РЕШЕНИЕ
№79
гр.Разград , 17.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
В
публичното съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и тринадесета
година , в следния състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Секретар:С.Л.
Прокурор:РОСИЦА
ГЕОРГИЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията
Гражданско дело № 258
по описа на съда за 2013 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от Н. Б.А. ***, с която моли съда да осъди
Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и психически страдания и
придобито заболяване „захарен диабет”. Претенцията си ищецът обосновава с повдигнато срещу него незаконно обвинение
от страна на ответника за извършено от него
престъпление по чл.219,ал.4 във вр.с ал.1 от НК,в качеството му на
Областен управител на Разградска област по което обвинение е постановена от РОС влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът твърди, че вследствие на
повдигнатото обвинение е заболял от
диабет, като заболяването има своето проявление и до настоящия момент.
Отделно от това е било опетнено и злепоставено доброто му име и репутацията му не
само сред неговите съграждани ,но и в цялата страна ,тъй като произхождал от
род известен в цялата страна, което се е отразило както на него, така и на
семейството .
Правната квалификация на предявеният
иск е по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.
В срока
по чл.131 ал.1 ГПК Прокуратурата на РБ чрез представител от Окръжна прокуратура
Разград е депозирала писмен отговор, в който изразява становище, че искът е
недоказан по основание и размер. Твърди,
че срещу ищеца са били повдигнати общо
три обвинения , като наказателното производство по две от тях не е приключило.По
отношение размера на търсеното обезщетение се застъпва становище за неговата
завишеност ,предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли
предявеният иск като неоснователен или съответно при осъждане да не бъде уважаван в пълен
размер.
В
съдебно заседание ищецът не се явява.Представляващият го адвокат
Емил Н. *** поддържа заявената претенция в цялост и моли за осъждането
на ответника.
Прокуратурата
на Р.България ,представлявана от прокурор от Разградска ОП поддържа заявеното с
отговора становище за неоснователност и недоказаност на предявеният иск
,съответно за завишеност на претенцията по размер.
За да се
произнесе Разградският окръжен съд съобрази следното:
Безспорно
в периода м.септември 2005 год.-м.август 2009 год. ищецът Н.Б.А. е изпълнявал
длъжността Областен управител на Разградска област.
След
прекратяване на правомощията му последвало разследване на дейността му.Срещу
него били водени три досъдебни производства/ДП/ и съответно повдигнати от
Прокуратурата три обвинения за извършени от него престъпления , в качеството му
на длъжностно лице –Областен управител на област Разград.
Първото ДП
№23/2010 год.по описа на РОП е образувано на 03.09.2010 год.за извършено
престъпление по чл.219,ал.1 във вр.с чл.26,ал.1 от НК в периода 17.12.2007 год.-03.10.2008 год.,от
което престъпление са последвали
значителни щети на Областна администрация –Разград в размер на 14 160.91
лв.По отношение на обвиняемия А. е взета най-леката мярка за неотклонение
„подписка”при повдигане на обвинението на 08.08.2011 год.Обвинителен акт по
това ДП е внесен в Разградски ОС на 26.012012 год. и при съда е образувано НОХД
№32/2012 год.С Присъда №40/28.11.2012 год. подс.А. бил признат за невиновен в
извършването на престъплението в което е обвинен .Оправдателната присъда е била
потвърдена с Решение №14/13.02.2013 год. по описа на Варненски АС ,което е било
оставено в сила с Решение №240/17.05.2013 год. по КНД №658/2013 год.по описа на
ВКС.Именно въз основа на тази влязла в сила оправдателна присъда ищецът Н.А.
претендира и претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.
Второто
ДП №30/2010 год.срещу А. е образувано на 09.11.2010 год. за извършено престъпление по чл.219,ал.4 във вр.с ал.1 във
вр.с чл.26,ал.1 от НК в периода м.март 2009 год.-22.07.2009 год. с мярка за
неотклонение „подписка”.Бил внесен обвинителен акт от РОП на 11.09.2012 год. и
е образувано НОХД №328/2012 год. по описа на съда.С Присъда №28/17.07.2013 год.
подс.Н.А. бил признат за невиновен в извършването на престъплението и
оправдан.Тази присъда е отменена с Решение №119/12.09.2013 год. по описа на
Варненски АС и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РОС.Преобразуваното
НОХД №306/2013 год. по описа на РОС е взе още висящо пред този съд.
Третото
ДП срещу А. е образувано на 09.11.2010 год.за престъпление по чл.282 от
НК.Внесен е обвинителен акт в съда и
делото е все още висящо пред Търговищки ОС под №305/2010 год.
Ищецът
твърди , че образуваното наказателно
производство се е отразило върху
физическото и психическото му здраве , върху доброто му име , а така също върху семейството му.Водените срещу него дела
са имали отражение в медиите ,както национали ,така и местни.Разпитаните по
делото трима свидетели Л Г, В Д и А А ,които познават А. повече от 20 години
сочат ,че след започване на досъдебните производства той се чувствал подтиснат ,затворил се в себе
си,не излизал често с приятелския си кръг ,както правил това по-рано, притеснявал
се от медийните публикации по повод водените срещу него дела.Споделил с всеки
един от тях ,че е развил захарен диабет.
Предвид
соченото от ищеца придобито заболяване „захарен диабет по делото е назначена съдебно
– медицинска експертиза, заключението на която съдът приема като компетентно и обосновано.Вещото лице е
установило, че от около две години Н.А. страда от захарен диабет тип 2 .За
възникването на този тир захарен диабет вещото лице пояснява и в съдебно заседание, е, че причините са
наднормено тегло, неправилен хранителен режим, липсата на достатъчно физическа
активност/които са налице при ищеца/. Вещото лице сочи ,че стресът и нервното
напрежение не са причина за възникване на заболяването ,но могат да играят
ролята на отключващ фактор и такъв за неблагоприятното му протичане за проявява
на тежестта и усложненията от тази болест.С оглед на изложеното, съдът приема,
че твърдението в исковата молба за възникването на заболяването като следствие
от воденото против ищеца наказателно производство за недоказано.Вещото лице не
сочи и на усложнения вследствие на диабета с изключение на хипертонична болест
и то в съдебно заседание. Съдът кредитира показанията на тримата свидетели по
делото ,касаещи неговата подтиснатост ,отбягване на приятелския кръг и
притеснение от медийните публикации,каквито са извести и на състава на съда
,както в местната така и централна преса и медии.
Предвид изложеното дотук от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск намира своето
правно основание в чл. чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ.
Разпоредбата предвижда ,че
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление. Тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа
на които може да се претендира обезщетение по този закон.
По трите водени срещу ищеца НОХ дела наказателното производство е приключило само по едното от тях.Това е НОХД
№32/2012 год. по описа на Разградски ОС по което с Присъда №40/28.11.2012 год.
подс А. е бил признат за невиновен е оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.219,ал.1 във вр.с чл.26,ал.1 от НК в периода 17.12.2007 год.-03.10.2008 год.,от
което престъпление са последвали значителни
щети на Областна администрация –Разград в размер на 14 160.91
лв.Оправдателната присъда е била потвърдена с Решение №14/13.02.2013 год. по
описа на Варненски АС ,което е било оставено в сила с Решение №240/17.05.2013
год. по КНД №658/2013 год.по описа на ВКС.Т.е.оправдателната присъда е влязла в
сила на 17.05.2013 год.,откогато е започнала и погасителната давност по
отношение отговорността на държавата за вреди.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда ,че държавата
отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди при наличие на причинна
връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди, независимо от това, дали увреждането е причинено виновно от длъжностните
лица.
От ангажираните от ищеца
доказателства се установява, че в резултат на незаконното обвинение същият е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес в
продължение на една година и седем месеца, начиная от датата на повдигане на обвинение – 08.08.2011 г. до
влизане в сила на оправдателната присъда – 17.05.2013г. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че в резултат на преживяванията по повод
на обвинението, ищецът от жизнен и амбициозен човек се е затворил в себе си,
имал е притеснения, изпитвал е неудобство пред близките и познатите си.
Повдигането на незаконосъобразно обвинение за престъпления по служба ,
извършени именно в качеството му на лице, заемащо длъжността Областен управител,
,съпроводено с вземане на мярка за неотклонение „подписка”, общественото положение,
което е заемал преди повдигане на обвиненията, неговата известност сред
обществото и медийното отразяване на същите , стресът, на който са били
подложени членовете на неговото семейство, представляват обстоятелства, въз
основа на които следва извод за настъпил у ищеца психически и социален дискомфорт в
продължителен период от време.
Съдът приема за основателно твърдението в исковата
молба относно засягането на доброто име на ищеца в обществото вследствие на
осъщественото против него наказателно преследване, като към настоящия момент
той не участва активно в политическия
живот., а развива само търговска дейност.
Както и по-горе съдът посочи ,не
счита за доказано ,че поради внесеното и поддържано обвинение за което е
оправдан ищецът е заболял от захарен диабет.
Съдът съобразява ,че по отношение на ищеца се водят
неприключили в съдебната фаза още две
наказателни производства по обвинения за
извършени от него престъпления
именно в качеството му на Областен управител на област Разград и
безсъмнено разграничение между
негативното отражение на всяко от тях спрямо личността и психиката на ищеца не
може да бъде направено , но от това не следва ,че ответната в производството
страна не следва да отговаря претърпените от ищеца вреди, свързани с
изживените психически страдания.
Дължимото по ЗДОВ обезщетение се
определя по правилата на чл.52 ЗЗД.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се съизмери с обществения
критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени
вреди.Съобразявайки качеството в което на ищеца е било повдигнато обвинението
Областен управител ,известността му в обществото и последвалият отзвук, който
се е отразил в психиката на ищеца в много по-голяма степен, отколкото ако
същият не е притежавал публична известност.Съобразявайки и продължителността на
наказателното преследване по това водено срещу А. дело от образуването му до приключването му- 2 години и шест месеца и вида на
престъплението в което е бил обвинен съдът в този си състав намира,че , че
обезщетение в размер на 9 000лв. е достатъчен да овъзмезди ищеца за
причинените му от Прокуратурата на РБ неимуществени вреди, произтичащи от
воденото срещу него наказателно производство. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва, считано от момента на
изпадането му в забава – 17.05.2013г. до окончателното й изплащане. Над размера
9 000лв. до първоначално претендирания такъв от 50 000лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Водим от
горното, Разградският окръжен съд ,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Б.А. *** ,ЕГН-**********, сумата 9 000
/девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на
престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.05.2013 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до първоначално предявения такъв
от 50 000 лв., като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ:
СЛ