РЕШЕНИЕ №44

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Разград , 17.04.2014 год.

Разградският окръжен съд в отритото заседание на седемнадесети март , две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:РАЯ ЙОНЧЕВА

Членове: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА Д.

При секретаря Д.Г. , като разгледа докладваното от съдията В.Д. в.гр.дело №33 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от М.В.В. *** , представляван от пълномощника му адв.Иводор Ц. *** против Решение №315а/31.10.2013 год.,постановено по гр.дело №1832/2012 год. по описа на РРС , което съдът е уважил предявеният от К.Н.К. *** иск с правно основание чл.33,ал.2 от ЗС,като е постановил същата да изкупи осем земеделски имота ,подробно описани ,които жалбоподателят е закупил по силата на договор за покупко-продажба от 17.10.2012 год. от двадесет и пет лица , конституирани те и техните наследници също като ответници в производството.Навеждат се доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение , поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон ,както и за неговата недопустимост.Прави се искане за обезсилване на решението ,алтернативно за неговата отмяна и отхвърляне на предявеният иск.

Въззиваемите , ответници в първоинстанционното производство не са депозирали отговор на жалбата в предвидения законов срок.

Такъв не е депозиран и от ищцата в първоинстанционното производство.

Жалбата е процесуално допустима , като подадена в срок от легитимирани страни в процеса.В същата не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание жалбоподателят ,чрез своя повереник адв.Иводор Ц. поддържа изцяло въззивната жалба.

Въззиваемият И.П.И. , чрез назначеният му особен представител адв.Иво Керчев от АК-Разград заявява становище за основателност та жалбата.

Въззиваемата Л.Н.М. , чрез назначеният й особен представител адв.Антон Монев от АК-Разград заявява становище за основателност та жалбата.

Въззиваемата И.К.Л. чрез назначеният й особен представител адв.Антон Монев от АК-Разград заявява становище за основателност та жалбата.

Въззиваемите ,З.Н.К. , Д.К.Ц. , Н.К.П. , П.А.И. , И.Д. С. , Р. С.Н. , Н. С.Д. и П.Ц.Н. се явяват лично и заявяват становище за основателност на жалбата.

Въззиваемите Л.Н.М. , С.М. Н. , Н.С.Н. и Б.Д.И. ,призовани по реда на чл.47 ГПК не се явяват и не се представляват.Въззиваемите П.К.Х. , З.Н.Н. ,З.Н.Р. ,М.С.П. , И.Ц.М. , Н.В.М. ,С.Х.К. ,З.П.С. , Я.М.С. ,П.Н.В. , редовно призовани , не се явяват и не се представляват.

За да се произнесе по жалбата ,Разградският окръжен съд,намери за установено следното:

К.Н.К. е предявила иск с правно основание чл.33,ал.2 от ЗС срещу З.Н.Н., З.Н.Р., М.С.П., З.Н.К., С.М.Н., Н.С.Н., Л.Н.М., Л.Н.М., Д.К.Ц., Н.К.П., И.И.П., С.Х.К., Н.В.М., З.П.С., П.Ц.Н., И.Ц.М., П.А.И., П.К. Х., П.М. П., Я.М.С., П.Н.В., Р.С.Н., Н.С.Д., И.К.Л., И.Д.С., Б.Д.И., и М.В.В., с който моли съда да признае по отношение на ответниците правото й да изкупи идеалните части на продадените от ответниците и техните наследодатели на последния ответник В. с НА от 17.10.12г. поземлени имоти общо 7 на брой , находящи се в землището на селата Дянково и Побит камък ,.Твърди ,че заедно с всички ответници-продавачи по сделката е съсобственик на продадените земеделски земи.същата е извършена от тях ,без да й бъде предложено изкупуване на цената на която са продадени имотите на ответника В. ,както и ,че е узнала за продажбата след като й били изпратени 100 лв.от една от ответниците -продавачи..

Ответниците са оспорили иска ,като недопустим ,сочейки ,че разпоредбата на чл.ЗЗ ЗС се отнася единствено до продажба на идеални части от. от съсобствен имот, а в случая са били продадени няколко имота в цялост.Оспорват иска и като неоснователен ,като считат ,че К.К. не се явява съсобственик на продадените .земи , тъй като няма качеството на наследник по закон на общия им наследодател Х. К. П. ,в полза на чиито наследници са възстановени тези поземлени имоти Сочат ,че разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗН е действала към датата на смъртта на наследодателя 1951 г. ,към който момент следва да се определи кръга на лицата, които имат качеството на наследници. Тази разпоредба на закона към 1951 г. Не е била „мълчаливо отменена , съгласно TP №1/04.11.98г. по т.д.№1/98г. на ОСГК на ВКС.

Безспорно е по делото ,че предмет на сключената сделка са били останали в наследство от Х. К. П.,б.ж.на с.Побит камък , починал на 11.09.51г. земеделски земи, възстановени на наследниците му с решения от 1997г. и 1999г на ОбСЗГ. На 17.10.2012г. първите 25 ответници са продали на отв.М.В. седемте земеделски имота за сумата от 3 800лв.Видно от удостоверенията за наследници, след смъртта си Х. К. П. ,починал през 1951 г. е оставил за наследници само една жива своя сестра/М. М./ и децата на останалите свои пет братя и сестри /Е. К. П., П. К. П., К. К. П., П. Х., Н. Н.М. / които са починали преди него.Разградски РС е установил в обстоятелствената част на решението , всеки от ответниците на кой от братята и сестрите ,съответно племенниците на общия наследодател е наследник /това са първите четири братя и сестри на общия наследодател ,починали преди него/,като РОС не намира за необходимо да преповтаря правилно установеното от фактическа страна от РС .

