Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…
 

Разград
 
 


2. ІІІ.2014
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2014
 
                                                 съд                                                                                   

18.ІІ.
 

Публично  
 
На                                                                                                                                Година

 РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 
 
В                                  заседание в  състав:

М. Н. 

 
Секретар                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 

 
 
                                                                                   ЧЛЕНОВЕ 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

         в. гр.  
 
   

2013
 

    №349
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

      Производство по реда на чл. 267  и сл. във вр. с чл.422  ГПК

     С Решение № 108/19. ІV.2013г. по гр.д.№1665 по описа му за 2012г. ,  РРС  е отхвърлил иска, предявен на осн.чл.422 ГПК от  „ПИБ”АД против Н.Х.  за установяване на дължимо   по договор за кредит парично    задължение,   за което в производство по ч.гр.д.№1191/2012г. по описа на РРС на осн.чл.417 ГПК в негова полза е била издадена заповед за незабавно изпълнение, , оспорена му ответника  по реда на чл.414 ГПК.   

      Недоволен от така постановеното решение, ищецът  обжалва същото в цялост като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.  На посочените  основания, моли за  отмяната му и за постановяването на ново такова, с което съдът да  уважи иска му като приеме по отношение  на ответниците, за установено съществуването на вземането му.   

                  В с. з. и в депозирани в срок писмени бележки, чрез процесуалният си представител –юриск.И. ищецът заявява, че поддържа релевираните с жалбата основания за отмяна на обжалваното решение. Позовавайки се на неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение, с което съдът да приеме за установено съществунето на процесното вземане и по отношение ответниците, в качеството им на наследници на обезпечилия изпълнението му поръчител -Н.  Х.. Оспорва приложимост на предвидената в ч.147 ЗЗД преклузия. Претендира присъждане на направени пред тази инстанция разноски.

                В законоустановения и предоставен им  за това срок, насрещните по жалбата страни, конституирани като такива в условията на чл.227 ГПК,   не са  депозирали  писмен отговор и не са  ангажирали становището си по нейната допустимост и основателност.   

                 От приложените по делото доказателства, се установява, че конституираният с исковата молба ответник-Н.Х. е починал на 24.ІV.2013г.-след датата на постановяване на обжалваното решение и преди изтичане на предоставения за обжалването му срок.  

              Съгласно приложено  удостоверение за наследниците на починалия в хода на делото ответник, е  видно че в кръга на същите са включени: Р. П.-Х., съпруга; В.Х. – пълнолетен син, роден на 18.ХІ.1991г.; Ф.Х.-син., род.на 20.І.1997г.; Р.Х.-дъщеря, родена на 16.ІІ.1999г.

              Последните две деца  на починалия ответник, считано към датата на откриване на наследството, както и  понастоящем са непълнолетни, съответно на 16 и на 14 години.

               В съответствие с изискванията на чл.15 от ЗЗакрила на детето, за висящото срещу непълнолетните Ф. и Р.  Х.  съдопроизводство, образувано по иск, засягащ техни материални права  и интереси ( предявен на осн.чл.422 ГПК иск за  установяване дължимост на придобито по наследство парично задължение, за което ищецът се е снабдил със заповед  за незабавно изпълнение и изп. лист срещу наследодателя им),   съдът предприе действия по уведомяване   и призоваване на   Дирекция „СДП”Разград  за с.з. 

               В депозирания преди датата на заседанието доклад Д”СДП” Разград сочи, че майката, като единствено жив и представляващ ги по закон родител,  е в Белгия.   В доклада не се съдържа информация,  за осъществявано  върху децата  попечителството при отсъствие на майката. При доказано от страна на законно представляващия ги  родител процесуално бездействие по отношение на дължимата се към тяхната процесуална защита, по реда на чл.  чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето на непълнолетните участници в процеса бе предоставена дължимата им се  правна помощ.

              В защита на представляваните от тях непълнолетни страни,  назначените им в производството  процесуални представители-адв.Н. и  адв. К., позовавайки се на доказано неприето по реда на чл.51 ЗН   от доверителите ми наследство, считат, че същите не са носители на претендираното по иска материално право и че решението на РРС следва да бъде обезсилено. Алтернативно, на същото основание пледират за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на постановеното по отношение на тях първоинстанционно  решение.   

                В с.з., чрез процесуалният си представител по пълномощие-адв.Ч., въззиваемата Р.Х. оспорва основателността на жалбата и моли съда за потвърждаване на постановения по отношение на нея съдебен акт.

                 Въззиваемият В. Х., редовно призован, не се явява и неангажира становище по допустимости основателност на жалбата.

                Като подадена  в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

                Разгледана по същество същата е неоснователна.

                Решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо, а като постановено по същество на спора е правилно. Възведените с него изводи сочат на относимост към установените по делото факти, както и на съответно прилагане на материалния закон. Направените пред тази инстанция възражения   досежно нвепритежавана от непълнолетните въззиваеми  материално правна легитимация, поради доказано неприето от тях   наследство по опис, се преценяват от съда като релевантни към изхода на спора по същество, а не по неговата допустимост. С факта на неприемане на останалото им след смъртта на баща им наследство те не губят качеството си на негови наследници. Т.е., по силата на наследственото правоприемство, същите притежават качеството на процесуално легитимирана по иска страна . Дали са носители  или не на претендираното по иска материално право, е въпрос по същество.

               Фактическата обстановка по делото е установена от първоинстанционния съд   с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при съответно на изискванията на ГПК разпределение на доказателствената тежест. Искът е предявен  в условията на чл.422ГПК - в отговор на възражение, подадено от наследодателя на въззиваемите   в настоящото производство срещу издадената против него, в производство по чл.417ГПК заповед за незабавно изпълнение на предявеното по иска вземане.   Искът се явява допустимо предявен от заявителя в заповедното производство, в рамките на законоустановения за това срок и в пределите на предявеното, и оспорено му в заповедното производство вземане.

               В мотивите на решението и в рамките на своята правораздавателна дейност, РРС  е коментирал подробно събраните и ангажирани от ищеца доказателства. Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретна преценка на доказателствените  средства, допуснати  и събрани  в процеса по искане на ищеца и то съобразно процесуалната регламентация на  действащия ГПК.

                 В този си състав съдът прецени  настъпилата, след постановяване на обжалваното решение, смърт на ответника по иска,  както и условията, при които се следва ангажиране отговорността на неговите непълнолетни наследници,  като  нови обстоятелства, налагащи по см.на чл.266 ГПК допускането на нови доказателства. В тази връзка, на ищеца, в  чиято  тежест е вменено   доказване  на материално правните предпоставки, ангажиращи  на предявеното с иска основание  отговорността на ответниците,   бе предоставен   срок за ангажиране доказване  факта на приемане на наследството от тяхна страна. Представените в тази връзка доказателства не сочат на факти, водещи до изводи различни от обективираните такива с   обжалваното решение. В съвкупността си  същите сочат на един допълнителен мотив за отхвърляне на предявения срещу непълнолетните въззиваеми  установителен иск.

               В процедура по чл.51 ЗН, съответно на  служебно вмененото му, съдът призова непълнолетните наследници към приемане по опис  на  наследството,  останало  им след смъртта на  починалия в хода на делото ответник –техен баща. В нарочно предоставен за това срок, такива действия не са предприемани. Факт, установим и със служебно изисканата от съда справка от компетентния по приемане на тези действия РРС(вж. на л.116 писмо изх.№134/7.ІІ.2014г. на РРС).  Наследството е съвкупност от права и задължения, които с откриването му по право преминават в патримониума на призованите към наследяване лица. Като в защита интересите на НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ наследници, законодателят е предвидил, че същите приемат наследството САМО ПО ОПИС. От което се следва, че  отговорността им за съществуващите в патримониума на наследодателя им задължения може да бъде ангажирана до обема на приетото по опис наследство.  

               По делото е безспорно установено, че  на 19.VІІІ.2009г. между ищеца и неучастващото в производството лице Б. М. С. е сключен Договор за банков кредит №076LD-R-000411/19.VІІІ.2009г. Съгласно клаузите и съдържанието на договора, ищецът е предоставил на кредитополучателя заемообразно сумата от 12 000,00лв., която последният се е задължил да върне в срок от 10 години на равни месечни вноски, всяка в размер на 210,56лв., дължими съгласно приложен към договора погасителен план на 17-то число на съответния месец.

               В хода на първоинстанционното производство е назначена ССЕ, която в заключение, относимо на приложените като доказателство договор за банков кредит, общи условия към същия и извлечение от см/ка по партида на кредитополучателя, установява, че последният е преустановил дължимите по кредита плащания на 17.V.2011г.  До тази дата е извършено погашение в размер на 160,40лв. В резултат, относимо към датата на спиране на плащанията, кредитополучателят остава задължен по главница със сумата от 11 839,60лв. и с  3 406,57лв.  по договорна лихва. До посочения размер, с подаденото на 3.VІІІ.2012г. Заявление вх.№7368, въз основа на което на производство пред РРС   е образувано ч.гр.д.№1191/2012г., кредитодателят-ищец предприема действия по предявяване на вземанията си по договора по способа на чл.417 ГПК.  

                 В обезпечение на дължимото по кредитния договор изпълнение, на 19.VІІІ.2009г. между Банката –кредитодател и наследодателя на въззиваемите- Н.Х. е сключен Договор за поръчителство(л.14 от гр.д.№1665/2012г.РРС).

                    С подписване на договора за поръчителство, наследодателят на въззиваемите се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя при обективирано от последния неизпълнение, при условия и срокове, в които последният се е задължил към кредитополучателя.    

                 От съдържанието на  кредитния договор(л.11), с предвидената в него препратка към Общите условия на същия(л.57 и сл.), се установяват две хипотези на предсрочна изискуемост на кредита:

                    1/Съгласно чл.10.1.2. – като възможност за банката, в случай на обективирано от кредитополучателя неизпълнение на която  и да е вноска за повече от пет дни, считано от датата на падежа й , при дължимо писмено предизвестяване на  кредитополучателя с предоставен му срок за изпълнение  и

                    2/Съгласно чл.10.3  - Незабавна, автоматична предсрочна изискуемост на дълга „във всички случаи, когато е налице забава в плащането, на което и да е изискуемо задължение на кредитополучателя към банката за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо”.

                 В съвкупността си, относимо и към заключението на назначената по делото ССЕ,  доказателствата по делото дават основание да се приеме за установено, че считано от 17.V.2011г., когато кредитополучателят е преустановил дължимото по договора изпълнение, относимо към 18.Х.2011г. (първият присъствен ден след изтичане на предвидения в календарни дни срок – чл.72ЗЗД), същият е в просрочие за повече от 150 дни.   Т.е., предвидените от страните по  кредитния договор предпоставки за автоматична предсрочна изискуемост на целия дълг, са настъпили към 18.Х.2011г.(понеделник, присъствен ден).

               От доказателствата по делото се установява, че с покана изх.№286-86/19.V.2012г., адресирана и връчена на кредитополучателя С. на 29.V.2012г.(л.96 и л.97),  Банката уведомява същия, че е в забава и че му се предоставя  седмодневен срок за изпълнение, в противен случай ще счита кредита изцяло за предсрочно изискуем. С идентично съдържание е отправена покана изх.№286-88/19.V.2012г.(л.98) и до наследодателя на въззиваемите, в качеството му на поръчител. Приложената към делото разписка(л.99) не удостоверява надлежно връчване на същата.

               С подаденото на 3.VІІІ.2012г. заявление по чл.417ГПК и  позовавайки се на обективираното  в срока на отправената им покана неизпълнение от страна на длъжника и поръчителя по кредитния договор, ищецът твърди предприемане на действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем в срока на чл.147 ЗЗД.  Като документ, доказващ настъпилата изискуемост  на вземането към датата на заявяването му по реда на чл.417 ЗЗД, ищецът е депозирал извлечение от партидата на длъжника, в което датата на падежа е установена към 17.ХІ.2010г. Така представеното доказателство  има характер на частен свидетелстващ документ, издаден от позоваващата се на доказателствената му сила страна.

               Възползвайки се от правото си на възражение в заповедното производство, както и с отговора си в срока на чл.131 ГПК, приживе наследодателят на въззиваемите е  оспорил предявеният срещу него иск поради настъпилата,  към датата на предявяването му-3.VІІІ.2012г., преклузия на чл. 147 ЗЗД. Основанието  за това си възражение, починалият в хода на делото ответник е  позовал именно на установената, с представеното от ищеца извлечение, дата на изискуемост на гарантираното с поръчителството му вземане.

Безспорно по делото се установява, че по силата на сключения с ищеца договор за поръчителство, приживе наследодателят на въззиваемите се е задължил към него, в качеството му на   кредитор  на лицето Б. С.  да отговаря за изпълнението на поетото от последния     задължение. Поръчителят отговоря солидарно за дълга с главния длъжник. 

 Съобразно разпоредбата на чл. 147, ал.1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Бездействието на кредитора по отношение на обективирана от кредитополучателя неизправност по договора, е основание за прекратяване на поръчителството, като разпоредбата обвързва това бездействие с определен срок, който прекратява, прегражда възможността на кредитора да реализира вземането си срещу поръчителите. Тази срок е обвързан с датата на падежа на главното задължение. Същият  по характера си е преклузивен и за него съдът следи служебно.

 В конкретния случай, за приложимостта на предвидената в чл.147 ЗЗД преклузия, на която поръчителят позовава недължимост на претендираното по отношение на него изпълнение,   е от значение установяване на датата,  на настъпилата по отношение на главния дълг изискуемост.

  Ищецът твърди  настъпването й към момента на предприетите от него действия по приканване на длъжниците към доброволно изпълнение в рамките на предоставения им за това срок. В същото време, доказателствата на които позовава твърдението си за настъпилата по отношение на дълга изискуемост сочи на дата 17.ХІ.2010г. Което, относимо към предвиденото в чл.10.3. от Общите условия към Договор за кредит  №076LD-R-000411/19.VІІІ.2009г. сочи на настъпили към м.ІІ.2011г. предпоставки за автоматична предсрочна изискуемост на главния дълг. А съгласно, установеното от назначената и неоспорена от страните ССЕ, предпоставките за автоматична предсрочна изискуемост на дълга са настъпили към 18.Х.29011г. Считано от последните две дати и относимо към 3.VІІІ.2012г.- датата на подаденото по реда на чл.417 ГПК заявления, от която по см. на чл.422 ГПК се счита предявен и настоящия иск, предвидената по отношение дълга на поръчителя преклузия е настъпила.

Няма данни по делото в рамките на този преклузивен срок кредиторът  -въззивник да е предявил  иск или да е предприел  действия по снабдяване с изп. лист по реда на заповедното производство, поради което отговорността на поръчителя не може да се ангажира.  С подписването на кредитния договор банката е приела неговите клаузи и съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД той е придобил силата на закон за нея. При доказано настъпили, първи            по време,   предпоставки за автоматична предсрочна изискуемост на дълга, то последващо предприетите по воля на кредитора действия за допълнително предоставен срок за изпълнение, не могат да обвържат поръчителя с нов срок за дължимост на вземането.

В чл. 11 от Договора за поръчителство е предвидено, че по отношение отговорността на поръчителя, кредиторът не е ограничен със срок или условия за предявяване на иск срещу кредитополучателя. Като противна на императивно регламентираното в чл. 147ЗЗД, съдът намира така постигнатата договорка за нищожна.

 

 

 

 

Предвид приетото по-горе, че поръчителят  е бил  обвързан  с условията за автоматично настъпила на 18.Х.2011г. предсрочна изискуемост на дълга, то 6-месечния преклузивен срок по смисъла на чл. 147, ал.1 от ЗЗД е започнал да тече от тази дата, като същият е изтекъл на 18..ІV.2012 г. По делото не е спорно, че в този срок кредиторът не е предявил иск срещу длъжника. Поради това са налице двата елемента от фактическия състав на посочената разпоредба - определен период от време и бездействие на кредитора. С оглед осъществяването на предпоставките на цитираната разпоредба, то последицата от това е, че даденото от починалия в хода на делото ответник  поръчителство се е прекратило.

 

 

Постановено в този смисъл, решението на РРС кореспондира с установените по делото факти и сочи на съответно прилагане на материалния закон.  Поради което следва потвърждаването му като правилно, обосновано и законосъобразно. Както бе посочено и по горе, по отношение на конституираните в хода на делото непълнолетен наследници на поръчителя, извод за неос8нователност на предявения срещу тях иск се следва и поради недоказано приемане на останалото им наследство по опис.

  Пред тази инстанция не се доказват разноски, поради което не се следва присъждане на такива в полза на въззиваемите.

 Водим от горното и в условията на чл.272 ГПК, Съдът

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

             ПОТВЪРЖДАВА   Решение № 108/19. ІV.2013г. по гр.д.№1665/2012г. по описа на РРС, с  което като неоснователен е отхвърлен искът,  предявен   на осн.чл.422 ГПК от  „ПИБ”АД против Н.Х., поч. на  24.ІV.2013г.  и заместен по силата на наследственото правоприемство от своята съпруга Р. П.-Х., пълнолетен син  В.Х. и непълнолетните Ф.Х. и Р.Х., последните двама действащи лично и със съгласието на своята майка и законна представителка Р.Х.,  за установяване на дължимо   по договор за поръчителство  парично    задължение,   за което в производство по ч.гр.д.№1191/2012г. по описа на РРС на осн.чл.417 ГПК   е била издадена заповед за незабавно изпълнение.

              Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                 По отношение на непълнолетните страни, връчването да се извърши и чрез назначените им в производството процесуални представители-адв.К. и адв.Н..

                След влизането му в сила, препис от същото да се изпрати на съда в заповедното производство  за съобразяването му с оглед предвиденото в чл.422, ал.3 във вр. с чл.245,ал.3 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.

MH