РЕШЕНИЕ

33

Разград

7. ІІІ.2014г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

24.ІІ.

2014

На Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В публично заседание в следния състав:

М. Н.

РАЯ ЙОНЧЕВА

ЛАЗАР МИЧЕВ

Председател

Секретар Членове

№ 20

2014

гражданско

като разгледа докладваното от съдия Йончева

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 437, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на Е.Х., подадена в качеството му на трето лице, против действия на ЧСИ С., с рег.№761 и р-н на действие при РОС, предприети по образуваното му на производство изп.д.№481/2013г.-с взискател „Р.(Б.)“”ЕАД, служебно присъединен взискател НАП и длъжниците М., и С. П., чрез налагане на запор върху лек автомобил „ОПЕЛ ФРОНТЕРА”, с рег.№***. При наличие на визираните в чл.435, ал.4 ГПК предпоставки се твърди незаконосъобразност и се иска отмяна на наложения върху автомобила запор. Жалбоподателят твърди установено към датата на запора владение върху автомобила, съгласно сключен на 17.ІV.2013г. с длъжника М.П. предварителен договор за покупко-продажба на същия .

Редовно призован за насроченото по същество на жалбата с.з., същият не се явява.

С отговор, депозиран в предоставен му за това срок, взискателят „Р.”ЕАД оспорва жалбата като неоснователна. Твърди придобиването на собствеността върху вещта от жалбоподателя като действие, последващо датата на образуваното срещу длъжниците изпълнително производство. Редовно призован, не се явява в насроченото по същество а жалбата заседание.

В законоустановения и предоставен им за това срок, ответните по жалбата страни –НАП, в качеството му на присъединен по право взискател и длъжника С.П., не са ангажирали становище по нейната допустимост и основателност. При редовно призоваване, не се явяват в насрочените по делото съдебно заседание.

В срока за отговор, ответната по жалбата страна М.П. не е депозирала такъв. При лично явяване в насроченото по същество на жалбата заседание, същата признава основателност на жалбата. Твърди, че за предприетите по отношение на автомобила действия на принудително изпълнение е била нередовно призовавана чрез връчване на съобщенията на непълнолетната й дъщеря, за което представя писмени доказателства.

В обясненията си по чл.436 ГПК съдебният изпълнител мотивира становище за законосъобразност на действията си и неоснователност на жалбата. В обясненията си сочи, че в отговор на служебно предприетите действия по установяване на подлежащото на осребряване имущество на длъжниците, по делото е постъпила справка за запор, наложен върху процесния автомобил с Постановления ВхК-15383/7.ХІІ.2012г. на НАП в обезпечение на съществуващи към публичния изпълнител задължения на длъжника П.. Твърди, че към датата на обжалвания запор, автомобилът се установява в собственост на длъжниците.

Жалбата е подадена в преклузивен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да е налице активна процесуална легитимация за подаване на жалба по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, е достатъчно третото лице да твърди, че към момента на наложения запор автомобилът се е намирал в негово владение. Въпросът за собствеността касае съществото на спора, както сочи и чл. 435, ал. 4, изр. 2 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От приложена в цялост преписка по изп.д.№481/2013г. по описа на ЧСИ С., с рег. 761 и р-н на действие при РОС, се установява:

Изпълнително дело № 481/2013г. е образувано на производство пред ЧСИ С., на 26.VІІІ.2013г. по молба на „Р. (Б.)”ЕАД въз основа на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение №2177, издадени на 13.VІІІ.2013г.по ч.гр. дело № 1326/2013 г. на РРС, по силата на които длъжниците М.Н.П. и С.П.П., в условията на солидарна отговорност са осъдени да му заплатят: дължима по договор за кредит, главница в размер на 5 268,60EUR, 1 270,48EUR редовна лихва, 293,57EUR наказателна лихва и 267,27лв. разноски.

