Р Е Ш Е Н И Е № 27

Гр.Разград, 10. 06. 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря С. Л., като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 42 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

Постъпила е искова молба от Н.П.С. *** против „ЗД Евроинс” АД гр. София. Ищцата твърди, че на 01. 09. 2012 г. при управление на МПС, водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с д. к. № РР 1776 АТ е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и е причинил ПТП, при което й е причинил описаните телесни увреждания : контузия на дясната длан, счупване на дясната лъчева кост в крайната й трета /до гривнената става/, които са довели до трайно затруднение на движението на десния й горен крайник. По този повод е било образувано нахд № 156/ 2013 г. по описа на РС Разград и водачът на автомобила К.И. Д. е бил признат за виновен да е извършил описаните увреждания. Към момента на извършване на деянието Д. е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с „Интерамерикан България” ЗЕАД по полица № 20112001049326. Последното ЗЕАД е прехвърлило целия си застрахователен портфейл на „Евроинс” АД, което ангажира отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. Ищцата твърди, че вследствие на уврежданията са й причинени неимуществени и имуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което на осн. чл. 226 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД да осъди ответника да й заплати застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв., представляващо обезщетение за причинените й неимуществени вреди, сумата 1 140 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 01. 09. 2013 г. до окончателно й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗД „Евроинс” АД гр. София, в който по същество излага становище, че иска е допустим, но частично основателен. Не оспорва наличието на настъпило застрахователно събитие. Твърди, че размера на претендираното обезщетение е прекомерно завишен, както и че е налице съпричиняване от страна на пострадалата за настъпилите вредоносни последици. Оспорва претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди, като неоснователна и недоказана.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното анд № 156/ 2013 г. с Решение № 275/ 21. 05. 2013 г. на РС Разград К.И. Д. е признат за виновен в това, че на 01. 09. 2012 г. в гр. Разград при управление на МПС-лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат” с рег. № РР1776 АТ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: ”Водачите на са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: ” Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението”; чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности”; чл. 94, ал. 1 от ППЗДвП: „Преди потегляне назад водачът е длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за останалите участници в движението и ще бъде безопасна”; чл. 94, ал. 2 от ППЗДвП: „При движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а по време на движението непрекъснато да го наблюдава. Ако водачът не е в състояние лично да извърши това, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности”, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н. П.С. ***, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната предмишница в крайната й трета /до гривнената става/, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което на осн. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказания „Глоба” в размер на 1000 лв.

Според назначената по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза, в резултат на претърпяното ПТП на 01. 09. 12 г. ищцата С. е получила контузия на дясната длан. Счупване на дясната лъчева кост в крайната й трета до гривнената става – на типично място. Охлузвания на кожата по дясната длан. Получените увреждания са резултат от действието на удар с или върху твърд тъп предмет с по-широка удряща повърхност и могат да бъдат получени по начин, както се съобщава в исковата молба и по типичния за този вид увреждания механизъм – падане след блъсването от лекия автомобил – по очи, върху дланта на дясната ръка. Уврежданията са довели до трайно затруднение движението на десния горен крайник, поради счупването на дясната лъчева кост. Средния срок за приключване на оздравителния процес е около 3 месеца. На 04. 09. 12 г. е проведено оперативно лечение –поставяне на метална остеосинтеза на счупената кост с плака и винтове. Престояла е в болнично заведение от 01. 09. до 12. 09. 2012 г. Ищцата е провела лечение и в отделение по физикална и рехабилитационна медицина през м. ноември 2012 г. по повод ограничени и болезнени движения на дясната ръка в дясната гривнена става. Според вещото лице увреждането е довело до болки и ограничени движения в дясната гривнена става и невъзможност да бъде използвана ръката в ежедневната дейност на ищцата, които са били по-проявени към датата на получаването им. Към 27. 06. 13 г. при преглед от специалист е установено оплаквания от болки и ограничени движения на ръката в дясната гривнена става – ограничено свиване и разгъване в ставата с нарушен захват и слабост на дясната длан и пръсти на ръката. И в момента е налице ограничение и болки при движението на дясната ръка в гривнената става и предвид възрастта й, не се очаква пълно възстановяване. Болките ще продължат да се появяват при натоварване на ръката и в студено време. След проведеното лечение има подобрение в състоянието й, но не е възстановен обема на движение на ръката напълно. Ищцата подлежи на още една оперативна намеса, за да се махнат плаките и винтовете. Такава операция е съпроводена с болки, а възстановяването продължава между 10 и 14 дни.

Назначена е по делото и съдебно-психиатрична експертиза. Същата е направила заключение, че непосредствено след претърпяното ПТП ищцата се е намирала в остра стресова реакция. Това състояние е преходно разстройство, което се развива без прояви на други психични разстройства, като реакция на силен стрес и обикновено продължава от няколко часа до няколко дни. Често са налице вегетативни симптоми – сърцебиене, изпотяване, зачервяване, които се появяват няколко минути след стресогенното събитие и отзвучават за няколко дни. Към момента на експертизата, вещото лице не е установило други нарушения на психичните функции, като следствие на прекарания инцидент.

