Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

27.ХІІ.2013г.

Разградски окръжен

година Град

2013

съд

17. ХІІ.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛАЗАР МИЧЕВ

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В.гражданско

2013

№358

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 267 и чл.310 ГПК.

С Решение №22/10.VІ.2013г. по гр.д.№320 по описа му за 2012г., ИРС е уважил исковете, предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от А.С. против „СЦДП”ДП-ТП „ДГС СЕСЛАВ”, гр.Кубрат , като в производство по чл.357 КТ е признал предприетото със Заповед №57/29.ХІІ.2011г. уволняване на ищцата за незаконосъобразно, възстановил е същата на заеманата до уволняването й длъжност –„домакин” и е осъдил ответника да й заплати на осн.чл.225 КТ обезщетение в размер на 2 046,00лв. за времето, през което е останала без работа поради незаконосъобразното й уволняване.

Недоволен от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.Йорданова, ответникът обжалва същото в цялост като необосновано и незаконосъобразно. На релевираните основания моли за неговата отмяна и за постановяване на ново такова, с което по същество, предявените срещу него искове бъда отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на доказано направените по делото разноски.

В законоустановения и предоставен й за това срок, ответната по жалбата страна не е депозирала писмен отговор. В с.з., лично и чрез процесуалният си представител по пълномощие пледира за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решени като правилно, обосновано законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира за присъждане на направените пред тази инстанция разнос8ки.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Разградският окръжен съд, след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред първоинстанционния съд ищцата твърди, че е работила в предприятието на жалбоподателя на длъжност „домакин”, съгласно сключен на 9.VІІ.2003г. Трудов договор №76 и допълнително подписвани анекси към същия.

Със Заповед №57/29.ХІІ.2011г. трудовото й правоотношение е било прекратено, на осн. чл.325, ал.1, т.9 КТ. С предявяване на иска е оспорила законосъобразността на заповедта за уволняването й поради отсъствие на визираните в чл.325, ал.1, т.9 КТ предпоставки, както и поради нарушения на формалните изисквания за законосъобразност на предприетото на посоченото основание уволнение, гарантирани й с разпоредбата на чл.333 КТ и Н-ба №5//1987г. на МНЗ и ЦСБПС.

За да уважи предявените искове, ИРС е взел предвид, че съгласно приетото по делото лично трудово досие на въззиваемата, към м. ХІІ.2011г. същата е изпълнявала трудовите си функции на длъжност "домакин” за неопределено време. Позовавайки се на приложеното като доказателство и неоспорено като такова ЕР №463/28.ХІІ.2011г. на НЕЛК, ИРС е приел от една страна, че относимо към датата на връчване на заповедта за предприетото на осн.чл.325, ал.1, т.9 КТ прекратяване на трудовото й правоотношение, въззиваемата е страдала от заболявания, ползващи я от закрилата на чл.333КТ, а от друга, че същите не сочат на невъзможност да изпълнява трайно възложените й по трудовия договор задължения.

С подадената въззивна жалба, както и с отговора си в срока по чл.131 ГПК, работодателят мотивира законосъобразността на предприетото по отношение на въззиваемата уволнение с реорганизацията и структурните промени в управлението и щатното му разписание, налагащи масови съкращения. Твърди, че по повод предстоящите съкращения, от въззиваемата била изискана информация, подкрепена с доказателства относно това, дали същата страда от заболявания, включени в списъка на Н-ба №5/1987г. Позовавайки се на представения от нея болничен лист №2099/29.ХІ.2011г. и ЕР№1977/23.ХІ.2011г. на ТЕЛК-Русе, е приел, че са налице предпоставките за уволняването й по реда на чл.325, ал.1, т.9 КТ. като същевременно приема, че с така представената документация въззиваемата не доказва наличие на заболявания, поставящи я под закрилата на Н-ба №5/1987г.

РОС, в настоящия съдебен състав, намира жалбата за неоснователна.

Видно от Заповед № 57/29.ХІІ.2011г., изд. от Директора на СЦДП-ДП ТП „ДГС СЕСЛАВ”,гр.Кубрат ., като правно основание за прекратяване на трудовия договор е посочена разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9КТ , а като мотиви е записано - поради невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа по здравни противопоказания на ЛКК, съгласно болничен лист №2099/29.ХІ.2011г. и липса на необходима образователна квалификация за заемане на длъжността „счетоводител”; респ., заетост на длъжността „счетоводител” от трудоустроен служител и липса на друга, подходяща за здравословното състояние на въззиваемата работа.

Съгл. чл.325, ал. т.9КТ - Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при доказана, обективно настъпила невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни показания въз основа на заключение на ТЕЛК.

Според константната практика на ВКС, за да е изпълнен фактическият състав на посочената разпоредба, следва да са налице всички елементи на фактическия състав. Първият елемент - е невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа, а вторият-в предприятието-работодател да не съществува длъжност, подходяща за заемането й от служителката, съгласно дадените медицински указания.

В случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд, не е налице първата от кумулативно изискуемите се по см. на чл.325, ал.1, т.9 КТ предпоставки. А именно, изпадане на служителката в трайна невъзможност да изпълнява задълженията на заеманата по трудовия договор длъжност. Този факт се следва за безспорно установен с решението на НЕЛК, което е било в сила към датата на постановяване на процесната заповед и с което, прекратявайки трудовото правоотношение на посоченото основание, работодателя не се е съобразил. Обективирано в този смисъл, поведението му сочи на незаконосъобразност на правопрекратяващия трудовото правоотношение акт.

В Решението на НЕЛК изрично е посочено, че работата, от която е уволнена въззиваемата е напълно съобразена с подходящите за здравословното й състояние условия , защото не включва тежък физически труд и трудни атмосферни условия. В тази връзка, в доказателствена тежест на работодателя е било да докаже, че длъжността, от която е уволнена, е сред категорията на неподходящите за нея.

При тези обстоятелства, вместо да съобрази задължително предписаното му с решението на компетентния по трудоустрояването орган, за да уволни служителката работодателят се е позовал на некомпетентни становища(болничен лист ) по въпроса за медицинските противопоказания. От задължителния характер на решението на НЕЛК, както и от нормата на чл.317КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка, тъй като дадената в този смисъл преценка на НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. Следва да се отбележи, че от данните по делото се явява безспорно установено, че заболяванията на въззиваемата, при констатираната й 42% нетрудоспособност, датират още към момента на установените между нея и жалбоподателя трудови правоотношения. Т.е., не се касае за последващо настъпили в здравословното й състояние процеси, водещи до намаляване на работоспособността й и до невъзможност да изпълнява възложените й с трудовия договор задължения.

Като е извел съдържанието на нормата в гореизложения смисъл, въззивният съд е постановил законосъобразно решение, като не е нарушил процесуални правила.

Подадената въззивна жалба се явява неоснователна и следва да се потвърди обжалваното решение на ИРС.

Съобразно правния резултат, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата 100 лв. разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.

По изложените мотиви и в условията на чл.272ГПК, Съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава Решение №22/10.VІ.2013г. по гр.д.№320/ 2012г. по описа на ИРС

Осъжда „СЦДП”ДП-ТП „ДГС СЕСЛАВ”, гр.Кубрат, да заплати на Антоанета С.С.,ЕГН********* 100,00лв. /сто лева/ за направени разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок считано от 30.ХІІ.2013г, когато бе съобщено на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР