучателят приема прилагането на ОУ на банката за кредити на
физически лица ,обезпечени с ипотека/с които е бил запознат/ при уреждане на
отношенията между тях във връзка с този договор сключен на 12.04.2007 год.,като
е уговорено също така ,че при противоречие между клаузите на договора и Общите условия ще се прилагат тези на
общите условия.Към този Анекс е бил съставен и погасителен план ,неподписан от
кредитополучателя-ответник ,видно от който договорът се е превърнал в договор
за кредит с погасителен план.
Преюдициално на 24.09.2010
год.Управителният съвет на ПИБ АД на свое заседание взел решение за
упълномощаване на управителя на клона на банката в гр.Шумен да подаде
молба-съгласие за частично заличаване на учредената договорна ипотека върху гаражът , находящ се в гр.Разград
,който е бил ипотекиран в полза на банката при сключване на договора ,при
условие ,че сумите от продажбата на същия ще послужат за погасяване в цялост на
задълженията на ответницата по договорите от 11.07.2007 год. и 01.10.2008 год.
и този от 09.09.2008 год.,частично погасяване на на задължения по договор №95
РО-АА-0040/17.04.2007 год. до първоначално разрешения размер от 34 900 лв.
,като по отношение на този договор след частичното погасяване същият следва да
премине от режим овърдрафт в режим на кредит с анюитетни погасителни вноски при
запазване срока на действие на ипотеката - 05.04.2027 год.
Гаражът
е бил продаден от ответницата и третото лице съсобстевник на купувача Е.Г. на
25.11.2010 год.Молба-съгласие за заличаване на ипотеката на гаража била
подадена от директора на офиса на банката в гр.Разград Х.К. на 14.02.2011 год.
и е вписано заличаването.
Назначени
са по делото първоначална и повторна съдебно-счетоводни експертизи.
Вещото
лице по първата СЧЕ установява , че
разплащателната сметка на ответницата Т.В. по договора от 12.04.2007
год. е открита на 01.05.2008 год. и тя
се е задължила със сумата 33 645.40 лв..Към 17.09.2011 год. непогасеното
задължение по тази сметка е 34 900 лв. главница , 3 661.36 лв.лихви и
698 лв.такса за обслужване.Към 24.01.2013 год. са начислени 6 913.30 лв.
договорни лихви и 433.72 лв.наказателни лихви.Кредитът не е обслужван
.Задължението на ответницата по този договор
към 01.04.2011 год. р е общо в
размер на 35 763.21 лв. , от които 34 900 лв.главница и 863.21
лв.лихви. и съответно към 24.01.-2013 год. задължението е в общ размер на
49 162.00 лв.,така както е претендирано.Според в.лице със сумата
25 150 лв. от продажбата на гаража ,служил като обезпечение са погасени
суми по договорите за кредитните карти в размер
общо на 18 874.50 лв. и по процесния по делото кредит сума в размер
на 6 276.00 лв. ,като плащанията са извършени от купувача по сделката.
Вещото
лице по повторната СЧЕ установява ,че към
24.01.2013 год. задължението на ответницата по договора от 12.04.2007
год.е в общ размер на 49162.20 лв. ,от
които главница 34 900 лв. ,лихви 14 262.20 лв.от които 6 915.18
лв. такива дължими по договора при режим овърдрафт и 6 913.30
лв.договорени и дължими при преминаване на договора в режим на кредит с
погасителни вноски.Вещото лице е установила ,че останалите три банкови кредита
,отпуснати на ответницата Т.В. са погасени съответно на 01.06.2011 год.,
07.02.2011 год. и 22.12.2010 год.Според .лице след преминаване на договора от
12.04.2007 год. в режим на кредит с погасителен план вноски по него не са
правени.
Съдът
намира заключенията за компетентни и обосновани.
Назначена
е по делото и графологическа експертиза , вещото лице по която заключава , че
саморъчните подписи в запис на заповед от 12.04.2007 год. ,договор за кредит
овърдрафт от същата дата , погасителен план от 12.04.2007 год. и Анекс №2 ,
изпълнени за Т.П.В. са изпълнени от нея.
От
страна на ищеца е представено
уведомително писмо изх.№281-205/01.11.2012 год.,с което същия цели да уведоми
ответницата В. ,че към 01.11.2012 год. същата дължи на банката по договора от
12.04.2007 год. кредит в размер на 12 856.85 лв.,включваща главница и
лихви.Поискано е незабавно от датата на
получаване на уведомлението доброволно ответницата да погаси задълженията си ,
с предупреждение ,че ако това не бъде сторено банката ще обяви кредита за
предсрочно изискуем и ще предприеме действия по принудително изпълнение на
същия. Това уведомление ищецът твърди ,че е изпратил на ответницата ,на
посочения от нея в договора адрес за кореспонденция на 05.11.2012 год. ,но
известието обратна разписка се е върнало като непотърсено.На известието за
доставяне не е отбелязано каква е доставяната пратка.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява ,че от страна на банката различни нейни служители в офиса в гр.Разград
са работили във връзка с кредитите на ответницата ,която е била запозната с
състоянието на своите кредити , в т.ч. и с процесния .
Въз основа на изложеното от
фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е такъв на правно основание чл. 422 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.Същият се явява е неоснователен.
За не
основателно съдът намира възражението на ответницата за недопустимост на
предявеният иск.Договорът от 12.04.2007 год. страните са сключили първоначално
като такъв за овърдрафт ,но с анекс №2 от 02.09.2011г.,подписан между страните , същият се е превърнал в такъв с анюитетни погасителни
вноски.Вярно е ,че погасителният план към същия не носи подписа на
кредитополучателя –ответницата ,което обаче не следва да се тълкува в смисъл
,че същата не е запозната с него и не е поела да заплаща дължимите вноски по
същия ,но не е заплатила нито една , видно от заключенията по СЧЕ.При
първоначалното подписване на договора страните са уговорили ,че при
настъпването на определени обстоятелства банката ще може да обяви кредита за
предсрочно изискуем след нарочно уведомяване на длъжника за това.Такова
уведомяване ,предвид събраните доказателства съдът намира ,че не е налице.Банката
в съответните пощенски документи не е посочила каква точно пратка иска да се
достави до ответницата ,за да се приеме ,че същата е съдържала съответното
твърдяно уведомление от 01.11.2012 год. С Анекс №2 страните са приели , че считано от датата на подписването му кредитополучателят приема прилагането на ОУ
на банката за кредити на физически лица ,обезпечени с ипотека /с които е бил запознат/
при уреждане на отношенията между тях.Безспорно е била постигната и уговорка ,
че при противоречие между клаузите на договора и Общите условия ще се прилагат
тези на общите условия.Видно от същите обаче ,касаещи предсрочната изискумост
на кредита ,отново при настъпване на определените за това обстоятелства банката
е длъжна преди пристъпване към принудително осъществяване на вземането да
уведоми кредитополучателя за обявяването на кредита в предсрочно изискуем
,което както е посочено по-горе не е било сторено по начин безспорен да се
докаже ,че това изявление на банката е достигнало до адресата.Без изисуемото
уведомяване на длъжника банката е пристъпила към подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК , от което заявление
не може да се направи безспорен извод за изискуемост на вземането към
длъжника.В този смисъл съдът съобрази ТР№4/2013 год. по т.д.№4/2013 год. на ОС
на Гражданската и Търговска колегия на ВКС/т.18/.
Ето защо предявеният установителен иск
следва да бъде отхвърлен.Предвид изхода на делото ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноските по делото в размер на 1 815.00 лв.
Воден от изложеното и на осн.
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
ИСКА , предявен
от ”Първа Инвестиционна
Банка”АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Драган Цанков№37, представлявано от
Васил Христов
Христов и Димитър Костов Костов,Изпълнителни
директори,подадена чрез юрисконсулт Деница И. срещу Т.П.В.
***.,с който се иска да се приеме за установено ,че в полза на ищеца срещу
ответницата съществува вземане въз основа на документ по чл.417 от ГПК за което
съдът издал Разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на
25.01.2013 год. по гр.дело №168/2013 год. по описа на Разградски РС.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД
,гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.В. *** сумата 1 815 лв.разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок о т връчването му на страните пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ:
СЛ