Назначена е и изслушана съдебна - автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е, че ищцата преди ПТП се е движела по пътното платно. Улицата в този участък има тротоар с асфалтово покритие и затревен тротоар, неизползван за движение на пешеходци, след което продължава с уширение, което може да бъде използвано за паркинг. Тъй като според твърдението на ищцата, десният тротоар бил зает от паркирани автомобили, дори и тогава, според вещото лице тя е можела да се движи по тротоара пред входовете на жилищния блок, разположен покрай тротоара. Ударът между автомобила и ищцата е настъпил на пътното платно. Автомобилът преди това бил паркиран на дясната пътна лента пред жилищен блок, пред него имало паркиран друг автомобил и при потеглянето му, след минимално изминато от него разстояние назад със скорост на движение около 3-4 км/ч, настъпил удара. Водачът на автомобила – св. Д. твърди, че е възприел ищцата, която се движела по платното, при извършването на маневрата с автомобила назад. Наблюдавал движението й по платното. Не видял по какъв начин е настъпил удара между автомобила и жената, но видял, че жената паднала зад автомобила. Според показанията на този свидетел, ищцата се е движела надлежно на пътното платно, от лявата страна на неговия автомобил. До неговия автомобил на тротоара не е имало паркирани автомобили, тъй като в близост бил входа на жилищен блок.

По делото е разпитан като свидетел А.Н.Н. – дъщеря на ищцата. Същата дава показания, че след претърпяното ПТП, ищцата е била в тежко здравословно състояние. 2 седмици е престояла в болница в гр. Русе. Направена й била операция, за да се поставят импланти на мястото на счупване. Ищцата била по-чувствителна към имплантите, тъй като организмът й трудно ги приел и изпитвала силни болки. И след това, постоянно се оплаквала от силни болки и вземала болкоуспокояващи лекарства. Не можела да извършва никакви дейности с дясната ръка до м. декември 2012 г. , когато вече можела да хваща някои предмети с ръката си. През пролетта на 2013 г. почти изцяло – около 90 % се възстановило движението на ръката й. Сега също не може да си служи изцяло с дясната ръка, не може да вдига тежки предмети, а в студено време изпитва болка.

Според протокола за оглед на пътно-транспортното произшествие, съставен на 01. 09. 12 г., /л. 9 от досъдебното производство/, от двете страни на пътното платно са разположени улични тротоари, като десния е широк 2,1 м. и има асфалтово покритие, а левият е с тревно покритие. Има уширение на уличното платно – разположено от дясната страна, което се използва като паркинг и има широчина 5, 5 м.

По делото е представена вносна бележка от 03. 09. 2012 г. за заплатена сума – 1140 лв. чрез „ОББ” АД с посочено основание за внасяне – закупуване на метални импланти за Н.П.С. Ортопедия Русе; болнични листи, издадени на ищцата; епикризи. Според Епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, ищцата е постъпила в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на 30. 11. 12 г. и е престояла за лечение до 07. 12. 12 г.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция доказателства, че ищцата С. е пострадала на 01. 09. 2012 г. от ПТП, причинено от К.И. Д.. С Решение № 275/ 21. 05. 2013 г. по анд № 156/ 2013 г. по описа на РС Разград К.И. Д. е признат за виновен, че при управление на МПС виновно е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил средна телесна повреда на Н.С., изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната предмишница в крайната й трета /до гривнената става/, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник, за което по реда на чл. 78а от НК му е наложено административно наказание.

Според чл. 413, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НПК, това решение е задължително за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието.

Липсва спор между страните, че към 01. 09. 2012 г. К. Д., водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № РР1776 АТ е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 226 КЗ при застраховката "ГО" на автомобилистите, е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл. 45 ЗЗД или с иск по чл. 226 КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая ищецът е избрал защита на накърненото му право чрез прекия иск против застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ. Създаденото между водача на лекия автомобил и ответника застрахователно правоотношение е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, претърпени от ищцата в резултат на виновно и противоправно поведение на прекия причинител-застрахован.

При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните увреждания, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и неудобства, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно възстановяване. От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че от ПТП на 01. 09. 2012 г., ищцата е получила увреждания, които са довели до трайно затруднение движението на десния горен крайник, поради счупването на дясната лъчева кост в крайната й трета - до гривнената става на дясната длан. Средният период на оздравителния процес е около 3 месеца. Преведено е оперативно лечение за поставяне на импланти. Към датата на извършване на прегледа от вещото лице се установява, че движението на ръката не е напълно възстановено и ищцата изпитва болки при движение на ръката и болките ще се проявяват и за в бъдеще при определени обстоятелства. Предстои още една оперативна намеса за премахване на имплантите. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, от приложените болнични листи може да се направи извод, че през изминалия период от време от една година и половина след ПТП, от което е причинено телесното увреждане на ищцата, оздравителния период не е приключил и епизодично на ищцата се налага да провежда болнично лечение. Двете оперативни намеси, вкл. предстоящата , са свързани със силни болки. Според показанията на разпитаната свидетелка Нецова, след ПТП ищцата е изпитвала много силни болки, поради полученото увреждане. Към настоящия момент ищцата се оплаква от болки при студено време, не може да си служи изцяло с ръката. Тези показания съдът намира за достоверни, тъй като се подкрепят и от заключението на съдебно-медицинската експертиза за здравословното състояние на ищцата към настоящия момент. При тези факти съдът счита, че в конкретния случай, се претендират неимуществени вреди за обезщетяване на болки и страдания, които се характеризират с висок и продължителен интензитет на търпене, като и към момента не са приключили. По естеството си инцидентът е предизвикал стрес, уплаха и негативни душевни изживявания у ищцата, както се установява от заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Съобразявайки тежестта на уврежданeто, възрастта на пострадалата, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, продължителността и вида на проведеното лечение, продължителността и интензивността на физическите и психическите страдания на ищцата, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 15 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Обосновано е направеното възражение от ответника, че ищцата е допринесла с поведението си настъпване на вредоносния резултат. В чл. 51, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Ответникът твърди, че съпричиняване в конкретния случай има, тъй като пострадалата се е движела по пътното платно зад автомобила. Механизмът на процесното пътнотранспортно произшествие се установява от заключението на САТЕ и протоколът за ПТП. Установява се, че преди произшествието пострадалата се е движела по пътното платно. Автомобилът бил паркиран на дясната пътна лента и след като водачът го привел в движение, при маневра на заден ход е настъпил ударът. Видно от заключението на САТЕ и протоколът за ПТП, по двете страни на пътното платно са разположени улични тротоари, като десния има асфалтово покритие, а левият е с тревно покритие. В протокола за оглед не е посочено десния тротоар да е бил зает с паркирани на него автомобили, както твърди ищцата. В заключението си САТЕ е направила извод, че дори и в такъв случай е можела да се движи по тротоара пред входовете на жилищния блок, разположен покрай тротоара. Пострадалата е допринесла за причиняване на вредоносния резултат, тъй като се е движила по платното за движение, а не по наличния тротоар, с което е нарушила разпоредбата на чл. 108, ал.2 от ЗДвП. След като се е движела по пътното платно, е следвало да прояви по-голямо внимание и да забележи движението на автомобила и да се предпази. При определяне на конкретния процент съпричиняване обаче, следва да се изхожда и от поведението на водача, който е управлявал автомобила. Установява се, че е възприел пострадалата, но не е действал с необходимото внимание да наблюдава пътя и да реагира, така, че от маневрата му да не пострада пешеходката. Поради това, според съда, приносът на последния е по - голям от този на пострадалата и той трябва да отговаря до размер от 2/3 от обезщетението, като конкретният принос на ищцата възлиза на 1/3. С оглед на това, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на 10 000 лв., а до първоначално предявения размер от 30 000 лв. да бъде отхвърлен, като неоснователен. Предявеният иск за заплащане на имуществени вреди следва да бъде уважен. Безспорно се установява от представената от ищцата вносна бележка от 03. 09. 2012 г. , че е заплатена сумата 1140 лв. за закупуване на метални импланти. Същите според заключението на съдебно-медицинската експертиза са използвани за лечението й, поради което ответникът следва да заплати обезщетение в размер на сумата 1140 лв. Постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС, относно началния момент за присъждане на дължимите лихви от страна на застрахователя по иск по чл. 226 КЗ, като това е момента на настъпване на застрахователното събитие, който съвпада с датата на деликта, поради което ответника дължи присъдените обезщетения със законната лихва от датата на увреждането – 01. 09. 2012 г.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 445, 60 лв., съразмерно с уважената част от иска, деловодни разноски в размер на 220 лв., а на процесуалния представител на ищцата адв. Емилия Събева на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 623 лв., определено съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищцата, въпреки, че част от предявения от нея иск е отхвърлен, не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска, тъй като е освободена от заплащане на такива на осн. чл. 83, ал.1 т. 4 ГПК. Същите следва да останат за сметка на държавата.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД гр. София 1592, район р-н Искър, бул. „Христофор Колумб” № 43, ЕИК 121265113 да заплати на Н.П.С., ЕГН ********** *** сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, както и сумата 1140 лв. /хиляда сто и четиридесет лева/ обезщетение за имуществени вреди, вследствие на нанесена й средна телесна повреда, поради претърпяно пътно-транспортно произшествие на 01. 09. 2012 г., за което по анд № 156/ 2013 г. с Решение № 275/ 21. 05. 2013 г. на РРС К.И. Д. е признат за виновен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 01. 09. 2012 г. до окончателно изплащане на сумата на осн. чл. 226 от КЗ и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 10 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД гр. София 1592, район р-н Искър, бул. „Христофор Колумб” № 43, ЕИК 121265113 да заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата 445, 60 /четиристотин четиридесет и пет лв. и 60 ст./ лева държавна такса върху предявения размер на иска и сумата 220 /двеста и двадесет/ лева деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД гр. София 1592, район р-н Искър, бул. „Христофор Колумб” № 43, ЕИК 121265113 да заплати на адвокат Емилия Събева от Адвокатска колегия – Разград сумата 623 /шестстотин двадесет и три/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

СЛ