Със своя резолюция, положена ръкописно върху лицевата страна на депозирано от ОД на МВР Удостоверение №303/4.ІХ.2013г.(вж.л.40 от изп.д.) ЧСИ е постановил налагане на запор върху процесния лек автомобил. Така постановеният от ЧСИ акт не е датиран, но доколкото документа върху който е изпълнен, носи дата на входиране в канцеларията му на 11.ІХ.2013г., то следва да се приеме за установено за относимо постановяването му към тази дата. На този извод сочи и факта на адресираните на 17.ІХ.2013г., до страните в производството и до ОД на МВР, съобщения за наложения върху автомобила.

От материалите по изп.д. не се следва извод за надлежно извършено по отношение на длъжниците връчване на съобщенията за запора. Призовките за доброволно изпълнение до длъжниците е извършено чрез намерената на адреса им тяхна дъщеря, за която в хода на делото се установява, че е непълнолетна. Т.е., действието по ръчване се явява извършено в нарушение на чл.46(2)ГПК. На приложените като доказателство запорни съобщения няма отбелязване за редовното им връчване на длъжниците.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят има качеството на трето по отношение на изпълнителното производство лице. В жалбата си, същият сочи , че за наложения върху автомобила запор е узнал на 29.Х.2013г. по повод дължимо предприети от него действия по пререгистринето на автомобила в КАТ. Това негово твърдение не е опровергано от събраните по делото доказателства.

В настоящето производство, за преценка на основателността на подадената жалба, следва да се установи чия е собствеността на вещта, към момента на насоченото срещу нея действие на принудително изпълнение .

С приложено на л.40 от изп.д. Удостоверение №303/4.ІХ.2013г. на ОД на МВР, считано към датата на налагане на запора се установява, че автомобилът е регистриран на името на длъжника М.П..

От материалите по делото, на които жалбоподателят позововава легитимност и основателност на жалбата, се установява, че считано от 17.ІV.2013г., по силата на сключен между него и длъжника М.П. предварителен договор за покупко –продажба с извършена на 17.ІV.2013г. нотариална заверка №2593 по опис на нотариус Р. И., рег.№378 и р-н н действие при РРС, същият е във фактическа власт на автомобила.

На 27.VІІІ.2013г. договорът за продажбата на МПС е сключен като окончателен, за което е извършено и нотариално удостоверяване под №6203/27.VІІІ.2013г. по опис на нотариус Р.И., с рег.№378 и р-н н действие при РРС.

Както в предварителния, така и в окончателния договор изрично е записано, че в качеството си на купувач жалбоподателят е заплатил договорената за автомобила цена. Т.е., налице са реално и валидно извършени насрещни престации. Съгласно императивно предвиденото в чл.144 (1) от ЗДвП, собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, при дължима за валидността им нотариална заверка на подписите. Договорът има характер на частен документ, а извършеното върху него нотариално удостоверяване е с характер на официален документ, доказващ датата на сключването му и авторството на подписите.

Последващите, административно дължими по реда на чл.145 ЗДП действия имат оповестителен характер и не съставляват елемент от фактическия състав на прехвърлителната сделка.

Обобщавайки изложеното, съдът приема за безспорно установено, че в случая са налице предпоставките на чл. 435, ал. 4 от ГПК . Считано към датата на предприетите по отношение на автомобила действия на принудително изпълнение, чрез насочване на обжалвания в настоящото производство опис, същият вече не е бил собствен на длъжниците и по силата на валидно сключен по реда на чл.144 ЗДП договор за покупко-продажба, доказано се е намирал във владение на жалбоподателя. В този смисъл, възраженията му за незаконосъобразност на запора са основателни и противопоставими на взискателя в изпълнителното производство-

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действия на ЧСИ С., с рег.№761 и р-н на действие при РОС, предприети по образуваното му на производство изп.д.№481/2013г.-с взискател „Р.(Б.)“”ЕАД, служебно присъединен взискател НАП и длъжниците М., и С. П., чрез налагане на запор върху лек автомобил „ОПЕЛ ФРОНТЕРА”, с рег.№***

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH