Р Е Ш Е Н И Е № 106
Гр. Разград, 30. 07. 2013 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2.
Валентина Димитрова
при секретаря С. Л. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 198 по описа за 2013 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 164/ 27. 12. 2012 г. по
гр. д. № 176/ 12 г. по описа на РС Тутракан е допусната съдебно делба по отношение на
правото на собственост върху: Сграда, съставляваща самостоятелен обект с
идентификатор № 73496.500.3589.1 по кадастралната карта на гр. Тутракан със
статут на паметник на културата с площ от 88 кв. м. , представляваща бивша
сладкарница „Златна ябълка”, а преди това дюкян, под него маза и таванска стая,
с адм. адрес гр. Тутракан, ул. „Транмариска” № 15, разположен в поземлен имот с
идентфикатор 73496.500.3589 между Р.М.Г. и Д.И. М – Г, за които в условията на
съпружеска имуществена общност при обща квота от 1/ 2 ид. ч. и за В.К.М. 1/ 2
ид. ч. Със същото решение е
отхвърлен иска за делба на правото на собственост по отношение на недвижим
имот: Сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор №
73496.500.3588.1 по кадастралната карта на гр. Тутракан с площ от 108 кв. м. ,
представляваща едноетажна монолитна масивна постройка с бетонови основи,
стоманобетонни колони, греди и плочи и тухлени преградни стени, покрита с
плосък покрив с хидроизолация, предназначена за магазини и състояща се от склад
и две магазинни помещения със самостоятелни входове от северната част на
сградата към улицата с административен адрес: гр. Тутракан, ул. „Трансмариска”
№ 15, разположена в поземлен имот с идентификатор № 73496.500.3588, като неоснователен.
Недоволен от решението
е останал В.К.М. в
частта, с която е отхвърлен, като неоснователен иска за делба на правото на собственост по отношение
на недвижим имот: Сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор №
73496.500.3588.1 по кадастралната карта на гр. Тутракан с площ от 108 кв. м. ,
представляваща едноетажна монолитна масивна постройка с бетонови основи,
стоманобетонни колони, греди и плочи и тухлени преградни стени, покрита с
плосък покрив с хидроизолация, предназначена за магазини и състояща се от склад
и две магазинни помещения със самостоятелни входове от северната част на
сградата към улицата с административен адрес: гр. Тутракан, ул. „Трансмариска”
№ 15, разположена в поземлен имот с идентификатор № 73496.500.3588. В жалбата
се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като
изложените от съда правни изводи противоречат на закона.
Въззиваемите Д.И. М – Г и Р.М.Г. са депозирали писмен
отговор на жалбата, излагайки съображения за нейната неоснователност. В съдебно заседание
поддържат същото становище и молят решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението на районния съд е валидно и допустимо, а
жалбата депозирана срещу него в обжалваната част е неоснователна.
Делото е напълно изяснено
от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към
тях на осн. чл. 272 от ГПК. В
тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора, първата инстанция правилно и
законосъобразно е установила вещноправният статут на процесния имот с
идентификатор №
73496.500.3588.1 по кадастралната карта на гр. Тутракан с площ от 108 кв. м. По делото не са налице
доказателства, че същия имот е съсобствен на страните. Жалбоподателят твърди,
че е станал съсобственик на имота въз основа на нот. акт № 166/ 07. 04. 2010 г.
, т. І, рег. № 1219, нот. д. № 104/ 2010 г. на нотариус с рег. № 315 на НК,
според който Румен Любенов Панайотов и Александър Руменов Панайотов са му
прехвърлили правото на собственост върху 1/ 4 ид. ч. от имот с идентификатор № 73496.500.3589.1 заедно с всички пристройки, подобрения и
приращения от поземлен имот с идентификатор № 73496.500.3588.
Според нот. акт за покупко-продажба № 13/ 29. 03. 1943 г.
, т. 1, рег. № 166, д. № 23/ 1943 г. на Тутраканския околийски съдия, С М Ч е
закупил от Д И Таков един дюкян, под него маза и таванска стая. Този имот
понастоящем представлява имот с идентификатор № 73496.500.3589.1. С Решение № 74/ 29. 07. 1992 г. на Кмета
на Община Тутракан съгласно чл. 1 и чл. 3 от ЗВСВНМРСА и акт за собственост под
№ 13 от 1943 г. е възстановена собствеността на С М Ч върху изкупен от него по
ПМС № 60/ 1975 г. имот, находящ се на ул. „Трансмариска” № 15 /сега сладкарница
„Златна ябълка/. Без да е необходим изричен административен акт, реституцията
настъпва по силата на закона при изпълнение на посочените в чл. 1 от него условия. По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 3 ЗВСВНМРСА, следва извода, че възстановяването на имота настъпва във вида му към тази дата. Безспорно се
установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, които подробно са анализирани
от районния съд, че постройките, построени в имоти с идентификатори №№ № 73496.500.3588.1 и № 73496.500.3589.1 представляват самостоятелни сгради по
смисъла на §1, т. 2 от Наредба № 3/ 28. 04. 05 г., респ. на § 5, т. 39 от ДР на
ЗУТ. Според същото заключение, сградата с идентификатор № 73496.500.3589.1, по отношение на която е допусната съдебна делба е построена преди 1943 г.
и е съществувала самостоятелно минимум 50 години, без съседната да е била
построена, а процесната сграда с идентификатор № 73496.500.3588.1 е била построена през
периода 1984-1986 г. от РПК „Наркооп” гр. Тутракан Постройките имат различна
конструкция и между тях има фуга. Не са налице строителни книжа, относно
преустройство на т. нар. пристройка. Факта, че при изграждането й са били
обособени две врати, които понастоящем са зазидани, не може да обоснове извод,
че двете сгради не са функционално обособени, за да представляват отделни
самостоятелни обекти. Заключението на вещото лице е обективно, всестранно и
пълно, не е оспорено от страните, поради което и правилно районния съд го е
приел като доказателство по делото.
С оглед
на изложеното, реституцията е настъпила само по отношение на имот с
идентификатор № №
73496.500.3589.1, но не и по отношение
на процесния, който не е съществувал към момента на изкупуването му по реда на
ПМС № 60/ 1975 г. От нот. акт № 166/ 07. 04. 2010 г. , т. І, рег. № 1219, нот.
д. № 104/ 2010 г. на нотариус с рег. № 315 на НК, от който жалбоподателят
извлича и твърди право на съсобственост върху процесния имот с идентификатор № 73496.500.3588.1 не са настъпили вещноправните последици на придобиване
на собствеността от него върху имота и не може този нотариален акт да го
легитимира като съсобственик, тъй като продавачите, които са наследници на С. Ч
не са придобили собствеността върху имота.
След като продавачите не са притежавали правото на собственост върху
имота с
идентификатор №
73496.500.3588.1, то сключения
договор за продажба по отношение на този имот не
може да породи предвидените в закона и целени при сключването му вещноправни
последици и да обоснове преминаване правото на собственост върху имота в
патримониума на жалбоподателя. Имота не е собствен на
страните по делото, поради което и обосновано и законосъобразно районният съд е
отхвърлил иска за делба.
Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд,
като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 164/ 27. 12. 2012 г. по гр. д. № 176/ 12 г. по описа на РС Тутракан В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска за делба на
правото на собственост по отношение на недвижим имот: Сграда, съставляваща
самостоятелен обект с идентификатор № 73496.500.3588.1 по кадастралната карта
на гр. Тутракан с площ от 108 кв. м. , представляваща едноетажна монолитна
масивна постройка с бетонови основи, стоманобетонни колони, греди и плочи и
тухлени преградни стени, покрита с плосък покрив с хидроизолация, предназначена
за магазини и състояща се от склад и две магазинни помещения със самостоятелни
входове от северната част на сградата към улицата с административен адрес: гр.
Тутракан, ул. „Трансмариска” № 15, разположена в поземлен имот с идентификатор
№ 73496.500.3588, като неоснователен.
В останалата част Решение № 164/ 27. 12. 2012 г. по
гр. д. № 176/ 12 г. по описа на РС Тутракан, като необжалвано е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЛