Р Е Ш Е Н И Е № 170
Гр. Разград, 09. 01. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2. Валентина Димитрова
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 355 по описа за 2013 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 37/
14. 08. 2013 г. по гр. д. №
279/ 12г. по описа на РС Исперих е прието за установено, че И.С. М. не
дължи на „Е.ОН България Продажби” АД начислена сума в размер на 5 806, 40 лв. представляваща начислена
ел. енергия
за периода 29. 09. 2011 г. – 26. 03. 2012 г.
Недоволен от решението е останал жалбоподателят
„Енерго-про-продажби” АД и
го обжалва в срок. Излага твърдения, че решението е незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закони и че изложените от съда правни
изводи не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението и да бъде
отхвърлен предявения иск, като неоснователен.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба.
Разградският окръжен съд,
като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на
обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се
явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено
от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението
на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги
преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Въззиваемата
страна И.М. е абонат на Енерго-про-продажби” с клиентски № 1800051454 и абонатен № 0406604042. Страните не
спорят, че на 26. 03. 2012 г. служители
на „Е.ОН България Мрежи” АД при посещението си в дома на въззиваемия
в с. Беленци са извършили проверка на електромерното табло и са констатирали, че „ абоната се е
прикачил неправомерно преди СТИ с кабел ПВ-4 броя със сечение 1х6 квадрата.
Така консумираната ел. енергия не минава през СТИ и не се отчита.” Съставен е
Констативен протокол № 0049983/ 26. 03. 12 г. Била издадена фактура № 0088610850/
30. 03. 12 г. за извършена корекция при
неточно измерване на електрическа енергия за периода 29. 09. 11 г. – 26. 03. 12
г. на стойност 5806, 40 лв. Според заключението на съдебно-техническата експертиза,
електроенергията за процесния
период от време не е реално отчетена като реално потребена
, а е отчетена като корекция на сметка, както е фактурирана, като е спазена
методиката по чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ при изчисляване на корекция в сметките.
Според вещото лице, от СТИ, поради неправомерно присъединяване преди него, няма
техническа възможност да се установи от коя дата има неточно отчитане.
Обосновано районният съд е
приел, че въззиваемия И.М. не дължи стойността на
коригираната ел. енергия.
Законосъобразно районният съд при постановяване
на обжалваното решение е съобразил трайната и непротиворечива практика на ВКС. Нееднократно, в редица свои решения
ВКС е изтъкнал, че клаузата от договора
/Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа
енергия коригиране на сметките за
електрическа енергия за предходен период
от време без определяне на периода и без
отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се
счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, доколкото въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. Разпоредбата на
чл. 38 от
Общите условия предвижда санкциониране на потребителя, без да се
изисква виновно поведение на последния.
Обективната отговорност е изключение,
тъй като ангажира отговорността на едно лице,
независимо от неговото поведение, поради което нейното
предвиждане е правомощие единствено на законодателя.
Посочената
клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда
пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение,
която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в чл. 82 ЗЗД. Ето защо и клаузата,
съдържаща се и на която се
позовава жалбоподателя в чл. 38 от
Общите условия е неравноправна, противоречи на принципа на
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, на принципа за защита
интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия и на чл.
82 от ЗЗД, поради
което е нищожна на основание чл.
146, ал. 1
от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Практиката на ВКС е обусловила извършването на
законодателни изменения на чл.83 и чл.98а ЗЕ /ДВ бр.54, в сила от 17.07.2012 г./, за
които се приема, че са неприложими за отношения, възникнали
преди изменението, какъвто е
настоящия случай. През м.10.2013
г. са приети нови Правила на
ДКЕВР за измерване на количеството ел. енергия,
в които нормативно са уредени случаите
и начините за извършване на преизчисление
на същото за минал период
от време /които се отличават
съществено от съществуващите в ОУ/. До приемането им би следвало да
важи принципът за установяване от страна на
оператора на реалното количество доставена и потребена енергия, обуславящо извършената от него корекция, с оглед невъзможността за прилагане на
действащите общи условия в тази им част.
В случая
не са налице
доказателства, посочени от жалбоподателя, относно виновно поведение на въззиваемия, препятстващо
правилното отчитане на консумираната електрическа енергия. По делото няма данни за
техническа неизправност, предизвикала неточно отчитане. Видно от заключението
на съдебно-техническата експертиза, не е установен периода на неточното
отчитане, нито пък количеството на реално потребената
ел. енергия от абоната, за да може да бъде установена стойността на потребената от него ел. енергия
Според
чл. 120 от
ЗЕ, жалбоподателят е собственик
на уредите за измерване и върху него тежи
задължението за поддържането им в изправност, негово задължение е да осигури правилното и коректно функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел.
енергия не
може да бъде
вменена на лице, което няма
нито нормативно,
нито договорно вменено задължение да стопанисва и да полага грижи
за веща,
която не е негова.
По изложените съображения, обжалваното решение на
районния съд, като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен
съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
37/ 14. 08. 2013 г. по гр. д. № 279/ 12г. по
описа на РС Исперих.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
НР
2.