РЕШЕНИЕ № 4

Гр. Разград 24.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: С.Л.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 369 по описа за 2013 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.П.Р. ***, против Решение № 310 / 30.10.2013 г., постановено по гр. дело № 839 / 2013 г. по описа на РС - Разград, с което са отхвърлени предявените от него искове против Агенцията по заетостта гр. София по чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр. за извършена непряка дискриминация по критериите „ възраст “ и “ образование ”, за периода от 10.05.2011 г. до 27.05. 2013 г., като неоснователни и недоказани. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, тъй като правните изводи на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените от него искове.

Въззиваемата страна Агенция по заетостта гр. София депозира отговор на въззивната жалба чрез юрисконсулт Ваня Русева, в който се излага становище, относно неоснователността на жалбата.

Жалбата се подържа в съдебно заседание от въззивника, на същите основания и със същите искания.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.

Разградският окръжен съд, в този си състав, като обсъди наведените от страните доводи и след проверка на обжалваният съдебен акт прие установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че въззиваемата страна, за периода от 10.05.2011 г. до 27.05.2013 г. е упражнявала спрямо него „непряка дискриминация” по белезите “ възраст “ и “ образование “, изразяваща се в неефективни действия от плана си за действия по заетостта.

Съдът, след като разгледа събраните по делото доказателства, стигна до извода, че С.П.Р., не доказва случай, който може да се разглежда като акт на неравноправно третиране. Такова начално доказване е нужно съобразно разпоредбата на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, за да бъде прехвърлена доказателствената тежест на ответната страна. Това означава, че в това производство ищецът следва да докаже наличието на факти, от които може да се направи извод, че е бил по-неблагоприятно третиран от страна на ответника по посочените от ищеца два от признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация – “ възраст “ и “ образование “. Твърдяната от ищеца неефективност в действията на ответника, дори и да е вярна, сама по себе си не представлява достатъчно основание за да бъде прието, че е налице акт на неравноправно третиране. От друга страна, видно от събраните по делото доказателства, е налице комуникация между страните, през процесният период. През 2012 г. ищеца е включен в програма за шестмесечно обучение в БГЦПО – Стара Загора за придобиване на трета квалификационна степен по специалността “ техник по транспортна техника “. Ищецът не успял да положи успешно Държавен квалификационен изпит, поради което не може да му бъде издаден документ за професионална квалификация. В продължилата между страните кореспонденция ищеца е бил информиран, че водещ фактор при разкриването на работни места по програми и мерки за заетост е необходимостта и потребностите на работодателите., както и че за периода на регистрацията му не са обявявани свободни работни места по програми и мерки за заетост, отговарящи на притежаваната от него квалификация.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, непряката дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед законова цел и средствата за постигане целта са подходящи и необходими. За да бъде установено, че е налице дискриминация спрямо ищеца, решаващият съд следва да изследва сравними хипотези. Както вече бе посочено в тежест на ищеца е да посочи конкретни факти, обосноваващи неравноправно третиране, които да бъдат подложени на други подобни случаи. Такива факти ищецът не е установил по делото. Възраженията на жалбоподателя, че е претърпял вреди от неефективните действия на ответника, не сочат на вреди, причинени от дискриминационно отношение.

По изложените съображения, обжалваното решение на районния съд, като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 310 / 30.10.2013 г. по гр. дело № 839 / 2013 г. по описа на Разградски районен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

Председател:

Членове: 1.

2.

СЛ