Р Е Ш Е Н И Е № 19
Гр. Разград, 26. 02. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2. Валентина
Димитрова
при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 23 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 343/ 04. 12.
2013 г. по гр. д. № 1364/ 13г. по описа на РС Разград ГД „Изпълнение на наказанията” гр. София е осъдена да заплати на И.Г.И. *** следните
суми: 4 536 лв., представляваща обезщетение по чл. 252, ал. 1 от ЗМВР,
127, 58 лв. мораторна лихва върху главницата по иска по чл. 252, ал. 1 от ЗМВР
от датата на поканата 15. 05. 13 г. до завеждане на иска 22. 08. 13 г., 400 лв.
– вещево доволствие по чл. 23, ал. 2 ЗИНЗС, 11, 25 лв. мораторна лихва върху
последната сума от 15. 05. 13 г. до 22. 08. 13 г., 816, 48 лв. обезщетение за
неизползван отпуск по чл. 212, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, 22,
96 лв. мораторна лихва върху последната сума от 15. 05. 13 г. до 22. 08. 13 г.,
10 лв. дневни пари, съгласно Наредба за командировките в страната за 22. 03. 13
г., 53 лв. пътни пари, съгласно Наредба
за командировките в страната за 22. 03. 13 г., като всички суми се дължат със
законна лихва от предявяване на иска 22. 08. 13 г. до окончателното им
изплащане. Със същото решение ГД „ИН” е осъдена да заплати на И. сумата 1200
лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и на РС Разград сумата
601 лв. , включваща държавна такса 531 лв. и 70 лв. разноски.
По повод постъпила
молба по реда на чл. 248 ГПК от ГД „Изпълнение на наказанията”, районният съд е постановил Определение №
68/ 09. 01. 14 г. по същото дело, с което е оставил без разглеждане молбата за
изменяне на постановеното по делото решение в частта му за разноските чрез
намаляване на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК на присъдените в полза на ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
Недоволен от решението
е останал жалбоподателят ГД
„Изпълнение на наказанията” в частта, в която ГД „Изпълнение на наказията” е
осъдена да заплати на И.Г.И. 10 лв.
дневни пари, 53 лв. пътни пари, съгл. Наредба за командировките в
страната за 22. 03. 2013 г., ведно със законната лихва от завеждането на
исковата молба – 22. 08. 2013 г. до окончателното изплащане на сумите. В
жалбата се излагат доводи, че решението в тези части е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Депозирана е частна
жалба от ГД
„Изпълнение на наказанията” против Определение № 68/ 09. 01. 14 г. по същото дело, в
която са изложени доводи за неговата незаконосъобразност.
Въззиваемата
страна И.Г.И.
чрез повереника си е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба и на частната жалба,
в които се
излага доводи, че жалбите са неоснователни. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание.
Разградският окръжен съд, като
обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания
съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а въззивната жалба
депозирана срещу него в обжалваната част,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита,
че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Жалбоподателят излага довод във въззивната
жалба, че районния съд не е изследвал обстоятелството, дали заповедта за
командироване на въззиваемата за 22. 03. 13 г.
е валидна – издадена ли е от компетентен орган и заверката на заповедта извършена
ли е от служител в ГД „ИН”. Такъв довод, че оспорва валидността на издадената Заповед
№ ЛК-34/ 21. 03. 13 г. за командироване на ищцата И. жалбоподателят – ответник
в първоинстанционното производство не е въвел нито с писмения отговор по реда
на чл. 131 от ГПК, нито в проведеното открито съдебно заседание, нито с
писмената защита. Съгл. разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК, възможността да
се сочат нови обстоятелства пред въззивната инстанция, които са могли да се
посочат и представят в срок в първоинстанционното производство е преклудирана,
поради което обстоятелството дали заповедта за командироване е валидна не
следва да се обсъжда. Обосновано при липса на възражение, районният съд е
приел, че заповедта от формална страна е редовна, според изискванията на чл.
10, ал. 1 и 2 от Наредбата за командировките в страната, издадена от
компетентен орган, предвид възможността, дадена в чл. 16а, ал.1, т. 5 от ЗИНЗС,
началникът на Областна служба "Изпълнение на наказанията" да
командирова служители от областната служба. Според чл. 249, ал. 2 от ЗМВР,
служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта,
което в настоящия случай е станало на 22. 03. 2013 г. в гр. София по седалището
на юридическото лице ГД „Изпълнение на наказанията”. Пътуването на въззиваемата
от гр. Разград до гр. София е във връзка със служебното правоотношение между
страните и й се дължат командировъчни пари. Според чл. 4, ал. 3 от Наредбата за
командировките в страната, командировъчните
пари се заплащат от работодателя, командировал работника или служителя.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е
довело районния съд до неправилен извод,че се дължат на
въззиваемата И. командировъчни пари е необосновано, поради което в
това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е
извършил много подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по
делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.
На осн. чл. 78 от ГПК, според изхода на спора пред
въззивната инстанция, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна разноските по делото пред въззивната инстанция, съгл.
приложения списък и договор за правна защита в размер на 300 лв.
С молба вх. № 11572/ 30. 12. 13 г. ответникът по иска ГД
„Изпълнение на наказанията” е поискал от РС по реда на чл. 248 ГПК да измени
постановеното решение в частта за разноските, които е осъден да заплати на
ищеца за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност. Искането за намаляване
на разноските за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност следва да бъде
направено от страната най-късно да приключване на устните състезания, в какъвто
смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика. Ответникът по иска не е
направил възражение за прекомерност на уговореното и заплатено от ищцата
адвокатско възнаграждение до приключване
на устните състезания пред районния съд, поради което обосновано и
законосъобразно, съдът е оставил без разглеждане искането му за изменяне на
решението в частта за разноските, относно дължимото от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. С оглед на това, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №343/ 04. 12.
2013 г. по гр. д. № 1364/ 13г. по описа на РС Разград В ЧАСТТА, в която ГД „Изпълнение
на наказията” е осъдена да заплати на И.Г.И. 10 лв. дневни пари, 53 лв. пътни пари, съгл. Наредба
за командировките в страната за 22. 03. 2013 г. , ведно със законната лихва от
завеждането на исковата молба – 22. 08. 2013 г. до окончателното изплащане на
сумите.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 68/ 09. 01. 14 г. по гр. д.
№ 1364/ 13 г. по описа на РС Разград постановено по реда на чл. 248 от ГПК за
изменяне на Решение
№ 343/ 04. 12.
2013 г. по гр. д. № 1364/ 13г. по описа на РС Разград.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да заплати на И.Г.И., ЕГН **********
сумата 300 /триста/ лева, разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