Решение по Гражданско дело 375/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е № 56

Гр.Разград, 15. 12. 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 375 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

Постъпила е искова молба от Д.Г.С., действащ със съгласието на своята майка Д. А. С. и М.Г.С., действащ със съгласието на своята майка Дилбер Алиева С.,*** против „ДЗИ – Общо застраховане” АД гр. София. Ищците твърдят, че в резултат на ПТП на 05. 06. 2009 г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № РР 8015 АМ са получили телесни увреждания, довели да неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. за първия и 25 000 лв. за втория от ищците. ПТП се е случило по второстепенен път Андравида – Трагано, Област Илея в Р Гърция. Към момента на увреждането - 05. 06. 2009 г. отговорността на водача била застрахована по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника „ДЗИ – Общо застраховане” АД гр. София, поради което на осн. чл. 226 КЗ ищците твърдят, че следва да бъде ангажирана гражданската отговорност на последния. Към исковата молба е приложена Комбинирана застрахователна полица № 065090486768 със срок на действие от 31. 12. 08 г. до 30. 12. 09 г. Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. за първия от тях , а за втория в размер на 25 000 лв. , ведно със законната лихва от датата на увреждането и сумата 2 046, 73 лв. съставляваща имуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ДЗИ – Общо застраховане” АД гр. София, в който твърди, че исковата претенция е недопустима, тъй като ПТП се е случило в Р Гърция, а застрахователната полица няма покритие извън територията на Р България. По същество излага становище, относно неоснователност и недоказаност на иска. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка между евентуално настъпилите вреди и застрахователното събитие. Алтернативно твърди, че размера на претендираното обезщетение е прекомерно завишен, както и че е налице съпричиняване от страна на пострадалите за настъпилите вредоносни последици. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

По искане на ответника на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК са конституирани като трети лица – помагачи наследниците на водача на лекия автомобил, деликвента Левент С.Н. – С.Н.М. и С.Х. С., като ответника твърди, че Л. Н. е управлявал лекия автомобил без свидетелство за управление на МПС, без разрешение от собственика и/или след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона, както и Р.Т.И. – собственик на автомобила и титуляр по полицата. Третите лица –помагачи С.Н.М. и С.Х. С. в открито съдебно заседание не заявяват становище по иска, като предоставят на съда да реши. Р.Т.И. твърди, че към момента на ПТП не е бил собственик на автомобила и прилага договор за покупко-продажба на МПС от 15. 01. 2009 г.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от събраните по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/ 2001 г. на Съвета на ЕО писмени доказателства, постъпили от Първоинстанционен съд на Амалиада, Р Гърция – Протокол № 1019/26/100-А, Решение № 99/2010 на Едночленен първоинстационен съд на Амалиада на 05. 06. 2009 г. в 14, 30 ч. на втория километър на провинциалния път Андравида – Трагану в Трагано, префектура Илиа, РГърция, МПС лек автомобил с рег. № РР8015АМ, собственост на Р.Т.И. и управляван от Л. С.Н. и пътници Д. Гюрсез С., М. Гюрсез С. и Х. Аках С., се отклонил от своя ход на движение и се блъснал челно с МПС – лек автомобил с рег. № АХУ 9920, управляван от собственика му Адамопулос Алексиос. В резултат на удара е починал водача на автомобила и са ранени пътниците в него Д. Г. С., М. Г. С.. Според приложеното медицинско удостоверение от 18. 10. 2013 г. от Обща болница по педиатрия град Патра и документ за изписване от болница Патра, на Д.С. е открита фрактура втора степен на лява бедрена кост и е подложен на хирургическа интервенция с прилагане на външна остеосинтеза от 05. 06. 09 г. до 19. 06. 09 г., а според Удостоверение от 20. 09. 2013 г. от Обща болница на Илиас, Здравен център Пиргос, М.С.Г. е прегледан на 05. 06. 09 г. и е установена фрактура на лъчевата кост.

Според назначената по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза, в резултат на претърпяното ПТП на 05. 06. 09 г. ищеца М.Г.С. е получил счупване на лъчевата кост на лявата предмишница в областта на гривнената става. Извършени са обездвижвания на крайника в РГърция и в МБАЛ гр. Разград /с ново закрито наместване без вътрешна фиксация и обездвижване с циркулярен гипс/. Увреждането е довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник. Средния срок за приключване на оздравителния процес е около 2-3 месеца, но в случая е бил по-продължителен, поради наложилата се повторна лекарска манипулация /ново закрито наместване и обездвижване с циркулярен гипс за срок от около 5 седмици/. Към момента на заключението, няма деформация на лявата предмишница, движенията на лявата гривнена става са възможни в пълен физиологичен обем, неболезнени. Оздравителния процес е приключил. Ищецът Д.Г.С. в резултат на ПТП е получил отворено счупване на лявата бедрена кост и краткотрайно замъгление /степенно помръчение/ на съзнанието без изразени клинични данни за мозъчно сътресение. Увреждането е довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник, поради счупването на бедрената кост. Проведено е лечение в РГърция – обездвижване на крайника с външен фиксатор, лечението е продължено в МБАЛ гр. Разград – наложена полимерна имобилизираща превръзка до окончателно костно срастване. В резултат на травматичното увреждане в горния край на лявата голямопищялна кост се е получила деформация на лявото коляно. Това е наложило оперативна корекция в гр. Стара Загора през м. март 2013 г. , като е извършена остеоматия и метална остеосинтеза /плака с четири винта/. Поради естеството на травмата, продължително време левият долен крайник е бил афункционален, ищецът не е можел да го движи и да стъпва на него и е използвал помощни средства за придвижване, а към момента на изготвяне на заключението, пострадалия се придвижва самостоятелно, без помощни средства и без накуцване. Налице е намален обем /хипотрофия/ на мускулатурата на лявото бедро, като се очаква напълно да се възстанови. Представена е Епикриза от 06. 08. 14 г. от МБАЛ гр. Стара Загора. Според вещите лица, видно от епикризата, между 05. – 06. 08. 2014 г. е извършена нова операция, като са махнати металните импланти. Средния срок за приключване на оздравителния процес е около 3 седмици след последната операция за премахване на металните импланти. Назначена е по делото и съдебно-психиатрична експертиза. Същата е направила заключение, че непосредствено след претърпяното ПТП, ищецът Д.С. е прекарал посттравматично стресово разстройство с оплаквания за тревожност, нарушение в съня, което след лечение с антидепресант и бензодиазепин е отзвучало за около два месеца. Към момента на експертизата не е регистрирана симптоматика на някакво психично разстройство.

По делото е разпитана като свидетел А. Х. – фактическа съжителница на чичо на ищците. Същата е пребивавала с тях в РГърция, като обитавали заедно една къща, заедно живеят и в РБългария. Свидетелката дава показания, че след претърпяното ПТП веднага отишли на мястото, където се е случило произшествието. Д. и М. били ранени и веднага ги откарали с линейка в болница в гр. Пиргос. Д. се чувствал много зле, тъй като кракът му бил счупен, крещял, че много го боли. Закарали го в болницата в Патра, сложили му системи и болкоуспокояващи. На втория ден от престоя му оперирали крака, сложили му шини и престоял в болницата около 20 дни. След това се върнал в България. В продължение на година и половина Д. бил на легло неподвижен, като го обслужвали с подлога. Наложило се отново да му счупят крака и да му сложат гипс, като престоял така около четири месеца. Лечението отново не било сполучливо и в гр. Стара Загора му направили операция на крака, като му сложили шина. Направили му четвърта операция в гр. Стара Загора, за да премахнат шината. Претърпял общо четири операции. Пропуснал една учебна година. Свидетелката твърди, че Д. може да върви, но не може да спортува, все още изпитва болки, когато бяга. Според показанията на същата свидетелка, при ПТП на ищецът М. била счупена ръката, гипсирали я в гр. Пиргос. Тъй като ръката му била крива и не зараснала добре, при завръщането му в РБългария в болницата в гр. Разград отново му счупили ръката и му сложили гипс, като престоял с него около 20 дни. През това време за него се грижела майка му, тъй като не можел да се обслужва с едната ръка. Ръката му оздравяла, но все още изпитвал болки особено в студено време и когато работи.

По делото е представена /л. 40а/ фактура от 26. 03. 13 г. от МБАЛ гр. Стара Загора за заплатена сума – 2046, 73 лв. с посочено основание за внасяне – консуматив – ортосинтез. Според СМЕ, фактурата е издадена във връзка с проведеното оперативно лечение на Д. в болницата в гр. Стара Загора, когато е коригирана деформацията на крайника. Тези средства за фиксация не се заплащат от Здравната каса, а се заплащат от пациентите.

