РЕШЕНИЕ №65

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                        гр.Разград , 08.05.2014 год.

 

Разградският окръжен съд в откритото заседание на седми април ,  две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                      Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

                                            Членове: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                           ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 

При секретаря М.Н. , като разгледа  докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №264 по описа за 2013 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

                          Депозирана е въззивна жалба от  Е.М.Р. , А.Р. *** , С.В.А. и Г.  Х.А. ***,подадена чрез адв.М.Н. против Решение №165/05.06.2013 год. ,постановено по гр.дело №1118/2012 год. по описа на РРС ,с което съдът е  уважил ,предявеният против жалбоподателите иск с правно основание чл.216 ,ал.1  ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на държавата на  договор за покупко-продажба на недвижим имот ,находящ се в с.Я. ,подробно описан.В жалбата се сочи на необоснованост и незаконосъобразност на решението и постановяването му при съществени процесуални нарушения.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго същество на спора ,с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

                          Жалбата е процесуално допустима ,като подадена в срок от легитимирана страна в процеса – ответник в първоинстанционното производство.

                          Отговор на същата в законоустановения срок другата страна не е подала.

                          В съдебно заседание жалбоподателите чрез повереника си поддържат жалбата , както и направеното доказателствено искане за назначаване на експертиза.

                          Въззиваемият ТД на НАП Варна чрез юрисконсулт заявява

становище за неоснователност на жалбата.Моли атакуваното решение да бъде потвърдено.Противопоставя се на доказателственото искане на въззивниците.

                          Разградският окръжен съд за да се произнесе съобрази следното:

      Атакуваното решение на РРС е постановено по депозирана искова молба от  Е.Н.Б. , в качеството му на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Варна,ИРМ -Разград ,подадена срещу С.В.А. и Е.М.  Р. на правно основание чл.216,ал.1,т.2 и 4 от ДОПК.Като ответници в производството са били конституирани и А.Р.И. и Г.Х.А. ,съпрузи на двете първоначални ответници. Ищецът твърди, че в хода на извършена, от данъчната администрация, ревизия на ответницата С.В.А. в резултат на която са установени данъчни задължения, ответниците са осъществили сделка покупко-продажба на недв.имот , при която получената от длъжника А.  сума е значително по-малка от пазарната цена на продаденият имот. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответниците на 17.02.2011 г.под формата на нотариален акт.

Ответниците  са подали отговор на исковата молба ,като считат предявеният иск за недопустим ,съответно неоснователен и излагат подробни съображения в тази насока и в с.з.пред първата инстанция

За да уважи предявените субективно съединени установителни искове с правно основание  чл.216,ал.1,т.2 от ДОПС първоинстанционният съд е приел, че въз основа на издадена от данъчната администрация заповеди за възлагане на ревизия № 1002872/08.07.2010 г. и ,изменена с повторна такава от 26.10.2010 г., като първата от тях е връчена на проверяваното лице С.А. на 28.07.2010 г. е извършена данъчна ревизия на същото лице . В резултат на ревизията, с влязъл в сила ревизионен акт № 706/21.02.2008 г.,отменен частично са установени данъчни задължения в общ размер на 91 266.94 лв.по ЗОДФЛ/отм./ на А. за съответен данъчен период. Видно от нотариален акт  № 84, т.1, рег. № 957, дело № 70/2011 г. на нотариус Р. И.. с рег. № 378 на НК, на 17.02.2011 година  длъжницата   С.А. и съпругът й  Г.А. продали на  ответницата Е.М.Р. свой имот в режим на СИО ,находящ се в с.Я. ,община Разград ,подробно описан, при продажна цена от  6 500 лв. и данъчна  оценка  на имота  6 491.20 лв.

Пред РС ответниците са представили и предварителен договор за покупко-продажба на същия имот от 01.06.2010 год. ,като са искали съдът да съобрази датата на сключването му с момента на налагането на възбраната по отношение на продадения имот.Изложените съображения на РС по отношение на същия и значението на този момент напълно се споделят от РОС ,поради което и той препраща към тях.  

