Р Е Ш Е Н И Е №8

гр.Разград , 30.01.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н АР О Д А

Разградският окръжен съд в публичното заседание на двадесети януари , две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДЕСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

при участието на секретаря С.Л.,като изслуша докладваното от съдията В.Димитрова в.гр.дело №377 по описа за 2013 год.и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.263 и сл.от ГПК.

С Решение №320 /18.10.2013 год. ,постановено по гр.дело 1225/2013 год. РС Разград е признал за незаконно уволнението на А.Х.С. от гр.Лозница, съща е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност при ответника „помощник-директор учебно-производствена дейност” ,като е отхвърлил претенцията на ищцата на осн.чл.225 от КТ за присъждане на обезщетение за времето през което е останала без работа ,поради уволнението.

Недоволни от ката постановеното решение са останали и двете страни.

ПГВМЗ „Ал.Стамболийски” ,гр.Лозница атакува решението в частта с която предявените от ищцата А.С. искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 , 2 и 3 са били уважени.Излагат се доводи за необоснованост, неправилност и противоречие с материалния закон на решението и се иска неговата отмяна.

Ищцата А.С. е депозирала въззивна жалба срещу решението на РС в частта му ,с която съдът е отхвърлил претенцията й за присъждане на обезщетение по чл.225 от КТ .Прави се искане за отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго с което й се присъди дължимото й се обезщетение за оставане без работа в пълен размер,така както е предявен с исковата молба.Прави доказателствени искания ,като представя доказателства за регистрацията си в Бюро по труда.

Всяка от страните е депозирала отговор на жалбата на другата страна. Направеното доказателствено искане от страна на А.С. съдът е намерил за допустимо и относимо към правния спор ,поради което е приел като доказателство по делото заверено копие от регистрационна карта в Бюро по труда.

В съд.заседание и двамата жалбоподатели,съответно А.С. лично и чрез повереника си и директора на училището лично и чрез упълномощения адвокат поддържа подадената жалба.Всяка от страните оспорва като неоснователна жалбата на другата страна.

За да се произнесе,Разградският окръжен съд съобрази следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, при разглеждането на делото не са допуснати процесуални нарушения,водещи до ограничаване правата на страните в процеса.

Предявени са искове от ищцата А.Х.С. на правно основание чл.344 , ал.1 , т.1 , 2 и 3 и чл.225 от КТ.Същата оспорва наложеното й наказание „дисциплинарно уволнение”,наложено от работодателя със Заповед №583/25.06.2013 год. , с която е прекратено и трудовото й правоотношение с училището -ответник.Твърди, че уволнението й е незаконосъобрзано, тъй като не е извършила посоченото в заповедта нарушение ,както и ,че правото на работодателя за залагане на дисциплинарното наказание е преклузирано п,предвид разпоредбата на чл.194,ал.1 от КТ.Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта като незаконосъобразна, да я възстанови на преди заеманата длъжност, да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2013г. до окончателното й заплащане.Претендира разноски.

Ответникът ПГВМЗ „Ал.Стамболийски” ,гр.Лозница предявените искове за неоснователни. Счита , че ищцата е извършила посоченото в заповедта нарушение, злоупотребила с доверието на предприятието ,като за периода 25.06.2012 год.-19.10.2012 год. е зареждала гориво в автомобил,който не е собственост на училището и така е ощетила същото със сумата 847.47 лв..

От събраните пред РС доказателства се установява ,че А.Х.С. е работила при ответника на длъжност “Помощник-директор учебно-производствена дейност ,към времето пред което работодателят е приел ,че същата е извършила нарушение на трудовата дисциплина ,както и към датата на издаване на атакуваната заповед.

Безспорно е по делото ,че за установеното количество неотчетено гориво през календарната 2012 год. в размер на 1 048.26 литра бензин А95 работодателят на ищцата-директорът на училището бил уведомен с докладна записка от 27.12.2012 год.,подадена до него от главният счетоводител на училището.Работодателят изискал обяснения от ищцата във връзка с това количество неотчетено гориво на 17.06.2013 год. ,като атакуваната заповед за уволнение е издадена 25.06.2013 год.Още на 25.04.работодателят е депозирал жалба до полицията във връзка с количествата неотчетено гориво.Видно от писмо ,приложено по делото на РУП Лозница по жалбата е била образувана преписка №ЗМ-Лз-52/07.05.2013 год. ,която на 14.06.2013 год. е изпратена на Разградска РП с мнение за образуване на досъдебно производство срещу А.Х. за извършено от нея престъпление по чл.201 от НК.Доказателства дали такова досъдебно производство е образувано при РП по делото няма.
РОС намира ,че заповедта е издадена в преклузивният срок, предвиден в чл.194,ал.1 от КТ.От събраните пред първостепенния съд гласни и писмени доказателства може да се направи извод единствено за липса на достатъчен финансов контрол по отношение на ползването на служебния за училището автомобил ,както и други такива лични автомобили във връзка с дейността на училището,както и по отношение на отчетността на горивото ,което е било зареждано при управлението на тези автомобили ,като част от касовите бонове за зареждане са подписани от ищцата.Това неспазване на финансовата дисциплина в училището е било налице въпреки издаваните заповеди от директора на същото.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна РОС съобрази следното: Исковете са допустими. Разгледани по същество, и основателни.

Както и РС ,така и РОС ,с оглед на и изложеното по-горе от фактическа страна намира, че работодателят на този етап не е установил по един безспорен и несъмнен начин ,че ищцата е извършила нарушението на трудовата дисциплина ,посочено в заповедта , като същото се явява злоупотреба с доверието на предприятието.Такова доказателство несъмнено би се явила една присъда за извършено престъпление длъжностно присвояване каквато към момента не е налице. Ето защо атакуваното заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена , а извършеното с нея уволнение признато за незаконно.Ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност ,както правилно е приел и РС. От отменяването на уволнението и възстановяването на ищцата на заеманата длъжност , следва да бъде уважена и претенцията й за присъждане на обезщетение за времето през което е останала без работа ,поради уволнението за периода,както е заявено с исковата молба и в месечния размер посочен в същата ,като неоспорен от другата страна.

Ето защо решението на РРС следва да бъде отменено в частта му с която е отхвърлен иска ,предявен на осн.чл.225 от КТ и вместо него постановено друго ,с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение поради оставането й без работа за срок от 6 месеца или дължима брутна сума в размер на 4 990.98 лв. .

Въз основа на изложеното, Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 320/ 18. 10.2013 г.,постановено по гр. д. № 1222/ 2013 г. по описа на РС Разград В ЧАСТТА МУ , с която са уважени предявените искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3от КТ.

ОТМЕНЯВА Решението В ЧАСТТА МУ ,с която е отхвърлена претенцията по чл.225 от КТ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ПГВМЗ „Ал.Стамболийски” ,гр.Лозница ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.С. от гр.Лозница , ЕГН-********** обезщетение за оставането й без работа ,поради незаконното уволнение в размер на 4 990.98 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

СЛ