РЕШЕНИЕ № 26
Гр. Разград 20.03.2014 г.
В ИМEТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на двадесет и четвърти февруари
две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Секретар: М.Н.
Като
разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
в. гр. дело № 30
по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258 и сл.
от ГПК.
С
Решение № 338 / 26.11.2013 г.
постановено по гр. д. № 703 /
Недоволна
К.К. обжалва изцяло решението като необосновано и
незаконосъобразно. Счита, че неправилно районният съд приел, че посочените в
исковата молба клаузи от договора не са нищожни, като неравноправни такива, по
смисъла на ЗЗП. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло, като й бъдат присъдени и разноските
за двете инстанции.
Въззиваемата страна “ Райфайзенбанк / България / “ ЕАД гр.
София е депизирала отговор на въззивната жалба, в
който изразява подробни съображения за нейната неоснователност. Моли за потвръждаване на решението, като правлино
и законосъобразно.
Жалбата
се подържа в съдебно заседание от жалбоподателката и
от процесуалният й представител на същите основания и със същите искания.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание, подържа отговора
чрез процесуален представител.
Разградският
окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка
на решенията, констатира следното:
Обжалваното решение на районния съд е
валидно и допустимо, а жалбата депозирани срещу него е неоснователна.
Делото
е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви
към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря
и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Между страните по делото не е спорно, че същите се намират в
облигационни отношения по силата на сключен между тях Договор за банков кредит
от 24.10.2006 г.,
като задължението по същия е обезпечено с ипотека. Договорът за банков кредит е търговска сделка от
категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга,
свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на пар.
13, т. 12 от ДР на ЗЗП, обн. в ДВ, бр. 99 от 09. 12.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят е изброил в 18 точки различни
хипотези. Измежду тях са т. 3 - при която се поставя изпълнението на
задължението на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля;
т.
10 – която позволява
на
търговеца или
доставчика да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено
в него основание и 12 – която предвижда цената да се
определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от
ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид
видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно чл. 146, ал. 3 от ЗЗП не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и породи това потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
С чл. 144 от ЗЗП са посочени различни хипотези, при които конкретно визирани в чл. 143 от
ЗЗП точки, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, са
неприложими. Съгласно
чл.
144, ал. 3 от ЗЗП, разпоредбите на чл. 143, т. 7,
10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията /измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
От гореизложеното следва да се приеме, че за да е
нищожна като неравноправна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя
следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите
състави на чл. 143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията
на чл. 144 от ЗЗП.
С клаузата на чл. 4.1 от Договора за
банков кредит страните се съгласили, че за ползвания кредит кредитополучателя
ще заплаща на Банката годишна лихва в размер на 12 % за целият срок на кредита.
Лихвата представлява СБР за лева / Стойност на банковия ресурс, определен от
Банката /, плюс 7.5 % надбавка годишно. В договора изрично е посочено, че
Стойност на банковия ресурс представлява лихвеният процент по междубанковите
депозити за съответният период и валута по котировка “ предлага “ плюс
законоустановените разходи на Банката, в т.ч. за подържане на задължителни
минимални резерви и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговите, изчисляван
текущо от отдел “ Ликвидност и инвестиции при банката “.
С клаузата на чл. 4.3 от Договора,
страните се съгласили, че Банката може едностранно да променя лихвата в частта
СБР, а новият лихвен процент влиза в сила от дата на уведомлението до
кредитополучателя.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и приложимите разпоредби на закона съдът приема, че клаузата на чл. 4.3 от Договора за банков кредит от 24.10.2006 г., макар да не е част от
общи условия, не е индивидуално уговорена, доколкото е била изготвена
предварително от банката - ответник и ищцата не е
имала възможност да
влияе върху
съдържанието й. Тежестта за установяване на твърдяното
от ответника обстоятелство, че договорната клауза е индивидуално уговорена,
съгласно разпоредбата
на чл.
146, ал. 4 от ЗЗП, е върху него, а същият не е ангажирал
доказателства за осъществяването на този благоприятен за него факт. Като уговорена неиндивидуално, клаузата би могла да е
нищожна, ако е неравноправна по смисъла на чл. 143 - 144 от ЗЗП.
Приетата от страните по договора с чл. 4.3 възможност за едностранна
промяна от страна на ответника на вече договорения лихвен процент от променливата компонента – СБР.
Това означава, че Банката може да едностранно да променя договореният лихвен
процент от тази компонента, само при промени в показателите, оказващи влияние
върху размера на СБР. Съгласно
заключението на вещото лице промените в СБР са резултат на обективни
обстоятелства, настъпили след сключване на договора, върху които Банката няма
влияние. Вследствие на тези промени
лихвата е била увеличавана или намалявана. Вярно е, че след приемането на новия
Закон за потребителският кредит / обн ДВ бр. 18 /
При тези обстоятелства съдът приема,
че процесният договор за банков кредит, като сделка, сключена с
потребител, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с
измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги, то тя попада в приложното поле на
изключението, визирано в чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, според което не са
неравноправни договорни клаузи на такъв договор, макар и да осъществяват фактическите
състави на чл. 143, т. 10 и 12 от ЗЗП. От това следва, че дори да е договорено, че
доставчикът на финансови услуги може да променя едностранно условията на
договора, въз основа на
непредвидено в него основание и да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателната цена е
значително завишена, в сравнение с
цената, уговорена при сключване на договора и това да е във вреда на
потребителя, както и да води до
значително неравновесие между правата и задълженията
на двете страни по договора, то тази
договорна клауза няма да е неравноправна, щом попада в изключението на чл. 144,
ал. 3, т. 1 от ЗЗП и касае обективни фактори на финансовия пазар, намиращи се
извън контрола на доставчика. Доколкото предвидената в чл. 4.3 от процесния договор
възможност на банката за едностранно увеличение на договорения годишен лихвен
процент, съставляващ цената на предоставяната финансова услуга, е обусловена от
обективни факти на финансовия пазар / промени в показателите, определящи СБР /, следва да се
приеме, че е осъществено
изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, при което е безпредметно
обсъждането дали договорната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.
10 и 12 от ЗЗП. Неравноправността на конкретна договорна клауза
от договор, сключен с потребител следва да бъде преценявана към момента на
сключване на договора, като се изхожда единствено от нейното съдържание и
съобразно критериите на чл. 145, ал. 1 от ЗЗП. Приетата от страните променлива компонента на
лихвата – СБР, включва факти, формирани от извън договорното съдържание и
като такива е
невъзможно да бъдат обект на съгласие между страните по договора, още повече
когато се сключва договор за срок от двадесет и пет години. Постигнатото с чл. 4.3 съгласие касае единствено
лихвата в частта СБР, поради което при преценката дали договорната
клауза е неравноправна,
следва да бъдат съобразени обективните критерии за промяна на лихвения процент, които са
извън контрола на банката по смисъла на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, а както вече бе посочено, съгласно
заключението на вещото лице е налице обективна промяна в компонентите,
формиращи СБР.
Съдът намира също така, че клаузата на чл. 4.3 от Договора не осъществява и
фактическият състав
на чл.
143, т. 3 от ЗЗП, тъй като с тази клауза няма задължение за
ответника, чието изпълнение да е поставено в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля. Едностранната промяна на лихвата
в частта СБР не е задължение за Банката, а само една възможност, което би могло
да бъде реализирана при промяна на пазарните условия.
Съдържанието на останалите, посочени
от ищеца клаузите от Договора: чл. 4.6, чл. 5.3 и 5.7 са неотносими
към никоя от посочените от него хипотези на чл. 143, т. 3, 10 и 12 от ЗПК.
Същото се отнася и до другите посочени от ищеца клаузи от Договора: чл. 9 до
10.4 включително, чл. 11.1, 11.2 и 11.3. Тези клаузи също не са относими към нито едно от хипотезите на чл. 143, т. 3, т.
10 и т. 12 от ЗЗП.
Във въззивната жалба се сочи, че
клаузата на чл. 4.6 от Договора попада в обхвата на хипотезата по чл. 143, т. 5
от ЗЗП. Това твърдение не се сочи в исковата молба и недопустимо се въвежда
едва с въззивната жалба. Същото се
отнася и до твърдението, че клаузите на чл. 9 до 10.4 включително, чл. 11.2-3
от Договора попадат в обхвата на хипотезата по чл. 143, т. 16 от ЗЗП.
С оглед неоснователността на главният
иск, неоснователен са явява и иска по чл. 55 от ЗЗД, тъй като липсва плащане
без основание от страна на ищеца.
При тези обстоятелства обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК въззивника следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 763.23,
представляваща разноски за въззивната инстанция, а направените от самия него
разноски, следва да останат за негова сметка.
Воден от горното Разградският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 338 / 26.11.2013 г. постановено по гр. д. №
703 /
ОСЪЖДА К.С.К.,
ЕГН **********, да заплати на “ Райфайзенбанк /
България / “ ЕАД гр. София, ЕИК 831558413 сумата 763.23 лв. / седемстотин
шестдесет и три лева и двадесет и три стотинки /, представляваща разноски за юрисконсулско възнаграждение по въззивното
производство.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на Р България.
Председател:
Членове: 1.
2.
ДГ