Приложена е Комбинирана застрахователна полица № 06509 0486768 за застраховка на лекия автомобил с валидност от 31. 12. 08 г. до 30. 12. 2009 г. по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „ДЗИ – Обща застраховане” АД.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция доказателства, че ищците Д.С. и М.С. са пострадали на 05. 06. 2009 г. от ПТП, причинено от Левент С.Н., водач на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № РР8015 АМ, в който са пътували и ищците. В събраните по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/ 2001 г. на Съвета на ЕО Протокол № 1019/26/100-А, Решение № 99/2010 на Едночленен първоинстационен съд на Амалиада е описан механизма на ПТП, а именно, че на 05. 06. 2009 г. в 14, 30 ч. на втория километър на провинциалния път Андравида – Трагану в Трагано, префектура Илиа, РГърция, МПС лек автомобил с рег. № РР8015АМ, собственост на Р.Т.И. и управляван от Левент С.Н. и пътници Д. Г. С., М. Г. С. и Х. А. С., се отклонил от своя ход на движение и се блъснал челно с МПС – лек автомобил с рег. № АХУ 9920, управляван от собственика му Адамопулос Алексиос. Прието е в Решение № 99/2010 на Едночленен първоинстационен съд на Амалиада , че „изключителен виновник за процесното пътно-транспортно произшествие е водачът на лек автомобил за частно ползване с регистрационен номер РР 8105 АМ…”. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В алинея втора е застъпена законовата презумпция, че във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Писмените доказателства не са оспорени, събрани са по надлежния ред и са издадени от държавен орган в рамките на компетентността му, който установява с обвързваща доказателствена сила обстоятелствата, възприети и описани в тях. Ответникът не е ангажирал доказателства, с които да опровергае доказателствената стойност на писмените доказателства, поради което съдът приема за установени горните факти и че законовата презумпция не е оборена. Безспорно от писмените доказателства може да се направи извод за противоправното деяние на деликвента и вината му. Установени са по делото - вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Текстът на чл. 226, ал.1 КЗ, дава право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя. Налице е и валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от Комбинирана застрахователна полица № 06509 0486768 за застраховка на лекия автомобил и водача съгл. чл. 257, ал. 2 от КЗ с валидност от 31. 12. 08 г. до 30. 12. 2009 г. по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „ДЗИ – Общо застраховане” АД. В срока на застрахователно покритие е настъпило ПТП. Териториалният обхват на договора се простира и в РГърция, където е настъпило ПТП, според регламентираното в чл. 258, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КЗ, че застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за вреди, причинени на територията на държава членка съгласно нейния закон.

При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните увреждания, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и неудобства, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно възстановяване. Според последователната практика на ВКС в понятието „неимуществени вреди” се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че от ПТП на 05. 06. 2009 г., ищецът М.Г.С. е получил счупване на лъчевата кост на лявата предмишница в областта на гривнената става. Извършени били обездвижвания на крайника в РГърция. След завръщането в РБългария в МБАЛ гр. Разград е извършена повторна манипулация с ново закрито наместване и обездвижване с циркулярен гипс. Увреждането е довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник. Поради наложилите се две манипулации, оздравителния процес е продължил повече от средния оздравителен такъв / 2-3 месеца/, с около 5 седмици. През този период от време, според заключението на експертизата и показанията на св. Христова, ищецът не е можел да се обслужва сам, а е разчитал на помощта на своята майка. Съдът счита, че в конкретния случай се претендират неимуществени вреди за обезщетяване на болки и страдания, които се характеризират с висок и относително продължителен интензитет на търпене, към момента отшумели, поради което, предвид и социално-икономическите условия към момента на увреждането – 05. 06. 09 г. , определя справедливия размер на обезщетение на 10 000 лева. Ищецът Д.С. е получил увреждания, които са довели до трайно затруднение движението на десния горен крайник - отворено счупване на лявата бедрена кост и краткотрайно замъгление /степенно помръчение/ на съзнанието без изразени клинични данни за мозъчно сътресение. Претърпял е четири оперативни намеси, които са свързани със силни болки. Оздравителния процес е продължил около 5 години – до края на м. август 2014 г. , когато са премахнати сложените му метални импланти. Според показанията на св. Христова в продължение на една година и половина е бил неподвижен и на легло. След това се е придвижвал с помощни средства. Пропуснал е и една учебна година. Тези показания съдът намира за достоверни, тъй като се подкрепят и от заключението на съдебно-медицинската експертиза за здравословното състояние на ищеца в периода на лечение. Касае се за травматично увреждане свързано с трайно затрудняване на движението на пострадалия, което му е създало много големи затруднения от битов характер, емоционален дискомфорт, социална изолация, като е търпял през това време освен неудобства и силни болки и страдания. При тези факти съдът счита, че се претендират неимуществени вреди за обезщетяване на болки и страдания, които се характеризират с много висок и продължителен интензитет на търпене. По естеството си инцидентът е предизвикал стрес, уплаха и негативни душевни изживявания у ищеца, както се установява от заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Съобразявайки тежестта на уврежданeто, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, продължителността и вида на проведеното лечение, продължителността и интензивността на физическите и психическите страдания на ищеца, социално-икономическите условия към момента на увреждането – 05. 06. 09 г., съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 40 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Необосновано е направеното възражение от ответника, без да сочи конкретни основания за това, че ищците са допринесли с поведението си настъпване на вредоносния резултат. В чл. 51, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Доказателства, които да сочат, че с поведението си на пътя ищците са допринесли за настъпване на ПТП и последиците от нея не са събрани. Необосновано е и възражението на ответника, че предявените искове са погасени по давност по отношение на главницата. ПТП е осъществено на 05. 06. 09 г. , а исковата молба е предявена на 12. 12. 2013 г., т. е. преди изтичане на приложимата петгодишна давност. Възражението за погасителна давност по отношение на дължимата лихва е основателно. Приложима е общата норма на чл. 111, б."в" от ЗЗД и поради това следва да се приеме, че вземането за лихви извън периода от три години преди датата на предявяване на иска - 12.12.2010 г. е погасено по давност и исковете в тази част следва да се отхвърлят, като неоснователни. С оглед на това, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на 10 000 лв. за ищеца М.С. и до 40 000 лева за ищеца Д.С., а до първоначално предявените размери от 25 000 лв. и респ. 70 000 лева следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Предявеният иск от Д.С. за заплащане на имуществени вреди следва да бъде уважен. Безспорно се установява от представената от ищеца фактура от 26. 03. 13 г. от МБАЛ гр. Стара Загора, че заплатената сума – 2046, 73 лв. е издадена във връзка с проведеното оперативно лечение на Д. в болницата в гр. Стара Загора, когато е коригирана деформацията на крайника. Закупения консуматив, според заключението на съдебно-медицинската експертиза е използван за лечението на ищеца, поради което ответникът следва да заплати обезщетение в размер на сумата 2046, 73 лв.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 2082 лв., съразмерно с уважената част от исковете, на ищците деловодни разноски в размер на 332 лв., а на процесуалния представител на ищците адв. В.З. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2932 лв., определено съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищците, въпреки, че част от предявените от тях искове са отхвърлени, не дължат заплащане на държавна такса по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска, тъй като са освободена от заплащане на такива на осн. чл. 83, ал.1 т. 4 ГПК. Същите следва да останат за сметка на държавата. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да запалят на ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1141 лева.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” АД гр. София ул. „Бенковски” № 3, ЕИК ********* да заплати на Д.Г.С., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Д. А. С., ЕГН ********** *** сумата 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, както и сумата 2046, 73 лв. /две хиляди и четиридесет е шест лева, 73 ст./ обезщетение за имуществени вреди, в резултат на ПТП на 05. 06. 2009 г., настъпило по второстепенен път Андравида – Трагано, Област Илея, Р Гърция, ведно със законната лихва, считано от 12. 12. 2010 г. до окончателно изплащане на сумата на осн. чл. 226 от КЗ и ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 40 000 лв. до предявения размер от 75 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за заплащане на законната лихва, считано от 05. 06. 2009 г. до 12. 12. 2010 г. , като неоснователни.

ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” АД гр. София ул. „Бенковски” № 3, ЕИК *********да заплати на М.Г.С., ЕГН ********** *** сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на ПТП на 05. 06. 2009 г., настъпило по второстепенен път Андравида – Трагано, Област Илея, Р Гърция, ведно със законната лихва, считано от 12. 12. 2010 г. до окончателно изплащане на сумата на осн. чл. 226 от КЗ и ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 10 000 лв. до предявения размер от 25 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за заплащане на законната лихва, считано от 05. 06. 2009 г. до 12. 12. 2010 г. , като неоснователни.

ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” АД гр. София ул. „Бенковски” № 3, ЕИК *********да заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата 2082 /две хиляди осемдесет и два/ лева държавна такса върху уважените размери на исковете.

ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” АД гр. София ул. „Бенковски” № 3, ЕИК 121718407 да заплати на процесуалния представител на ищците адвокат В.З. от Адвокатска колегия – Разград сумата 2932 / две хиляди деветстотин тридесет и два/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Д. А. С., ЕГН ********** и М.Г.С., ЕГН ********** да заплатят на „ДЗИ - Общо застраховане” АД гр. София ул. „Бенковски” № 3, ЕИК 121718407 сумата 1141 / хиляда сто четиридесет и един/ лева деловодни разноски.

Решението е постановено с участие на трети лица помагачи на ответника - С.Н.М., С.Х. С., Р.Т.И..

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

НР