Сестрата на Х. К. П. , Н.Н.М.,починала също преди него през 1946 г.след смъртта си е оставила 10 деца ,като само едно тях е починало преди общия наследодател ,без да остави низходящи.Едно от децата на Н., К. Н.М. ,починал през 1979 г.е оставил две деца Н. К.Н. /баща на ищцата/ ,починал през 1995 год. и П. К.Н..Низходящите на останалите деца на Н. М. също са посочени в удостоверението.В него не фигурира името на ищцата К.Н.К..

Предвид изложеното до тук ,РОС направи следните правни изводи:

По допустимостта на предявеният иск

Въззивната инстанция ,както и първостепенния съд не споделя съображенията изложени от ответниците ,както в отговора на исковата молба ,така и в жалбата , че ,предвид на това ,че предмет на договора са имотите в цялост ,то по отношение на тях не намира приложение разпоредбата на чл.33,ал.2 от ЗС.Напротив всеки от съсобствениците се е разпоредил със своята идеална част от съсобствените недвижими имоти и този който претендира също да е съсобственик на тези имоти и не му е било предложено да закупи идеалните части на другите съсобственици при условията на които същите са продадени на чуждо за съсобствеността лице има правото да предяви иска по чл.33,ал.2 от ЗС.Такова предявяване е налице и то в преклузивният срок ,предвиден в закона.

По основателността на предявеният иск

Безспорно след смъртта си Х. К. П. е оставил за наследници по закон преживяла съпруга ,починала през 1970 г. ,една жива сестра и деца и внуци на починали преди него пет братя и сестри.

От посочените по-горе решения за възстановяване на земеделските земи от 1997 г.и 1998 г.Х. К. П. ,починал през 1951 г.се установява като безспорен собственик на възстановените земеделски имоти,.Тези решения имат конститутивно действие и са надлежен титул за собственост на лицата в чиято имуществена сфера са възстановени имотите - индивидуализира обекта на собствеността и създава съсобственост върху него между всички наследници на починалия , от когото имотите са били отнети и одържавени /в този смисъл ТР № 1 по гр.д. № 1/1997 г., ОСГК, т.1/.

С възстановяване собствеността върху одържавените имоти в полза на наследниците на починал собственик, имотът се счита за новооткрито наследство по смисъла на чл.1 от ЗН ,което към момента на настъпване на смъртта не е било в патримониума на наследодателя поради одържавяването му / ТР № 1 на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, т.2/. Кръгът на законните наследници и приложимият закон в наследственото правоотношение във връзка с възстановената собственост върху такива имоти се определят към момента на смъртта на наследодателя.

По този начин, след смъртта на Х. П. ,починал на 2.09.1951 г., оставените от него наследствени имоти, вкл. и процесните земеделски такива, се наследяват от законните му наследници към този момент между които наследници е и дядото на ищцата Колю Н.М. , племенник на наследодателя , починал на 07.01.1979 г.,баща на нейния пряк наследодател Н. К.М. ,починал през 1995 год.Към 1951 г. Колю Н.М. е имал правото да наследи своя вуйчо ,няма доказателства същия да е правил отказ от наследството на същия,поради което по силата на наследственото правоприемство наследеното от него имущество е преминало към неговите на племенника преки наследници ,деца ,а после и към неговите внуци ,една от които е и ищцата.

Следва да се отбележи също така ,че и с т.3 на ТР № 1 на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, т.3 се приема именно по отношение на новооткритото наследство ,каквото представляват земеделските земи ,че с измененията на чл.8,ал.4 ЗН и чл.9,ал.2 от ЗН/ДВ,бр.60 и 90 от 1992 г./ кръгът на наследниците по права линия на братята и сестрите ,предвиден в чл.10,ал.2 се разширява ,като те се наследяват от своите низходящи без ограничение на степените.Такова изменение закона не би било възможно към 1951 год. ,тъй като тогава не е бил приет ЗСПЗЗ.

Безспорно е ,че след сключването на сделката на ищцата е била изпратена сума ,която останалите продавачи са счели ,че следва да заделят за нея.

Налице са предпоставките за уважаване на предявеният иск ,както правилно е приел и РС ,предвид на това ,че преди сключване на сделката К.К.,съсобственик с останалите продавачи на продадените поземлени имоти не е била уведомена от тях за намерението им да продават ,както и за цената при която възнамеряват да сторят това ,като не й е даден и подходящ срок да упражни правото си на изкупуване.

С оглед на тези съображения атакуваното решение на РРС следва да бъде потвърдено , а подадената срещу него жалба отхвърлена.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата К.Н.К. понесените разноски пред тази инстанция в размер на 600 лв.

Воден от горното , Разградският окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №315а/31.10.2013 год.,постановено по гр.дело №1832/2012 год. по описа на РРС по иск с правно основание чл.33,ал.2 от ЗС.

ОСЪЖДА М.В.В. *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.К. *** понесените по делото разноски в размер на 600 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

I

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