РЕШЕНИЕ №36
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Разградски окръжен съд
|
на десети март |
|
в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
При секретаря Н.Р. ,
като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №25 по описа за
Депозирана
е въззивна жалба от Е.А.Х. ,подадена чрез адв.Емилия Събева от АК-Разград
против Решение №355/09.12.2013 год.,постановено по гр.дело №1019/2013 год.по
описа на РРС,с което съдът е приел за
установено по отношение на страните ,че
част от клаузите в договор за кредит,сключен между жалбоподателя и
„Райфайзенбанк”ЕАД на 04.10.2006 год.са
нищожни и е отхвърлил претенцията за прогласяване на друга част от клаузите на
същия договор за нищожни.Отхвърлил е иска на ищеца с правно основание чл.55 от
ЗЗД в цялост.
В
жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението в отхвърлителната му
част.Прави се искане за неговата отмяна и уважаване претенцията на ищеца и в
тази част.
Жалбата
е процесуално допустима ,като подадена в срок от легитимирана страна в процеса.
Отговор
на същата в законоустановения срок ответника -въззиваем е подал.Счита жалбата за неоснователна.
В съдебно заседание
жалбоподателят Е.Х. , лично и чрез своя повереник адв.Емилия Събева от
АК-Разград поддържа изцяло подадената жалба.Претендира разноски.
Въззиваемата страна , чрез
своя процесуален представител
поддържа заявеното с отговора становище.Моли жалбата да не бъде
уважавана , а атакуваното с нея решение на РС потвърдено.Претендира разноски.
Жалбата е
процесуално допустима ,като подадена в срок от легитимирана страна в процеса
срещу акт,подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.Разгледана по
същество същата се явява неоснователна.
За да се произнесе
РОС съобрази следното:
Ищецът ,физическо лице е предявил
срещу ответника “Райфайзенбанк /България/”ЕАД обективно съединени искове за
установяване недействителността на редица клаузи от договор за кредит ,сключен между тях на 04.10.2006 год. ,както и за връщане като недължимо платени суми, първата 7 326,89 лв. явяваща се разлика между предварително
договорените и заплатените от ищеца месечни вноски за периода 15.10.2007 г. – 30.05.2013 г. и 26
лв. , платени от него по договора
месечни такси.Счита за неравноправни общо двадесет клаузи от договора ,подробно
посочени в исковата молба и моли съдът да прогласи тяхната нищожност ,съгласно
нормите на Закона за защита на потребителите.
Ответникът е оспорил предявеният
иск.
РОС споделя изцяло съображенията за допустимост на
предявените искове ,изложени от първостепенния съд.
По съществото на спора:
Страните
сключили на 04.10.2006 год. договор за банков кредит, по силата на който ответникът предоставил за ползване на ищеца сумата
58 000 лв., която да бъде ползвана за рефинансиране на кредити в “Банка
ДСК” и „Райфайзенбанк” и за потребителски нужди, който ищецът следвало да погаси от една първа
изравнителна вноска в размер на 812,63 лв. и 239 равни анюитетни месечни
вноски, всяка в размер на 638, 63 лв., дължими до 15-то число на месеца,
считано от 15.12.2006 г. до 15.10.2026 г., при 12% годишна лихва,
представляваща стойността на банковия ресурс, определен от банката /СБР/ +7,5
пункта надбавка годишно.Поетото от кредитополучателя задължение било обезпечено
с ипотека. Безспорно договорът за банков кредит попада в приложното поле на
ЗЗП, разпоредбите на чл.143-146 от същия закон.
Пред РС е назначена ,изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза ,неоспорена от страните ,която РОС не намира за нужно да преповтаря
,предвид на това ,че фактическата обстановка е напълно изяснена от РС .
Предвид датата на сключване на договора
,към този момент е действал Законът за потребителския кредит /отм/, обн. в
ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., от приложното поле на
който съгласно чл.
3, ал. 3,
т. 5 и ал. 5, т. 1 са
изключени договорите за кредит с размер на кредита над 40 000 лв., както и тези обезпечени с
ипотека върху недвижим имот, а процесният договор е за сума в размер на 58 000
лв. и е обезпечен с ипотека върху недвижим имот.
Разпоредбата на чл.143
от ЗЗП предвижда ,че неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са изброени в 18 точки различни хипотези. В т.
3 изпълнението на задължението на
търговеца или доставчика се поставя в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата
воля; т. 10 – позволява на
търговеца или
доставчика да променя едностранно условията по договора въз
основа на непредвидено в него основание и т.12
– според която цената следва да се
определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора , ако окончателно определената
цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора.
Съгласно
чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се
преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи.
Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП установява ,че неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Според ал. 3 на същия текст не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им , особено в случаите на договор
при общи условия.
Текста на чл. 144 от
ЗЗП посочва различни хипотези ,
при които конкретно
визирани в чл. 143 от ЗЗП точки , регламентиращи неравноправни
клаузи в договори с потребители , са неприложими. Според ал. 3 на чл.144 от
същия закон , разпоредбите на
чл. 143 ,
т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти
и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията /измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар ,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
От
изложеното до тук следва да се приеме,
че за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в договор, сключен с
потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от
фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от
изключенията на чл. 144 от ЗЗП.
