РЕШЕНИЕ № 10

Гр. Разград 19.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

СВЕТЛА РОБЕВА

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 310 по описа за 2013 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 195 / 18.05.2009 г., постановено по гр. дело № 51 / 2009 г. РС – Разград отхвърлил предявеният от К.Н.Д. против Мюсюлманско настоятелство с. Ясеновец, обл. Разград и Мюсюлманско изповедание гр. София установителен иск за признаването й за собственик на ПИ – дворно място с площ от 545 кв.м., находящо се в с. Ясеновец, община Разград, обл. Разград, ул. “ Трети март “, съставляващо имот № ХI-838 в кв. 53 по плана на селото, при граници: улица, имат № ХII-837, имот № ХI-836, имот № VIII-836, имот № VII-839, имот № VI-339 и имот № ХV-940, като неоснователен и недоказан и я осъдил да заплати на ответниците разноски по делото в размер на 100 лв.

Недоволна ищцата К.Н.Д. обжалвала решението на първоинстанционният съд чрез пълномощник адв. Жоро Чобанов, като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат доводи, че ищцата владее имота повече от 10 години, като жилищен и селскостопански, а от 1992 г., когато получила собствеността, го владее и ползва единствено тя, като го засява със селскостопански култури. По този начин имотът е придобит по давност. Съдът не обсъдил гласните доказателства, посочени от ищцата. Без да са оспорени от ответниците, съдът не зачел доказателствената сила на двата нотариални акта, представени от ищцата. Неправилно, при индивидуализация на имота, съдът приел, че е налице съвпадение само по една от границите, при положение, че в съдебно заседание вещото лице посочило, че е налице съвпадение по три от границите. За да неутрализира данните от двата нотариални акта, съдът обсъждал единствено данните от разписният лист, които не се ползват с по – голяма доказателствена сила. В заключение се отправя молба за отмяна на решението и уважаване на предявеният иск.

Въззиваемите Мюсюлманско настоятелство с. Ясеновец и “ Мюсюлманско вероизповедание “ гр. София не са подали отговор на въззивната жалба.

С Решение № 102 / 20.10.2010 г., постановено по в. гр. дело № 237 / 2010 г. Разградският окръжен съд потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.

С Решение № 407/12 от 16.09.2013 г., постановено по гр. дело № 567 / 2011 г. ВКС отменя решението на ОС – Разград и връща делото за ново произнасяне от друг състав на същият съд, с указания за изслушване на допълнително заключение на вещото лице, с оглед установяване на идентичност на имота, за който ищцата претендира и този, за който ответника се снабдил с нотариален акт.

При новото разглеждане на делото жалбата се подържа от пълномощника на ищцата на същите основания и със същите искания.

Пълномощника на ответниците оспорва жалбата е излага съображения за потвърждаване на обжалваният съдебен акт.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

С искова молба вх. № 137 / 12.01.2009 г. К.Н.Д. предявила иск против Мюсюлманско настоятелство с. Ясеновец, Община Разград, ЕИК 116542509 да бъде установено, че е собственик на недвижим имот и за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху недвижимия имот. Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот: дворно място от 545 кв.м., находящ се в с. Ясеновец, обл. Разград, ул. „Трети март” № 8, представляващ имот № 838 в кв. 53, собствеността по отношение на който й била възстановена с решение №17 / 05.10.1992 г. на ПК Разград и за който е издаден нотариален акт № 87, т. ІІІ, дело №784 / 1996 г. на РС Разград. Имотът бил придобит от баща й през 1938 г. с нотариален акт за покупко продажба. В определен период от време баща й сам преместил оградата и освободил място, за детска градина. От 1992 г. владее имота. През 2009 г година установила, че мюсюлманското настоятелство се снабдило с нотариален акт за собственост, макар че никога не е ползвало имота.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Чобанов твърди, че имотът е завладян от наследодателя й, като го купил с представения нотариален акт, а след това бил владян от нея и не е придобиван от ответниците. Имота винаги бил считан за собственост на ищцата и бил част от нейн съседен имот.

В писмен отговор вх. № 1748 / 08.04.2010 г. ответникът Мюсюлманско настоятелство с. Ясеновец оспорва иска. Твърди, че се снабдил с нотариален акт за собственост през 2002 г., когато изтекла придобивната давност в тяхна полза. Имотът се водел на настоятелството от 1952 г., а бил одържавен за турско училище с акт от 30.08.1952 г. Според действащия устав на вероизповеданието ЮЛ било само вероизповеданието, а не и мюсюлманските настоятелства.

