Р Е Ш Е Н И Е № 69

Гр.Разград, 25. 11. 2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Д. Г., като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 209 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

Постъпила е искова молба от Е.Б.Н. и М.О.Н. против ЗК „Уника” АД гр. София. Ищците твърдят, че на 27. 11. 2012 г. С.С.Ш. при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес 208 Д” с д. к. № *** е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и е причинил ПТП, при което е причинил смъртта на техния син Б.Е. Б. . По този повод е било образувано нохд № 132/ 2013 г. по описа на ОС Разград и Ш. бил признат за виновен да е извършил описаното увреждане. Към момента на извършване на деянието Ш. е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по полица № 05112002478477, което ангажира отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. Ищците твърдят, че вследствие на увреждането са им причинени неимуществени вреди. Молят съда да постанови решение, с което на осн. чл. 226 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД да осъди ответника да им заплати застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Депозиран е в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответника ЗК „Уника” АД гр. София, в който твърди, че по правилата за местната подсъдност, делото подлежи на разглеждане от Софийски градски съд, тъй като седалището на ответника е в гр. София и прави възражение за местна неподсъдност на делото пред Разградския окръжен съд. С влязло в сила Определение № 828/ 19. 08. 13 г. възражението е оставено без уважение. По същество излага становище, като оспорва исковете по размер и твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като каруцата, управлявана от пострадалия не била оборудвана със светлоотразители.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното нохд № 132/ 2013 г. , с Присъда № 26/ 16. 05. 2013 г. С.С.Ш. от гр. Разград е признат за виновен в това, че на 27. 11. 2012 г. по път ІV-49015 в участъка с. Раковски – бивш завод „Диамант” гр. Разград при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес 208Д” с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1, пр. 2 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, изискващи всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди и да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението и чл. 20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, изискващ водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като по непредпазливост е причинил смъртта на 42-годишния Б.Е. Б. ***, поради което и на осн. чл. 343, ал. 1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от четири години. На осн. чл. 343г НК Ш. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

Видно от материалите по дознание № ДП-В-350/ 12 г. по описа на ОД на МВР Разград, въз основа, на което е образувано и нохд № 132/ 2013 г. на РОС – протокол за оглед на ПТП, фото-албум, заключение на автотехническа експертиза, причина за настъпване на ПТП е обстоятелството, че водачът на товарния автомобил „Мерцедес Д 208” с рег. № ***- С.С.Ш. непосредствено преди възникването на ПТП е отклонил вниманието си и не е наблюдавал непрекъснато пътната обстановка пред управляваното от него МПС, поради което е блъснал движещата се пред него каруца с животинска тяга /магаре/, управлявана от пострадалия Б.Е. Б.. Според обясненията на водача на товарния автомобил Ш., дадени на досъдебното производство, след „излизането” му от ляв завой е бил заслепен от светещото му насреща слънце и не е възприел движещата се пред него каруца, управлявана от пострадалия. Не виждал нищо, след 3-4 секунди по негова преценка усетил удар в предната част на автомобила, но не разбрал в какво. Не видял никакво препятствие пред него. След заслепяването, твърди, че не е имал никакво време за реакция и възможност да види движещата се пред него каруца.Според заключението на автотехническата експертиза, това заслепяване обективно е било възможно и е създало опасна ситуация за Ш. от възникване на ПТП, тъй като не би могъл да наблюдава пътната обстановка пред него и той е следвало да намали скоростта или да спре, докато опасността премине, но Ш. дори не е намалил скоростта. В момента, в който Ш. обективно е могъл да възприеме каруцата с животинска тяга, управлявана от Б.Е. Б., същата се е намирала далече извън опасната му зона за спиране и е могъл спре без проблеми, преди да я настигне. Според заключението на назначената по настоящото дело съдебно-автотехническа експертиза, извършила проучване на материалите по делото, събрани в хода на досъдебното производство, скоростта на движение на товарния автомобил, управляван от Ш. е била около 78 км/ч. Водачът на този автомобил е имал възможност да избегне удара в каруцата, ако я е възприел, когато автомобила му е бил на разстояние 178, 37 м. Опасната зона за спиране на автомобила е 76-84 м. Спирането на автомобила е започнало когато е настъпил удара в каруцата, а не преди това. Каруцата е преминала преглед в Кметство с. Раковски на 01. 04. 2005 г. и е отговаряла на изискванията за оборудване на ПС с животинска тяга. Според същото заключение, няма данни дали в момента на ПТП каруцата е била с оборудване, отговарящо на изискванията на закона.

По делото са разпитани като свидетели М. – племенница на ищците и Т. – техен съсед. И двамата дават показания, че пострадалия от ПТП Б. бил много добър, работлив и отзивчив човек. Помагал на околните и никога не предизвиквал конфликти. Живеел с ищците – негови родители в едно домакинство. Тъй като ищеца е инвалид, а ищцата е претърпяла операция, той се грижел много за тях. Помагал им във всичко и дори в домакинската работа. Работел постоянно и всякаква работа, за да ги подпомага финансово. Смъртта му се отразила много зле на родителите му във всяко отношение. Ищецът станал затворен човек, престанал да излиза от къщи и да се весели за разлика от преди. Ищцата нямала желание за живот, не можела да спи, когато отидела на гробището искала да остава по цял ден там, затова била придружавана от св. М..

По делото е представена застрахователна полица № 05112002478477, според която виновния за ПТП водач на автомобила към момента на причиняването му е имал сключен валиден договор за застраховка с ответника „Гражданска отговорност”.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция доказателства, че Б.Е. Б. – син на ищците е пострадал на 27. 11. 2012 г. от ПТП, причинено от С.С.Ш. при управление на товарен автомобил „Мерцедес 208 Д” с рег. № *** по път ІV-49015 . С Присъда № 26/ 16. 05. 2013 г. по нохд № 132/ 2013 г. по описа на ОС Разград Ш. е признат за виновен, че при управление на МПС виновно е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил смъртта на Б.Е. Б..

Според чл. 413, ал. 2 от НПК, присъдата е задължителна за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието.

Липсва спор между страните, а и от приложената застрахователна полица № 05112002478477, се установява, че към 27. 11. 2012 г. С. Ш., водач на товарния автомобил „Мерцедес 208 Д” с рег. № *** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 226 КЗ при застраховката "ГО" на автомобилистите, е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл. 45 ЗЗД или с иск по чл. 226 КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая ищецът е избрал защита на накърненото му право чрез прекия иск против застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ. Създаденото между водача на товарния автомобил и ответника застрахователно правоотношение е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, претърпени от ищците в резултат на виновно и противоправно поведение на прекия причинител-застрахован.

Съдът намира, че са недоказани, изложените от ответника доводи, досежно съпричиняването от пострадалия на престъпния резултат. В протокола за оглед на местопроизшествието няма данни с какво оборудване е била каруцата преди ПТП и в частност дали е имала светлоотразители. Каруцата е преминала за последно преглед в Кметство с. Раковски на 01. 04. 2005 г. и към момента на ПТП няма обективни данни дали е отговаряла на изискванията за оборудване на ПС с животинска тяга. Това се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза. Видно от дадените на досъдебното производство обяснения от С. Ш., причинил ПТП, както и от заключенията на автотехническите експертизи, назначена в досъдебното и настоящото производства, причина за престъпния резултат е обстоятелството, че непосредствено преди възникването на ПТП Ш. е отклонил вниманието си и не е наблюдавал непрекъснато пътната обстановка пред управляваното от него МПС, поради което е блъснал движещата се пред него каруца с животинска тяга, управлявана от пострадалия Б.Е. Б.. Според обясненията на самия подсъдим, след „излизането” му от ляв завой е бил заслепен от светещото му насреща слънце и не е възприел изобщо движещата се пред него каруца, управлявана от пострадалия, което според заключенията на вещите лица обективно е било възможно и е създало опасна ситуация за Ш. от възникване на ПТП. Въз основа на тези установени обстоятелства, както и че ПТП се е случило през светлата част от денонощието при добра видимост, няма значение факта дали каруцата е била оборудвана със светлоотразители, след като причинителят на ПТП въобще обективно не я е възприел като участник в движението по пътя по причините, изложени –по-горе.

При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства. Съобразявайки това, съдът намира, че исковете за сумите до размера на 70 000 лв. за всеки един от ищците, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди са основателни и доказани. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че пострадалият е бил млад човек – на 42 –годишна възраст, трудоспособен, живеел в едно домакинство с ищците и същите разчитали на неговата подкрепа, както материална, така и емоционална. Ищците и пострадалия, предвид съвместното си съжителстване, имали изградени много хармонични отношения на доверие, близост и взаимопомощ, били силно привързани емоционално един към друг, пострадалият полагал ежедневно грижи за тях с оглед недоброто им здравословно състояние, поради което и двамата ищци приели болезнено внезапната му смърт, което е и житейски нормално при такива обстоятелства. С оглед на изложеното, както и ръководейки се от съдебната практика, при която има тенденция към уважаване на гражданските претенции в по-големи размери, съдът намери, че необходимо и достатъчно за компенсирането на неимуществените вреди е обезщетение в размер на 70 000 лв. за всеки един от ищците, а за разликата до първоначално предявените размери от 150 000 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 5 600 лв. върху уважения размер на предявените искове, деловодни разноски в размер на 100 лв. Разноските, които са внесени за заплатено адвокатско възнаграждение, според представените по делото договори за правна защита и списък на направените разноски са в размер на 10 000 лв. по отношение на всеки един от ищците по делото и на осн. чл. 78 ГПК следва да им бъдат заплатени от ответника.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника” АД, ЕИК *** гр. София - 1612, ул. „Юнак” № 11-13 да заплати на Е.Б.Н., ЕГН ********** и М.О.Н., ЕГН **********, двамата от от с. Раковски, обл. Разградска, ул. „Арда” № 13 сумата 70 000 /седемдесет хиляди/ лева за всеки един от тях поотделно, представляваща обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, причинени от застрахования по „Гражданска отговорност” С.С.Ш. от настъпило ПТП на 27. 11. 2012 г. и последвала смърт на сина им Б.Е. Б., за което с Присъда № 26/ 16. 05. 2013 г. по нохд № 132/ 2013 г. по описа на ОС Разград Ш. е признат за виновен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 27. 11. 2012 г. до окончателно изплащане на сумата на осн. чл. 226 от КЗ, както и сумите по 10 000 /десет хиляди/ лева за всеки от ищците разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение и ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 70 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв. , като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника” АД, ЕИК *** гр. София - 1612, ул. „Юнак” № 11-13 да заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата 5 600 / пет хиляди и шестстотин/ лева държавна такса върху уважения размер на исковете и сумата 100 /сто/ лева деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

ДГ