Р Е Ш Е Н И Е № 18
Гр. Разград, 26. 02. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2. Валентина
Димитрова
при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 1 по описа за 2014 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 331/ 14. 11. 2013 г. по гр. д. № 571/ 13г. по описа на РРС Г.С.С. е осъдена да заплати на СТК
„Коопстрой” в ликвидация гр. Разград
сумата 14 939, 13 лв. , представляваща остатък от дължимо
възнаграждение по договор за изработка от 02. 04. 09 г. , ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска 05. 04. 13 г. на осн. чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал.
1 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, като е отхвърлен иск до първоначално предявения
размер от 17 063, 07 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото
решение е отхвърлено възражението за прихващане на Стоянова срещу СТК
„Коопстрой” за сумата 5 000 лв. ,
представляваща неустойка за забавено изпълнение. Стоянова е осъдена да заплати
на СТК „Коопстрой” сумата 1 399, 55
лв. деловодни разноски, а последната да заплати на Стоянова сумата 123, 23 лв.
деловодни разноски.
Недоволна от решението
е останала Г.С.С. и го обжалва в срок. В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не
се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона, както и че е
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор на жалбата, в който оспорва същата като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Същото становище се
поддържа и в съдебно заседание.
Разградският окръжен съд, като
обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания
съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства,
за което страните не спорят, че на 02. 04. 2009 г. са сключили договор, според който жалбоподателката –
ответник по първоинстанционното производство е възложила на ищеца да извърши
СМР на строеж „Двуетажна жилищна сграда с гараж в УПИ ХV-2061, кв. 831-ЗП-120 кв. м. и РЗП -192 кв. м.” в гр. Разград до етап груб
строеж. Към договора е приложена количествено-стойностна сметка за подлежащите
на извършване СМР. Срокът за изпълнение е уговорен на 3 месеца от подписването
на Протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво. Стойността на договорените СМР е 55 650 лв. без
ДДС. Според чл. 6, при започване на работата на строежа ответницата се е
задължила да заплати в аванс 14 000 лв. , а останалата част е следвало да
бъде заплатена след направа на покривите и съставяне на Акт обр. 14 за приемане
конструкцията на сградата. За забавено изпълнение на договорените СМР, според
чл. 17 от договора, ищецът дължи неустойка в размер на 0, 2% на ден върху
неизплатените СМР, но не повече от 10%. Страните не спорят, че на 17. 04. 2009
г. е започнало изпълнението на възложената работа. На 31. 07. 2009 г. на
ответницата е издадена фактура № 150/ 31. 07. 09 г. за заплатената от нея в брой сума в размер на
8 000 лв. с ДДС. На 15. 07. 2009 г. е съставен Протокол № 1 за
установяване на извършените СМР /обр. 19/, на 31. 07. 09 г. е съставен Протокол
№ 2 за установяване на извършените СМР /обр. 19/. И двата протокола са
подписани от изпълнителя – ищеца по делото, но не са подписани от възложителя.
На 30. 11. 09 г. е съставен Акт за приемане на конструкция, който носи подписа
на изпълнителя на строителната конструкция, но не е подписан от възложителя
Стоянова.
Исковата претенция
за заплащане
на сумата 17 063, 07 лв. /уважена от районният съд до размера на
14 939, 13 лв./ – представляваща извършени от изпълнителя, но незаплатени
от възложителя СМР, намира
правно основание в нормата на чл. 266, ал.1 ЗЗД,
във вр. с общата норма на чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Наведената от ищеца и поддържана в хода на делото фактическа обстановка, като
основание за неговата искова претенция, сочи на договорно неизпълнение по
двустранен договор, който по съществото си представлява договор за изработка.
Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената
работа възниква след приемането й - чл. 266, ал.1 ЗЗД.
В процесния случай е безспорно установено, че ищецът като изпълнител по
процесния договор е извършил поети с
договора СМР. Според заключението на назначената и изслушана пред районния съд
техническа експертиза, СМР по договорения груб строеж са извършени и
съответстват на съставените Протоколи № 1/15. 07. 09 г. и Протокол № 2/ 31. 07.
09 г. и съответстват на одобрените
проекти и разрешението за строеж. При изготвяне на заключението е отчетено, че
изпълнителят не е изпълнил покривните работи по предварителната КСС и същите не
са включени и остойностени в двата протокола №№ 1 и 2. Отчетено е, че част от материалите, вложени в
строежа са закупени от възложителя, което е приспаднато от цените на
извършените СМР в протоколите. Установено е отчетено 11 куб. м. бетон, вложени
в повече от заложеното в сметката. Вещото лице е изпълнило възложената му
задача въз основа на събраните по делото писмени доказателства. При
изслушването му в съдебно заседание /стр. 257/ , вещото лице е обяснило, че
ответницата – жалбоподател не е пожелала да бъде посетен обекта, тъй като не
можела да покаже нищо нередно, което да се вижда. Тъй като договорът между
страните засяга конструкцията на сградата, която в момента е в завършен вид и
според вещото лице, което въпреки това е огледало обекта отвън, извършените СМР
не могат да бъдат измерени и не се виждат. Обосновано районният съд е приел, че
заключението е обективно и пълно с оглед на характера на поставената задача и
обекта на изследване – извършени СМР, отнасящи се до груб строеж, който към
момента на изследване от вещото лице е завършен. В писмения отговор, депозиран
пред районния съд по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата е направила
възражение, че изпълнителят е извършил само част, но не всички СМР, за да
достигне до обема, заложен в КСС в размер на 55 650 лв. Този довод е
изложен във връзка с направеното от нея възражение за прихващане в размер на
5 000 лв., представляващо неустойка за забавено изпълнение на СМР.
Изложила е твърдение, че Протоколи № 1/15. 07. 09 г. и Протокол № 2/ 31. 07. 09
г. съдържат некоректни данни, досежно вида, количеството и цените на СМР,
различни от определените в КСС. Липсва изложен довод за конкретно неизпълнени
СМР или пък с отклонение от поръчаното, които да са предмет на двата протокола
/обр. 19/ и да се претендира заплащане на стойността им от ищеца. Такива не са
изложени и във въззивната жалба. С въззивната жалба са оспорени фактури № 1339/
30. 06. 09 г., № 1400/ 31. 07. 09 г. № 544/ 29. 05. 09 г., № 1000000207/ 30.
04. 09 г. , 1679/ 23. 04. 09 г., № 1680/ 23. 04. 09 г., № 1693/ 25. 04. 09 г. ,представени
товарителници, декларации от 30. 10. 09г. и 07. 0 1. 08 г. , актове за приемане
на СМР, че са антидатирани. Съгл. разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК, възможността да се
сочат нови обстоятелства пред въззивната инстанция, които са могли да се
посочат и представят в срок в първоинстанционното производство е преклудирана,
поради което изложените доводи за пръв път във въззивната жалба, относно
оспорените писмени доказателства не следва да се обсъжда.
Възражението на
ответника по повод приемането на работата, извън процеса е преклудирано в
момента на нейното предаване от изпълнителя. Съгласно разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД
възложителят е длъжен да приеме работата, като при приемането той трябва да я
прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение. Ако не
направи такива възражения, работата се счита приета. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК с
характер на задължителна съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
решение № 250 от 11.01.2012 г.
по т. д. № 535/2010 г. на ВКС, II т. о., Върховният касационен съд е отговорил
отрицателно на въпроса следва ли възложената с договор за изработка работа да е
приета изрично от възложителя, за да се дължи възнаграждение на изпълнителя по чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
В решението е прието, че ако възложителят е във фактическа власт на
изработеното от изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение,
без възложителят да е направил своевременно възражения за недостатъци при
изработката, изработеното следва да се счита за прието с конклудентни действия
и възложителят дължи заплащане на възнаграждение за него, съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Възможността за приемане на работата не
само изрично, а и с конклудентни действия, е призната и в решение № 48/31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010 г. на
ВКС, II т. о., също постановено по реда на чл. 290 ГПК, Определение № 93 от 20.02.2013 г.
на ВКС по т. д. № 464/2012 г., II т. о., ТК и др. Доказателства за направено от
ответницата възражение, относно вида и качеството на изпълнените от ищеца
СМР не са наведени. Ответницата е във
фактическа власт на имота, ползвайки го като жилищен, за което същата не спори.
С оглед на това е без значение обстоятелството дали актовете /обр. 19/ за
извършените СМР са подписани от ответницата, след като е приела мълчаливо
изпълнената от ищеца работа.
Относно предявеното възражение от жалбоподателката –
ответник по иска за прихващане с дължима
от ищеца неустойка за забавено изпълнение, обосновано районният съд е приел, че
е неоснователно. Изпълнението
на задължението на изпълнителя по договора
е функционално обусловено от изпълнението на задължението на възложителя – чрез
заплащане на уговорения аванс, с който се финансира строителството и оказване
на дължимото съдействие за осигуряване на свободен достъп до обекта. Безспорно
е, че жалбоподателката е заплатила 4 000 лв. на 29. 05. 09 г. и 4 000
лв. на 23. 07. 09 г. в нарушение на уговорената клауза в договора, да се
заплати аванс от 14 000 лв. при започване на работата. От събраните гласни
и писмени доказателства се установява, че възложената на изпълнителя работа е
спряла в продължение на един месец – от края на м. април до края на м. май 2009
г. по разпореждане на жалбоподателката и впоследствие работата е преустановена
в края на м. юли 2009 г. , поради невъзможност същата да осигури пари за
продължаване на работата. С оглед на
това не може да се направи извод, че изпълнителят по договора е неизправна
страна, за да дължи неустойка.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателката е
довело районния съд до неправилен извод,че предявения спрямо нея иск
е основателен, е необосновано, поради което в това отношение не е
налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил много подробно и
задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз
основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.
На осн. чл. 78 от ГПК жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемата страна разноските по делото пред въззивната
инстанция, съгл. приложения списък и договор за правна защита в размер на 750
лв.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 331/ 14. 11. 2013 г. по
гр. д. № 571/ 13г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА Г.С.С. от
гр. Разград, ул. „ Грънчарска” № 24, вх. В, ап. 6, ЕГН ********** да заплати на
Строително-търговска кооперация „Коопстрой” в ликвидация гр. Разград, ул. „Св. Климент” № 50, ЕИК 000494182,
представлявана от ликвидатор Недялка Стоянова Петрова сумата 750 /седемстотин и
петдесет/ лева за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