РЕШЕНИЕ№171
гр.Разград , 15.01.2014 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският окръжен съд в откритото
заседание на седемнадесети декември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
Членове:ЛАЗАР МИЧЕВ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.гр.дело №362 по описа за 2013 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Депозирана
е въззивна жалба от В.Г.В. ***
против Решение №277/24.09.2013 год.,постановено по гр.дело №841/2013
год.по описа на РРС,с което в производство по чл.415 и сл.от ГПК съдът е приел
за установено по отношение на жалбоподателя,че същият дължи на ищеца в производството „Топлофикация-Разград”ЕАД сума в размер на 830.57
лв. за потребена топлинна енергия за периода 01.01.09
год.- 16.07.2012 год.. ,както и 182.84 лв. обезщетение за забава върху горната
сума ,дължимо за периода 01.03.2009 год.-29.11.2012 год. за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №767/22.03.2013
год. по гр.дело №425/2013 год.по описа на РРС.В жалбата се навеждат доводи за неправилност
на решението.
Жалбата
е процесуално допустима ,като подадена в срок от легитимирана страна в процеса,
с нея не са направени доказателствени искания.
Отговор
на същата в законоустановения срок ищеца-въззиваем
„Топлофикация-Разград”ЕАД не е подал.
В
съдебно заседание В.В. лично поддържа подадената възивна жалба.Моли решението на РС
да бъде отменено.
Въззиваемата страна „Топлофикация-Разград”ЕАД е депозирал
писмена молба за разглеждане на делото в отсъствието на негов
представител.Счита жалбата за неоснователна.
За
да се произнесе по същата Разградският окръжен съд съобрази следното:
Предявен е установителен иск,след като при
издадена заповед за изпълнение срещу
ответника В.В. по ч.гр.дело №425/2013 год.по описа на РРС същия е осъден да заплати на ищеца сумата 830.57 лв. за топлинна енергия ,отдадена от сградната инсталация за периода 01.01.2009 г. – 16.07.
Ответникът В.В.
в писмения отговор е заявил становище , че радиаторите
в жилището му са свалени и сумите се начиляват неправилно.
Безспорно е по делото , че ответникът е ползвал услугите на
ищеца до 03.12.2001г. когато всички
радиатори в жилището му,заедно с топломерите са били демонтирани, за което са
съставени приемо-предавателен
протокол и фактура №5152 за източването на инсталацията. Установено
е също така ,че, че в банята на ответника минава тръба с по-голям диаметър, от
тези в другите помещения. Безспорно е и
издаването на заповед за изпълнение срещу ответника-длъжник в полза на
ищеца-заявител по ч.гр.дело №425/2013 год. по описа на
Разградски РС.След като жалбоподателят В. възразил срещу заповедта в законовия
срок ищецът предявил и настоящият установителен иск
за съществуване на вземането ,посочено по-горе..
Пред РС по
делото е назначена ,изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която е установило ,че ползваната
топлинна енергия от ответника е на
стойност 426.09лв.,и за дялово разпределение от загуба сградна инсталация дължимата от него сума е 404.48лв. или
общото му задължение към ищеца е в размер на 830.57лв.Посочило е и размера на дължимото обезщетение
за забава за периода 01.03.2009 г.-20.03.2013г възлизащо на 186.79лв. В
заключението вещото лице е посочило начина на изчисляване на
дължимите суми. ,съобразявайки
дела на ответника В. в общият отопляван обем.Вещото лице е съобразило
времетраенето на всеки отоплителен сезон
, общо подадената топлинна енергия към абонатната станция, нейната стойност.
Вещото лице е констатирало, че в имота на ответника няма отоплителни тела, само
в банята има щранг лира /тръба с по-голям диаметър/,
чиято проектна мощност е 697 Вт. Посочило стойностите от загубата сградна инсталация за трите отоплителни ,
както и потребената
топлинна енергия от щранг лирата в имота на ответника.Посочените от вещото лице
стойности на задължението на ответника към топлофикационното дружество
съответстват на претендираните такива от последното в
заповедното производство и сега водения установителен
иск.Ответника В. не е оспорил заключението ,не е
направил и доказателствени искания пред районния съд.Твърдения за неправилно
изчисляване на отдадената и потребена топлинна
енергия прави с жалбата ,за които обаче не може да сочи доказателства , тъй
като възможността за това е преклудирана.Последния е
имал възможност пред районния съд да поиска назначаване на съдебно-техническа
експертиза ,но не го е сторил.
Въз основа
на изложеното по-горе от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи: Предявеният положителен установителен иск е допустим,както правилно е приел и РС.
Установените
между страните договорни отношения се регламентират от разпоредбите на Закона
за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г., Наредба
№16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация Разград"ЕАД на потребители за битови нужди.
Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че
"продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във
в."Дневник" от 09.11.2005 г. и във в."Екип 7" на същата
дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите. След като ответникът не е възразил
срещу тези условия, той мълчаливо се е съгласил със същите. За процесния период
е извършвано топлоподаване към абонатната станция. Разпоредбата на чл.11 ал.5
от Общите условия предвижда, че купувачите
в сграда - етажна
собственост, които спират
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на сградата. Това се отнася и за заплащането на уредената в Наредба за регулиране на цените на топлинната енергия от
Възражението
на ответника за неправилно изчисляване на дължимите от него суми ,РОС намира за неоснователно. Вещото лице е
стигнало в заключението си до същите дължими суми ,които е претендирал и ищеца
,заявител в заповедното производство и за които суми се води и настоящият установителен иск.
Видно от представените Общи
условия на договорите за продажба на топлинна енергия от ищеца на потребители
за битови нужди ,одобрени от ДКЕВР купувачът/чл.13/ е длъжен да заплаща
дължимите суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода за
който се отнася,като при неизпълнение дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на плащането.Съгласно чл.11.,ал.5 от
същите Общи условия купувачите в сграда-етажна собственост,които спират
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия ,отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на сградата.Това се отнася и за такса мощност.
Ответника остава задължен към
ищеца със сумата 830.57 лв. за потребена топлинна
енергия за периода 01.01.2009 год.- 16.07.2012 год.. ,както и 182.84 лв.
обезщетение за забава върху горната сума ,дължимо за периода 01.03.2009
год.-29.11.2012 год. ,ведно със законната
лихва върху посочената главница ,начиная от 20.03.2013
год.до окончателното й заплащане,тъй като не е налице по отношение на него и
условието на чл.153,ал.2 от Закона за енергетиката.
С оглед на изложеното решението на
РС следва да бъде потвърдено .
Воден от горното,Разградският
окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №277/24.09.2013
год.,постановено по гр.дело №841/2013 год. по описа на Разградски РС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ДГ