В чл.4.2 от договора страните са се съгласили ,че при промяна на пазарните условия Банката може
едностранно да променя лихвата в частта “Стойност на банковия ресурс” със
съответната дефиниция, посочена в договора, а новият процент влиза в сила от
датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя;
Според чл.5.3 от същия с подписването му ,
кредитополучателят и съдлъжникът дават своето неотменимо и безусловно съгласие
банката служебно да събира своите вземания, произтичащи от и във връзка с
договора от всички техни сметки при банката и /или да прихваща вземанията си
срещу всякакви авоари на кредитополучателя при нея;
В чл.5.7 от договора страните са уговорили ,че при
предсрочно погасяване на суми по кредита, кредитополучателя заплаща на банката
комисиона за предсрочно погасяване в размер на 3% от предварително погасената
сума и дължи лихва само за реалното време на ползване на кредита; С чл.6.8
кредитополучателят се задължава да не гарантира дългове на трети лица и да не
отпуска заеми на трети лица , да не ползва други заеми и/или лизинг , без да
уведоми банката за това; В чл.9 са посочени случаите на неизпълнение ,както
следва:чл.9.1.Кредитополучателя просрочи плащане на която и да е вноска или
част от вноска за повече от 45 дни от съответната дата на дължимото плащане ,
чл.9.2.кредитополучателят предоставя неверни или неточни данни във връзка със
сключването и изпълнението на този договор и/или свързаните с него договори и
документи, чл.9.3 Кредитополучателят или лице, предоставило обезпечение по
кредита, заведе съдебна и/или арбитражна процедура срещу Банката с какъвто и да
било предмет, чл.9.4 При сериозно влошаване на финасовото положение на
кредитополучателя по преценка на Банката, чл.9.5 Кредитополучателите не
изпълнят което и да е друго свое задължение по договора и/или свързаните с него
договори и документи, чл.9.6 При налагане на запор, по която и да е сметка в
лева или валута на кредитополучателя при банката и/или откриване на
производство по несъстоятелност или ликвидация на кредитополучателя.Настоящата
жалба касае само т.1 и 2 на чл.9 от договора.
В чл.10 и сл. са договорени права на банката при
настъпване на случай на неизпълнение по чл.9 от договора: Според чл.10.1
Банката има право да начислява наказателна лихва в случай, че
кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска или част от вноска
по настоящия договор, върху цялата усвоена и непогасена главница, без да
обявява предсрочна изискуемост по реда на чл.10.2, чл.10.2 Банката има право да
обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва
/евентуална наказателна лихва/ и комисионите за предсрочно и незабавно изискуеми,
чл.10.3 При настъпване на случай на неизпълнение по смисъла на чл.9 кредита
/непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна
лихва/ става незабавно изискуем и Банката има право да пристъпи незабавно към
събиране на всички дължими суми по предвидения в закона ред, без да уведомява
за това кредитополучателя, чл.10.4 банката има право да предприеме всички
предвидени в закона способи за събиране на вземанията, без да е длъжна да
спазва поредността на същите.Настоящата жалба касае само т.2 ,3 и 4 от чл.10 на
договора.
Според
уговорката ,постигната в чл.4.2 от договора за банков кредит, при промяна на
пазарните условия, банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР,
като новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до
кредитополучателя.Договор за банков кредит е сделка, сключена с потребител,
имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с пазарните
условия, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови
услуги, то тя попада в хипотезата на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП.Тя предвижда ,че разпоредбите
на чл.143 т.7, т.10 и т.12 от ЗЗП , не се прилагат по отношение на сделки с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията на борсовия курс
или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са
извън контрола на търговеца. Имат се предвид обективни и измерими факти на финансовия
пазар, довели до увеличаване на някои от компонентите, включени във формулата
за изчисляване на СБР, съответно и до неговото увеличение в един период, в
какъвто смисъл е заключението на вещото лице. А лихвата съгласно чл.4.1 от
договора представлява сбор от СБР и надбавка, като в резултат на промяната на
СБР е бил променян и лихвения процент по кредита, което се дължи на промяна в
пазарните условия. Най-общо компонентите на СБР са посочени в самия договор –
лихвения процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по
котировка “предлага” плюс законоустановените разходи на банката, в т.ч. за
поддържане на ЗМР и свързаните с ФГВ. Ето защо не може са се приеме , че 4.2 от
договора е нищожна клауза. Същата не
попада и в хипотезата на чл.143 т.3 от ЗЗП, който предвижда изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика да е в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля. В случая разпоредбата урежда
задълженията на ищеца, а не тези на ответника-търговец, поради което чл.4.2 от
процесния договор, не попада в обхвата на чл.143 т.3 от ЗЗП.
Съдържанието на останалите, посочени
от ищеца клаузи от Договора- чл. 5.3 ,
5.7 и 6.8 са неотносими към посочените
от него хипотези на чл. 143, т. 3, 10 и 12 от ЗПК. Същото се отнася и до
другите посочени от ищеца клаузи от Договора: чл. 9.1 до чл.10.4 включително.Всяка една от тези клаузи е
несъотносима към хипотезите на чл. 143,
т. 3, т. 10 и т. 12 от ЗЗП.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 638.15, представляваща разноски за настоящата инстанция.
Воден от горното , Разградският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 355 / 09.12.2013 г. постановено по гр. д. №
1019 /
ОСЪЖДА Е.А.Х. , ЕГН - ********** да
заплати на “ Райфайзенбанк / България / “ ЕАД гр. София, ЕИК 831558413 сумата
638.15 лв. разноски в производството пред тази инстанция ,представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на Р България.
Председател:
Членове: 1.
2.
НР