Р Е Ш Е Н И Е № 5
Гр. Разград, 23. 01. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2. Валентина Димитрова
при секретаря С. Л. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 380 по описа за 2013
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 294/
16. 10. 2013 г. по гр. д. №
219/ 13г. по описа на РРС М.И.М. е осъден да заплати на
Е.К.З. сумата от
1 000 лв., обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната
лихва, считано от 09. 10. 2012 г. до окончателното
й изплащане. В останалата част до първоначално предявения размер от
4000 лв.,предявиня иск от Е.К.З. е отхвърлен, като
неоснователен.
Недоволен от решението в частта, в която е осъден
да заплати на Е.К.З. сумата
от 1 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва,
считано от 09. 10. 2012
г. до
окончателното й изплащане е останал жалбоподателят М.И.М. и го обжалва в срок. Излага твърдения, че
решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закони и че изложените от съда правни изводи не кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка. Жалбоподателят моли да бъде отменено
решението и да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание повереника й излага становище,
че жалбата е неоснователна и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд,
като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на
обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се
явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено
от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към
тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Обосновано
районният съд е приел, че жалбоподателят М. следва да отговаря за причинени
неимуществени вреди на въззиваемата З.. Безспорно се установява от
събраните по делото гласни доказателства, АУАН № 890/ 09. 10. 2012 г. , че на
09. 10. 2012 г. жалбоподателят М. се движел, управлявайки велосипеда си по
пътното платно на ул. „Странджа в гр. Разград по посока от бензиностанция „OMV
към магазин „Била”. По същото време, излизайки от уличката, минаваща покрай
кооперативния пазар, по десния тротоар на ул. „Странджа” се движела пешеходката
З.. След като М. започва да преминава през пешеходната
пътека, пресичаща ул. „Странджа”, З. също предприема пресичане на пътното
платно по пешеходната пътека и тогава възниква сблъсък между двамата. Според допълнителното заключение на
съдебно-техническата експертиза, извършила анализ на гласните доказателства и
обясненията на страните по делото, причина за сблъсъка са обстоятелствата, че
преди да започне пресичане на пътното платно, ищцата не се е огледала
внимателно за приближаващи ППС, а обективно е имала възможност да го направи , както и че жалбоподателят М. също не е забелязал
пешеходката, въпреки, че е имал обективна възможност за това. Заключението не е
оспорено от страните, поради което районният съд го е приел, като
доказателство. Въз основа на това заключение, съдът законосъобразно е приел, че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,
като е определил съпричиняването наполовина.
Въззивната инстанция приема, че съпричиняването на
вредоносния резултат е 20 % от ищцата и 80 % от жалбоподателя. Последният е
нарушил задължението си, вменено в чл.
119, ал. 1 от ЗДвП, че при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а ищцата не е спазила
правилото по чл. 113, ал.1, т. 1 от ЗДвП, преди да
навлезе на платното за движение, да се съобрази с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение.
Няма
спор по основание за претърпените от ищцата неимуществени вреди. При определяне
на обезщетението по размер, съдът е съобразил получените травматични
увреждания, които са довели до болки и страдания, възстановителния период за
оздравяване и обосновано е определил обезщетение в размер на 2000 лв. Тъй като
ищцата не е депозирала жалба срещу решението, а същото е обжалвано само от
велосипедиста М., то положението му не може да се влошава. Ето защо, размера на
обезщетението, което е присъдено на ищцата в размер на 1000 лв. при прието съпричиняване от нейна страна 50 % не може да бъде
изменено.
По изложените съображения,
обжалваното решение на районния съд следва да бъде потвърдено.
По отношение на
направените и присъдени разноски е депозирана молба по реда на чл. 248 от ГПК
от жалбоподателя М. за изменение на решението в частта за разноските, по която
районният съд не се е произнесъл, поради което и след връщане на делото, съдът
следва да се произнесе по молбата.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294/ 16. 10.
2013 г. по гр. д. № 219/
13г. по описа на РС Разград.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ДГ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.