В писмен отговор вх. № 3048 / 17.06.2009 г. Мюсюлманско изповедание гр. София оспорва иска. Заявява, че имотът се притежава от настоятелството от 30 – те години на миналия век. Владението върху имота не е преустановявано. Имота се води на настоятелството от 1952 г. , а имотът по нотариален акт от 1996 г., представен от ищцата, не бил идентичен с имот № 838 от кв. 53 по плана на с. Ясеновец.

В съдебно заседание и в писмена защита ответниците, чрез пълномощника си адв. Х., твърдят, че не се установява идентичност на имотите по представените от ищцата нотариални актове с описания имот в исковата молба. С решението от 1992 г. не била възтановена собственост, а това станало с решението от 1995 г., което било нищожно, тъй като заявлението не било подписано и нямало доказателства за собственост.

С Решение № 17 / 05.10.1992 г. ПК - Разград, по заявление вх. № 11103 / 04.08.1992 г., възстановила правото на собственост на К.Н.Д. върху 545 кв. м. в землището на с. Ясеновец, парцел № 838 по плана от 1976 г.

С Решение № 17 / 28.09.1995 г. ПК - Разград по заявление вх. № 11103 / 04.08.1992 г., възстановила правото на собственост на ищцата в съществуващи стари реални граници върху нива от 2.903 дка.; нива от 0,613 дка., местност “ Ясак “ - имот № 668 по картата на землището, при граници / съседи 8: № 21. Жил. Територия на КМЕТСКИ ЗЕМИ; нива от 3,713 дка.

Ищцата се снабдила с нотариален акт № 87 / 05.03.1996 г. на РС Разград, с който била призната за собственик на имотите, описани в горното решение.

Мюсюлманското настоятелство с. Ясеновец се е снабдило с нотариален акт за собственост №163 / 16.10.2002 г., т. 6, дело № 732 / 16.10.2002 г., на Нотариус Б. Костов, рег. № 282 на НК, район на действие РС – Разград, въз основа на изтекла придобивна давност, върху Поземлен имот, дворно място от 545 кв.м., без постройките в него, представляващо имот 838 в кв. 53 по плана на селото.

От представеното удостоверение № 4909 / 04.12.2008 г. на Община Разград се установява, че имот № 838, кв. 53 в с. Ясеновец е деклариран от ищцата и няма непогасени данъчни задължения.

Представен е нотариален акт № 180 / 07.12.1978 г. на РС Разград (л. 151), с който К.Н.Д. и съпругът й са закупили недвижим имот – дворно място от 740 кв.м. за което е отреден парцел ІІ-531 от кв. 55 по плана на селото с построени в него къща и жилищна сграда.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си свидетеля И.И. твърди, че познава ищцата и знае имота, в който се родила тя и в който живели родителите й. Имотът се намирал на главната улица в с. Ясеновец – шосето между Разград и Испарихи граничел с това шосе. В имота някога имало детска градина, а турското училище било в друг имот “ по-нагоре по шосето, близо до автобусната спирка “.

В показанията си свидетелят Д.С. *** и знае имота, който бил на майката на ищцата и в имота имало стара къща, който не се подържа и се самосрутва. От 1938 г. ищцата и майка й имали документ за този имот, който граничел с пътя Разград - Исперих и бил с площ от 3-4 дка. Докато бащата на ищцата бил жив мястото се работело, а преди 10 години, когато баща й починал изостовили мястото. Малко време постройка се ползвала за детска градина, но не е била турско училище, а джамията се намирала на друго място в селото. Понастоящем имата продължавал да бъде необработваем, поради спорове.

В показанията си свидетеля С.И. твърди, че познава имота, който ищцата наследила от родителите си. Виждала ищцата да работи имота, който бил в съседство с друг нейн имот. Сградата в имота няколко години била ползвана за детска градина. На друго място в селото имало джамия и детска градина, който свидетеля посещавал. Имало и турско училище, което било в друга сграда, на друго място в селото, където била и джамията.

В показанията си свидетеля А.К. твърди, че към 1952 г. в селото имало две начални турски училища и едно прогимназиално училище, което се намирало в процесният имот и той учил в това училище. През 1960 г. се завърнал в селото от гр. Шумен и прогимназиалното училище вече не работело. И трите турски училища били построени в джамийски места. В процесното място имало джамия и викало – голям салкъм, от който викал ходжата. В мястото за което спорела ищцата имало джамия. През 1960 г. мястото пустеело. Имотът на К. бил в съседство с този. След 1960 г. имало детска градина в това място. Джамията била на границата с имота на ищцата и впоследствие била съборена.

В показанията си свидетеля Ш. М. върди, че знае имота, който граничел с пътя Разград – Исперих. В процесния имот имало сграда, която била турско прогимназиално училище, където той учил през периода 1949 г. – 1951 г., а в двора имало джамия докато учил там. В селото имало и други турски училища. 1958 – 1959 г. джамията била съборена, училището преместено, а сградата се ползвала за детска градина, а джамията съборена. За детската градина сградата се ползвала до 1965 г. – 1966 г., когато била направена друга сграда за детска градина. В момента имотът бил пустеещ. Не бил виждал ищцата и родителите й да работят това място. От южната страна на процесният имот ищцата имала свой имот.

В представения АДС от 30.08.1952 г. е отразено одържавяване на сграда от 77 кв.м., служеща за турска прогимназия, застроена в джамийски двор.

По делото е прието заключение, от което се установява, че по стария регулационен план на селото, одобрен със заповед № 2390 / 1935 г. за имота е отреден пл. № 668, а по разписния лист е записано за джамия и турско училище. С новия план на селото, одобрен със заповед № 344 / 1976 г., за имота е отреден пл. № 838 – детска градина. За същия е проектиран парцел ХІІІ – клуб. По разписния лист срещу пл. № 838 е записано: детска градина – СОНС, след това джамийско настоятелство - Акт № 17 / 1955 г. и мюсюлманско настоятелство с. Ясеновец – н.а. 163, д. № 732 / 2002 г. за дв. място и АДС от 30.08.1952 г.

При новото разглеждане на делото и във връзка с дадените от ВКС указания наново бяха разпитани свидетелите С.И., А.К., Ш.М. и И.И. и беше изслушано допълнително заключение от същото вещо лице.

В показанията си свидетеля С.И. отново сочи, че знае къде се намира имота. Твърди, че от север същия граничи със шосето между гр. Разград и гр. Исперих, от юг – със друг имот на ищцата, а от изток и запад не познава съседите. Без да е напълно сигурен, сочи, че цялата площ на мястото е около два декара. В процесният имот имало къща, която от около 1980 г. се ползвала като детска градина.. Част от мястото около детската градина се използвало за игра на децата, а останалата част се обработвало от ищцата. От родителите си чувал, че мястото било на К. и тя го получила по наследства. След 1990 г. в мястото започнали да се събират мюсюлмани. Наблюденията му върху имота били до 1997 г., до когато бил служител на полицията. През 80-те години се говорело, че мястото било общинско, но в селото се знаело, че е на К.. Скоро минал край имота и изглеждал подържан.

В показанията си свидетеля А.К. *** и познава ищцата, която живее в същото село и има имот в местност “ Караман махала “. През 1950-1952 г. учил в турско училище, което се намирало в същата махала, в имота на една от джамиите. Самата джамия била малка сграда, изградена от плет, замазан с кал и след 1952 г. се саморазрушила. Това училище било открито около 1947 г. като прогимназия. От своите родители бил чувал, че земята, върху която било построено училището било подарено на джамията от изселник. Самото място било около половин декар. От южната страна това място граничело с имота на ищцата, от север – шосето гр. Разград – гр. Исперих, от запад с И. Д. и от изток – имот на семейство П. Към 1972 г. сградата на училището вече се използвала като детска градина.

В показанията си свидетеля Ш.М. *** и познава ищцата. В периода от 1949 г. до 1952 г. учил в турско училище, което се помещавало в сграда, до която имало джамия, която била изградена от плат, измазан с кал. Мястото било с площ около половин декар и било оградено с мрежа. След 1952 г. училището било преместено в друга сграда в селото, а след 1955 – 56 г. сградата била използвана за детска градина. Имота граничел със шосето гр. Разград – гр. Исперих. От южната страна имота граничел с имот на ищцата. От източната страна на имота, в който се помещавали турското училище и джамията имало път, който свързвал имота на ищцата със шосето. Този път бил правен от бащата на ищцата.

В показанията си свидетеля И.И. *** и винаги е живял там. Познава ищцата, която имала имот в една махала, където на времето имало джамия, която вече била съборена. Мястото на ищцата било голямо и в него имало застроена къща, където тя живее. От едната страна мястото граничело с Потуров, а от друга страна с пътя за гр. Исперих. Мястото било обработвано само от семейството на ищцата, като той лично оказвал помощ при обработката. Свидетелят е на 74 г. и твърди, че откакто се помнел джамията била все съборена.

В допълнителното с заключение вещото лице сочи, че с. Ясеновец има два регулационни и кадастрални плана, както и план за земеразделяне. По стария регулационен и кадастрален план на селото от 1935 г., за процесният имот е отреден пл.№ 668 за който е проектиран парцел II-668 в кв. 22. В разписния лист по този план срещу имот пл. № 668 било записано – Джамия и Турско училище. С новия регулационен и кадастрален план от 1976 г. за процесният имот е отреден пл. № 838 – детска градина. За същия е проектиран парцел ХIII-Клуб. По разписния лист към този план срещу пл. № 838 първоначално било записано – детска градина –СОНС, а в последствие: джамийско настоятелство – акт № 17 8 1955 г. и след това мюсюлманско настоятелство с. Ясеновец – н.а. № 163, т. 6, р.6723,д.732/2002 г. за дворното място и АДС от 30.08.1952 г. за сградата. По плана за земеразделяне, процесният имот не е включен, тъй като попада в регулационният план на селото.

По т. 3 и 4 от н.а. от 1938 г.идентичността на описаните имоти може да се установи единствено по съседи. По време на издаването на акта вече е имало влязъл в сила кадастрален и регулационен план на селото, но имотите на са описани по парцели и квартали в които се намират. Вещото лице е посочило съседите на процесният имот: от север – път гр. Разград –гр. Исперих, запад – парцел I-667- М.Х., юг. – парцел III-669- М. Ф., изток – парцел IV-666-Х.И.. По т.3 от н.а. № 62 от 1938 г. съседи на имота са: С.М. и от двете страни път, а площта е 2.6 дка. По т. 4 от същия нотариален акт съседи на имота са: С. К., А. И. и А.П., а площта е един декар.

Пот. 2 от н.а. № 87 / 1996 г.е описан имот № 668 с площ от 613 кв.м. Самия нотариален акт е съставен въз осно на решение на Поземлена комисия гр. Разград № 17 / 28.09.1995 г.по преписка вх. № 11103 / 04.08.1992 г. В кориците на делото се съдържа и Решение на ПК – Разград № 17 / 05.10.1992 г., където по т. 2 се възтановява имот № 838 от 545 кв.м. по плана на с. Ясеновец от 1976 г. Видно е, че имот № 668 е по стария кадастрален и регулационен план на с. Ясеновец, а имот № 838 по новия такъв. Тези два имота са един и същ имот по двата плана на селото.

В н.а. № 163, том 6, рег. № 6723, дело № 732 от 16.10.2002 г. е описан процесният имот.

В акт за държавна собственост от 30.08.1952 г. е описана сграда с площ от 77.00 кв.м., но не е посочено в кой парцел и квартал попада тя.

Процесният имот не се обработва в момента, а сградата е полуразрушена. Имот пл. № 839 по действащия план на с. Ясеновец, който се намира в съседства, по разписен лист е записан на ищцата, като и този имот също не се обработва.

Към заключението вещото лице представя комбинирана скица по двата регулационни и кадастрални плана на с. Ясеновец, в която със зелен цвят е отразен старият имот пл. № 668, а със жълт цвят имот пл. № 839, който е съседен и е собственост на ищцата. Приложени са и два броя разписни листи по двата плана и копие от регулационния и кадастрален план от 1935 г. на с. Ясеновец.

Съдът е изготвил доклад, по делото, разпределил доказателствената тежест и страните не са правили възражения по доклада.

При установителния иск за собственост в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имота. Ищецът е длъжен да изложи обстоятелствата, от които от които произтича правото на собственост. Да посочи дали правото на собственост се претендира като придобито чрез сделка или чрез придобиване по давност.

