РЕШЕНИЕ № 164
Гр. Разград 03.01.2014 г.
В ИМEТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на девети
декември две хиляди и тринадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Секретар: М.Н.
Като
разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
в. гр. дело № 359
по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258 и сл.
от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от “ Топлофикация - Разград ” ЕАД гр. Разград, ЕИК 116019472, против
Решение № 278 / 16.09.2013 г.
постановено по гр. д. № 603 /
В срока по
чл. 263 ал.1 ГПК въззиваемият И.Г.И. не депозира отговор на въззивната жалба.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя депозира писмена молба, в
която сочи, че поради служебна ангажираност не може да се яви лично и моли
делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Подържа въззивната жалба на
същите основания и със същите искания.
Въззиваемият И.Г.И. не се явява, при редовност в призоваването и не
ангажира становище.
За да се
произнесе по въззивната жалба Разградският окръжен съд съобрази следното:
Обжалваното решение на районния съд е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е основателна по следните съображения:
Между
страните по делото не се спори, че ответникът е потребител на топлинна енергия
за битови нужди, през процесният период. В подкрепа на исковата си молба ищецът
представил извлечение от сметки за дължимите суми, скица на отопляваното
жилище, общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия. По делото е
представена, сключена между страните на 07.06.2013 г. извън съдебна спогодба,
уреждаща разсрочено плащане на цялото задължение. Така по отношение на приетите
фактически констатации въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви
към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря
и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
При тези
фактически констатации, за да отхвърли предявеният иск, районният съд приел, че
ищеца не е доказал претенцията си, тъй като не изпълнил указаната му от съда
доказателствена тежест да представил първични счетоводни документи,
установяващи вземането му, нито се възползвал от поисканата и назначена
експертиза. Тези изводи не се споделят
от въззивната инстанция.
С исковата
си молба ищецът поискал назначаване на експертиза, в случай, че ответника
оспори претенцията. Такова оспорване не е налице, поради което назначаването й
не е било необходимо, поради липса на условия за това. По този начин ищецът е
целял да не товари ответника с допълнителни разноски, при положение, че същия
не само, че не оспорва претенцията, а напротив, сключил с ищеца извънсъдебна
спогодба за същото задължение относно
начина и срокове на плащане. Тази извънсъдебна спогодба съдът цени, като
своеобразно признание на ответника относно претенцията на ищеца. Независимо, че
страните не се явили в съдебно заседание за да бъде оформена спогодбата и като
съдебна такава, то не следва да бъде игнорирано напълно нейното съдържание,
както сторил първоинстанционният съд.
При така
изложеното въззивната инстанция намира, че предявените от ищеца искове са
основателни и доказани, до размера, посочен в исковата молба, а именно – 777.18
лв. за потребена от ответника топлинна енергия за периода от 05.12.2009 г. до
16.07.2012 г., ведно със законната лихва от 02.01.2013 г. до окончателно
плащане и за сумата 158.60 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 01.03.2010 г. до 02.01.2013 г. Разноски по заповедното производство не са
претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.
Погасителната давност не се прилага служебно от съда, поради което, при
уважаване на исковете, следва да се обхване периода, посочен в исковата молба.
С оглед
изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноските за двете инстанции, които са в размер на
112.50 лв., платени за държавни такси.
С оглед на
гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените от ищеца
искове в пълен размер.
Предвид
изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските по делото за
двете инстанции.
Воден от горното Разградският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 278
/ 16.09.
ПРИЗНАВА за установено, на основание
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията
между “ Топлофикация - Разград ” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.
Разград, Индустриална зона, ул. “ Черна “, ЕИК 116019472, представлявано от М Н
К и С Г. М, и И.Г.И. ***, ЕГН **********,
че И.Г.И., ЕГН ********** дължи на “
Топлофикация - Разград ” ЕАД гр. Разград, ЕИК 116019472 сумата 777.18 лв. / седемстотин
седемдесет и седем лева и осемнадесет стотинки / за потребена топлинна енергия за
периода от 05.12.2009 г. до 16.07.2012 г., ведно със законната лихва от 02.01.2013
г. до окончателно плащане и сумата 158.60 лв. / сто петдесет и осем лева и
шестдесет стотинки /, представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2010 г. до 02.01.2013 г., за които е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
43 / 04.01.2013 г., по ч. гр. дело № 33/
ОСЪЖДА
И.Г.И. ***, ЕГН ********** да заплати на “ Топлофикация - Разград ” ЕАД,
със седалище и адрес на управление в гр. Разград, Индустриална зона, ул. “
Черна “, ЕИК 116019472, представлявано от М Н К и С Г. М сумата 112.50 лв. / сто
и дванадесет лева и петдесет стотинки /, представляваща разноски за двете
инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.
СЛ