Р Е Ш Е Н И Е

№137

Разград

7..ІІІ.2014

Разградски окръжен

година Град

2013

съд

7. Х.

публично

На Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В заседание в състав:

М. Н.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ЛАЗАР МИЧЕВ

ЛАЗАР МИЧЕВ

Секретар: ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

в. гр.

2013

№249

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 267ГПК.

С Решение № 145/30.V.2013г. по гр.д.№1800 по описа му за 2012г. , РРС отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете на ЕООД”T.”***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в с.Г., Р. обл., *** против Н. и Ю. Й., предявени в условията на евнтуалното им обективно съединяване, както следва: предявен като главен иск за дължими му се на осн. чл.238ЗЗД 5 650,00лв разноски за подобрения върху собствен на ответниците и предоставен му под наем недвижим имот; при отхвърляне на иска за договорно дължимото му се по реда на чл.238 ЗЗД обезщетение, предявен в условията на евентуалност иск за дължими му се на осн.чл. 59ЗЗД 5 650,00лв , до размера на които се твърди неоснователно обогатяване на ответниците за негова сметка.

Недоволен от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.М., ищецът обжалва същото в цялост като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. На посочените основания, моли за отмяната му и за постановяване на ново такова, с което по същество искът му бъде уважен в цялост. Претендира присъждане на направени пред двете инстанции разноски.

В законоустановения и предоставен им за това срок, насрещните по жалбата страни са депозирали писмен отговор, ангажиращ становището им по неоснователност на жалбата. Твърдейки законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, молят за потвърждаване на същото. Претендират разноски.

При извършената въззивна проверка на атакувания съдебен акт, настоящата инстанция в решаващия състав прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими - предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуалнолегитимирана и имаща правен интерес от това страна .

Постановеното решение е валидно и допустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него са неоснователни, като съображенията за това са следните:

По реда на направените оплаквания във въззивната жалба:

Несъстоятелно е оплакването за необоснованост на решението. Обективираните с постановяването му фактически и правни изводи кореспондират с установените по делото факти, доказано релевантни към предявената с иска защита.

Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК, и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. От мотивите на обжалвания съдебен акт е видно, че доказателствата и установените с тях факти са подложени на подробен и задълбочен анализ, довел до формиране на обективирания от правна страна извод за неоснователността на исковете, на всяко едно от предявените им основания.

Пред тази инстанция не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва за установено нещо различно от установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка, която като такава се споделя напълно от настоящия състав.

Като неоснователно се преценява от настоящата инстанция твърдението за незаконосъобразност на обжалваното решение. При правилно дадена оценка на установените с доказателствата факти, пъввоинстанционният съд е приложил съответния им материален закон, при ясно разграничаване института на договорната отговорност по чл.238 ЗЗД и извъндоговорната такава по см. на чл.59 ЗЗД.

Обоснован и правилен е изводът на първостепенния съд, че анализът на ангажираните писмени и гласни доказателства водят на извод за наличие на облигационно правоотношение, установено между въззиваемия Ю.Й. и ЕТ”Т. -Н. Б.” със сключеният между тях на 1.ХІ.2008г. договор за наем, при правата и задълженията за страните по него, установени от текстовете на този договор.

По горният факт и страните в производството не са спорели.

При установяване на факта на извършените от страна на наемателя ремонтни работи, довели до основна промяна в предназначението на наетия имот преустройването му от гараж в магазинно помещение, районният съд е преценил поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства - гласни, писмени, вкл. заключението на изслушаната експертиза, като се е мотивирал изрично защо дава вяра на всяко едно от тях .

Ето защо и предвид уговореното между страните в чл. 8, ал.4 от процесния договор за наем, всички подобрения и трайни вложения в имота, извършени от наемателя по преустройството му, остават за негова сметка.

Районният съд навел и че доколкото в правото действа принципа на свобода на договаряне и страните не нарушават закона, то в случая, като съконтрагенги по договора те са предвидили стойността на подобренията да е за сметка на наемателя.

Затова позоваването на жалбоподателя на общата клауза на закона, съгласно която добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения, е неоснователно.

След като с Договор от 19.VІ.2012г. жалбоподателят е закупил предприятието на наемателя, то легитимирайки се като правоприемник на същия, за него важат клаузите на този договор, така както са постигнати между първоначалните страни. След като с наемния договор е прието, че стойността на основните ремонтни работи са за сметка на наемателя, то към датата на сключения с ищеца договор за продажба на предприятието му, разноските за тези подобрения не съществуват като задължение в съвкупността му от права и задължения . В този смисъл жалбоподателят не би могъл да притежава права, вповече от тези на праводателя си.

Отхвърляйки като неоснователен главния иск, правилно и в съответствие с доказателствата и приложимия материален закон, първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждане, респ. отхвърляне по същество на предявения и на осн.59ЗЗД евентуален осъдителен иск. В допълнение към изложените от него мотиви следва да се отбележи, че в хода на делото е безспорно установено, че по отношение на процесния имот е била извършена делба с изнасянето му на публична продан. По правилото на чл.349, ал.4 ГПК, делбата се извършва по действителната цена на имота. Видно от представеното като доказателство Р.№338/6.ХІ.2012г. по гр.д.№429/2012г. делбеният съд се е съобразил с правилото на чл.349, ал.4 ГПК като е приел, че към датата на изнасянето му на публична продан имотът съществува с друго предназначение. Претендираните по настоящия иск подобрения са ценени при извършването на делбата като част от действителната му пазарна цена .

От материалите по делото се следва за безспорно установен и факта, че дружеството-жалбоподател и неговият праводател, в качеството си на наемател в установените с въззиваемите облигационни отношения, се намират в отношение на свързани по см. на §1, т.1 от ДР на ТЗ лица. Управителят на дружеството, в качеството си на физическо лице и съсобственик на процесния имот, е участвал като наемодател при сключването на наемния договор. В този смисъл, постановеното по делбеното дело запростира действието си и по отношение на неговата правна сфера. Ще рече, претенцията му за неоснователното обогатяване на въззиваемите с извършените по отдадени под наем имот подобрения, е неоснователна и по причина, че същият получава удовлетворение за вземанията си по подобренията с равностойността на дела си от делбата, в която тези подобрения са били съобразени.

Предвид постановения по делото изход, въззиваемите имат право на разноски, но не доказват да са направили такива пред тази инстанция.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 272 ГПК, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 145/30.V.2013г. по гр.д.№1800/2012г. по описа на РРС.

Осъжда „T.”ЕООД,***, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в с.Г., *** да заплати на Н.П.Й. и Ю.Г.Й.,***, разноски по делото в размер на

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основание за това, пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.

MH