Р Е Ш Е Н И Е № 26

Гр.Разград, 31. 05. 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 31 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Й.Н.К. *** против Г.С.З. ***, в която ищцата излага твърдение, че по силата на договор за заем от 28. 09. 2010 г. е предоставила на ответника в заем сумата 50 000 лв. със срок на издължаване 26. 09. 2011 г. Длъжникът се задължил да заплаща и 6% годишна лихва върху предоставената в заем сума. Тъй като след датата на падежа ответникът заплащал нередовно част от дължимата лихва и не върнал дължимата сума, ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 822/ 2012 г. пред ИРС била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът й дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 822/ 2012 г. по описа на ИРС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че подписания между него и ищцата договор за заем не е породил правни последици, тъй като ищцата не му е превела посочената в договора сума в размер на 50 000 лв., както и че ищцата не е доказала, че е разполагала с такава сума, която би могла да му даде в заем.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред Исперихският районен съд е било образувано ч. гр. д . № 822/ 12 г. по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от Й.Н.К. против Г.С.З. за сумата 50 000 лв., представляваща неизплатен паричен заем, съгл. сключен договор за заем от 28. 09. 2010 г. , лихва от 6% по договор, която е в размер на 3 000 лв. за периода от 28. 09. 10 г. до 26. 09. 11 г., законна лихва в размер на 6 033, 22 лв. за периода от 28. 09. 11 г. до 28. 11. 12 г. , законна лихва от датата на подаване на заявлението – 29. 11. 12 г. С Разпореждане от 18. 03. 2013 г. е допуснато незабавно изпълнение на задължението на Г.С.З. да заплати на Й.Н.К. сумата 50 000 лв. главница, лихва 6 % годишно върху размера на получената сума в размер на 3 000 лв. за периода от 28. 09. 10 г. до 26. 09. 11 г., законна лихва в размер на 6 033, 22 лв. за периода от 28. 09. 11 г. до 28. 11. 12 г. , законна лихва от датата на подаване на заявлението – 29. 11. 12 г. до окончателно изплащане на главницата по Договор за заем от 28. 09. 2010 г. , сумата 1180, 66 лв. деловодни разноски и сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение, като са издадени Заповед за изпълнение от 18. 03. 2013 г. и изпълнителен лист.

На длъжника З. е била връчена от ЧСИ рег. № 762 на КЧСИ покана за доброволно изпълнение на 28. 11. 13 г. Възражение, че не дължи изпълнение на осн. чл. 414 ГПК е подадено до РС Исперих от З. на 29. 11. 13 г. /вх. № 4150/. На 16. 12. 2013 г. е връчено на заявителя Й.К. съобщение с указание, че следва да предяви иск в едномесечен срок и същата на 13. 01. 14 г. е предявила иска по чл. 422 от ГПК, предмет на настоящото дело. По ч. гр. д. № 822/ 2012 г. на ИРС е приложен Договор за заем, сключен на 28. 09. 2010 г. в гр. Исперих между ищцата К., като кредитор и ответника З., като длъжник, подписан от двамата и нотариално заверен, рег. № 6054/ 28. 09. 2010 г.на нотариус Р. Александров. В т. І и ІІ от договора, страните са се споразумели, че ищцата – кредитор е предоставила на ответника – длъжник по договора в заем сумата 50 000 лв., а длъжникът е заявил, че е получил от кредитора същата сума на 26. 09. 10 г. , от която дата започва да тече задължението му. В т. ІІІ страните са уговорили ответникът да заплаща 6 % годишна лихва върху получената сума, считано от дата на получаването й до момента на възстановяването й, която е уточнено, че възлиза на 300 лв. месечно и да се превежда до 26- то число на всеки месец по посочена банкова сметка. ***. 09. 2011 г.

Ответникът твърди, че не са налице доказателства, че е получил сумата от 50 000 лв. , предмет на договора за заем, а също така, че не са налице такива и по отношение на факта, че ищцата е притежавала такава сума, която да му предостави в заем. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че размера на договорната лихва от 27. 10. 2010 г. до 29. 11. 12 г. е в размер на 6 500 лв. при уговорен 6% годишен лихвен процент, като месечната вноска е 250 лв., а при уговорена за заплащане сума в размер на 300 лв. месечно договорна лихва е в размер на 7 800 лв. Законната лихва за периода от 27. 10. 10 г. до 29. 11. 12 г. върху сумата 50 000 лв. е в размер на 10 814, 95 лв. Заключението не е оспорено от страните.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният от Й. Н.К. против Г.С.З. положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е процесуално допустим, като подаден в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, а разгледан по същество е основателен, поради което следва да бъде уважен.

