Р Е Ш Е Н И Е № 9
Гр. Разград, 04. 02. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2. Валентина
Димитрова
при секретаря С. Л. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 374 по описа за 2013
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 306/
23. 10. 2013 г. по гр. д. № 538/ 13г. по описа на РС Разград е признато за установено по
отношение на Н.Р.М., С.Х.М., Л.Н.Р. и Р.Н.Р., че Н.Р.М. е собственик по
наследство на 1/3 ид. част на недвижим имот с административен адрес с.
Ясеновец, общ. Разград, ул. „Иван Вазов” № 29 и е отменен нот. акт за
собственост върху поземлен имот, придобит по наследство и давностно владение №
67, т. 3, рег. № 2318, дело № 230/ 12 г. на нотариус Р. Кирилова до размера на
1/3 ид. част, а също така е постановено да бъдат заплатени на Н.Р.М. разноски по делото в размер на 597, 71 лв. от Н. М., С. М., Л. Р. и Р. Р., както и сумата
392, 30 лв. от С. М. и Л. Р.. Недоволен от решението е останал Р.Н.Р. и го обжалва в
срок. В жалбата се
излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като
изложените от съда правни изводи противоречат на събраните по делото доказателства и на
закона.
Въззиваемата
страна Н.Р.М. е депозирала писмен отговор на
жалбата, в
който се излага довод, че въззивната жалба е неоснователна. Същото становище се поддържа и в съдебно
заседание.
Въззиваемите
Н.Р.М., С.Х.М. и Л.Н.Р. не са подали писмен отговор на въззивната жалба и не
излагат становище по нея.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Съгласно чл. 124, ал.1 от ГПК
, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено
или да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има
интерес от това. Според ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г.,
ОСГТК, от установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице
правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква
защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. Жалбоподателят Р.
– един от ответниците по иска, е владеещ съсобственик на процесния имот с
планоснимачен № 180, за който е отреден парцел ІІ-180, 181 от кв. 26 по плана
на с. Ясеновец, общ. Разград, придобит чрез дарение с нот. акт № 108, т. 5,
рег. № 4444, дело № 508/ 2012 г. на
нотариус с рег. № 380 на НК от Н.Р.М. и С.Х.М.. Праводателят на жалбоподателя Р.
– Н.Р.М. се е легитимирал като собственик на имота с нот. акт № 67, т. 3, рег.
№ 2318, дело № 230/ 2012 г. на нотариус с рег. № 380 на НК. При издаването на
този нотариален акт, самият молител в охранителното производство по издаването
му се е позовал на придобивно основание - наследство и давностно владение. Факта
на придобивното основание не се оспорва от него и в съдебното производство, в
което същия е страна в процеса, като ответник по предявения положителен установителен
иск, по отношение, на който не е заявил писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК и
становище. Положителния установителен иск за собственост срещу ответниците Н.М.
и С.М. е уважен от районния съд в резултат, на което е последвала и отмяната до
размера на 1/3 ид. част на нот. акт № 67, т. 3, рег. № 2318, дело № 230/ 2012
г. на нотариус с рег. № 380 на НК по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Срещу
решението в тази част не е подадена въззивна жалба от последните двама
ответници и същото е влязло в сила.След като е прието за установено с влязло в
сила решение, че праводателите на жалбоподателя – Н.М. и С.М. не са станали
собственици на процесната идеална част от имота, която е собственост на Н Р.М., то и дарението на същата идеална част
от имота няма вещноправен ефект, не прехвърля право на собственост. С оглед на
това и жалбоподателят Р. не е станал собственик на идеалната част от имота, прехвърлена му чрез
дарение с нот. акт № 108, т. 5, рег. № 4444, дело № 508/ 2012 г. на нотариус с рег. № 380 на НК. Изложените
доводи във възивната жалба се отнасят за пороци на решението, досежно
доказателствения материал по делото, установяващ правото на собственост на
въззиваемите Н.М. и С.М. по отношение на Н Р.М.. Спорът за собствеността между
същите страни е решен с влязло в сила решение, както бе изложено по-горе,
поради което са ирелевантни доводите на жалбоподателя и не следва да се
обсъждат.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е
довело районния съд до неправилен извод,че предявения
установителен иска за собственост спрямо него е основателен, е
необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното
решение. Районният съд е извършил много подробно и задълбочено обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е
стигнал до законосъобразни правни изводи.
На осн. чл. 78 от ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна разноските по делото пред въззивната
инстанция, съгл. приложения списък и договор за правна защита в размер на 225
лв.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 306/ 23. 10. 2013 г. по
гр. д. № 538/ 13г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА Р.Н.Р., ЕГН
********** *** да заплати на Н.Р.М., ЕГН ********** *** сумата 225 /двеста
двадесет и пет/ лева за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЛