РЕШЕНИЕ № 1

Гр. Разград 04.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесети януари две хиляди и тринадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: С.Л.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 372 по описа за 2013 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 26 / 29.03.2013 г., постановено по гр. дело № 645 / 2012 г. по описа на РС – Исперих, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на М.Д.Й., извършено със Заповед № РД-02-08/03 от 14.01.2009 г. на Кмета на Община Самуил е признато за незаконно и е отменено. На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, М.Й. е възтановена на преди заеманата от нея длъжност “ директор с група “, с място на работа ЦДГ “ Детска радост “ - с. Голяма вода, обл. Разград. Прекратено е производството по иска на М.Й. на правно основание чл. 213, ал. 2 от КТ, поради недопустимост на иска. Прекратено е и производството по иска на М.Й. да й бъде признато за трудов стаж времето, през което е останала без работа, от датата на уволнението до датата на възтановяването й на предишната работа, поради недопустимост на иска и са й присъдени разноски в размер на 30 лв. С допълнително Решение от 24.09.2013 г., постановено по същото дело, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ ЦДГ “ Детска радост “ с. Голяма вода, обл. Разград е осъдена да заплати на М.Й. сумата 3 840 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за шест месеца.

Недоволен ответника “ Детска радост “ с. Голяма вода, обл. Разград обжалва в цялост и двете решения. В жалбите се излагат доводи, че решенията са необосновани и незаконосъобразни, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. От въззивният съд се иска да отмени решенията и да постанови друго, с което да отхвърли всички предявени от ищцата искове.

Въззиваемата страна М.Д.Й. не е депозирала отговор на жалбите.

В хода на производството се представят доказателства, видно от които ЦДГ “ Детска радост “ с. Голяма вода е преобразувана във филиал на ЦДГ „ Радост “ с. Владимировци, обл. Разград, която с определение съдът конституира като страна по делото, на мястото на въззивника, като действията след преобразуването бяха потвърдени от директора на ЦДГ „ Радост “ с. Владимировци, обл. Разград.

Жалбите се подържат от въззивника в съдебно заседание на същите основания и със същите искания, както и с искане да му бъдат присъдени разноските по делото

Въззиваемата М.Й. заявява в съдебно заседание, че е доволна от постановените от съда решение и също претендира за разноски по делото.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

Обжалваните решения на районния съд са валидни и допустими, а жалбите депозирани срещу тях са неоснователни.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

За да уважи предявените от ищцата М.Й. искове РС – Исперих констатирал неясният статут на ЦДГ “ Детска радост “ с. Голяма вода “ към момента на обявяване на конкурса, водещ оттам и до неяснота, и съмнения относно необходимостта от провеждане на самия конкурс. От доказателствата по делото се установява, че към м. октомври 2008 г., когато е издадена заповедта за обявяване на конкурса ЦДГ “ Детска радост “ с. Голяма вода “ не е имала статут на юридическо лице, като общинска детска градина, поради неизпълнение в пълнота на разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗНП / в редакцията от 1998 г. /. Това неизпълнение се дължи на пропуск от страна на Кмета на Община Самуил, което не е спорно по делото. Независимо от това, впоследствие същият Кмет издава и заповед за обявяване на конкурс за заемане длъжността “ директор с група “, приемайки, че ЦДГ “ Детска радост “ с. Голяма вода “ има статут на общинска детска градина, позовавайки се на разпоредбите на чл. 90, ал. 1 и 2 от Кт и чл. 37, ал. 5 и 6 от ЗНП.

При това положение правилно и законосъобразно е уважен предявеният от ищцата основен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

С оглед уважаване на главният иск, правилно и законосъобразно е уважен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възтановяване на ищцата на преди заеманата от нея длъжност. От допълнително представените доказателства се установява, че понастоящем тази длъжност вече не съществува във вида, в който е съществувала, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. С решение № 21.39 от 28.05.2013 г. ЦДГ “ Детска радост “ с. Голяма вода “ е преобразувана във филиал на ЦДГ „ Радост “ с. Владимировци. Освен това с решението е посочено, че трудовите правоотношения с работниците и служителите от преобразуваните ЦДГ, да се уредят съгласно чл. 123 от КТ. Въз основа на това решение е издадена и Заповед № 426 / 07.06.2013 г. в същия смисъл, обнародвана в ДВ 58/2013 г. Това означава, че длъжността не е изцяло закрита, а е преобразувана. От това следва, че на същото основание и по същият начин следва да бъде уредено и трудовото правоотношение на ищцата, ако се яви на работа при новият си работодател ЦДГ „ Радост “ с. Владимировци, в срока по чл. 345 , ал. 1 от КТ.

Също така правилно и законосъобразно е уважен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, предвид уважаването на главният иск. Въззивната инстанция не споделя становището на въззивника, че в тази част решението е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск. Видно от съдържанието на исковата молба, съдът прави извод, че е предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. От същата може да се извлече и срока за който се предявява иска. По отношение на размера е посочено брутното трудово възнаграждение за последния месец, предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл е представено доказателство – фиш за работна заплата за същият месец.

Така, с оглед на гореизложеното, обжалваните решения следва да бъдат потвърдени изцяло, като правилни и законосъобразни.

С оглед изхода на делото направените от въззивника разноски следва да останат за негова сметка.

Въззиваемата е претендирала присъждане на разноски. Макар и да й се следват с оглед изхода на делото, искането й следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е представила доказателства за сторените от нея разноски.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26 / 29.03.2013 г. и допълнително Решение от 24.09.2013 г. и двете постановени по гр. дело № 645 / 2012 г. по описа на РС – Исперих.

Решението подлежи на касационна обжалване, считано от 04.02.2014 г., в едномесечен срок пред ВКС.

Председател:

Членове: 1.

2.

СЛ