РЕШЕНИЕ № 57

Гр. Разград 25.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на тридесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА Д.А

Секретар:Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 41 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 40 / 28.03.2011 г., постановено по гр. дело № 73 / 2010 г. РС – Исперих отхвърлил предявеният от Х.О.С. против “ Секюрити партнърс “ ООД гр. София, иск на правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за сумата 3000.00 лв., представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода от 20.11.2008 г. до 31.09.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.02.2010 г. до окончателно плащане, както и 400 лв. представляващи разноски, като на ответника са присъдени разноски в размер на 370 лв.

Недоволен ищеца С. обжалвал решението изцяло с молба за отмяната му и постановяване на друго, с което да бъдат уважени в цялост предявените от него искове. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Твърди се, че назаконосъобразно първоинстанционният съд приел, че разпоредбата на чл. 75 от Кт е неприложима, поради недобросъвестност на работника, който не бил представил доказателства за добросъвестност.. Недопустимо съдът вменил на ищеца установяване на обстоятелство, което се презюмират по отношение на него. Решението е постановено при едностранчиво обсъждане на релевантните за спора факти. С жалбата е направено искане за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане – Х.И.Х., М.И.И. и Д.К.., което искане е уважено от въззивната инстанция. С Решение № 69 / 01.07.2011 г., постановено по в.гр. дело № 113 / 2011 г. ОС – Разград потвърдил обжалваното решение и присъдил на въззиваемия разноски в размер на 270 лв.

С Решение № 21 / 30.01.2014 г., постановено по гр. дело № 7510 / 2013 г., Върховният касационен съд на Република България отменя на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ГПК, влязлото в сила Решение № 69 / 01.07.2011 г., по в.гр. дело № 113 8 2011 г. на ОС – Разград и връща делото за ново разглеждане от друг състав от фазата на събиране на доказателствата.

При новото разглеждане на делото от друг състав на Разградския окръжен съд въззивника Х.О.С. е заместен при условията на чл. 227 от ГПК от правоприемниците си – З.Ф.И., Ш.Ф.З., С.Ф.К. – дъщери и С.М.С. – съпруга. Процесуалният представител на въззивниците – адв. З. подържа въззивната жалба. В допълнително представени писмени бележки сочи, че по делото е установено, че Договора от 20.11.2008 г. е подписан от страна на работодателя от свидетеля Х.И., който не действал като лице без представителна власт, поради другите му служебни взаимоотношеният с ответното дружество. В изпълнение на задълженията си по договора, в условията на добросъвестност ищеца полагал труд в полза на същото дружество. Ищеца не е знаел, чии е подписа в Договора за възложител. Счита, че са налице всички белези на трудово правоотношение, поради което договора следва да бъде квалифициран като трудов. Наименованието на договора цели прикриване на действителните отношения. При установени договорни отношения в тежест на ответника е да докаже плащане на възнаграждение по договора, което той е не е стори.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия – юрк. Василева моли за потвърждаване на решението. В представени писмени бележки сочи, че в Договора от 20.11.2008 г. не е посочено от кога започнал да осъществява дейността си въззивника. Недоказано е твърдението, че той осъществявал дейността в периода от 20.11.2008 г. до 31.09.2009 г. Липсва и уведомление по чл. 63, ал. 3 от КТ. Не е документирано дали въобще работника е постъпил на работа. В исковата молба имало противоречия, касаещи работата и местоизпълнението й, от които може да се направи извод, че ищеца не е служител на ответното дружество. В сключения договор не било фиксирано работното време. Нямало данни за размера на претендираното възнаграждение и суми за извънреден и нощен труд. В договора не били посочени начина за определяне на възнаграждение и срокове за изплащането му.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, след което приема за установено от фактическа страна следното: На 30.09.2008 г. е сключен договор между “ В и К “ ООД гр.Исперих, като възложител и “ Секюрити партнърс “ ООД гр. София, като изпълнител. По силата на договора ответното дружество поело задължение за денонощна физическа охрана на производствена административна сграда на възложителя, находяща се в гр. Исперих и на Помпена станция “ Д.о “, находяща се в землището на с.Малък Поровец, обл. Разград. Договорът е сключен със срок една година.

На 30.09.2008 г. е сключен Договор за извършване на услуга с личен труд, / л.17 и 18 от първоинстанционното дело / между ищеца и представител на ответното дружество с предмет осъществяване поддръжка на помещенията и системите, използвани за охранителна дейност на “ В и К “ ООД гр. Исперих – осем пъти месечно. Договора е сключен за срок един месец, считано от момента на сключването му до 30.10.2008 г., а уговореното възнаграждение е в размер на 172.97 лв. Страните по делото не спорят, че този договор е изпълнен.

На 20.11.2008 г. същите страните сключили нов Договор за извършване на услуга с личен труд / л. 2 от първоинстанционното дело/, със същият предмет. Страните договорили възнаграждение за извършената работа в размер на минималната работна заплата за страната плюс нощен и извънреден труд и празнични дни в съответствие с КТ. Страните определили срок на договора – до извършване на определената от възложителя работа. Съгласно заключението на назначената по делото графическа експертиза подписа, положен за възложител в договора, не принадлежи на лицето И.С.В., посочен в договора като управител на ответното дружество. Разпитан в съдебно заседание на 13.06.2011 г. по в.гр. дело № 113 / 2011г. по описа на ОС – Разград св. Х. заявил, че няма негов подпис в договора от 20.11.2008 г., както и, че ищеца не е работил като охранител. С влязло в сила на 05.10.2012 г. по на дело № 201 / 2012 г. на РС – Исперих, Х.И.Х. е признат за виновен в това, че през м. ноември 2008 г.,в условията на продължавано престъпление, сам е съставил три броя неистински частни документи, без регистрационни индекси и номера – договори за извършване на услуга с личен труд , с поставени на тях дати на сключване – 28.11.2008 г., по силата на които лицата С. И. Д., Х. Ф.С. и Н. Х. Н.в са изпълнители, а възложител е “ Секюрити партнърс “ ООД гр. София и в гр. Исперих пред С. И. Д., Х. Ф.С. и Н. Х. Н.в ги употребил за до докаже, че същите физически лица са в договорни отношения със същото дружество – престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. С влязло в сила на 11.07.2013 г. Протоколно определение от същата дата, по нох дело № 374 / 2013 г. по описа на РС – Исперих, е одобрено споразумение, с което подсъдимия Х.И.Х. се признал за виновен в това, че на 13.06.2011 г., в условията на продължавано престъпление, на три пъти пред ОС – Разград, устно в качеството си на свидетел, съзнателно потвърдил неистина в съдебни заседания, както следва7 по в.гр. дело № 97 8 2011 г. на ОС – Разград, заявявайки: “ Този договор, който ми предявихте не ми е познат. Не разпознавам положените под договора подписи. “; по в.гр. дело № 98 / 2001 г. на ОС – Разград, заявявайки: “ Не ми е известно за посочения от повереника на жалбоподателя м. ноември 2008 г. до съответно м. май 2009 г. Н. Н.в да е осъществявал охранителна дейност в обекта като охранител към “ Секюрити партнърс “ ООД гр. София “… Не е осъществявал охранителна дейност. Не е бил охранител. Той не е работил като охранител на този обект. “ и по в. гр. дело № 113 / 2011 г. на ОС – Разград, заявявайки: “ Под този договор, който ми предявихте няма мой подпис. “ – престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание пробация.

Видно от представената от “ В и К “ ООД гр. Исперих “ Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана / Начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана / на работници и служители от други предприятия, на 11.05.209 г. е проведен начален инструктаж на единадесет лица, заемащи длъжност “ охранител “. В графата “ Цех, звено, отдел, участък. “ за първите осем лица е посочено “ Секюрити партнърс “. За лицата от № 9 до № 11 в графата “ Цех, звено, отдел, участък. “ е посочено “ Д.о “.Сред посочените лица под последния № 11 е записан ищеца Х. Ф.С.. В графата “ Подпис на инструктирания “ са положени подписи за всяко едно от лицата. В графата “ Издадена служебна бележка № “ за ищеца е посочено № 11 / 11.05.2009 г. Служебна бележка под този номер и с тази дата е приложена по делото, като Приложение № 4 към чл. 12. Същата бележка е адресирана до ръководителя на ответното дружество. В служебната бележка е посочено, че на ищеца е проведен начален инструктаж на 11.05.2009 г. Положен е и подпис на провелия инструктажа. В показанията си, дадени пред настоящата инстанция, свидетеля Д.К. сочи, че през 2008 – 2009 г. бил ръководител продажби и съвместявал охрана на труда във “ В и К “ Исперих. По това време охраната на дружеството се осъществявала от “ Секюрити партнърс “. При предявяване на списъка свидетеля заявява, че той извършил инструктаж на работниците, които били охрана. Инструктажа провел на 11.05.2009 г. и издал служебни бележки, че лицата са инструктирани. За ищеца било съобщено, че ще работи на обект Помпена станция Д.о и това било отразено от свидетеля в книгата. Свидетеля К. сочи, че при проверка, проведена с друг негов колега в обект Помпена станция Д.о, видял, че на смяна е ищеца.

В същата книга е отразен още един инструктаж на ищеца – на 01.10.2009 г., за което е издадена служебна бележка № 19 / 01.10.2009 г. със съдържание като Служебна бележка № 11 / 11.05.2009 г.

В показанията си, дадени пред настоящата инстанция, свидетеля Цанко В. сочи, че през 2008 – 2009 г. работил като охранител във “ В и К “ – Исперих към “ Секюрити партнърс “. Твърди също така, че познава ищеца, който бил към същата фирма и присъствал на инструктажи. Свидетеля В. бил охрана на портала, а ищеца бил охрана на Помпена станция “ Д.о “. При предявяване на книгата за инструктаж, свидетеля сочи, че е присъствал на инструктажа и се подписал в съответната графа под № 8. Счита, че и ищеца е присъствал на този инструктаж. При предявяване на договора, свидетеля сочи, че бил инвалид и също с такъв договор бил назначен на работа.

В показанията си, дадени пред настоящата инстанция, свидетеля Х.Х., при предявяване на договора, отново заявява, че не вижда негов подпис в договора. Това негово твърдение не се приема от съда, предвид посочените по – горе влезли в сила съдебни актове по наказателни производство против същия свидетел. Освен това св. Х. сочи, че връчвал на ищеца на няколко пъти граждански договори. Дейността включвала както опазване, поддръжка, обеззаразяване на водата, така и охрана. Получил информация, че един от охранителите – Н., отсъства по четири месеца, когато работи като комбайнер и ищеца, който работел към лагера, вземал неговите смени. По нататък в показанията си св. Х. сочи, че ищеца работел като охрана на “ Д.о “. Работната смяна била 12 часа, след което следвали 48 часа почивка. По правилник за един денонощен пост се предвиждали четири щата и половина. Договора между “ Секюрити партнърс “ “ В и К “ не е имал за предмет на дейност поддръжка, обеззаразяване на вода, а само охранителна дейност. Реално обаче е извършвана и тази дейност, тъй като нямало кой да я осъществява.

В т. 12 от договора за охрана, сключен между „В и К” ООД и “ Секюрити партнърс “ ООД, страните са уговорили ответното дружество предварително да съгласува назначаването на лицата, които ще изпълняват дейността по договора с “ В и К ” ООД Исперих.

По делото е представена справка от ТД на НАП гр.Варна, офис за обслужване гр. Разград, видно от която по отношение на ищеца е регистриран трудов договор с Община Исперих, със срок на действие от 17.03.2008 г. до 1.05.2009 г. – време, което обхваща частично и процесния период. Това обстоятелство обаче не изключва по категоричен начин възможността ищеца да е полагал по същото време труд и при ответното дружество, още повече, че дейността по охраната е била осъществявана на смени.

Пред първоинстанционния съд са представени графици на дежурните смени на обект “ В и К “ ООД гр.Исперих, утвърдени от управителя на ответното дружество. Същите обхващат периода от м.ноември, 2008г. до м.септември, 2009 г. и в тях не фигурира името на ищеца. За тези графици няма категорично данни кога са изготвени. Същите се представени по делото и приети в съдебно заседание, проведено на 16.02.2011 г. За м. ноември 2008 г. - м. февруари 2009 г. в графиците са записани по шест лица, а за м. март – седем лица и за следващите месеци до м. септември 2009 г. по осем лица. Съгласно сключения договор между “ В и К “ гр. Исперих и “ Секюрити партнърс “ ответното дружество се задължава да осъществява денонощна физическа охраната на два обекта. В показанията си св. Х. сочи, че за денонощната охрана на един обект са необходими четири щата и половина, т.е. за два обекта са необходими девет щата. Освен това в графиците не е отбелязано за кой обект са същите. В графика за м. април 2009 г. е записан Н. Х. Н.в, а първоначален инструктаж на същия е проведен на 11.05.2009 г. Липсата на достоверна дата и констатираните несъответствия в графиците компрометират доказателствената им сила.

От заключението по назначената счетоводна експертиза също се установява, че Х.С. не фигурира във ведомостите за заплати на ответното дружество. В графици за явяване на работа през периода 20.11.2008 г. – 30.09.2009 г. за ищеца не са намерени, но в тетрадка за приемане и предаване на обекта фигурира името му. В случай, че се приеме, че същият е работил през процесният период по трудови правоотношения, то неговото трудово възнаграждение възлиза на 2 477.72 лв., от които 2457.00 лв. – основна месечна заплата на база минимална заплата за съответния период; 555.47 лв. – 257 часа извънреден труд; 158.00 лв. – 158 часа нощен труд; 692.75 лв. лични вноски за осигуровка и ДОД, които се внасят от работодателя. В случай,че се приеме, че ищеца е работил по граждански договор, трудовото му възнаграждение, при условие, че не се осигурява на друго място е 2272.72 лв., от които 2 457.00 лв. начислен хонорар и 184.28 лв. начислен 10 5 ДОД, след приспадане на нормативно признати разходи – 25 %. Вещото лице е посочило, че в ответното дружество възнагражденията по граждански и трудови договори се изплащат по банков път.

В допълнително заключение вещото лице сочи, че съгласно договора между “ В и К “ гр. Исперих и “ Секюрити партнърс “, ответното дружество се задължава да осъществява денонощна физическа охраната на два обекта, като следва предварително да съгласува с “ В и К “ гр. Исперих лицата осъществяващи охрана. Това съгласуване се извършило устно и ищеца бил посочен за охранител от ответното дружество. Във “ В и К “ гр. Исперих ищеца фигурира като лице, осъществяващо от името на ответното дружество физическа охрана по договора между двете дружество- съгласно книгата за начален инструктаж.

След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът установи: Имената и подписа на ищеца фигурират в “ книгата за провеждан инструктаж “, водена при “ В и К “ гр. Исперих и то във време относимо към датата на сключения между въззиваемия и „В и К” договор за денонощна физическа охранителна дейност, както и към датата на сключения между страните по делото договор от 20.11.2008 г. Във връзка с провеждан инструктаж на ищеца, като охранител на обект ПС “ Д.о “ при “ В и К “ гр. Исперих, са издадени две служебни бележки, които са адресирани до ответното дружество. От събраните по делото гласни доказателства също по несъмнен и безспорен начин се установява, че ищеца е осъществявал дейност по охрана на обект на “ В и К “ гр. Исперих, в качеството му на служител на ответното дружество. За начало на полагане на труд съдът приема датата на договора, а за края месеца предхождащ датата на последния инструктаж на ищеца, който е проведен на 01.10.2009 г.

Съдът намира за безспорно установено, че за процесния период охранителната дейност на двата обекта на “ В и К “ ООД, Исперих се е осъществявала от ответното дружество. По делото не се твърди, но се приема от съда за доказано, че работещите като охранители на двата обекта не са били в трудови или облигационни правоотношения с “ В и К “ ООД, Исперих. Обстоятелството, че при четирима работещи на обекта охранители, осъществяващи на смени 24-часова денонощна охрана, сочи на осем отработени от всеки от тях дни в месеца. Това от своя страна сочи на относимост към формулировката, посочено в договора относно предмета му – “ осем пъти месечно”.

При изложените фактически констатации съдът прие следните правни изводи: Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства настоящата инстанция приема, че за процесния период ищеца е осъществявал денонощна охрана на конкретно посочен обект, за който ответното дружество е имало сключен договор с негов съконтрахент да осъществява денонощна физическа охрана. Отношенията, свързани с дейност по физическа охрана на обекти, както и с полагане на нощен труд, по аргумент на чл.1 от КТ и съгласно специалните разпоредби на чл. 27 и сл. ЗЧОД се уреждат задължително само и единствено като трудови. Съгласно разпоредбата на чл. 62 КТ, валидността на трудовите договори е обусловена от сключването им в писмена форма. Със сключения между страните граждански договор за извършване на услуга с личен труд, на практика прикрива се прикрива трудово правоотношение. Сключеният между страните граждански договор предполага дългосрочна заетост с регулярни и повтарящи се задачи, с фиксирано работно място и работно време, а това съответства на трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Смисълът на гражданския договор, по силата на които възложителя възлага, а изпълнителя приема да извърши определена работа срещу насрещна престация / парично възнаграждение /, е в извършване на конкретно определена по обем и като краен резултат работа, при изпълнението на която изпълнителят действа самостоятелно. Видно от сключения между страните “ договор за услуга с личен труд”, както и от фактически осъществяваната от жалбоподателя дейност, ищеца е престирал работна сила в изпълнение на определен вид работа, на определено място и с определено работно време, обуславящо полагането на нощен и извънреден труд и празнични дни в съответствие с КТ. Макар и извършвана през определени периоди, необходимостта от изпълнението на тази дейност не е възникнала случайно, нито е еднократен процес, а е извършвана периодично във връзка с охранителната дейност на търговеца, съгласно притежавания от него лиценз и като дейност по изпълнение на сключения с “ В и К “ ООД договор за охрана в определените обекти. Горното навежда на извода, че е престирана работна сила за осъществяване на трудови функции, които нямат случаен и епизодичен характер и естество на готов краен продукт, изработването на който води до прекратяване на действието на договора, за да се приеме, че се касае до договор за услуга или изработка, както твърди въззиваемия..

Съдът приема, че осъществяването на задачите във връзка със сключените договори е свързано с престация на работна сила в областта на осъществяваната от ответното дружество специфична дейност. По договор и фактически, жалбоподателят е осъществявал охрана на конкретен обект и в срок, изрично посочени в договора, по силата на който на ответното дружество е възложена тази дейност.

Приемайки за безспорно, че установените между страните отношения имат трудово правен характер, съобразявайки данните от заключението и доказателствата, удостоверяващи размера на договаряното по периоди възнаграждение, съдът намира предявените на основание чл. 128 ГПК и чл. 262 от КТ искове за доказани,съответно размера на 2457.00 лв. за първия и до размера на 543.00 лв. за втория, или в общ размер 3000.00 лв. Съобразявайки диспозитивното начало, посочените от вещото лице суми за извънреден труд над 543.00 лв. до 555.47 лв., и 158.00 лв. за нощен труд, не следва да бъдат присъждани, макар и да има основание за това.

С оглед изхода на делото решението следва да бъде отмеН. и в частта, като вместо това ответното дружество бъде осъдено да заплати на въззивника разноските за двете инстанции, както и следващата се държавна такса за двете инстанции.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 40 / 28.03.2011 г., постановено по гр. дело № 73 / 2010 г. по описа на РС-Исперих и вместо това ПОНСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл. 128 от КТ, “ СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС “ ООД, ЕИК131265300, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр.София, ул. “ Клокотница “ № 1, ет. 2, ап. 8, да заплати на наследниците на Х. Ф. Осмен С., починал на 03.09.2011 г. - З.Ф.И., ЕГН **********, Ш.Ф.З., ЕГН **********, С.Ф.К., ЕГН ********** и С.М.С., ЕГН **********,***, сумата 2457.00 лв. / две хиляди четиристотин петдесет и седем лева /, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2010 г. до окончателно плащане, представляваща основна месечно възнаграждение за периода 20.11.2008 г. – 31.09.2009 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 262 от КТ, “ СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС “ ООД, ЕИК131265300, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр.София, ул. “ Клокотница “ № 1, ет. 2, ап. 8, да заплати на наследниците на Х. Ф. О. С., починал на 03.09.2011 г. - З.Ф.И., ЕГН **********, Ш.Ф.З., ЕГН **********, С.Ф.К., ЕГН ********** и С.М.С., ЕГН **********,***, сумата 543.00 / петстотин четиридесет и три лева /, представляваща положен извънреден труд за периода 20.11.2008 г. – 31.09.2009 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК “ СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС “ ООД, ЕИК131265300, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. София, ул.“ Клокотница “ № 1, ет. 2, ап. 8, да заплати на наследниците на Х. Ф. О. С., починал на 03.09.2011 г. - З.Ф.И., ЕГН **********, Ш.Ф.З., ЕГН **********, С.Ф.К., ЕГН ********** и С.М.С., ЕГН **********,***, сумата 800 лв. / осемстотин лева /, представляваща разноски за двете инстанции.

ОСЪЖДА “ СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС “ ООД, ЕИК131265300, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. София, ул.“ Клокотница “ № 1, ет. 2, ап. 8, да заплати в полза на ОС – Разград държавна такса в размер на 180.00 лв. и разноски в размер на 224.00лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

ДГ 2.