РЕШЕНИЕ № 24

Гр. Разград 18.03.2014 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 26 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 341 / 04.12.2013г. постановено по гр. дело № 1273 / 2013 г., РС - Разград приел за установено, че Г.Д.И. *** дължи на “ Е.-П. П. “ АД гр. В. сумата 1113.59 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2013 г. до окончателно плащане, представляваща стойността на неплатена електрическа енергия по фактури, издадени в периода от 27.07.2010 г. до 05.10.2012 г, сумата 309.77 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от настъпване на изискуемостта на фактурите до 15.05.2013 г. и сумата 228.47 лв. разноски по заповедното производство, от които 28.47 лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Недоволен Г.И. обжалва решението като недопустимо, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че правото на иск за ищеца е погасено по давност, както и, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, тъй като в случая е налице деликтна отговорност и претендираното обезщетение следва да бъде търсено чрез осъдителен иск. На следващо място се излагат доводи, че решението е неправилно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Въззиваемата страна “ Е.-П. П. “ АД гр. В.не представя писмен отговор на въззивната жалба.

Жалбата се подържа в съдебно заседание на същите основания и със същите искания.

Въззиваемата страна не се явява в съдебно заседание. По факса и в оригинал депозира молба за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирани срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Предявеният положителен установителен иск е основателен и доказан, поради което правилно и законосъобразно е бел уважен, с всички произтичащи от това последици.

В жалбата на първо място се сочи, че правото на иск е погасено, поради изтичане на кратката погасителна давност по чл. 111, б. “ в “ от ЗЗД. Въззивната инстанция не споделя това възражение. По делото е безспорно, че плащанията на сметки за доставена ел. енергия са периодични плащания и в този смисъл е приложима кратката тригодишна погасителна давност. Неправилно в жалбата се сочи, че фактурата е издадена на 27.10.2010 г. Видно от приложената по делото дебитно известие № 0138386974 / 27.07.2010 г. фактура № 0138386973 е издадена на 27.07.2010 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е с вх. № 5152 / 04.06.2013 г. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. От изложеното се установява, че към момента на подаване на заявлението тригодишният давностен срок не е изтекъл.

На следващо място се излага, че за ищеца липсва правен интерес, тъй като в случая е налице деликтна, а не договорна отговорност. Въззивната инстанция не споделя и това възражение. По делото са налице безспорни данни, че страните по делото са се намирали в облигационни отношения, по силата на които ищеца доставял на ответника ел. енергия, в качеството му на потребител. Също така е безспорно установено, че с Констативен протокол № 15492 от 20.05.2010 г. било установено присъединяване към ел. мрежата. В тази връзка с Решение от 03.10.2010 г. по на дело № 680 / 2010 г. РС – Разград признал Г.Д.И. за виновен в извършването на престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Съставения констативен протокол дал основание на ищеца да извърши корекция на сметката за използваната от потребителя ел. енергия за минел период от време. В случая се претендира не обезщетение, поради неправомерното присъединяване, а е извършена корекция на сметката, въз основа на констативен протокол, с който е констатирано неправомерното присъединяване. Тази корекция е извършена вследствие на съществуващите между страните облигационни отношения, породени от Общите условия и др. нормативни актове и същата няма връзка с воденото наказателно производство. Обстоятелството, че ищеца се позовал на констативния протокол при извършване на корекцията, който протокол е приложен и в наказателното производство, не дава основание да се приеме, че в случая е налице деликтна отговорност. По делото безспорно е установено с влязъл в сила съдебен акт, виновно поведение от страна на ответника, довело до неточно отчитане на потребената ел. енергия. В този смисъл за ищеца е налице правен интерес от воденето на положителен установителен иск, който освен това се явява основателен и доказан.

Ответника на е представил доказателства, така както му е указано с доклада при разпределение на доказателствената тежест, с които да установи плащане на задължението, което се установява по размер на главницата и мораторната лихва от представените по делото доказателства.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 150.00 лв., направените от самия него разноски следва да останат за него сметка.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341 / 04.12.2013г. постановено по гр. дело № 1273 / 2013 г. по описа на РС – Разград.

ОСЪЖДА Г.Д.И. ***, ЕГН ********** да заплати на “ Е.-П. П. “ АД гр. В., ЕИК *** сумата 150.00 лв. / сто и петдесет лева /, представляващи разноски за юрисконсулско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.

MH