РЕШЕНИЕ № 48

Гр. Разград 15.04.2014 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 302 по описа за 2013 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 194 / 12.07. 2013 г., постановено по гр. дело № 260 / 2011 г. РС – Разград осъдил Н.И.Х. и М.М.Х. *** да отстъпят собствеността и предадат владението по отношение на недвижими имот – апартамент № 8 , находящ се в ж. бл. “ Мир “, вх. А, ет. 3, на бул. “ България “ № 21, с идентификатор 61710.505.588.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище с площ от 49.48 кв.м., ведно с изба № 8, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 61710.505.588.1.7 и 61710.505.588.1.9, под обекта: 61710.505.588.1.5 и над обекта: 61710.505.588.1.11, на С.Д.М. и Н.Е. М., както и да заплатят на последните сумата 235.80 лв. за разноски по делото и сумата 1500 за адвокатско възнаграждение.

Недоволни ответниците М.М.Х. и Н.И.Х. обжалват решението чрез процесуалният си представител по пълномощие – адв. Е.К., като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се излага, че първоинстанционният съд, в нарушение на процесуалните правила, не дал указания на ответниците във връзка с доказване на заявено от тях възражение за изтекла придобивна давност, за заплащане на направени в имота подобрения и право на задържане, независимо, че такива били заявени, след което допуснал събиране на доказателства в тази насока, а в заключение приел, че наведените възражения са преклудирани. Твърди се, че съда е нарушил задължението си да осигури на страните равни възможности за упражняване на правата и еднакво да приложи закона спрямо всички участници в процеса, както и че събраните по делото гласни доказателства са ценени единствено в полза на ищовата страна, а също така и че последните не представили доказателства за прекъсване на давността от собственика по отношение на владелците.

Въззиваемите С.Д.М. и Н.Е.М. депозират писмен отговор на въззивната жалба, в който се развиват съображения за нейната неоснователност.

Въззивната жалба се подържа в съдебно заседание от процесуалният представител на въззивницте, чрез постъпила писмена молба – становище.

Процесуалният представител на въззиваемите подържа в съдебно заседание подаденият отговор на същите основания и със същите искания.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

В исковата си молба ищците С.Д.М. и Н.Е.М. твърдят, че са наследници на Е.М. Х., починал на 07.07.2010 г. Наследодателят им притежавал недвижим имот в гр. Разград, бул. “ България “ № 21, ж.бл. “ Мир “ вх. А, ет. 3, ап. 8, който имот се владее без основание от ответниците Н.И.Х. и М.М.Х.. Въпреки многократни устни покани последните отказвали да предадат владението на ищците.

В представен в срока по чл. 131 от ГПК отговор ответниците сочат, че са родители на наследодателя на ищците и през целия си съзнателен живот от 1973 г. и до момента обитават процесното жилище. Твърди се, че на ищците, а ответницата Н.Х. и Т. М. били собственици на имота – майка и сестра на наследодателя на ищците. През 1997 г. този имот бил дарен на синът на първата и брат на втората – Е. Х. М.. Приживе починалият ги уверявал, че имота продължава да си е на дарителите и те ще живеят в него необезпокоявани до края на дните си. В условията на евентуалност е направено възражение за извършени в имота подобрения и необходими разноски за запазване на имота от дарението до предявяване на иска в общ размер 15000 лв.

С допълнителна молба е извършена конкретизация на подобренията, както следва: тераса с дължина 9 м.- остъкляване, изкърпване на мазилка, измазване и боядисване – 10100.00 лв.; коридор – 9.34 м.- поставяне на двуцветни плочи – 1760.00 лв.; баня – събаряне на стари плочки от пода до тавана, лепене на теракотни плочки на пода, доставени от гр. Г. Оряховица, монтаж на ново тоалетно казанче, монтаж на нова тоалетна чиния и подвързване на тръби, подмяна и монтаж на нов бойлер с меки връзки, подмяна и монтаж на нова мивка – 2800.00 лв.; дограма – ремонт на дограма, напасване на врати и прозорци, боядисване – 340.00 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 07.10.1997 г., с НА № 7, том VII, дело № 3635 / 1997 г. на нотариус при РС – Разград ответницата Н.И.Х. и ТМ. М даряват на Е.М. Х. – син на първата и брат на втората апартамент № 8, вх. А, ет. III в ж. бл. “ Мир “, кв. 162, на бул. “ България “ № 21 в гр. Разград, състоящ се от спалня, дневна с кухненска ниша и сервизни помещения със застроена площ 49.48 кв.м. с избено помещение № 8, като дарението било прието с голяма благодарност от надарения.

На 07.07.2010 г. Е. Х. М. починал оставяйки за свои законни наследници ищците – С.Д.М. – съпруга и Н.Е.М. – дъщеря.

В показанията си пред първоинистанционният съд свидетелката П. И., родена през 1973 г., сочи, че живее в същият жилищен блок, в съседен апартамент и познава ответниците, откакто живеят в жилищния блок, след 1970 г. Познавала и синът им, като той не е живял в този апартамент. Не й е известно той да е правил дарение. Откакто знае ответниците живеят в жилището и знае, жилището като тяхно.

В показанията си свидетеля П.П., роден през 1964 г., сочи, че познава ответниците откакто се родил и живеят в съседство на неговият апартамент. Познавал и синът им, който не е живял в този апартамент и не му е известно те да са правили дарение на синът си.

Пред въззивната инстанция показания са дали свидетелите Н. Х., на 40 г., сестра на ответницата Д. и отново П. И..

В показанията си св. Х. сочи, че познава страните, поради родството с тях. Сестра й и Е.М. се оженили през 1989 г. и живеели в жилището на първият етаж, където живеела и сестрата на Е. с дъщеря си. В процесното жилище на третият етаж, тогава живеела бабата на Е.. След като през 1990 г. бабата починала сестрата на Е. с дъщеря си се преместили да живеят в процесното жилище. Родителите на Е. останали да живеят в жилището на първият етаж. През 1991 г. Е. със семейството си се преместил да живее в друго жилище. Пред нея Е. споделял, че прави ремонт в процесното жилище, където живеела сестра му. Сложил плочки, купил бойлер, правил терасата. Около 2000-та година починалият си направил лекарски кабинет в жилището на първият етаж, а сестра му се преместила в друго жилище. Така в процесното жилище на третият етаж се настанили ответниците. За последно свидетелката посещавала жилището през 2002 – 2003 г. Твърди, че терасата е правена през този период от Е., докато в жилището живеела сестра му. След този период минавала край жилищният блок и отвън виждала, че няма промяна в състоянието на терасата.

В показанията си свидетелката И. сочи, че влизала в процесното жилище. Забелязала, че има промени, включващи подобрения по остъкляване на балкона, в санитарните помещения и коридора – лепене на теракотни плочки и фаянс, подмяна на санитарното оборудване. Твърди, че подобренията са извършени преди три години – преди и след смъртта на сина на ответниците, но не е сигурна в годините. Не е виждала сина на ответниците лично да прави ремонти, но го е виждала там докато се извършват тези ремонти. По отношение на остъкляването на балкона също не може да посочи кога е извършено. Счита, че това е последното подобрение, което е правено. Не може да посочи кой е правил това подобрение.

Във въззивното производство беше назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава следното заключение относно извършени подобрения:

- Монтиране на радиатори в спалнята и дневната през 2010 г., по един във всяко помещение – 800.00 лв.;

- В коридора – под – теракот, през 2010 г. – 270.00 лв.;

- В банята – под – теракот, облицоване на стените с фаянс, нов бойлер, през 2009 г. – 830.00 лв.;

- Кухненска ниша – под теракот, през 2011 г. – 120.00 лв.;

- Тераса – остъкляване, боядисване, теракот по первазите на прозорците, лят плот, през 2012 г. – 1450.00 лв.

Обща стойност на подобренията – 3500.00 лв. Пазарна стойност на целият имот – 55 000.00 лв. Стойност, с която се е увеличила цената на имота – 2800.00 лв.

В съдебно заседание вещото лице сочи, че годините, когато са извършвани подобренията са му били съобщени от възрастен господин - ответника по делото, който присъствал по време на огледа. Вещото лице твърди, че не може да прецени дали има съответствие между посочените от ответника години и вложените материали. Не му били представени никакви документи за извършените подобрения. Фаянса в коридора и банята бил в добро състояние. Терасата, за която му било съобщено, че е боядисвана също била в добро състояние. Кухненската ниша била с лята мивка, облицована с фаянс, който не бил нов и имало няколко счупени плочки. В коридора и в банята теракота бил в добро състояние. Подобен теракот би могъл да се намери и сега на пазара. Оценените радиатори биха могли да бъдат свалени, след приключване на отоплителния сезон. Бойлера също може да бъде демонтиран. Боядисването на терасата и теракота по первазите на терасата са в добро състояние и могат да бъдат извършени през 2012 г., но е възможно да бъдат извършени и преди това.

При тези фактически констатации въззивният съд направи следните правни изводи:

Предявеният от ищците иск на правно основание чл. 108 от ЗС е основателен и доказан и правилно е бил уважен от първоинстанционният съд. За уважаването на този иск е предвидено наличието на кумулативни предпоставки - ищеца да притежава право на собственост върху имота, предмет на иска, имота да се намира във владение или държане на ответника, който да го владее или държи без основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите две предпоставки, а ответника следва да докаже основанието на което владее или държи имота. В случая от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че ищците са собственици на имота, в качеството им на единствени законни наследници на Е.М. Х., който приживе получил собствеността върху имота по силата на сключен с майката му и сестра му договор за дарение. По делото не е спорно, че имота се намира във владение на ответниците. От събраните по делото доказателства се установява, че след смъртта на сина им, ответниците владеят имота без да имат основание за това.

