Р Е
Ш Е Н
И Е
№31 Разград
26.ІІІ.2014 Разградски окръжен
година Град
2014
съд
24. ІІ
закрито
На Година
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
В заседание
в състав:
М.Н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ ЙОНЧЕВА ЛАЗАР
МИЧЕВ
Секлетар: ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
в. гр. 2013 №325
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 267ГПК.
С Решение
№69/9.VІІІ.2013г., постановено по гр.д.№615 по описа му за 2011г. и допълнено с
постановено по реда на чл.247 ГПК Решение №../10.ХІІ.2013г.,
ИРС е уважил частично иска, предявен от М.Т. против С.Е., като на осн. чл.45 ЗЗД е осъдил последния да я
обезщети за виновно причинените й неимуществени вреди със сумата от
10 000,00лв., от общо предявените по иска 20 000,00лв. До
първоначалният му размер, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Против
така постановеното решение в срока на чл.258 и сл.ГПК, са депозирани жалби от
страните и третото, подпомагащо ответника лице, както следва:
1/ Чрез
процесуалния си представител по
пълномощие-адв. Кралева,
ищцата М.Т. –К. обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил като
неоснователен искът й до първоначалният му размер. Моли за отмяна на решението в тази му част
и за уважаване на иска й в цялост. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. При редовност на
призоваването, не се явява в насроченото по същество на жалбата й съдебно
заседание.
2/В качеството си на трето лице-помагач на
ответника, ЗК”УНИКА”АД обжалва решението
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно в осъдителната му част.
Излага подробни съображения досежно отсъствието
на предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника,
както и възприетия от първоинстанционния съд процент на съпричиняване в
претърпените от ищцата вреди. Иска се
отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан в цялост. При редовност на призоваването , не се явява в насоченото
по същество на жалбата с.з. депозира писмени бележки, с които поддържа
релевираните с жалбата отменителни основания ши възразява срещу основателността
на подадената от ищцата жалба. Претендира присъждане на разноски, вкл. и такива
за юрисконсултско възнаграждение.
3/ На 5.ІХ.2013г. в регистратурата на
ИРС е депозирана в.ж.вх.№2994, с която ответната по иска страна - С. Е., чрез процесуалния
си представител по пълномощие-адв.Коцев,
ответникът С.Е. обжалва решението в осъдителната му
част. Позовавайки се на необоснованост и незаконоъобразност е поискал отмяна на решението в тази му в тази част и отхвърляне на предявения срещу него иск в цялост като
неоснователен и недоказан. В производство по реда на чл.267
ГПК съдът констатира, че жалбата на ответника Е. е нередовна поради
неприлагане на документ, доказващ
внасяне на изискуемата се за допустимостта й държавна такса в размер на
200,00лв. В тази връзка и на осн.чл.262, ал.1 ГПК на същия бе предоставен едноседмичен срок за
отстраняване на констатираната от съда нередовност. Съобщението, с дадените му
указания, е връчено на жалбоподателя на 14.Х.2013г. Считано от тази дата, срокът се явява изтекъл
на 21.Х.2013г.-понеделник, присъствен ден. В рамките на срока, жалбоподателят не е предприел действия по
отстраняване нередовността на жалбата и със свое, влязло в сила на 13.ІІ.2014г.
Определение №99/4.ІІ.2014г. съдът постанови връщането й.
При редовност на призоваването, в
качеството си на въззиваема по делото страна, същият не се явява в насроченото
по същество на жалбите съдебно заседание.
Като подадени в срок, от легитимиращи интерес
от обжалването страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и при
редовност от формална страна съдът допусна като допустими до разглеждането им
по същество, жалбите на
ищцата М.Т. и третото лице помагач.
Съответно
на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е
валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено по същество на предявената
по реда на чл.45 ЗЗД защита. Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с
допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена
тежест на доказване и проявена в тази насока активност на страните. При
проведеният им анализ, в този си състав съдът намира за незаконосъобразен изводът на
първостепенния съд досежно отчетената по отношение на жалбоподателката Т.
степен на съпричиняване на претърпените
от нея неимуществени вреди, а от там и досежно размера на полагащото се за овъзмездяването им
обезщетение.
Предпоставките, при наличие на които се следва
ангажиране деликтната отговорност на въззиваемия Е. са безспорно установени.
В резултат на ПТП, осъществено при
участие на управлявания от него автобус и управлявания от М.Т.
лек автомобил, на
19.ІІ.2010г. последната е получила телесни увреждания, квалифицирани от
назначената СМЕ като съчетана травма глава-гърди-крайници,
средно изразени по степен, довели до трайно затруднение в движението на снагата(счупване
на повече от едно ребра, вдясно от гръбначния стълб), разстройство на здравето
с временна опасност за живота( мозъчно сътресение, контузия на бял дроб и излив
на кръв в гръдна кухина), трайно затруднение в дъвкателната функция (частично
счупване на три горни зъба ) и временно
разстройство на здравето, без опасност за живота (кръвонасядания и охлузвания
по долни и горни крайници). Т.е., налице са претърпени от ищцата вреди с
неимуществен характер.
Всички описани увреждания са
установени с категоричност като получени при удара между двете МПС(вж.комплексна
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза на л.234 и сл.). Обстоятелство, обуславящо наличие на причинна
връзка между претърпяната от ищцата вреда и поцесното ПТП.
В съвкупността си,
доказателствата по безспорен начин
установяват, че ПТП е настъпило в резултат на допуснато от водача на
автобуса нарушение на вменените му по см. на в чл.23, ал.1 ЗДвП и чл.75 ППЗДвП задължения за безопасност на движението. В
случая се касае и до нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
тъй като водачът макар и движейки се с невисоката скорост от 50-
По повдигнатия между страните
спор, дали е
"възможен деликт по съприченителство", то отговорът му се съдържа в чл. 51, ал. 2 ЗЗД - в такава хипотеза с оглед съпричиняването, се намалява само размера на
обезщетението, но не се изключва противоправността на самото деяние и
отговорността на деликвента. В този смисъл е безпротиворечивата, последователна и задължителна за съдилищата
съдебна практика. създавал трудности в
правоприлагането, налице е обилна и непротиворечива практика, включително ПП 7-1958 - ВС РБ, т. 7 ПП-17-1963-ВС РБ, т. 9 ПП-7-1977 - ВС РБ.
Отчитайки вида, характера и тежестта на получените от ищцата увреждания,
продължителността на оздравителния процес и последвалите усложнения, част от
които с давност и към днешна дата, правилно първоинстанционният съд е приел, че
за обезщетяването им по правилата на чл.45 във вр. с чл.52 ЗЗД се следва обезщетение в размера на
20 000,00лв
Не се спори между страните, че за
автомобила, управляван от виновното лице Е., е сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" със застрахователя ЗК”Уника”АД,София. Факт, обуславящ интереса от привличането му
като трето, подпомагащо го в
производството лице.
Правилно, в отговор на своевременно
направеното в този смисъл възражение, въз основа на проведения доказателствен
анализ, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на търпения от нея
противоправен резултат, от страна на самата пострадала е налице съпричиняване. Определяйки
обаче съпричиняването й до 50% от размера
на дължимото й се за обезвреда
обезщетение, ИРС не се е съобразил с установените по делото обстоятелства. Които в
съвкупността си сочат на това, че именно поведението на пострадалата е
първопричина за създалата се на пътя
конфликтна ситуация. Тя е тази, която първа по време не съобразява
поведението си с пътната обстановка, нарушава вменените й по см. на чл.20 ЗДвП
задължения и поставя в опасност останалите участници в движението, в случая
движещия се след нея автобус. На този
извод сочи установеният, от назначените
по делото експертизи, механизъм на произшествието.
По принцип, при преценка на настъпилите в
резултат на ПТП вреди следва да се отчита извършено ли е от пострадалия
нарушение на правилата за движение по пътищата, както и дали извършеното
нарушение е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В заключение,
независимо едно от друго, вещите лица сочат като основна причина за настъпване
на процесното ПТП именно поведението на пострадалата. След преминаване през лек ляв завой, именно
поради несъобразената от нея скорост, навлизайки мокър към заледен участък о задната част на управляваният от нея автомобил
поднася наляво, тя губи контрол върху управлението на
автомобила си. Той се завърта обратно на часовниковата стрелка за да се
установи в положение –перпендикулярно на осевата линия, навлизайки с предната си част в платното за насрещно движение. Както
скоростта, така и предприетите от нея маневри се сочат от експертите като
неадекватни на конкретната пътна обстановка. Изложеното сочи на причинна връзка
между допуснатите от нея нарушения на правилата по чл.20 ЗдВп и търпения
вредоносен резултат.
Въз основа на изложеното,
настоящият състав приема, че съпричиняването от страна на ищцата за настъпване на уврежданията, които е получила,
е в размер на 70 %. Определеното обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от 20 000,00лв. следва да се намали на 6 000,00лв.
За уваженото над този размер, решението следва да се отмени като необосновано и
незаконосъобразно. В останалата си част,
като правилно и законосъобразно, решението на ИРС следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№69/9.VІІІ.2013г., допълнено с
постановеното по реда на чл.247
ГПК Решение №../10.ХІІ.2013г. по гр.д.№615/2011 по описа на ИРС, В ЧАСТТА с която на осн.чл.45 ЗЗД С. М. Е., ЕГН **********,
от с.Ясеновец, Разградска обл., е
осъден да заплати на М.Т.Т.-К., ЕГН**********,
от гр.Исперих, в
обезщетение за претърпени при ПТП на 19.ІІ.2010г.
неимуществени вреди сумата над 6 000,00 до 10 000,00лв. и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от М.Т.Т.-К., ЕГН********** против С. М. Е., ЕГН **********, от с.Ясеновец за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата над 6000,00 лева до присъдения размер от 10 000,00лв
като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№69/9.VІІІ.2013г., допълнено с
постановеното по реда на чл.247 ГПК
Решение №../10.ХІІ.2013г. по
гр.д.№615/2011 по описа на ИРС в останалата му част.
Решението се явява
постановено при участие на ЗК”УНИКА”АД, гр. София като трето лице-помагач.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните и третото
лице-помагач.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ДГ