РЕШЕНИЕ
Разград
19 .ІІІ.2014г. 42
Номер
Град
Разградски окръжен
В ИМЕТО НА НАРОДА
съд
10 ІІІ. 2014
На Година
АНЕЛИЯ
ЙОРДАНОВА
В публично заседание в следния състав:
Председател
РАЯ
ЙОНЧЕВА ЛАЗАР МИЧЕВ
Членове
М.Н.
Секретар
№ 47 2014 в. гр.
като разгледа докладваното от съдия ЙОНЧЕВА
дело по описа за
година.
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 17ЗЗДН във вр. с
чл.310, ал.6 ГПК
Постъпила
е жалба от Н.Ю. Х. , подадена
чрез повереника му –адв. Кондиева против
Решение №10/9. І.2014г. по гр.д.№530/2013г. по описа на КРС, въз
основа на което в производство по чл.4 и сл. от ЗЗДН
против него е издадена Заповед за
закрила на брат му М.А.Х. от домашно
насилие и са му наложени, предвидените в чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.4 ЗЗДН
мерки: задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняването му за срок от
осемнадесет месеца от съвместно
обитаваното с пострадалия жилище; забрана за срок от осемнадесет месеца да приближава жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих, посещавани от пострадалия; наложена му глоба в размера на 200,00лв.
Недоволен
от така постановеното решение, ответникът по молбата Н. Х. обжалва
същото в цялост като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Поддържа искане за отмяна на решението ведно с
издадената въз основа Заповед за защита на М.Х.. По
същество, оспорва доказано наличие на
предпоставките, ангажиращи отговорността му като такава по реда на ЗЗДН
и оспорва достоверността на приложената
от молителя декларация по чл.9ЗЗДН. Алтернативно, позовавайки се на неадкватност
на наложените му мерки, моли за намаляването им.
В с.з.,
лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие заявява, че поддържа
жалбата и моли за присъждане на направените в хода на делото разноски.
В законоустановения и предоставен й от съда срок, ответната по жалбата
страна депозира писмен отговор, с който
оспорва основателността й. В с.з., лично
и чрез процесуалният си представител по пълномощие, пледира за отхвърляне на
жалбата и потвърждаване на атакуваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно
постановен съдебен акт.
Като
подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, жалбата е допустима.
Съответно
на служебно дължимата се по см. на чл.269 ГПК преценка, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и
допустимо, но поради несъответствието му с приложимия материален закон същото е незаконосъобразно. . В мотиви
към решението си, като своя фактическа констатация, съдът е възпроизвел изцяло
изложеното в молбата и декларацията по
чл.9ЗЗДН. Ангажираните от ответника доказателства са само докладвани без да са
подлагани на анализ, от който да е видно защо съдът не ги кредитира.
Фактическите и правни съображения, изложени от
първоинстанционния съд в мотивите към обжалваното решението сочат на незадълбочен
и едностранно проведен анализ на доказателствата по делото
При съвкупния анализ на
доказателствата, относимо на поддържаното от
страните становище, в този си състав съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Гр.д.№530/2013г. по описа на КРС е
образувано по молба вх.№2804, депозирана в регистратурата на съда 29.ХІ.2013г. от М.Х.. Относимо
на обективираното в петитум на молбата, заявените в обстоятелствената й част
факти сочат на търсена в производството чл.18, ал.1 ЗЗДН защита срещу
осъществено по отношение на молителя домашно насилие, основано на визираните в
чл.2 от ЗЗДН предпоставки. Към молбата
си, твърдейки качеството си на пострадало от домашно насилие лице, молителят е приложил съответна на изискванията на чл.9,ал.3 ЗЗДН декларация
за осъществени по отношение на него актове на насилие от страна на брат му –Н.Ю..
Както в молбата си, така и в депозираната към нея декларация, молителят твърди поредица от актове на домашно насилие
като единствено индивидуализирано такова по
време и място е поведението на ответника от 16.ХІ.2013г. Считано от тази дата, относимо към 29.ХІ.2013г.-
датата на подаване на молбата, по отношение на така заявеният с подаването й акт на дом.насилие
се явява спазен предвиденият в чл.10 ЗЗДН.
Съобразно общите правила на чл.154ГПК - приложими
и в производствата по ЗЗДН, доказателствената тежест за установяване
обстоятелствата, на които е
основал молбата си, е възложена на въззиваемия М.Х.. В
тази връзка, той се е възползвал от
изключителното улеснение, предоставено му
от ЗЗДН, като в подкрепа на твърденията си, за осъществен по отношение
на него акт на домашно насилие, е представил декларацията по чл.9 ЗЗДН. Фактите, заявени с декларацията, предвид
значимостта й на частен, изхождащ от съставилата го страна документ, следва
да се вземат предвид единствено и само, ако няма други доказателства по делото.
В хода на първоинстанционното
производство, оспорвайки основателността на молбата и на предявените срещу него
обвинения за осъществен акт на домашно насилие,
ответникът е ангажирал гласни и писмени доказателства, за които няма данни да са
били обсъждани и анализирани от
първоинстанционния съд. И то по начин, свидетелстващ за обективния му подход
към изясняване на значимите за изхода на делото факти. От изложеното в мотивите
към обжалваното решение е видно, че противно на вмененото му от закона,
първоинстанционният съд се е базирал единствено на декларираното по реда на
чл.9 ЗЗДН, възпроизвеждайки буквално съдържанието й като своя фактическа
констатация.
От доказателствата и обясненията
на страните се
следва за установено, че същите са братя. Молителят е собственик на процесния
имот. Придобил го е по силата на приживе извършено от родителите му дарение.
Няма спор, че жалбоподателят не притежава жилищен имот и че на принципа на
самосгъстяването същият е бил допуснат от молителя в обитаване на помещение от
процесния такъв. До 2010г., когато в имота установява местоживеенето си
фактическата съжителница на молителя, отношенията между двамата братя са били
безконфликтни. Сам молителя разграничава проявите на агресивност от страна на
брат си от този период визирайки като обект на това му поведение себе си и
съжителницата си.
В молбата са изложени твърдения
за отправяни от години, към него и съжителницата му,
закани за физическа саморазправа, към реализиране на които на 16.ХІ.2013г. ответникът
пристъпил, насочвайки към тях „запалена” машина за рязане на дърва.
Ответникът е оспорил молбата като неоснователна, а приложената към нея
декларация по чл.9 ЗЗДН като несъответна на изискванията на закона поради липса
на конкретика относно индивидуализиращите акта на насилие параметри за време,
място и изпълнително деяние. Твърди, че създалата се
на 16.ХІ.2013г. конфликтна ситуация е била изцяло провокирана от молителя и
неговата фактическа съжителница. Не отрича, че
на посочената в молбата дата е отправил
към молителя репликата ”Недей да ме хвърляш, имам машинка за рязане на дърва” ,
но твърди, че е отправил същата в
отговор на осъществено му от последния нападение и нанасяне на удари със стол.
Отрича да е изнасял машинката, да я е запалвал и да я е насочвал към молителя, заплашвайки
неговия и на съжителницата му живот.
В подкрепа на твърденията си досежно
случилото се на 16.ХІ.2013г. ответникът е ангажирал показанията на св. Х.М.. Същата, под
страх от наказателна отговорност е
посочила, че отношенията между двамата братя рязко са се влошили след 2010г.,
от когато в процесното жилище се установява да живее фактическата съжителница
на молителя. Свидетелката е посочила, че Н. страда от психично заболяване, което
го прави раздразнителен, но само ако бъде предизвикан. Действително
притежавал машинка за рязане на дърва, която придобил през м.ХІ.2013г. „за да
припечелва някой и друг лев”. След инцидента на 16.ХІ.2013г., същият се
разстроил и по своя инициатива предприел лечение в психиатрично отделение на
МБАЛ Разград. След което установил местоживеенето си в дома на свидетелката. В
обобщение, имащо по скоро оценъчен характер, свидетелката сочи, че от месеци
насам ответникът е бил тормозен от своя брат и приятелката му, поради явното им
нежелание да съжителстват с него, както
и с проблемите, които предполагат заболяването му.
Както бе посочено и по горе, в
мотивите към обжалваното решение липсва
какъвто и да е анализ на депозираните от отетника доказателства. Не става ясно дали съдът не кредитира същите
и ако е така, защо.
Така депозирани, показанията на
свидетелката сочат на относимост към приложената като доказателство по делото
медицинска документация, поради което се следва кредитирането им от този
съдебен състав. Психиатричното заболяване на ответника е безспорно установен по
делото факт.
Въз основа на така изложеното от фактическа
страна, от правна съдът приема, че молителят не доказва по безспорен и
категоричен начин твърденията си за
осъществено по отношение на него домашно насилие от страна на жалбоподателя.
Съгласно чл.2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
Основателността на молбата за защита
по реда на ЗЗДН предполага установяване обстоятелства,
които в съвкупността си да обусловят извод за осъществен спрямо молителя акт на
домашно насилие. А именно: наличие на морално укоримо поведение от страна на
конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира
като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН; същото да е извършено от
посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.
По делото се установява, че в
отношенията на двамата братя назрява конфликт поради нежеланието на молителя да
обгрижва страдащият от психиатрично заболяване свой брат, чието присъствие в
дома му е явно нежелано и от неговата фактическа съжителница. В този смисъл, противно на морала е, инструментите
на ЗЗДН да се използват за разрешаване
на спорове от имуществен , наследствен и прочие характер.
При насрещното доказване (показанията на св.Мюрсел)
ответникът е установил , че присъствието му в процесния имот е нежелано
от молителя и приятелката му и че в тази връзка за тях е налице интерес
от отстраняването му. В обясненията си и в
ангажираните от него доказателства същият е декларирал неизгодния за
себе си факт, че е заплашил молителя с въпросната машинка, но твърди, че не е
пристъпвал към действия по реализиране на „заплахата”. Доказателства, от които да следва за
установено, че такива действия действително са били предприети, молителят, в
чиято тежест е доказването им, не е ангажирал.
Като недоказана молбата му е следвало да бъде отхвърлена.
Постановявайки противното, по
същество на спора първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен и необоснован съдебен акт.
Следва да се отбележи, че от мотивите към решението му не става ясно по какъв
начин е формирал изводите си досежно вида и размера на наложените по отношение
на ответника мерки. По отношение на
наложените му такива по реда на чл.5, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДН е определил максималния размер, а по отношение на глобата
по чл.5, ал.4 ЗЗДН е определил минималния размер. По какви критерии съдът е
приложил различния подход при определяне
размера на санкциониращите поведението на ответника мерки, от мотивите му не
става ясно.
Водим от горното, Съдът
ОТМЕНЯ Решение №10/9. І.2014г. по
гр.д.№530/2013г. по описа на КРС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАНА молбата на М.А. Али, ЕГН **********,***
за защита срещу акт на домашно насилие,
реализиран срещу него от страна на брат му Н.А.Ю., ЕГН***********,***
на 16.ХІ.2013г.,
чрез закана за физическа саморазправа.
ОСЪЖДА М.А. Али, ЕГН **********,*** да заплати на Н.А.Ю.
направени по делото разноски в размер на 217,50лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпати до РУ на МЗВР Разград за отмяна на заповедта
за незабавна защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ДГ