Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…
 

Разград
 
 


2. VІ.2014г.
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2014
 
                                                 съд                                                                                    състав

         2 . VІ.
 

закрито

 
На                                                                                                                                Година

В                                  заседание в следния състав:

 РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 
 
                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ

 ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 
 
                                                                  

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

 

    №    24
 

2014
 

 въззивно гр.  

 
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

                                 дело                                            по описа за                                   година.              

  За да се произнесе, съобрази:                  

              Производство по реда на чл.247 ГПК .

            В регистратурата на РОС е депозирана   молба вх.№1718/22.ІV.2014г., подадена от „С.”АД,***, чрез повереникът им –адв. Б. за поправка на     очевидна фактическа грешка       , твърдяна като  допусната от съда в    абзац І и ІІ  от диспозитива на Решение №32/3.ІV.2014г.   по  в.гр.д.№24 по описа му за   2014г. 

               В законоустановения и предоставен им за това сок, насрещните по молбата страни не депозират писмен отговор и не ангажират становището си  по допустимост и основателност на депозираното по реда на чл.247 ГПК искане.

                Като  подадена в срок, от надлежна страна и пред компетентния с разглеждането й по същество съд,  молбата  е допустима.

                 Разгледана по същество е неоснователна.  

                В молбата си „С.”АД,***  твърди,  че в абзац І и ІІ от диспозитив на постановеното от въззивната инстанция Решение №32/3.ІV.2014г.   по  в.гр.д.№24/2014 по опис на РОС е допусната  очевидна фактическа грешка досежно размера на уважената част от жалбата му  и по конкретно: приетата от въззивния съд горна  граница, до размера, на която  е постановена отмяна на първоинстанционното решение и досежно   размера на отхвърлената от въззивния съд част от иска.  А именно:

                      1/ На ред четвърти на абзац първи от диспозитива  , вместо отменя решението за „ разликата от 33 500,00лв до 36 280,00лв.(за 2 780,00лв.) следвало да се чете „за разликата от 33 500,00лв. до 50 000,00лв.(за 16 500,00лв.)”;

                       2/ На  ред трети от абзац втори на диспозитива, вместо  отхвърля иска „ за разликата от 33 500,00лв до 36 280,00лв.(за 2 780,00лв.) следвало да се чете „за разликата от 33 500,00лв. до 50 000,00лв.(за 16 500,00лв.)”;

                      Фактите по делото, касаещи процесуалните действия на страните по същото, са следните:

                     Гр.д.№13/2013г. е образувано на производство пред РРС по искове, предявени  от М.С., М.П. и Й.П. против „С.”АД , за дължимо им се на осн.чл.200 КТ обезщетение до размера на  100 000лв. за първата и по 150 000,00лв. за всяка от последните две. Сумите са претендирани в обезщетение за претърпени от ищците болки и страдания,  в резултат на настъпилата  при трудова злополука смърт на наследодателя им.

           С Решение №308/24.Х.2013г. по гр.д.№13 по описа му за 2013г. , РРС е уважил частично исковете им като на осн.чл.200 КТ е осъдил ответника да заплати на всяка  от тях, в обезщетение за неимуществени вреди, причинени им в резултат на настъпила  при трудова злополука смърт на наследодателя им- Р. С. , сумата от 36 280,00лв., ведно със законна лихва, от датата на иска до окончателното й изплащане.

  До първоначално предявените им размери, РРС е отхвърлил  исковете като неоснователни и недоказани.

      Недоволни  от така постановеното решение, ищците М.С., М.П. и Й.П. са обжалвали същото   в тази  му отхвърлителна  част,    претендирайки пред въззивната инстанция основателност на исковете в пълния им размер.

                     Със свое Решение №32/3.І..2014г. по в.гр.д.№24 по описа му за 2014г.РОС  прие, че в тази си част жалбата на ищците е  неоснователна и потвърди като законосъобразно решението на първоинстанционния съд.  

  В качеството си на ответник по исковете, дружеството-работодател е обжалвало  Решение №308/24.Х.2013г. по гр.д.№13/2013 по описа на РРС    в частта, с която на осн.чл.200 КТ е   осъдено да заплати на всяка от ищците   обезщетение в размер „над” дължимите се според него 33 500,00лв.    

Въз основа на  приложените  към жалбата доказателства, въззивният съд прие за установено, че  след датата на постановеното от първоинстанционния съд решение,  работодателят е извършил   плащане на част от дължимото се на всяка от ищците  обезщетение.  Съответно на изискванията на чл.235, ал.3 ГПК тези факти бяха съобразени  от въззивната инстанция като настъпили след предявяване на иска, респ. като релевиращи основателност на подадената от работодателя въззивна жалба.    

        Съгласно волеизявеното в петитум  на жалбата, съдът прецени, че е сезиран с искане за отмяна на решението само в частта, с която РРС е уважил претендираното обезщетение в размера над 33 500,00лв. В този смисъл е и направения в присъствие на с9траните доклад по делото.

             Заявеният със жалбата обжалваем интерес за всеки един от субективно съединените искове е  в размера на  2 780,00лв., изчислени като разлика между заявените като дължими 33 500,00лв. и присъдените с първоинстанционното решение 36 280,00лв.    Приемайки жалбата за основателна, съдът отмени решението на РРС в тази му обжалвана част и отхвърли исковете до посочения размер като неоснователни, поради извършеното в хода на делото плащане.

 Обобщавайки изложеното, съдът намира, че в диспозитив на решението си е формирал краен извод, относим на изложеното в мотивите си, досежно предмета и основателността на    предприетото от молителя обжалване. Т.е., не е налице фактическа грешка, а преценка за дължим по същество на жалбата резултат.    Доколко тези изводи са правилни и относими на установените по делото факти е въпрос  по същество на делото, който  на този етап от производството са извън компетентността на този съд.  

                   Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

              Оставя без уважение молба вх.№1718/22.ІV.2014г., подадена от „С.”АД,***  чрез процесуален представител по пълномощие –адв. Б. за поправка на     очевидна фактическа грешка    , твърдяна като  допусната от съда на ред четвърти на абзац първи   и на  ред трети от абзац втори на диспозитива   на Решение №32/3.ІV.2014г.   по  в.гр.д.№24/2014 по описа на РРС досежно размера на уважената част от въззивната жалба на „С.”АД,***  против Решение №308/24.Х.2013г. по гр.д.№13/2013г  по описа  на РРС

                       Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕТНОВЕ:1.                        2.                                                                             ГО/СП