РЕШЕНИЕ №45

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Номер:

  14.04.2014 г.

Година 2014

Град Разград

Разградски окръжен съд

на седемнадесети март

2014 г.

в открито съдебно заседание в следния състав:   

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анелия Йорданова

 

                                          ЧЛЕНОВЕ:  Лазар Мичев

 

                                                          Валентина Димитрова

 

 При секретаря Д.Г. ,като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №45 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Депозирана е въззивна жалба от Управителя на Етажна собственост с адрес гр.Разград , ж.к.”Лудогорие”,блок 3 Д.А.Д. против Решение №335/28.11.2013 год., постановено по гр.дело №1174/2013 год. по описа на РРС, с което съдът е отхвърлил иска , предявен на осн. чл. 422 от ГПК  от ЕС срещу Д.И.Г. и Х.М.Г. *** за установяване ,че ответниците  дължат на ЕС на сумата  200.28 лв. ,представляваща сбор от месечни вноски по поддържане общите части на ЕС.За тази сума в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по ч.410 от ГПК №681/15.03.2013 год.по гр.дело №379/2013 год.по описа на РРС.

Прави се искане за отмяна на решението и уважаване на предявеният установителен иск до размера на сумата 107.33 лв. , като се сочи на незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.

С жалбата  не се правят се доказателствени искания.

Ответниците в първоинстанционното производство не са депозирали   отговор на жалбата.

          В съдебно заседание  жалбата се поддържа от управителя на ЕС.

          Двамата ответници се явяват лично и оспорват жалбата като неоснователна.Молят решението на РС да бъде потвърдено.

За да се произнесе по жалбата ,Разградски окръжен съд съобрази следното:

          Управителя на Етажна собственост/ЕС/ с адрес гр.Разград , ж.к.”Лудогорие”,блок 3 Д.А.Д. е предявил установителен иск по чл.422  от ГПК ,  като моли съда да приеме за установено, че ответниците Д.И.Г. и Х.М.Г. *** дължат на ЕС сумата  200.28лв., представляваща сбора на  дължими месечни вноски по управлението и поддържането на етажната собственост в половин размер , за периода 01.05.2009 год.- 01.08.2011 год. В съдебно заседание пред РС ,предвид извършено частично плащане от страна на ответниците след подаване на исковата молба установителната претенция се поддържа до  размера на сумата от 107.33лв. , но не  е направено изменение на иска в съответната процесуална форма. 

           Ответниците ,двамата съпрузи са оспорили иска , с твърдение , че притежават жилището в ЕС ,но не го ползват ,поради което и не дължат сумата за поддръжка  на общите части в размер на 107.33лв. , позовават се на чл.51 ал.2 ЗУЕС.Считат ,че не са и собственици, които живеят в имота, но отсъстват повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Заявяват становище ,че по отношение на тях следва да намери приложение разпоредбата на чл.51 ал.3 от ЗУЕС. 

          Фактическата обстановка е правилно установена от първостепенния РС и въззивната инстанция не намира за нужно да я преповтаря.Безспорно е ,че ответнищите притежават апартамент №34 в ЕС-ищец. На заседание на УС и СК на ЕС от 17.07.12012 г. било прието ,че те дължат на ЕС  сумата 240.28лв . На 12.12.2012 г. им била връчена  покана за доброволно плащане на сумата, за което е съставен протокол.Такова не последвало и на 11.02. 2013г.бил  съставен констативен протокол за липсата на доброволно плащане на сумата.  От ЕС е подадено заявление по чл.410 ГПК за горната сума, като по   гр.д.№379/13г. на РРС в полза на ЕС е  издадена Заповед за изпълнение № 681/15.03.2013г. Длъжниците депозирали възражение в законовия срок, като заявителя предявил и в съответния законов срок настоящия установителен иск само за сумата 200.28лв., предвид частичното плащане направено междувременно от ответниците. В с.з. пред РС ищецът заявява, че ответниците са погасили още 92.95лв., като оставали задължени със  сумата 107.33лв., дължими  вноски по управлението и поддържането на общите части на сградата за периода 01.05.2009г.-01.08.2011г.

           Въз основа на установеното дотук  от фактическа страна, РС е направил извод за допустимост ,но неоснователност на предявеният установителен иск ,като тези му правни изводи се споделят и от окръжния съд.

           ЗУЕС действително  предвижда  два вида вноски, които собствениците са длъжни да правят /чл.6 ал.1/ по т.9 за фонд „Ремонт и обновление“ и по т.10- разходи за управлението и поддържането на общите части. Параграф 11 от ДР на ЗУЕС  установява кои разходи се явяват такива за управление и поддържане на общите части  , а именно  разходите за консумативни материали свързани с управлението, за възнаграждение за членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и др.разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Законът предвижда ,че таксите за фонд „Ремонт и обновяване“ се дължат от всички собственици, докато за разходите за управление и поддържане на общите части това предвиждане търпи изключенията ,посочени   в чл.51 ал.2 и ал.3 от ЗУЕС. За да подаде заявление за присъждане на сумута ищецът е приел, че ответниците са собственици от ЕС, които отсъстват повече от 30 дни в рамките на една календарна година и поради тази причина следва да заплащат 50 на сто от разходите. Обитаване на имота в горния смисъл от страна на ответниците не се установява.Както и РС ,така и РОС намира ,че по отношение на ответниците е налице хипотезата на чл.51,ал.2 от закона,при която  собственикът не обитава жилището, но го посещава поради някаква причина до 30 дни в една календарна година.Твърдяното от ищеца ползване на жилището от страна на друг член от семейството на ответниците не се установява по категоричен начин да е ставало при условията на ал.3 от същия текст, т.е.  при трайно обитаване  на  жилището, и отсъствие от него  поне 30 дни в годината по съответна причина.Ето защо ответниците не могат да бъдат задължени да заплащат на ЕС приетите от ОС на ЕС месечни вноски за текущи разходи по управлението и поддържането на общите части,поради което и предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен ,както правилно и законосъобразно е сторил и РС.Постановеното от него решение не страда от сочените в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено.  

Воден от изложеното ,Разградският окръжен съд,

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №335/28.11.2013 год.,постановено по гр.дело №1174/2013 год. по описа на Разградски районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и   не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2. 

ДГ