Във въззивната жалба се сочи, че в допълнителната си молба ответниците развили съображения, че в отговора на исковата молба са направили възражение, че владеят имота от 1973 г. до настоящият момент и в този смисъл са заправили възражение за изтекла в тяхна полза дълга придобивна давност. Съдът намира това възражение за неоснователно. В отговора на исковата молба ответниците действително сочат, че са родители на наследодателя на ищците и от 1973 г. до момента обитавали процесното жилище. В същия абзац на отговора се сочи, че на 07.10.1997 г. собствениците на имота – Н.Х. и Т.М. се разпоредили с правото на собственост, като дарили имота на Е. Х. – син на първата и брат на втората. По – нататък, по основателността на иска, в отговора се сочи, че дарението е извършено в резултат на прекрасните лични отношения на сина към родителите му, който приживе ги уварявал, че ще продължат да живеят в имота до края на дните си необезпокоявани от никого. В частта възражение срещу иска, в отговора са развити съображения за извършени подобрения в имота. При това съдържание на отговора, въззивната инстанция намира, че в същия ответниците не са направили възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. На разглеждане подлежи ясното и недвусмислено възражение на ответника, че е придобил правото на собственост на основание изтекла в негова полза придобивна давност, кратка или дълга. Съдът приема, че не следва да бъде разглеждане възражението на ответника, че е придобил правото на собственост вследствие изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като такова се прави едва с допълнителната молба, т.е. извън срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ЗС. Тъй като това възражение не е свързано със служебно приложение на материалния закон, а при него е необходими волеизявление на ответника, то се преклудира с отговора.

Въззивната инстанция намира за неоснователно и недоказано възражението на ответниците за заплащане на извършени от тях подобрения в процесният имот. Ответниците основават възражението си на показанията на свидетелката П. И.. Показанията на тази свидетелка съдът намира за неясни, непълни и противоречащи на останалите доказателства. Свидетелката сочи,у че живее в съседния апартамент, но не може да каже със сигурност кога са правени подобренията, дали преди или след смъртта на сина на ответниците. Твърди, че са правени ремонти и преди и след смъртта на Е. Х.. Като последно подобрение сочи остъкляването на балкона, но и за него не може да каже кой го е правил. Показанията на св. И. се опровергават от показанията на св. Х.. При обсъждане показанията на св. Х. съдът отчете, че същата е сестра на първата ищца и леля на втората. В показанията си обаче тази свидетелка много обстойно и в хронологичен ред описва обитателите на процесното жилище и годините през които са извършвани подобренията в имота и от кого. Съгласно нейните показания тези подобрения са извършвани от Е.М., след като получил собствеността на имота и преди неговата смърт. Въззивната инстанция прие, че показанията на свидетелката Х. следва да бъдат кредитирани, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.

В заключението на вещото лице са посочени години през които са извършвани подобренията – от 2009 г. до 2012 г. В тази му част заключението не е достатъчно пълно и ясно, тъй като вещото лице не е посочило по какви критерии е приело кога са извършвани подобренията. В съдебно заседание вещото лице сочи, че посочените в заключението години му били съобщени от ответника М.Х.. При това положение по същество липсва яснота в заключение кога са извършвани подобренията.

При тези обстоятелства, като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено, а възражението за заплащане на сумата 15 000 лв. за извършения подобрения в имота следва да бъде отхвърлено, като неоснователно и недоказано.

С оглед изхода на делото въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите сумата 1700.00 лв. за разноски във въззивното производство, на направените от самите тях разноски следва да останат за тяхна сметка.

С Определение от 19.11.2014 год., постановено по реда на чл. 267 от ГПК, съдът е назначил по делото съдебно-техническа експертиза със съответна задача. Определил е вещо лице за извършването й – Х.В.П., както и размер на дължимия от въззивниците Н.И.Х. и М.М.Х. депозит - 80.00 лв.

Въпреки дадените указания въззивниците на са представили доказателства за внесен депозит. Вещото лице е депозирало заключение на 14.02.2014 г. и същото е изслушано и прието в съдебно заседание на 17.03.2014 г. На основание чл. 77 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ОС - Разград сумата 80.00 лв. за възнаграждение на вещо лице .

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 194 / 12.07. 2013 г., постановено по гр. дело № 260 / 2011 г. РС – Разград.

ОТХВЪРЛЯ възражението на Н.И.Х. и М.М.Х. срещу С.Д.М. и Н.Е. Метеева, да им заплатят направени в недвижим имот – апартамент № 8 , находящ се в ж. бл. “ Мир “, вх. А, ет. 3, на бул. “ България “ № 21, с идентификатор 61710.505.588.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище с площ от 49.48 кв.м., подобрения и необходими разноски за запазването му в размер на 15 000.00 лв., като неоснователно и недоказано.

ОСЪЖДА Н.И.Х., ЕГН ********** и М.М.Х., ЕГН ********** да заплатят на С.Д.М., ЕГН ********** и Н.Е.М., ЕГН ********** сумата 1700.00 лв. / хиляда и седемстотин лева /, представляваща разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА Н.И.Х., ЕГН ********** и М.М.Х., ЕГН ********** да заплатят по сметка на Разградски окръжен съд сумата 80.00 лв. за възнаграждение на вещо лице по в. гр. дело № 302 / 2013 год. по описа на същия съд.

Решението подлежи на касационна обжалване пред ВКС на Р България, в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