РЕШЕНИЕ
Разград
16.ХІІ. 2013 №55
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 16. ХІІ. 2013
съд
На Година
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
В публично заседание в следния състав:
РАЯ ЙОНЧЕВА ЛАЗАР МИЧЕВ
Председател
Членове
Н. Р.
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното
от съдия ЙОНЧЕВА
В.гр. №
366 2013
дело
по описа за година
съобрази следното:
Производство по реда на чл.267 и
сл.ГПК.
С Решение №301/16.Х.2013г. по гр.д.№1247 по
описа му за 2013г., РРС е отхвърли като неоснователен иска, предявен от Г.М. ***
за промяна на бащиното и фамилното й име по реда и в условията на чл.19
ЗГР.
Недоволна от така постановеното решение,
ищцата обжалва същото. Позовавайки се
на неправилност и незаконосъобразност, моли за отмяната му и за решаване на
спора по същество с уважаване на предявения от нея иск. Редовно призована, не се явява в насроченото
по жалбата с.з.
В законоустановения и предоставен за това
срок, насрещната страна не е депозирала отговор и не е ангажирала становище по
допустимост и основателност на жалбата. Редовно призована, не се явява в с.з и не ангажира становище по допустимостта и основателността
на жалбата.
РОП
редовно призована, не се явява и не депозира заключение по основателността на
жалбата.
Като подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, на посочените в
нея съображения, е основателна.
Въз основа на всестранно изяснената по делото фактическа
обстановка, противно на закона и на
установените по делото обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че по отношение на молителката не са
налице визираните в разпоредбата на чл.19, предл.V във вр. с чл.13 ЗГР предпоставки, позволяващи и предполагащи необходимостта
от промяна на бащиното и фамилното й име .
В мотиви към решението си
първоинстанционният съд е обективирал
подробни съждения досежно значимостта на личното право на име, както и досежно
формирането на бащиното и фамилното такова на лицата. Принципно, съжденията са
правилни, но неотносими към конкретно и безпротиворечиво установените по делото
факти. Които в съвкупността си, относимо
към заявената с иска защита, сочат наличие на визираните в чл.19 ЗГР
предпоставки.
Мотивирайки отхвърлянето на иска,
първоинстанционният съд подробно се е занимавал с възможността за формиране на бащиното и
фамилното име на молителката без наставките „-ова” и „-ева”, без да е бил сезиран от нея с
такова искане.
Интересът си от исканата промяна в
имената, жалбоподателката мотивира с факта, родовата си принадлежност
и с факта, че единствено тя от семейството си, състоящо се от двамата й
родители и пълнолетна сестра, е с различни бащино и фамилно имена. Факт, затрудняващ идентифицирането й при
необходимост като част от това семейство. Същата е с турски етнически произход.
Личното й име е съобразено с именните традиции на етноса към който идентифицира
принадлежността си.
От приложеният на л.13, редовно
удостоверен, препис от у-ние за раждане е видно, че жалбоподателтката е родена на
16.Х.1992г. в Р Турция. Към тази дата рождените й родители са били записани в
регистрите за гражданско съ8стояние с принудително дадените им български имена.
Поради което, при раждането й
жалбоподателката е била записана с бащино и фамилно име, образувани от българските имена на баща й.
Към датата на подаване на
молбата, родителите й са се възползвали от процедурата за възстановяване на
рождените им тюркезични имена. С такива е записана и рождената сестра на
жалбоподателката.
Съгласно чл.13 ЗГР, бащиното име на всяко лице се образува
от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява
поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите.
По см. на чл.14, ал.1ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или
бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на
детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат друго.
От изложеното се следва, че
ЗГР определя семейните, етнически и религиозни традиции като
важно обстоятелство, налагащо отклонение в общия режим за образуване на имената
на българските граждани. Фамилното име на лицето определя принадлежността му
към семейството - към фамилия с определен произход, значение, история, възраст;
определя принадлежността му към рода; към корените на родословието му.
Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо
родствената им връзка в обществото; принадлежността им към фамилията. Разликата
в бащините и фамилните имена на членовете на семейството им
създава неизбежно затруднения както в социален план, така и при
индивидуализацията им и обозначаването на родовата им, респ. етническа принадлежност, поради което се явява важно
обстоятелство по смисъла чл.19ЗГР, даващо основание за промяна, както на
бащиното, така и на фамилното име на жалбоподателката
Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът
намира, че претенцията на жалбоподателя за промяна на бащиното и фамилното му
име е основателна и доказана. Постановено в противен мисъл, при идентично установена по делото
фактическа обстановка, решението на РРС следва да се отмени като необосновано,
неправилно и незаконосъобразно.-
Водим от горното и в условията на
чл.272 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №301/16.Х.2013г. по
гр.д.№1247/2013г. по описа на РРС и
вместо това ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА промяна в бащиното и фамилното име на Г.Ф.М.,
ЕГН**********,*** , съответно от българо- езичните Ф.М. с тюрко - езичните Ф. М.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР