РЕШЕНИЕ

 

Разград
 
 


162
 

15.ІІІ.2014г.
 
Номер                                                                                                 Град                                           

Разградски окръжен
 
В ИМЕТО НА НАРОДА

                                              съд                                                                                   

25.ХІ.
 

20113
 
На                                                                                                                                  Година

    РАЯ ЙОНЧЕВА

 

 
 
В публично заседание в следния състав:

  ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

  ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

 
 
                                                                              Председател

Светлана  Лазарова
 
                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

Секретар

Въззивно   гражданско
 

    №    333
 

2013
 
като разгледа докладваното от съдия Йончева

                                        дело                                     по описа за                                  година.

За да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 Производство по реда на чл.267 и  сл. ГПК.

С Решение №186/4.VІІ.2013г. по гр.д.№673 по описа му за 2012г., РРС е отхвърлил като неоснователни  исковете на    Т К. и Р.И., в качеството им на наследници на поч. на 9.І.2012г.  ВК против „ОББ”АД,ЕИК0007694959, гр.София и „ОББ-АЛИКО ЖЗД”АД,ЕИК175145637, гр.София, приемайки същите за допустимо    предявени в условията на обективното  им и кумулативно съединяване, както следва:  

    1/За дължимо в  размера на 5 679,93лв. и на осн. чл.238, ал.5КЗ  във вр. с чл.22 ЗЗД   плащане от „ОББ-АЛИКО ЖЗД”АД  към „ОББ”АД по  договор за застраховка, сключен между тях в обезпечение на дължимо от наследодателя им изпълнение, по  сключен приживе с банката договор за кредит;     

 2/ За вземане в размер на 840,97лв.  , дължимо им се от „ОББ”АД ведно със законна лихва  и  на осн.чл.242 КЗ.

  Против така постановеното решение е постъпила жалба, подадена от Т К. и Р.И. чрез процесуалният им представител по пълномощие –адв. К.. Позовавайки се на неправилност, необоснованост и незаконосъобразност молят за отмяната му и  за постановяване на ново такова, с което по същество съдът да уважи  исковете им като основателни.  Претендират присъждане на разноски и за двете инстанции.  

                 В законоустановения и предоставен й за това срок, въззиваемата страна „ОББ” АД не депозира отговор и не ангажира становище по допустимост и основателност на жалбата. При редовност на призоваването, не се явява в насроченото по същество на жалбата съдебно заседание.

                  С отговор, депозиран в предоставения му за това  срок, ответното   „ОББ-АЛИКО ЖЗД”АД оспорва жабата като неоснователна, излагайки подробни съображения в подкрепа на поддържаното и пред първоинстанционния съд становище за недопустимост и неоснователност на предявения срещу него, и първия ответник иск с пр. осн. чл.238КЗ  Твърди, че договорно установените между него и  ответното ОББ АД    отношения, не предпоставят активно процесуалната и материално правна легитимацията на жалбоподателките поради отсъствие на визираните в чл.134 ЗЗД  предпоставки. На следващо място  в отговора си сочи, че с атакуваното решение, в частта касаеща произнасянето на предявения срещу ОББ АД  иск, отхвърляйки същия като предявен на осн.чл.242 КЗ, съдът не  се  е произнесъл по същество на действително заявената му на осн.чл.55 ЗЗД защита. Счита за недопустимо произнасянето на съда по същество на този иск, доколкото от петитума на исковата молба се следва, че същият е предявен в условията на евентуалност и в зависимост от уважаването на предявения на осн.чл.238 КЗ иск. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен по реда на чл.80 и сл.ГПК списък. В с.з., при  редовност на призоваването, не се явява и не изпраща представител. 

               В с.з., при редовност на призоваванията се явява процесуалният представител на жалбоподателките и лично жалбоподателката К.. В пледоария по същество заявяват, че поддържат жалбата и правят възражение за прекомерност на претендираните  от въззиваемия „ОББ-АЛИКО ЖЗД”АД разноски за адвокатско възнаграждение.

               Като подадена в срок, от легитимиращи интерес от обжалването страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима

               Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея, които в съвкупността си сочат на недопустимост  на обжалвания акт.  

                  Пред районния  съд са били предявени следните  искове:  

                  1/За осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати на ответната банка     сумата  5 679,93лв., претендирана като дължима в изпълнение на   сключен между тях   договор за групова застраховка, обезпечаваща дължимото от наследодателя им, в качеството му на кредитополучател изпълнение по сключен с   банката  договор за потребителски кредит.

                   Търсената  с този иск защита, при отчетена относимост на изложени в обстоятелствена  част факти с волеизявеното в петитум, първоинстанционният съд   е квалифицирал като предявена на осн.чл.238 КЗ. Съдът е пристъпил към разглеждането му по  същество в изпълнение на указания, дадени  му в тази насока с  Определение №144/31.І.2013г.   по ч.в.гр.д.с.№33/2013г. по описа на РОС.

                В този си състав съдът намира, че като постановено по същество на недопустимо предявен иск, в тази си част решението следва да се обезсили.

                Делото е напълно изяснено от фактическа страна с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при правилно разпределена върху страните доказателствена тежест.  В развилото се пред РОС въззивно производство не се твърдят обстоятелства и  не се депозират доказателства, от които да следва извод за факти, различни  от установените такива в хода на първоинстанционното производство.  

По делото е установено, че въззивниците,  са наследници по закон на починалия на 9.І.2012г. ВК. Съответно   негови, преживяла го съпруга и   майка(възходящ роднина от първа степен по права линия).

 Безспорно е установено, че   приживе, на  6.VІІІ.2008г.   наследодателят е сключил с въззиваемия   „ОББ”АД   договор за  потребителски кредит, по силата на който банката му  е предоставила, в качеството му  на  кредитополучател,  кредит в размер на 8 000,00лв. със срок на издължаване - 96 месеца(осем години) , на равни месечни вноски, с падеж на 26-то число на съответния месец.

  Погасяването на кредита е договорено   да се извършва чрез инкасиране на суми по   разплащателната сметка на кредитополучателя.  Като   даденото от кредитополучателя съгласие за опериране със средствата по банковите му сметки, предвижда и превод на   вноски, дължими  по сключен между ответниците застрахователен договор-ежемесечно, в размер на 5,20лв.

 Изпълнението по кредитния договор е обезпечено със сключен между въззиваемите договор за Групова застраховка „Живот”, покриваща риск от неизпълнение поради  изпадане на кредитополучателя в трайна нетрудоспособност или поради настъпила при действия на кредитния договор смърт. 

 От реквизитите на застрахователния договор е видно, че наследодателят на въззивнците не е  страна по същия. Депозираното от  него писмено  съгласие за сключването за застрахователния договор  от кредитодателя му с ответното  застрахователно дружество, е изискуемо от  формална страна за валидността на застрахователното правоотношение, но не го прави страна по същото.  Видно е от съдържанието на застрахователния договор, че предмет на застраховката е живота на кредитополучателя. Но застрахован, ползващ се от правото на застрахователно обезщетение до размера на непогасената до настъпване на застрахователното събитие част от вземането по кредитния договор,   е банката –кредитор.

   Застраховката представлява застрахователна закрила на предоставилия кредита кредитор     срещу обективирано от кредитополучателя неизпълнение на задължението   за връщане на заетата сума.
              Поставя се  въпросът: Има ли материална и процесуалноправна легитимация, и правен интерес, кредитополучателят, чийто  живот  и работоспособност са предмет на сключения между ответниците договор за застраховка,  респ. неговите наследници, да искат осъждане на застраховащото дружество да изплати на ползващата се по застрахователния договор   банката    при осъществяване на застрахователен риск? Отговорът на този въпрос е отрицателен. Кредитополучателя не е нито материално, нито процесуално легитимиран да претендира изпълнение по сключения между въззиваемите договор.

При установената фактическа обстановка, съдът намира исковата претенция за процесуално недопустима поради липсата на процесуална легитимация, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното му предявяване. Ищците  по делото не са активно процесуалноправно легитимирани да предявяват настоящия иск, тъй като наследодателят им  не е носител на спорното материално право да иска плащане от застрахователя на застрахователно обезщетение по сключения между застрахователя /ответник/ и застраховащият кредитодател застрахователен договор. Банката –кредитор  на вземането, съвместява по закон и съгласно договора качеството на  застраховащ и изключителен бенефициент по застрахователната полица, което предпоставя единствено и само в неин интерес  предявяването на иск за дължимото   по застрахователния договор изпълнение. 

            Поради това, че процесуалната легитимация на с8траните  следва не от някакви обективни, подлежащи на доказване факти,   а единствено от правно твърдение,  съдът е длъжен да провери  дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, изхождайки  от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В настоящия случай ищците  твърдят,  че в качеството си на застрахован, при настъпило по застрахователния договор събитие,  наследодателят им е имал право на погасяване на кредита със средствата по обезпечаващата изпълнението му застраховка.   При тези твърдения в исковата молба, като е приел, че ищците  имат право на иск, първоинстанционният  съд е решил въпроса  за процесуалната им легитимация в противоречие  с практиката на ВКС.

            С исковата молба ищците не претендират свои, а чужди права пред съд, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ГПК, който допуска това само в изрично предвидените от закон случаи. Такава процесуална субституция не е допустима в конкретната хипотеза.   Разпоредбите на Кодекса за застраховането не предвиждат иск на застрахованото лице, респ. на неговите наследници, срещу застрахователя да плати в полза на кредитора дължимата застрахователна сума.

Тъй като по отношение на ищците не е налице активна процесуална легитимация, то предявеният от тя  иск е недопустим. Постановеното по същество на този иск решение следва да бъде обезсилено, а    производството делото - прекратено.

