Р Е Ш Е Н И Е

№2

Разград

1. ІІІ.2014

Разградски окръжен

година Град

2014

съд

3.ІІ.

І.

публично

На Година

М. Н.

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в състав:

Секретар ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛАЗАР МИЧЕВ

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

в. гр.

2013

370 3737№3760

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 267ГПК.

С Решение №270/7.Х.2013г., постановено по гр.д.№1060/2012г. по описа на РРС, исковете, предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от В. и Б. М. против ЕТ”РД-Р. Д.”***, гр.Разград и К. Л., са уважени частично, както следва:

1/ На осн.чл.26, ал.1, предл.І ЗЗД, поради противоречието му с чл.1, ал.1 във вр. с чл.11 ЗБ(отм.), е обявен за нищожен Договор за заем за 1 500,00лв., сключен на 5.VІ.2000г. между ЕТ”РД-Р. Д.”, в качеството му на заемодател и К. Л., в качеството й на заемател.

2/ На осн.чл.26, ал.2, пр.ІV ЗЗД е прогласена нищожност на Договор за ипотека върху собствен на ищците недвижим имот, сключен между тях и ответника ЕТ”РД-Р. Д.” с Нот.акт №191/6.VІ.2000г. по нот.д.№689/2000г. по описа на нотариус В.Т. , с рег.№312 и р-н на действие при РРС, в обезпечение на сключения между последния и К. Л. заемен договор от 5.VІ.2000г. поради липса на основание-нищожност на обезпечения със сключването му заемен договор. С изричен диспозитив съдът е постановил и заличаването на учредената върху имота договорна ипотека.

Като неоснователен и недоказан е отхвърлен: искът за прогласяване нищожност на пълномощно с рег.№3391/5.VІ.2000г. по описа на нотариус с рег.№312 и р-н на действие при РРС поради несъответствието му с изискванията на чл.167 и чл.170ЗЗД; обявяване нищожност на договорната ипотека поради противоречието й с добрите нрави(чл.26, ал.1, пр.ІІІЗЗД), поради липса на основание-реално предаване на дължимото по заемния договор, в чието обезпечение е била учредена(чл.26, ал.2, пр.ІV), поради липса на валидно дадено от страна на ищците съгласие за учредяването й върху собственият им недвижим имот(чл.42, ал.2 ЗЗД), поради „липса на тъждество на имота и на обезпеченото вземане”-чл.167, ал.2 във вр. с чл.170ЗЗД”; иск за установяване нищожност на нотариалното удостоверяване на сделката по учредяване на договорната ипотека, съгл. чл.472ГПК(отм.)

Недоволен от така постановеното решение, ответникът обжалва същото чрез процесуалния си представител по пълномощие -адв.Ч., в частта с която съдът е уважил предявените срещу него искове. В условията на алтернативност се иска обезсилване на решението в тези му части и за прекратяване на производството като образувано по недопустимо предявени искове: предявяване на иск за нищожност на сделка , по която жалбоподателите не са страна; липса на интерес поради предприето към датата на иска изпълнение по обезпечената и по обезпечаващата сделка, чиято нищожност се претендира с предявените срещу него искове; наличие на влязъл в сила съдебен акт за същото спорно право.

Позовавайки се на незаконосъобразност, моли за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на доказано направени и пред двете инстанции разноски.

В предоставеният им по реда на чл.263 ГПК срок, ответните по жалбата страни –В. и Б. М. са депозирали отговор, оспорващ основателността на въззивната жалба и НАСРЕЩНА ЖАЛБА срещу Решение №270/7.Х.2013г. по гр.д.№1060/2012г. в частта, с която съдът е отхвърлил исковете им за прогласяване нищожност на Пълномощно с рег.№3391/5.VІ.2000г. на нотариус В Т., с рег.№312 и р.-н на действие при РРС и за прогласяване нищожност на Договор за ипотека, сключен с нот.акт №191/6.VІ.2000г. по нот.д.№689/2000г. по опис на същия нотариус , на осн.чл.26, ал.1, пр.ІІІЗЗД-противоречие с добрите нрави, липса на основание и липса на съгласие, инвокирано в твърдяната нищожност на пълномощното, по силата на което са представлявани при сключване на сделката. Обжалват решението и в частта за разноските, които са осъдени да заплатят на ответника. Твърди се незаконосъобразност на решението в тези му части. Иска се тяхната отмяна и постановяване на ново такова, с което съдът да уважи предявените на посочените основания искове. Претендират присъждане на направени пред тази инстанция разноски.

В срок за отговор, ответната по жалбите страна-К. Л. не депозира такъв и не ангажира становище по тяхната допустимост и основателност.

Като подадени в срок, при редовност от формална страна и от легитимиращи интерес от обжалването страни, жалбата и насрещната жалба се преценяват от съда

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

На л.16 от гр.д.№1060/2012г. по описа на РРС като доказателство е приложен нот.акт №191/6.VІ.2000г. по нот.д.№689/2000г. по описа на нотариус В.Т., с рег.№312 и р-н на действие при РРС. От съдържанието и реквизитите на документа се установява, че на посочената в него дата, между ЕТ”Р. Д.” и К. Л. е сключен заемен договор, по силата на който жалбоподателят е предоставил на въззиваемата Л. паричен заем в размер на 1 500ДМ, които последната се е задължила да върне в срок „от един месец с месечна лихва 10%”.

В обезпечение на дължимото по заемния договор изпълнение, в полза на заемодателя е учредена ипотека върху собствен на жалбоподателите недвижим имот, индивидуализиран като ГАРАЖ №3, находящ се на „Първи партерен етаж в жилищна сграда ЕПЖБ-4, със застроена площ от 24,30кв.м.и принадлежащите му идеални части от об6щите части на сградата и правото на строеж”. При подписване на договора, съгласието на жалбоподателите за учредяването на ипотеката е волеизявено чрез легитимиралата се като техен пълномощник К. Л..

Правото си на собственост върху недвижимия имот, относимо към датата на ипотечния договор, жалбоподателите установяват с приложения като доказателство на л.11 констативен нот.акт №76/1993г. по описана РРС. От нот. акт е видно, че процесният гараж гараж е придобит от ищците в обезщетение за отчужден имот.

На л.5 като доказателство е приложено ксерокопие от пълномощно, носещо нот. заверка с рег. №3391/5.VІ.2000г. по опис на нотариус В.Т..

Предвид оспорването му, при изискан от съда оригнал от пълномощното, страните декларират, че същият е бил приложен като доказателство по архивирано и унищожено, поради изтичане на срока за съхранението му, гр.д.№340/2002г. по описа на РРС.

Като доказателство по делото(л.23 от преписка по гр.д.№460/2006г. на РРС) е приложен препис от постановеното по гр.д.№340/2002г. на РРС Решение №181/15.ІV.2003г., с което на осн.чл.240ЗЗД въззиваемата К. Л. е била осъдена да върне на жалбоподателя, заемообразно предоставена й от последния сума, в общ размер на 3 500,00лв., от които 1 500лв. като левова равностойност на 1 500ДМ, дължими в изпълнение на сключен между тях заемен договор от 5.ІV.2000г.

В хода на това производство, в подкрепа на твърдението си за дължимост на сумата от 1 500,00лв. жалбоподателят е представил като доказателство копие от заемен договор от 5.VІ.2001г. и нот.акт №191/6.VІ.2000г., инкорпориращ в съдържанието си договор за заем и договор за ипотека, учредена върху имот на В. и Б. М. в обезпечение на дължимото от дъщеря им К. Л. вземане. Факт, установим от изложеното в ползващите се с доказателствена сила мотиви към Решение №181/15.ІV.2003г. по гр.д.№340/2002г. на РРС.

Предвид направено от ответницата оспорване, решаващият в това производство съд е обсъдил валидността на заемния договор като неформален, реален и сключен след вл. в сила на 1.І.2000г. отмяна на забраната по чл.10ЗЗД, изключваща възможността за договаряне на заема във валута. Тълкувайки волеизявеното в нот.акт №191/2000г., съдът в това производство е приел за установено, че сумата по заемния договор е реално предадена на и получена от заемополучателката, като този му извод е намерил израз и в осъдителния диспозитив на решението. Същото е влязло в сила на 10.V.2004г. и по отношение на постановената с него дължимост на вземането по инкорпорирания в н.акт №191/2000г. заемен договор, същото се ползва със сила не пресъдено нещо.

Въз основа на влязлото в сила осъдително решение, жалбоподателят ЕТ”Р. Д.” се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който на производство пред СИС при РРС на 4.VІ.2004г. срещу въззиваемата К.Л. е било образувано изп.д.№560/2004г.

По молба на жалбоподателя срещу имуществото на въззиваемата са били предприети действия на принудително изпълнение(възбрана, опис- л.л.18-68от изп.д), включително и чрез изнасяне на процесния гараж на публична продан, като ипотекиран в обезпечение на подлежащото на принудително изпълнение вземане.

Към момента на предприетите по отношение имуществото на длъжника принудителни действия, сезирания с извършването им ДСИ е установил, че процесният гараж е преустроен в търговски обект от легитимиращия се към този момент като негов собственик С. Л., брат на длъжницата и син на ипотекарните длъжници и жалбоподатели в настоящото производство. Правото си на собственост С.Л. е удостоверил с представяне на сключен със жалбоподателите на 29.VІІ.2003г. Договор за дарение, обективиран в приложения като доказателство на л.12 от гр.д.№1060/2012 на РРС Нот.акт №55/29.VІІ.2003г. по нот.д.№300/2003г. по описа на нотариус Р.И., с рег.№№378 и р-н на действие при РРС.

От документа, удостоверяващ акта на дарение е видно, че ипотекарните длъжници са предприели действие на разпореждане с гаража, ипотекиран в обезпечение на дължимото по заемния договор изпълнение, на дата последваща датата на влизане в сила на постановеното по отношение на длъжника по този договор осъдително решение.

От материалите по изпълнителното дело е видно, че по отношение на намереното в собственост на гаража лице са предприети всички дължими в изпълнителното производство действия по уведомяването му за насочените срещу имота му действия на принудително изпълнение.

След проведена по реда на чл.378 и сл.ГПК(отм.) публична продан, със свое Постановление от 18.ІV.2005г., на 18.ІV.2005г. ДСИ по изп.д.№560/2004г. възлага процесния гараж върху обявения за спечелил търга наддавач ЕТ”Р. Д.”. Постановлението за възлагането му е влязло в сила на 30.ІV.2005г. на 6.VІ.2005г., по реда на чл.333, ал.3(ГПК(отм.) купувачът на имота е въведен във владение на същия.

На 12.VІІ.2005г., при редовност на уведомяването на страните за предявяването му, ДСИ е извършил разпределение на постъпилата при публичната продан на гаража сума от 10 000,00лв. за удовлетворяване вземанията на конституираните в изпълнителното производство взискатели. В това число и жалбоподателя ЕТ”Р. Д.”. След което и на осн.чл.330, ал.2 ГПК(отм.), със свое постановление от 8.V.2007г. ДСИ по изп.д.№560/2004г. по описа на СИС пи РРС вдига наложената по отношение на процесния гараж възбрана.

Обобщавайки изложеното дотук, от фактическа страна съдът приема за безспорно установено, че към датата на предявяване на процесния иск на 13.VІІ.2012г. и вписването му в СВп при РРС на 5.VІІ.2013г., вземането, в обезпечение на което е била учредена оспорваната с предявяването му ипотека, е било удовлетворено при разпределение на получените от продажбата на ипотекирания имот парични постъпления.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, в този си състав от правна страна съдът приема, че като постановено по същество на недопустимо предявени искове,първоинстанционното решение следва да се обезсили в цялост, а производството по делото- прекратено.

Ищците В. и Б. М. са ипотекарни гаранти на К. Л. по сключен договор за заем с жалбоподателя ЕТ”Р. Д. в размер на 1 500ДМ, които по фиксинг към датата на предявения по реда на чл.240 ЗЗД иск, се равняват на 1 500,00лв. На основание чл. 429 ал. 3 ГПК субективните предели на изпълнителният лист срещу длъжника се разпростират и по отношение на третите, обезпечили дълга чрез ипотека лица, поради което в хода на изпълнителното производство по образуваното изп. дело №560/2004г. по описа на СИС при РРС са предприети действия по публична продан на ипотекирания имот, които не са оспорени от ищците-длъжници по ипотеката до приключване на проданта с възлагане на имота върху взискателя в качеството му на купувач, съгласно Постановление на ДСИ от 18.ІV.2005г.

Настоящият състав на съда намира иска за прогласяване нищожността на договорната ипотека за недопустим по следните съображения: Предявяването на иск за нищожност има за цел да установи действителното правно положение със СПН. То не е обвързано със срок и не е нужно правоотношението предмет на иска и понастоящем да съществува. Достатъчно е да е възникнало в миналото, но трябва да е от значение за съществуващи към момента правоотношения. Наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск е свързан именно със възможността въз основа на установена нищожност да се предявяват права.

В случая, въз основа на договорната ипотека са предприети действия на публична продан на ипотекирания имот и производството е приключило с влязло в сила постановление за възлагането му, поради което учредената ипотека е погасена по силата на закона - чл. 175 ал. 1 ЗЗД. Забраната, ипотекарният длъжник да установява по исков ред нищожността на ипотечното право при влязло в сила постановление за възлагане на недвижимия имот, когато предприетите действия по публичната продан не са оспорени, е изрично посочена в чл. 439, ал. 2 ГПК. След като фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, включително по оспорване съществуването на ипотечното право са преклудирани, липсва правен интерес от предявяване на иска. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, напр. постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение №781/25.05.2011 на ВКС по гр.д. 12/2010 г.ІІІ г.о.

Постановеното по недопустимия иск първоинстанционо решение на осн. чл. 270 ал. 3 ГПК следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.

По отношение на иска за нищожност на сключения между ответниците заемен договор, се следва отговор на въпроса за допустимостта му, с оглед предявяването му от трети по отношение на оспореното правоотношение лица. В случая въпросът, налице ли е правен интерес и допустим ли е установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, но решението по делото ще се отрази върху неговата правна сфера, е разрешен от първоинстанционния съд в противоречие с постановената по реда на чл.290 ГПК и задължителна за съдилищата практика на ВКС(вж. решение № 706 от 9.03.11 г. по гр. дело № 1394/09 г. на ВКС, IV г. о. и др.).

Предявяването на иск за нищожност на договор, по който ищците не са страна би било допустимо, ако постановеното по него решение би се отразило, и то позитивно, върху тяхната имуществена сфера. В този смисъл, обосноваването на правният интерес е процесуално дължимо от ищците, а преценката за наличието му е служебно дължима от сезирания съд във всеки един конкретен случай.

В случая, относимо към датата на предявяване на исковете, размерът и изискуемостта на дължимото по обезпечения с договорната ипотека заемен договор, се явяват безспорно установени с влязъл в сила и ползващ се със сила на пресъдено нещо съдебен акт. По делото е безспорно установено, че към датата на предявяване на искове, правата, както по обезпечената, така и по обезпечителната сделка са реализирани. Кредиторът по заемния договор е получил удовлетворение на вземането си чрез предприетите, по отношение на ипотекирания в обезпечение на същото, действия на принудително изпълнение. Следва да се отбележи, че още към датата на предприетите действия на принудително изпълнение, ищците В. и Б. М., по силата на извършено от тях действие на разпореждане с процесния имот, са загубили правото си на собственост върху послужилия за обезпечаване дълга на дъщеря им имот. Което от своя страна обуславя липсата на интерес от търсената по реда на чл.26 ЗЗД защита, тъй като към датата на предприетите срещу него действия на принудително изпълнение имотът е бил в собственост на трето, неучастващо в производството лице, което е разполагало с възможност за защита по реда на.чл.440ГПК.

Предявените искове са от категорията на установителните, съгласно изричната норма на чл. 124, ал. 1 ГПК и наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост. Тази предпоставка следва да е налице, както към момента на завеждането им, така и към момента на постановяване на решението по тях. Установителният иск е допустим, само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск. Нуждата от защита чрез подобен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено. Правният интерес от установителния иск предполага оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от него право. Липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен иск или конститутивен иск, с каквато възможност в хода на изпълнителното производство е разполагал установеният към този момент собственик на имота, явяващ се трето, неучастващо в настоящото производство лице.

В процесния случай, сме пред хипотезата на гарантиране на един чужд дълг посредством учредената договорна ипотека, като неблагоприятните последици за учредилите ипотеката са възникнали към м.ІV.2004г. поради неизпълнение на поетото по обезпечения заемен договор задължение. Тези последици, относимо към датата на предявяване на иска са били реализирани от кредитора с допустими по см. на ГПК процесуални способи и са доказано настъпили в имуществената сфера на трето, неучастващо в това производство лице.

Предвид недопустимостта на иска за нищожност на обезпечаващата сделка, сам по себе си искът за установяване нищожност на обезпеченото заемно правоотношение, по което ищците не са страна, се явява лишен от интерес, тъй като в случая разрешаването му по същество не би могло да доведе до промяна в имуществената сфера на ищците. От което се следва извод за неговата недопустимост.

В този си състав съдът намира, че с мотивите си към постановеното по същество на недопустимо предявените му искове решение, първоинстанционният съд не само не е съобразил приложимия по спора материален закон, но е излязъл и извън компетентността си на сезиран с гражданско съдопроизводство съд.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА в цялост Решение №270/7.Х.2013г. по гр.д.№1060/2013г. по описа на РРС като постановено по същество на недопустимо предявени от В. и Б. М. против ЕТ”РД-Р. Д.”***, гр.Разград и К. Л. искове за прогласяване нищожност на договор за заем и за нищожност на договор за ипотека, учредена върху собствения им имот в обезпечение на сключения между ЕТ”Р. Д.” и К. Л. заемен договор и

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№370 по описа си за 2013г.

Осъжда В.Т. М., ЕГН********** и Б.Л.М., ЕГН********** да заплатят на ЕТ”Р. Д.”, *** доказано направени по делото разноски в размер на 935, 70лв.

 Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH