РЕШЕНИЕ № 49

Гр. Разград 03.04.2014 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 50 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 148 / 09.12.2013 г. постановено по гр. дело № 750 / 2013 г. РС – Исперих отхвърлил предявеният от „ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ ” АД гр. Варна, ЕИК *** иск, против Д.Ж.Д., да бъде признато за установено , че същия дължи на енергоразпределителното дружество сумата 306.97 лв., представляваща главница за неплатена ел. енергия по фактура от 30.09.2007 г., ведно със законната лихва от 03.09.2012 г. до окончателно плащане, сумата 164.92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.10.2007 г. до 21.03.2012 г. и разноски по делото.

Недоволен ищеца „ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ ” АД гр. Варна, ЕИК *** обжалва решението като неправилно и необосновано. Счита, че неправилно първоинстанционният съд приел, че задължение за промяна в собствеността на имота има приобретателя. При липсата на данни за промяна в собствеността на имота, за енергоразпределителното дружество ответника продължава да бъде ползвател на мрежата. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Въззиваемата страна Д.Ж.Д. не представя отговор на въззивната жалба.

При редовност в призоваването страните не се явяват в съдебно заседание.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирани срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Предявеният положителен установителен иск е неоснователен и недоказан, поради което правилно и законосъобразно е бил отхвърлен, с всички произтичащи от това последици.

От събраните по делото доказателства по несъмнен и безспорен начин се установява, че ответника Д. е бил клиент на ищцовото дружество с кл. № 1800068576 във връзка с доставката на ел. енергия за абонатен № 21041009 в гр. З***, ул. “ О*** “ № **. На 21..09.2005 г. този имот бил продаден от него на лицето С.С.А. от с. Прелез, обл. Разград с н.а. № 155, том III, рег. № 2008, дело № 336 / 2005 г. на нотариус Н. Стоянова, рег. № 291 на НК, район на действие РС – Кубрат.

Съгласно § 1 точка 42 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката “ Потребител на енергия или природен газ за битови нужди “ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на "., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. също изисква за качеството потребител физическото лице да е собственик или ползвател на имота, присъединен към елекроразпределителната мрежа.

От събраните по делото доказателства се установява, че през процесния период – 14.07.2007 г. – 13.08.2007 г., ответникът не е бил собственик нито носител на вещно право на ползване върху електроснабдения имот. Няма данни през същия период да е ползвал доставена на този имот ел. енергия. Установява се, че преди периода, за който се претендира съществуване на вземане на ответника за доставена ел. енергия, ответникът се е разпоредил с правото си на собственик върху електроснабдения имот. Пи това положение през исковия период ответникът не е имал в процесния период качеството на потребител на ел. енергия, тъй като е прехвърлил собствеността върху имота, Общите условия са обвързани с купувача на имота – лицето С.С.А., по силата на чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, и между него и ищеца е възникнала облигационна връзка в качеството му на потребител на ел. енергия. Не се установява, а не се и твърди в този период ответникът да е упражнявал правата и задълженията на потребител при условията на чл. 4, ал. 3 от Общите условия, предвиждаща неговата солидарна отговорност със собственика или носителя на вещно право на ползване за задълженията спрямо продавача на ел. енергия.

Обстоятелството, че на името на ответника се води открита партида за електроснабден имот, не го прави потребител на ел. енергия и не налага извод че ответникът дължи претендираните суми за ел. енергия.

Това че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 17, т. 3 от Общите условия, да уведоми доставчика на ел. енергия за промяната в собствеността не означава че дължи исковите суми. Нито закон нито договор установяват като последица от неизпълнение на това задължение дължимост на ел. енергията доставена на вече продадения имот.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото направените от въззивника разноски следва да останат за него сметка.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 148 / 09.12.2013 г. постановено по гр. дело № 750 / 2013 г. по описа на РС – Исперих.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