Р  Е   Ш    Е  Н  И  Е

 

№34
 

Разград
 
 


11.ІV.2014
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2014
 
                                                 съд                                                                                   

24.ІІ.

І.
 

       публично

 
На                                                                                                                                Година

  АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА        АНЕИЛАНЕЛИАНЕЛИАНЕЛИйОйОРДЙОРДАНОВА

 

 

 
 
В                                  заседание в  състав:

М. Н.

 
                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 РАЯ  ЙОНЧЕВА

ЛАЗАР МИЧЕВ

  

 

 

 
 
Секретар                                                                              ЧЛЕНОВЕ:

   Като разгледа докладваното от съдия Йончева

         в. гр.  
 
   

2014
 

 35   163163737№3760
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производство по реда на чл. 267 и сл. ГПК.

           С Решение №347/2.ХІІ.2013г.  и допълнително постановено по реда на чл.247ГПК Решение № 1/2.І.2014г по гр.д.№1755 по описа му за 2012г., РРС е уважил предявения му на производство иск,  като на осн.чл.108 ЗС, приемайки за установено, че ищецът Община Разград е собственик на „вътрешни водопреносни мрежи в селата Р. и К.”, е осъдил ответното „В.-с.Р.”ООД, ЕИК ***, с ревандикирането им в патримониума на  Общината. 

      Недоволно от така постановеното решение, ответното дружество обжалва същото като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

            В с.з.,чрез проц. си представител адв. К. и представляващият го по закон  управител-Е.Г., ответното дружество заявява, че поддържа жалбата и на релевираните с нея основания  ,  моли    за отмяната му и за постановяване на решение, с което по същество съдът да отхвърли предявеният  срещу него ревандикационен иск,   като неоснователен и недоказан.    Счита, че по силата на възлагателното постановление,  издадено по изп.д. №195/1998г. по описа на ЧСИ Д. и вписано в СВп, легитимира противопоставимо на твърденията на ищеца        качество на собственик върху процесното съоръжение. Претендира разноски и за двете инстанции.

           В срока и по реда на чл.263 ГПК, насрещната  по жалбата страна е депозирала писмен отговор,  ангажиращ становище по законосъобразност на решението и неоснователност на подадената срещу него жалба.   В с.з., чрез процесуално представляващият я юриск. В., Община Разград поддържа заявеното в отговора си становище и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

                 В съответствие с правомощията си по см. на чл.267 ГПК РОС намира, че като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.  жалбата е допустима. Решението на първоинстанционният  съд е валидно и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по същество на надлежно предявен на осн.чл.108ЗС иск . 

              Разгледана по същество е неоснователна.  В този си състав съдът не констатира релевираните с нея основания за отмяна на постановеното от РРС решение.  

             Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд  е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил   процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните.  Правилно и съответно на търсената с иска защита  е разпределил доказателствената тежест и в рамките  на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат  на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти.        

    Пред тази инстанция не се представят доказателства и не се навеждат твърдения, от които от фактическа и правна страна да следва за установено нещо различно, от постановеното с обжалваното решение.    

               Направеният от РРС анализ е задълбочен, всестранен, проследяващ нормативната уредба в хронология и в  относимост   към установените по делото факти. Предвид на което и на осн. чл.272 ГПК,  в  този си състав съдът препраща изцяло към мотивите му.  

                   В допълнение към същите, от правна страна  съдът намира за необходимо да добави следните съображения: Като обект на ревандикация е индивидуализирана „вътрешна водопроводна мрежа на селата  Р. и  К.”, принадлежащи към Община Разград. Т.е., между страните не съществува спор  относно характера му на съоръжение от техническата инфраструктура на двете населени места.

                 С влизане в сила на ЗМСМА е направено разграничение на държавната и общинска собственост като в § 7 ПЗР е посочено кои от бившите обекти на държавна собственост преминават в собственост на общините. Съгласно т. 7 от разпоредбата, общинска собственост стават мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната и др. системи обслужващи територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Характеристиката на обектите, които преминават в собственост на общините налага извода, че критерий за отделянето на общинската собственост от тази на държавата е нейното предназначение- да обслужва общинската инфраструктура.

 Нормата на чл. 64 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/ дефинира изрично водопроводната мрежа като елемент от техническата инфраструктура на съответното населено място( преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана територия; 3. преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия). В този смисъл е  и даденото в §5 от ПЗР на ЗУТ определение на понятието „техническа инфраструктура”.

 Отделно от това,  водностопанските системи и съоръжения на територията на общината,  са дефинирани  като публична общинска собственост и по см. на  чл. 19 от Закона за водите.

                Т.е., по силата  

 

 

 

 

 

 

на закона, процесните съоръжения са се трансформирали автоматично, от държавна  в публична общинска собственост.

 В този смисъл, както правилно е приел в мотивите си и РРС, е и § 7. т.7.от ПЗР на ЗС. Съгласно цитираната разпоредба:  „мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества”.

При условията на пълно и главно доказване, ищецът е установил законовите предпоставки, при наличие, на които от правна страна се следва правото му на собственост върху процесното съоръжение. Същото е предназначено да обслужва територията на двете, принадлежащи към Община Разград села и    не  попада в изключението на изр. последно от т.7 на §7 от ЗС.  С влязло в сила Решение №201/13.VІІ.2007г. по гр.д.№1318/2006г. по описа на РРС , т.е. със задължителна за настоящия съд сила на пресъдено нещо,  е прието за  установено, че процесното съоръжение не е включено в актив на     търговското предприятие с държавно участие „В. Д.”ЕООД, гр.Разград.

Въз основа на изложеното, РРС  е обосновал единствено правилния и законосъобразно следващ се от правна страна  извод, за доказаност и основателност на предявеният му на осн.чл.108 ЗС иск.   Постановено в този смисъл, решението на РРС се явява съобразено и със задължителната за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК( вж.Решение № 180/28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 372/2009 г., I г. о., ГК).

Доказано по делото се явява и обстоятелството, че относимо към датата  на иска, процесното съоръжение  се намира във фактическа власт на жалбоподателя без основание. Възагателното постановление, на което същият позовава и противопоставя на ищеца правото си на собственост върху обекта, обективира незаконосъобразно предприети от ДСИ действия на разпореждане с обект, доказано непринадлежащ към патримониума на длъжника в изп.производство- ЗК”Н.”, с.Р.(вж. преписка по изп.д.№190/2007г. по опис на ЧСИ   с рег.№763 и р -н на действие при РОС). На първо място, въпросната кооперация  се е намирала по отношение на съоръжението в наемни правоотношения и никога не е била негов собственик. На следващо място, относимо към периода на насочените срещу обекта действия на принудително изпълнение, по силата на ЗС и ЗМСМА същият  е  бил със статут на  общинска публична собственост.   С оглед дефиницията, дадена  с разпоредбата на чл.1, ал.2, т.2 ТЗ      кооперацията е търговец, но не и търговско дружество. При тази законодателна уредба, дори   водопроводната мрежа да е била включена в имуществото на кооперацията към влизане на ЗС  в сила, което в настоящия процес не е доказано от ответника, то изключението записано в  чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от ЗВ и §7,т.7 ЗС  не се отнася за тях.

Достигайки като краен резултат до същите фактически и правни изводи,  първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и обоснован по същество на спора акт.               

   Поради което решението   следва да бъде потвърдено.

    В полза на въззиваемия не се следва присъждане на разноски, поради недоказано направени такива пред тази инстанция.

                      Водим от горното и в условията на чл.272ГПК, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Решение №347/2.ХІІ.2013г., допълнено  по реда на чл.247ГПК с Решение  № 1/2.І.2014г по гр.д.№1755/2012г. по описа на    РРС .

 Осъжда „В.-с.Р.”ООД, ЕИК***, със се9далбище и адрес на управление по търг.регистрация в с.Р., Разградска община, ул.”Елин Пелин”№1

  Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

         

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.

 

MH