Вярно е ,че РС е заличил назначената от него оценъчна експертиза по отношение на продадения имот и е уважил предявеният иск съобразявайки ,оценката ,предоставена му от ищеца ,намираща се в материалите на ревизионното производство .Със същата  за имотът е определена пазарна цена /само на  масивната двуетажна сграда/ в размер на 40 700 лв.

Пред въззивната инстанция са събирани нова доказателства.По искане на жалбоподателите е назначена оценъчна експертиза ,която да даде заключение за цената при която са сключвани сделки за имоти в село Я. в периода от сключване на предварителния договор за покупко-продажба до датата на сключване на окончателната сделка.Вещото лице е депозирало заключение в смисъл , че имотът е продаден за сумата 6 500 лв. ,цена близка до данъчната оценка ,като в съдебно заседание пояснява ,че в нотариалните актове страните по сделките ,физически лица вписвали продажна цена близка до данъчната оценка.

Вещото лице е изготвило и повторна експертиза  със задача да посочи действителната пазарна цена на продадения имот.То е определило такава към датата на сключване на сделката/17.02.2011 г./ в размер на 37 900 лв. ,като е използвало различни съществуващи методи за определяне на оценката.  

Въз основа на така установеното от фактическа страна ,РОС намира ,че  направеният от районният съд извод за основателност на предявения иск с правно основание  чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК е правилен. За да уважи иска, съдът е приел, че налице са посочените в разпоредбата предпоставки за неговото уважаване - сключване на възмездна сделка с имуществено право на длъжника, след като му е връчена заповед за възлагане на ревизия, в резултат на която е установено публично задължение и даденото значително надхвърля по стойност полученото по нея.

Изложените от районния съд  фактически и правни изводи за основателност на предявеният иск , настоящия състав на окръжният съд намира за правилни за правилни и законосъобразни.

Безспорно в случая е налице несъответствие между даденото по сделката от страна на продавача –длъжник в ревизионното производство и полученото при продажбата от страна на купувача.РОС кредитира в този смисъл второто заключение на вещото лице ,като приема ,че действителната пазарна цена на продадения имот е такава в порядъка на 37 900 лв. , а получената цена от 6 500 лв. е в пъти по-малка от тази пазарна цена.

Съдът в този смисъл не кредитира първото заключение на вещото лице, което само и единствено е установило  при проверка в СВ ,че страните физически лица по сделки покупко-продажба сключват същите при цена близка  до съответната за имотите данъчна оценка ,което е общоизвестна практика с цел избягване заплащането на такси по прехвърлянето.Ответниците на следващо място не доказаха твърдяното от тях намалено търсене на имоти в съответното населено място и необходимостта наложила продажбата на този двуетажен имот при цена от 6 500 лв.,към данъчната оценка.Още повече ,че в пълномощното ,с което купувача упълномощава сина на прехвърлителите да закупи за нея имота , цена изобщо не е упомената ,а същата е оставена на неговото усмотрение.  

                          РОС изцяло споделя мотивите на РС ,касаещи основателността на предявеният иск ,като препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

                          Изложеното в жалбата по отношение пороците на решението на РС не се споделя от въззивната инстанция.Ето защо същото следва да бъде потвърдено.

                          Предвид изхода на спора жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените пред тази инстанция разноски в размер на 710 лв.,включващи възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

                          Предвид изложеното ,Разградският окръжен съд,

 

                                                                  

                                                     РЕШИ:

                         

                          ПОТВЪРЖДАВА Решение №165/05.06.2013 год. ,постановено по гр.дело №1118/2012 год. по описа на РРС , постановено по иск с правно основание чл.216 ,ал.1 ,т.2 от ДОПК.

                          ОСЪЖДА Е.М.Р. , А.Р. *** , С.В.А. и Г.  Х.А. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ТД на НАП Варна разноски в производството в размер на 710 лв.

                          Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.

MH