Р Е Ш Е Н И Е № 157

Гр. Разград, 18. 12. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев

2. Валентина Димитрова

при секретаря С. Л. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 343 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 140/ 05. 09. 2013 г. по гр. д. № 534/ 2012 г. на РС Исперих е възложен на основание чл.349, ал.2 от ГПК в дял на съделителя Р.А.Ю., делбения недвижим имот: ”Поземлен имот с начин на ползване дворно място, находящо се в чертите на с.Самуил, обл.Разградска, ул.”Мусала”, за който по дворищно-регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 908/1983г., е отреден парцел ІХ-587 в кв.79, с площ от 740 кв.м., ведно със застроените в имота сгради: 1.Самостоятелен обект с начин на ползване -жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м. и принадлежащото му избено помещение със застроена площ 16 кв.м.; 2.Самостоятелен обект с начин на ползване - жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м.; 3.Самостоятелен обект с начин на ползване - гараж със застроена площ 24 кв.м.; 4.Самостоятелен обект с начин на ползване - второстепенна сграда със застроена площ 40 кв.м. и подобрения, при граници и съседи на парцела: улици от две страни, парцел Х-443 и парцел VІІІ-443 от кв.79 по плана на селото” с пазарна стойност на имота 14 100 .00 /четиринадесет хиляди и сто/ лева.

Р.А.Ю. е осъден да заплати на всеки един от останалите съделители парично уравнение на дела им върху възложения имот, платимо в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от същата дата, както следва:

- на съделителя С.А.Г.– сумата 1 762.50 лева

- на съделителя Е.А.А.- сумата 10 290.00 лева.

Със същото решение е поставен в дял на Е.А.А., като уравнение на дела й при възлагането, делбения недвижим имот: ”Поземлен имот с начин на ползване незастроено дворно място, находящо се в чертите на с.Самуил, обл.Разградска, ул.”Мусала”, за който по дворищно-регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 908/1983г., е отреден парцел VІІІ-443 в кв.79, с площ от 760 кв.м., при граници и съседи на парцела: улица, парцел ІХ-587, парцел VІІ-443 и парцел Х-443 от кв.79 по плана на селото” с пазарна стойност на имота 2 280.00 /две хиляди двеста и осемдесет/ лева.

Съделителят Е.А.А. е осъдена да заплати парично уравнение на съделителя С.А.Г. в размер на 285.00 лева – равностойността на дела му от поставения в неин дял недвижим имот.

Съделителите Е.А.А. и С.А.Г. са осъдени да запатят на съделителя Р.А.Ю. по предявената от него претенция за сметки по чл.346 от ГПК – стойността на извършените от него подобрения в делбения имот - ”Поземлен имот с начин на ползване дворно място, находящо се в чертите на с.Самуил, обл.Разградска, ул.”Мусала”, за който по дворищно-регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 908/1983г. е отреден парцел ІХ-587 в кв.79, с площ от 740 кв.м., ведно със застроените в имота сгради: 1.Самостоятелен обект с начин на ползване -жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м. и принадлежащото му избено помещение със застроена площ 16 кв.м.; 2.Самостоятелен обект с начин на ползване - жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м.; 3.Самостоятелен обект с начин на ползване - гараж със застроена площ 24 кв.м.; 4.Самостоятелен обект с начин на ползване - второстепенна сграда със застроена площ 40 кв.м. и подобрения, при граници и съседи на парцела: улици от две страни, парцел Х-443 и парцел VІІІ-443 от кв.79 по плана на селото”, разпределена между посочените съделители съобразно делбените им квоти върху същия имот, както следва:

- от Е.А.А. /с права 6/8 ид.части/ - сума в размер на 3 505.00 лева и

- от С.А.Г. /с права 1/8 ид.част/ - сума в размер на 584.00 лева.

Претенцията за сметки по чл.346 от ГПК на Р.А.Ю., за разликата до първоначално претендираната от него стойност на подобренията – 43 250.00 лева, явяваща се 39 161.00 лева е отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Съделителите са осъдени да заплатят по сметка на РС-Исперих дължима ДТ по производството, съобразно стойността на дяловете им с приспадане, респ. прибавяне на следващите се парични уравнения при извършване на делбата, която държавна такса, изчислена за всеки от съделителите , както следва:

- за Е.А.А. - ДТ в размер на 491.40 лева;

- за С.А.Г. - ДТ в размер на 81.90 лева и

- за Р.А.Ю. - ДТ в размер на 81.90 лева.

Съделителите Е.А. Абтишеваи С.А.Г. са осъдени да запатят по сметка на РС-Исперих дължима ДТ върху уважения размер на претенцията за сметки за извършени в делбения жилищен имот подобрения, както следва:

- Е.А.А. – ДТ в размер на 140.20 лева и

- С.А.Г. - ДТ в размер на 23.36 лева.

Недоволни от решението са останали Е.А.А. и С.А.Г. в частта, в която е възложен в дял на Р. Али Ю. недвижим имот с начин на трайно ползване дворно място от 740 кв. м. с отреден парцел № ІХ-587 в кв. 79 по плана на с. Самуил, находящ се в с. Самуил, ул. „Мусала” № 50 ведно с построените в него сгради , а също и в частта, в която е уважена претенцията по сметки на Р.Ю. за извършени подобрения в същия недвижим имот и са осъдени жалбоподателите да му заплатят, както следва: Е.А. 3 505 лв. и С.Г. 584 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно в обжалваните му части, тъй като изложените от съда правни изводи противоречат на събраните по делото доказателства и на закона.

Не е депозиран писмен отговор на жалбата от въззиваемия Р.Ю.. В съдебно заседание поверениците му заявяват становище, че оспорват жалбата като неоснователна и молят решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Право на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК на сънаследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят наследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата

Безспорно се установява от събраните по делото, че съделителят Р.Ю. е съсобственик на процесния недвижим имот, който му е възложен в дял - дворно място от 740 кв. м. с отреден парцел № ІХ-587 в кв. 79 по плана на с. Самуил, находящ се в с. Самуил, ул. „Мусала” № 50 ведно с построените в него сгради въз основа на наследяване. Според влязлото в сила Решение № І/ 20. 11. 12 г. по същото дело за допускане на делбата, Р.Ю. и С.А.Г. , като законни наследници на починалия си баща А.Ю.Р. притежават по 1/8 ид. част от имотите, включени в делбената маса. Съделителката Е.А.А. притежава 6/8 ид. части. Като законен наследник на А.Ю. същата притежава 1/8 ид. част. Останалите 5/8 ид. части притежава по силата на покупко-продажба на правата на нейната майка Рувейде Р. върху процесните имоти, които пък същата притежава по силата на прекратената имуществена общност, поради смъртта на съпруга й А.Р. и по наследство. В тази връзка е необоснован изложения довод от жалбоподателите, че поради наличие на смесена съсобственост е изключено приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК. По този въпрос има задължителна съдебна практика - Решение № 148 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 437/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 223 от 12.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 235/2012 г., II г. о., ГК, Опр. № 221 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 240/2012 г., II г. о., ГК. Посочено е в практиката, че хипотезата на смесена съсобственост, разглеждана в ТР № 1/ 2004 г., обхваща случаи, при които собствеността е разнородна и е възникнала на основание различни юридически факти, но не и случаи като настоящия, характеризиращ се с това, че собствеността на имота е възникнала на основание придобиване в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, след което един от наследниците прехвърля на друг от тях идеалните части от наследството. Налице е концентрация на правото на собственост в лицето на един от наследниците, с което характерът на имота като наследствен не се е променил. Обстоятелството, че делът на една от наследниците е по-голям вследствие разпоредителната сделка на друг наследник, чиито правни последици са зачетени при допускане на делбата, не променя наследствения характер на имота, тъй като в съсобствеността не участвуват трети лица, чужди на наследството на наследодателя. Именно поради това и смисълът на закона е наследственият имот да остане в патримониума на един от наследниците му, в който смисъл следва да се разбират и дадените в т. 8 на ТР № 1/ 2004 г. разяснения, както и с оглед на последващата задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК.

Необоснован е и другият изтъкнат довод от жалбоподателите, че неправилно е уважена възлагателната претенция на въззиваемия, тъй като притежава друг жилищен имот.От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че имота, който притежава въззиваемия с адм. адрес с. Самуил, ул. „Хан Аспарух” № 11 не може да бъде използван за живеене, тъй като сградата е в груб строеж, без външна и вътрешна мазилка, не са изпълнени и вътрешни инсталации. С оглед на това, не може да се направи извод, че въззиваемия притежава друго жилище по смисъла на закона. Извършените подобрения от въззиваемия Р.Ю. в процесния недвижим имот след смъртта на наследодателя му А.Р., за които съдът е уважил претенцията му по сметки се установяват от събраните по делото гласни доказателства, включително и от показанията на св. Р Р. – майка на страните, която има най - преки и непосредствени впечатления, тъй като е живяла в имота, поради което и в тази част жалбата е неоснователна. Недопустим е изтъкнатия за пръв път довод пред въззивната инстанция, че претенцията по сметки е погасена по давност, поради което не следва да се обсъжда. Жалбоподателите не са направили възражение пред районния съд за изтекла погасителна давност по отношение предявената претенция по сметки от съделителя Ю.Р., поради което и възможността им за предявяване на такова възражение основано на факти, които са се осъществили преди исковото производство за пръв път пред въззивната инстанция е преклудирана на основание разпоредбата на чл. 266 ГПК.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателите е довело районния съд до неправилен извод,че процесният недвижим имот следва да бъде възложен в дял на съделителя Р.Ю. и са уважени претенциите за сметки до размера на 3 505 лв. по отношение на Е.А. и в размер на 584 лв. по отношение на с.Г. е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил много подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140/ 05. 09. 2013 г. по гр. д. № 534/ 2012 г. на РС Исперих в ЧАСТТА, в която е възложен в дял на Р. Али Ю. недвижим имот с начин на трайно ползване дворно място от 740 кв. м. с отреден парцел № ІХ-587 в кв. 79 по плана на с. Самуил, находящ се в с. Самуил, ул. „Мусала” № 50 ведно с построените в него сгради , а също и в частта, в която е уважена претенцията по сметки на Р.Ю. за извършени подобрения в същия недвижим имот и са осъдени жалбоподателите да му заплатят, както следва: Е.А. 3 505 лв. и С.Г. 584 лв.

В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЛