РЕШЕНИЕ
89 Разград
25.VІІ.2013г.
Номер Град
Разградски окръжен
В ИМЕТО НА НАРОДА
съд
2013 18.VІ.
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В публично заседание в следния състав:
ЛАЗАР
МИЧЕВ ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Председател
Членове
Н. Р.
Секретар
№ 177 2013 в. гр.
като разгледа докладваното от съдия Йончева
дело по
описа за година.
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 267ГПК.
С Решение №…І/29.ІІІ.2013г.по гр.д.№
2470/2011г. по описа на РРС, между М.Д.
и А.А. са допуснати до делба, придобити в съсобственост по наследство недвижими
имоти и движими вещи, както следва:
1/Недвижим имот, находящ се в с.Ясна поляна,
общ.Приморско, съставляващ УПИVІІ-197 в кв.33 по действащия план на селото,
състоящ се от дворно място от 850кв. и построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда, при права-1/6 ид.ч. за Д. и 5/6ид.ч. за А.;
2/Лек автомобил „Форд” с ДК №СТ 3105 АХ, при
права -1/6ид.ч. за Д. и 5/6ид.ч. за А.;
3/
Моторна лодка Пр-200”Скитник” при права 1/6 ид.ч. за Д. и 5/6ид.ч. за А.;
4/ ПИ №156009, находящ се в с.Глоджево,
Разградска обл, м.”Испиденца”,с площ от 11,012дкапри права-7/9 за Д. и 2/9 за А.;
5/ ПИ №134006, находящ се в с.Глоджево,
м.”Кюлпере”, с площ от 10,003дка, при права-7/9 за Д. и 2/9 за А.;
6/ ПИ №134006, находящ се в с.Глоджево,
м.”Есенник”, с площ от 10,004дка, при права-7/9 за Д. и 2/9 за А.;
7/ Дворно място в с.Глоджево, представляващо
ПИ №457 в кв.33 по плана селото от 1976г., с площ от 4 435кв.м. и
построените в него едноетажна м.ж.сграда, второстепенни сгради и гараж, с
неуредени рег.отношения за 675кв.м., при права-1/3ид.ч за Д. и 2/3 ид.ч. за А..
С така постановеното решение съдът е отхвърлил
като недоказани исковете, предявени от
съделителката Д. на осн.чл.-537ГПК
за отмяна на нот.акт №159 по нот.д.№86/2004г. по описа на нотариус с
рег.№357 на Нот.Камара и на осн.чл.26,
ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен с нот.акт №125 по
нот.д.№1088/2005г. по описа на нотариус с рег.№433.
Недоволна , чрез процесуалният си представител по пълномощие, съделителката Д.,
претендирайки изключителното си право на собственост по отношение на дворното
място в с.Глоджево, представляващо ПИ №457 в кв.33 по плана селото от 1976г., с
площ от 4 435кв.м. и построените в него едноетажна м.ж.сграда,
второстепенни сгради и гараж обжалва решението в частта, с която същото е
допуснато до делба между нея и ответника А.. Обжалва решението на РРС и в
частта с която съдът е отхвърли предявените от нея искове с правно основание
чл.537ГПК-за отмяна на нот.акт №159/28.V.2004г. по н.д.№86/2004г. по описа на нотариус с рег.№357 и р-н на действие пи РсРС,
издаден в производство по обстоятелствена проверка за придобито по давностно владение
право на собственост върху описания по горе
имот от нейната майка и наследодателка-
Добра Недева. Обжалва решението и в частта, с която РРС е отхвърлил иска
й за прогласяване нищожността на договор за продажба на 4/6 ид.д. от същия
имот, като симулативно(привидно) сключен между наследодателката й Добра Недева
и починалата й сестра с нот. акт №125/29.ХІІ.2005г. по н.д.№1088/2005г. по
описа на нотариус с рег.№433 и р-н на действие при РсРС. С
жалбата се иска отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на
ново такова, с което съдът да постанови отхвърляне на иска за делба
на застроения жилищен имот в с.Глоджево и
да уважи исковете й за отмяна на
констативния нот. акт и за прогласяване нищожността на договора за продажба на
4/6идч. от същия имот.
В с.з,
при личното си явяване и в писмени си бележки,
депозирани в предоставеният й от
съда срок, жалбоподателката заяввява, че подържа жалбата си. Твърдейки, провело
се при нередовност на призоваването й заседание по доказателствата пред РРС, в хода
на въззивното производство сезира съда с искане за допускане на гласни такива,
с които да удостовери нарушения в производството по удостоверяване на
извършената от нейната майка сделка на разпореждане с 4/6 ид.ч. от застроения
жилищен имот в с.Глоджево.
В законоустановения и изрично предоставен му за
това срок, съделителят Анто А. не депозира писмен отговор. При редовност на призоваването
й, не се явява в съдебно заседание и не ангажира становището си по допустимост и основателност на жалбата.
В съответствие
с правомощията си по см. на чл.267 ГПК РОС намира, че жалбата отговаря на
формалните изисквания на процесуалния закон, подадена е в срок, от надлежно
конституирани страни и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт. В този смисъл, същата е допустима.
При
служебно дължимата по реда на чл.269 ГПК проверка, съдът констатира, че
решението е валидно, а в обжалваните си части
и допустимо. Постановено е от
законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по
надлежно предявен иск за делба на недвижим имот - съсобстен на страните по наследственото правоприемство.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът не констатира
релевираните с нея основания за отмяна на решението в обжалваните му части.
Допуснатите и събрани пред тази инстанция доказателства не внасят нови
обстоятелства и не сочат на различна на
установената, и възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
С решението си, относимо на установените по
делото факти и на материалния закон, допускайки при посочените квоти процесния
имот до делба между страните, РРС се е произнесъл по всички онези
юридически факти, които по см. на чл.344
ГПК следва да се изяснят от страните в делбеното производство, а това са: на
какво, между кого и при какви права се
следва допускането на делба. Правилно,
съответно на установената по
делото фактическа обстановка и на
материалния закон от правна страна РРС е отговорил и на направените от жалбоподателката възражения, целящи изключването на имота от делбената маса.
Делото е било образувано на производство по предявен от жалбоподателката
иск за делба на наследствени имоти, по отношение на които, като необжалвано,
решението на РРС за допускането им до
делба е влязло в сила и различни
от имота, по отношение на който с жалбата си, същата оставя производството във
висящност. Последният е включен в
делената маса с подадена по реда и в срока на чл.341, ал.2 ГПК молба на
конституирания с иска съделител и ответник-А.А..
С подаването на молбата за делба на
допуснатите до такава недвижим имот и движими вещи, жалбоподателката е сезирала
съда и с иск за отмяна на издадения по обстоятелствена проверка нот.акт
№159/28.V.2004г. по н.д.№86/2004г. по описа на
нотариус с рег.№357 и р-н на действие пи РсРС , по силата на който и на
основание изтекла придобивна давност, нейните родители и наследодатели-Н. и Д.
Н., починали съответно на 9.І.2005г. и на 19.VІІ.2009г., легитимират правото си
на собственост върху имот, индивидуализиран като застроено с едноетажна масивна
жилищна сграда, второстепенни сгради и гараж дворно място с площ от 4 435,
за което в кв. 33 по действащия план на
гр.Глоджево е отреден ПИ планоснимачен №457 при неуредни рег. отношения за
675кв.м., който имот се явява образуван
от: парцел ХІ-457 с площ от 810кв.м.; парцел ХІІ-457 с площ от 910кв.м. ; парцел ІХ-457 с площ от 810кв.м. и парцел
Х-457 с площ от 1 230кв.м. Видно е, а и самата тя не оспорва факта, че
този констативен нотариален акт касае имот, различен от претендираните от нея
до делба. В исковата й молба не се
съдържа искане, претендиращо установяване,на оспорени й с издаването на този
констативен акт права върху имота.
По
правилото на чл.537, ал.2 ГПК , искът за
отмяна на издадения в охранителното производство акт, винаги е акцесорен и в този смисъл,
допустимостта му, респ. интересът от предявяването му, се явяват обусловени от наличието на спор за материално
право. Както бе посочено по горе, с предявения от нея
иск, жалбоподателката не е сезирала първоинстанционния съд с иск за делба или за установяване на правата
й върху имота, за който е бил издаден
атакувания от нея по реда на чл.537ГПК нотариален акт. В този смисъл, считано към момента
на предявяването му, този иск е бил недопустим. Интересът, обуславящ
допустимостта му възниква от момента, в който по молба на ответника въпросният
имот е включен в делбената маса.
Разгледа по същество на предявеното основание, искът е неоснователен. Фактите,
подробно изложени от самата нея, както в обстоятелствената част на молбата,
така и в хода на делото, сочат процесния имот като придобит от наследодателите
й по време на брака им и при действието на въведения със СК от 1968г. режим на
бездялова съпружеска общност. Самата тя заявява обстоятелството, че парцелите,
формиращи по действащия план на града процесния имот, са били закупени от баща й Н. Н. в периода след
1977г. и по време на сключения през 1945г. брак с наследодателката й Д. Н. Добросъвестно в
обстоятелствената част на молбата си се е позовала и на факта, че
представляващите част от процесния пл. сн. №457 1230кв.м
са част от бивш пл.сн.№257 на кв.8 по
действащия до 1976г. план на града, които майка й е придобила по наследство от
своите родители.
Заявените от самата нея факти, досежно способа
и времето на придобиването на процесния имот, влизат в конфликт със заявената в
петитум на иска защита по чл.537 ГПК и с твърдението й за притежанието му в
изключителна собственост на нейния баща, респ. за изключването му от делбената
маса . Самата тя твърди, а и от доказателствата се следва за безспорно
установено, че парцелите, формиращи допуснатия до делба имот пл.сн.№457 от кв.
33 на гр.Глоджево, са придобити възмездно от родителите й по време на брака им.
В този смисъл, съдържанието на оспорения от нея констативен нотариален акт
доказва съвместния принос на родителите й при придобиването на имота, а от там
и предпоставките за включването му в делбата. Въз основа на така установената
по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил
единствения, обосновано следващ се от тези доказателства, извод за
неоснователност на предявения на осн.чл.537 ГПК иск. Като правилно, обосновано
и съответно на материалния закон, в тази си част решението следва да бъде
потвърдено.
По
делото е безспорно установено, че на 29.ХІІ.2005г. наследодателката на ищцата е
сключила договор, по силата на който продава 4/6 ид.ч. от процесния имот на
дъщеря си Венета Д. срещу дължима от последната цена в размера на
6 400,00лв. Сключването на сделката
е удостоверено с приложения като доказателство нот. акт №125/29.ХІІ.2005г. по
нот.д.№1088/2005г. по описа на нотариус с рег.№433 и р-н на действие при РсРС.
Разпореждането е извършено от прехвърлителката по сделката в рамките на
притежаваните от нея права от имота-3/6
ид.ч. като придобити в режим на СИО и 1/6 ид.ч. като преживяла съпруга, наследила дела на починалият си съпруг. От приложеното
като доказателство удостоверение е видно, че след смъртта си, починалият на
9.І.2005г. Н. Н. е оставил за свои единствени преки законни наследници-съпругата
си Д. Н. и двете си дъщери. Които към датата на откриване на останалото след
смъртта му наследство легитимират качеството си на съсобственици на процесния имот с право на 1/6 ид.ч. за
всяка от тях.
По
делото е безспорно установено, че при придобиването на процесните 4/6ид.ч. от
имота, сестрата на жалбоподателката-В. Д. е била в брак с въззиваемия А.А..
Бракът им е прекратен със смъртта й на 21.Х.2006г. От удостоверението за
наследници е видно, че като такива същата е оставила съпруга си и своята майка
. Считано към датата на смъртта й, бракът между наследодателката Д. и въззиваемия А. е с доказана продължителност
над 10 години. От което, както правилно и след анализ на доказателства е приел и първоинстанционния
съд, правата на въззиваемия, като наследяващ
едновременно с възходящ от първа степен по права линия, се определят по
правилото на чл.9, ал.2, изр. І, предл.ІІ от ЗН.
Твърдението на ищцата за нищожност на сделката
по нот.а.№125/29.ХІІ.2005г. като привидно сключена покупко-продажба с цел прикриване на извършено в действителност
дарение, се явява недоказано и опровергано от приложените по делото
доказателства. Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот
материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на
страните по договора. В частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него
са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са
техни, нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ. В
частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че е
получил цената, нотариалният акт е частен
свидетелстващ документ за знание и материализира удостоверителното
изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената. Съгласно практиката на ВКС, създадена по реда
на чл. 290 ГПК и
задължителна за съдилищата по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК /решение № 403/10.01.2012 г. по гр. дело №
1543/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 402/17.01.2012 г. по гр. дело №
449/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 173/27.07.2010 г. по гр. д. №
5166/2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други съдебни актове/, нотариалният акт за
покупко-продажба на недвижим имот в частта, с която страните са направили
изявление за заплащане, респективно получаване на продажната цена, има характер
на разписка за плащане. Когато страните са удостоверили в нотариалния акт за
покупко-продажба, че цената е платена и получена от продавача, по аргумент на
противното на чл.164, ал.1, т.1 ГПК опровергаването на този факт се следва задължително с писмени
доказателства. С още по голяма сила това правило важи за случаите, в които се
твърди симулация/привидност на удостоверената в нот. акт сделка.
Съобразно разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД със
сключването на привидния договор,
страните умишлено прикриват сключената между тях сделка, създавайки у третите
лица една невярна представа относно истинското съдържание на действителното
съществуващото правоотношение между тях, като по този начин страните симулират
сделка със съдържание и последици, различни от действително желаните.
Симулацията, като съгласуваност между две и повече лица, се създава от две
успоредни сделки - привидна и прикрита, намиращи се в определено съотношение на
зависимост помежду си - привидната сделка е способ, а прикритата - цел.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, тъй като от тяхното настъпване цели изгодни за себе си правни
последици. В случая ищцата твърди, че сключената между наследодателката й
сделка на разпореждане с ид.части от процесния имот е симулативна, тъй като сестра
й, легитимираща се като купувач по сделката,
в действителност не е заплатила посочената в нот. акт цена. Доказването на заявеното в този смисъл
твърдение е в тежест на жалбоподателката
включително и с представянето на т. нар. "обратен
документ". По същността си той представлява нарочен частен
документ, по смисъла на чл. 180 от ГПК,
подписан и от двете страни или само от страната, на която ще се противопостави
и съдържащ данни за привидността на изразеното съгласие и наличието на друга
прикрита, дисимулирана сделка. Обратният пълен
документ разкрива всички клаузи на прикритото споразумение и сочи по
несъмнен начин за действителната воля на договарящите. Такъв документ по делото не е представен и
твърдението за нищожност на сделката като симулативна се явява недоказано.
Пред въззивната инстанция, по молба на жалбоподателката
и при доказано наличие на визираните в чл.165, ал.2, изр. последно от ГПК предпоставки, бяха допуснати
гласни доказателства, в които обаче свидетелят не дава показания относно
действително установените между страните по сделката отношения.
Поради недоказаност, както правилно е приел в мотивите си и
първоинстанционният съд, искът за обявяване нищожността на скл. с нот. акт № 125/2005г.
договор за покупко- продажба следва да бъде
отхвърлен. Постановено в този смисъл, в тази си час решението на РРС е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, споделена напълно и от
въззивната инстанция, правилно и законосъобразно РРС е установил принадлежността на имота към
наследствената маса и е допуснал същия до делбата между страните по делото, приемайки за
доказана съсобствеността им на основание наследствено правоприемство и на
договорно, по отношение на въззиваемия основание. Правата на страните са определени в съответствие със ЗН и при съобразяване валидността на приживе
извършените от наследодателката разпореждания с части от имота.
Водим от горното и на осн.чл.272 ГПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №…І/29.ІІІ.2013г.по гр.д.№ 2470/2011г.
по описа на РРС, В ЧАСТТА с която са отхвърлени предявените от М.Д. против А.А. искове за отмяна по реда на чл.537ГПК на
нот.акт №159 по нот.д.№86/2004г. по описа на нотариус с рег.№357 на Нот.Камара
и за прогласяване на осн.чл.26, ал.2
ЗЗД нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт №125 по нот.д.№1088/2005г. по описа
на нотариус с рег.№433 .
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №…І/29.ІІІ.2013г.по гр.д.№ 2470/2011г. по описа на РРС, В ЧАСТТА, с която между М.Д. и А.А., при право на 1/3.ид.ч.индивидуализиран
като застроено
с едноетажна масивна жилищна сграда, второстепенни сгради и гараж дворно място
с площ от 4 435, за което в кв. 33
по действащия план на гр.Глоджево е отреден ПИ планоснимачен №457
Решението може да се обжалва пред ВКС, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.
НР