Пред първоинстанционният съд ищецът сочи като основание за собственост на процесният имот н.а. № 87, том III, дело № 784/1996 г. на РС – Разград, издаден въз основа на Решение 0 17 / 05.10.1992 г., както и н.а. № 62, том 6, дело № 934/1938 г., с който бащата на ищцата чрез покупко- продажба придобил имота. Освен това същата твърди, че през един определен период от време баща й, сам и по своя воля, преместил оградата и освободил едно място, което да се ползва за детска градина. От момента на получаване на собствеността през 1992 г. единствено ищцата ползвала и владеела имота.. През 2009 г. установила , че ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение. На възражението на ответниците, че собствеността върху недвижимият имот е придобита въз основа на давностно владение, ищцата също се позовава на придобивна давност, но едва с въззивната жалба.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на съдебно – техническата експертиза, не се установява с категоричност, че описаният в т. 3 от н.а. № 62, том 6, дело № 934/1938 г. е идентичен с претендираният от ищцата недвижим имот. Това е така, тъй като описаният от една страна в същият н.а. недвижим имот не е идентифициран по надлежният ред, с посочване на граници и съседи, предвид на безспорният факт, че към този момент за с. Ясеновец вече е имало одобрен регулационен и кадастрален план. От друга страна и от показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключенията на съдебно – техническата експертиза също не може да се установи идентичност.

В показанията си всички свидетели твърдят, че наследодателите на ищцата са притежавали имот в същата махала, като свидетелите на ответника твърдят, че това е имот съседен на процесния. От техните показания обаче не може да се извлече категоричен извод, че процесният имот е част от описаният в т. 3 от н.а. № 62, том 6, дело № 934/1938 г. недвижим имот. Свидетелите на ответника сочат, че процесното място е джамийско и в него е имало построена паянтова сграда, използвана за джамия, както и масивна сграда, която е използвана за турско училище в началото на 50-те години, а след това и като детска градина. Тези свидетелства се подкрепят и от представените по делото разписни листи.

От заключението на вещото лице се установява, че е налице идентичност между имот № 668 по плана от 1935 г. и имот № 838 по плана от 1976 г. на с. Ясеновец. По разписния лист, към плана от 1935 г. за имот № 668 е записано – Джамия и Турско училище. За съседния от южната страна имот № 670 първоначално е записан на С. И. П. по н.а. № 62 / 1937 г. това име е задраскано и под него е добавено името на К. Ник. Е., за която ищцата твърди, че е нейна наследодателка, въпреки, че по делото липсва удостоверение за наследници, от което да се установи това обстоятелство.

По разписния лист към плана от 1976 г. имот № 838 е записан като двор – детска градина СОНС. Този запис е задраскан и под него е добавено – джамийско настоятелство – акт № 17/1955 г. Този запис също е задраскан и под него е записано – Мюсюлманско настоятелство с. Ясеновец – на. № 163 / 2002 г. за дворното място и Акт за държавна собственост от 30.08.1952 г. за сградата. Съседния от южната страна имот № 839 е записан на К. А. по н.а. № 62 / 1938 г. и Й. П. Д..

По делото е безспорно установено, че имотът никога не е бил селскостопански, а е бил в регулационния план на селото. В този смисъл позоваването на ищцата на № 87, т. ІІІ, дело №784 / 1996 г. на РС Разград, като основание за придобиване на собствеността на имота също се явява неоснователно..

Независимо дали, с оглед събраните доказателства, е налице съмнение в надлежното придобиване на правото на собственост от страна на ответниците, то в случая ищцата следва да докаже, че е собственик на имота, а не само да обори правата на ответника. В процеса следва да се докаже, че ищецът е придобил правото на собственост. Поради това при липсата на годни и безспорни доказателства, че описаният в исковата молба имот съответства на имотите, описани в представените от ищцата нотариални актове, то е без значение обстоятелството как ответниците са установили владение върху имота и дали е изтекла в тяхна полза придобивна давност.

От събраните доказателства не се установя нито, че имотът по исковата молба е придобит от наследодател на ищцата и тя е придобила правото на собственост по наследство, нито че се касае до имот, правото на собственост върху който е възстановено с решение на ПК. Не се установява и да е придобит по давност. Свидетелите описват имот, в който са живели родителите на ищцата, в който се е родила, а тя е родена през 1937 г. В процесния имот е имало турско училище, отнето е в полза на държавата, имало е детска градина и поради това твърденията на свидетелите, че имотът безпрепятствено се ползва от ищцата в продължение на десетилетия е в разрез със събраните доказателства, а и с твърденията на ищеца.

С оглед изхода на делото, направените от въззивника разноски за въззивното производство следва да останат за негова сметка. Въззиваемия, макар и да е сторил разноски, по въззивното производство, не е направил искане да му бъдат присъдени, поради което такива не му се следват.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 195 / 18.05.2009 г. постановено по гр.д. № 51 / 2009 г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по чл. 280 ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