Налице е сключен на 28. 09. 2010 г. между страните по делото писмен договор за заем, според който ищцата е дала в заем на ответника сумата 50 000 лв. , а същият се е задължил да я върне в срок до 26. 09. 2011 г. Договорът за заем е уреден в чл. 240 ЗЗД като реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. Такъв извод може да се направи, съгласно формираната задължителна практика на ВКС, само при изрично наличие на изявление на страните, че сумата се предава при подписването на договора или е предадена от заемателя на заемополучателя, или ако по делото е представена разписка удостоверяваща това предаване. Ищцата излага твърдение, че е предала заетата на ответника сума лично в брой. В случая, договорът за заем съдържа изявление на ищцата – кредитор в същия смисъл, а именно, че е предала на длъжника сумата 50 000 лв., както и изявление на последния, че е получил сумата и че дължи връщането й в срок до 26. 09. 2011 г. За да бъде уважен иска, следва ищцата да докаже фактическото предаване на исковата сума, което в настоящото производство е сторено, поради което и искът е основателен и доказан.

Според чл. 240, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Процесният договор за заем съдържа клауза, че ответникът дължи лихва в размер на 6% годишен лихвен процент от датата на получаване на сумата до датата на връщането й. В договора е уточнено, че тази сума възлиза на 300 лв. месечно и се дължи до 26-то число на всеки месец. Ищецът, както в подаденото заявление до ИРС по реда на чл. 417 ГПК, така и в исковата молба е претендирал заплащане на договорна лихва в размер на 6 %, поради което следва да бъде прието, че му се дължи лихва в този размер. Размера на договорената лихва за периода от 27. 10. 2010 г., от когато се дължи, до 26. 09. 2011 г. , когато е падежът на главното задължение, възлиза на 4 250 лв. /17 вноски по 250 лв./ Ищецът е предявил частично иска, като претендира договорна лихва в размер на 3 000 лв. за този период от време, поради което и в този размер иска следва да бъде уважен.

Безспорно е, че ответникът не е върнал на ищцата заетата сума в размер на 50 000 лв. в уговорения срок 26. 09. 2011 г. и на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи от този момент обезщетение за забава в размер на законната лихва, която от 26. 09. 2011 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 29. 11. 2012 г. , според служебно извършеното от съда изчисляване чрез електронен калкулатор е в размер на 6047, 30 лв. С оглед на това и предявеният иск за заплащане на законна лихва в размер на 6033, 22 лв. следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото пред настоящата инстанция в размер на 1180, 66 лв. за заплатена държавна такса, 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 150 лв. деловодни разноски или общо в размер на 2130, 66 лв.

Воден от изложеното, съдът на осн. чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 240 от ЗЗД

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.З., ЕГН ********** ***, ж. к. „В. Априлов” , бл. 4, вх. Б, ет. 2, ап. 6 дължи на Й.Н.К., ЕГН ********** *** сумата 50 000 лв. главница, лихва 6 % годишно върху размера на получената сума в размер на 3 000 лв. за периода от 28. 09. 10 г. до 26. 09. 11 г., законна лихва в размер на 6 033, 22 лв. за периода от 28. 09. 11 г. до 28. 11. 12 г. , законна лихва от датата на подаване на заявлението – 29. 11. 12 г. до окончателно изплащане на главницата по Договор за заем от 28. 09. 2010 г. , сумата 1180, 66 лв. деловодни разноски и сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение, за което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 18. 03. 2013 г. по ч. гр. д . № 822/ 12 г. по описа на Исперихският районен съд.

ОСЪЖДА Г.С.З., ЕГН ********** ***, ж. к. „В. Априлов” , бл. 4, вх. Б, ет. 2, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ на Й.Н.К., ЕГН ********** *** сумата 2130, 66 / две хиляди сто и тридесет, лв. 66 ст./ лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

НР