                2/ В останалата си част, като постановено по същество на непредявен от ищците иск, решението на РРС е недопустимо постановено и следва да се обезсили при хипотезата на чл.270ГПК.   В тази насока като основателни    следва  д се съобразят   направените в срока за отговор възражения на ответната по жалбата страна-„ОББ-АЛИКО ЖЗД”АД.

                   С предявяване на иска в тази му част, относимо на изложените в обстоятелствената част на молбата факти, в петитум ищците са претендирали връщане на сумата от 840,97лв., дължима им се от ответната банка като получена на отпаднало правно основание-чл.55ЗЗД. като предпоставка, обуславяща основателността на иска им в тази му част са се позовали на плащане, извършено след прекратяването  на сключения от наследодателя им кредитен договор поради  предсрочното му погасяване   с настъпване на  застрахователното събитие. В срока за отговор, ответната по този иск страна е ангажирала становище и доказателства в подкрепа на твърдението си за неоснователност на предявения срещу нея иск като такъв по чл.55, ал.1 ЗЗД.

                    Нарушавайки диспозитивното начало, както  с доклада си при даване ход на делото, така и с решението си по същество,  първоинстанционният съд се е произнесъл не по предявения му иск, а по същество на иск с правно основание чл.242 КЗ. На разгледаното основание исковата защита е предоставена в интерес на физическото лице-кредитополучател, което е изпълнило задължението си към застрахования кредитор при настъпило застрахователно събитие.   В тази хипотеза искът се предявява срещу застрахователя - за изплащане на застрахователно обезщетение на претендиращият го, който с плащането на задължението по кредита при настъпил риск, встъпва в правото  на застрахования да получи застрахователно обезщетение.

                    Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът намира, че като постановено по същество на непредявен иск и по отношение на процесуално нелегитимна по същия страна, в тази си част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Доколкото  в петитум на исковата си молба, ясно и недвусмислено жалбоподателите са посочили, че искът си за връщане на недължимо платеното на банката, предявяват в зависимост от позитивното произнасяне на съда по първия от исковете, докладван по горе като недопустимо предявен на осн.чл.238 КЗ, то по аргумент на чл.271, ал.2 ГПК  следва прекратяване на производството и в тази му част.

                  На осн.чл.78 ГПК в тежест на жалбоподателите се следва възлагане на направените и претендирани от    въззиваемия „ОББ АЛИКО ЖЗД”АД разноски. Същият доказва до размера на 3 078,00лв., платено с ф.№3000001490/1.ХІ.2013г. възнаграждение за адвокатска услуга. Цената на предявения срещу този ответник иск е в размер на 5 679,93лв. Изчислен  по правилото на чл. 36ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Н-ба № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следващият  се при този интерес  минимален размер на адвокатско възнаграждение възлиза  на  475,20лв. В тази връзка и предвид регламента на §2 от ДР на Н-бата  , възражението на жалбоподателите за прекомерност на претендираните от ответника разноски за  адвокатско възнаграждение е основателно. Водим от изложеното съдът намира, че дължимите от жалбоподателите разноски се следва до размера на 1 415,60лв.   

                   По така изложените мотиви, Съдът

  

Р   Е   Ш   И   :

          ОБЕЗСИЛВА   КАТО НЕДОПУСТИМО Решение №186/4.VІІ.2013г. по гр.д.№673/2012г. по описа на  РРС, с което      исковете на    Т К. и Р.И.,  предявени  в качеството им на наследници на поч. на 9.І.2012г.  ВК против „ОББ”АД,ЕИК0007694959, гр.София и „ОББ-АЛИКО ЖЗД”АД,ЕИК175145637, гр.София,   в условията на обективното  им и евентуално съединяване на осн. чл.238, ал.5КЗ  във вр. с чл.22 ЗЗД  за дължимо в  размера на 5 679,93лв. плащане от „ОББ-АЛИКО ЖЗД”АД  към „ОББ”АД по  договор за застраховка, сключен между тях в обезпечение на дължимо от наследодателя им изпълнение, по  приживе сключен с банката договор за кредит и за  вземане в размер на 840,97лв.,  дължимо им се ведно със законна лихва  от „ОББ”АД на осн. чл.55ЗЗД, недопустимо разгледан като предявен на осн.чл.242 КЗ и

 ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№333/2013г. по описа на РОС.

  Осъжда  Т К. и Р.И. да заплатят на ОББ-АЛИКО ЖЗД”АД,ЕИК175145637, гр.София разноски по делото в размер на 1 415,60лв.

  Отхвърля искането на „ОББ-АЛИКО ЖЗД”АД,ЕИК175145637, гр.София за дължими им се разноски в размера над 1 415,60 до предявените -3 078,00лв. като неоснователно поради прекомерност на същите.

    Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок  от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                    ПРДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.

 

 

 

 

 

 

 

СЛ